Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  16.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд    гражданско       отделение в

публичното заседание на   11.02.2015г.        в състав:

 

Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

    Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

            ПЕНКА ПЕТРОВА

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.В.

като разгледа докладваното  от съдията Т.Александрова

          в.гр.   дело N` 10      по описа за 2015  год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 784/07.11.2014г.,постановено по гр.д.№ 758/ 2014г. по опис на районен съд-Враца,състав на съда е признал за установено на основание  чл.422 от ГПК,че А.И. А.,с ЕГН **********, от гр.Враца, дължи на "Топлофикация-Враца" ЕАД,ЕИК 106006256 със седалище и адрес на управление в гр.Враца, сумите,както следва:на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ сумата 1390.52 лв.,представляваща цена на доставена топлинна енергия за жилище абонатен № 16444,с адрес в гр. Враца,ул *,за пе-риода от 31.07.2007г. до 30.06.2013г.,ведно със законната лих-ва,считано от 25.11.2013г. до погасяването;на основание чл.86 от ЗЗД сумата 681.62 лв.,представляваща лихва за забава в плащането на главницата,считано от 31.08.2007г. до 20.11.2013г. Присъдени са разноски в производството и такива по ч.гр.д.№ 5012/2013г.по опис на ВРС.

Недоволна от решението е останала ответницата А. И. А.,която чрез пълномощника-адв.Ю.С., САК,е подала въззивна жалба вх. № 17678/01.12.2014г.От съдър-жанието на въззивната жалба се извлича,че се правят оплаквания за неправилност,необоснованост,незаконосъобразност при направе-ни правни изводи в нарушение на приложимия материален закон. Поддържа се,че ищецът не е доказал в производството,че ответ-ницата е собственик на имота в гр.Враца или че е титуляр на ограничено вещно право върху него,за да е пасивно легитимирана по предявения иск.В тази връзка с въззивната жалба се представя копие от н.а. № 20, т.ХVІ, н.д.№6005/12.12.1997г.за дарение в полза на ответницата и според която сделка тя е собственик на 1/2 ид.част от имота,а другата 1/2 ид.част е собственост на дарителя И.Н.И.,който запазил правото си на ползване върху имота до смъртта си.Навежда се,че ищецът не е доказал,че ответницата е потребител на топлинна енергия, дотол-кова,доколкото според извършената сделка ползвател на имота е трето лице.Не е доказано,че претендираната топлинна енергия е консумирана,както и данни за наличие на дялово разпределение в имота в сграда в режим на етажна собственост.Оспорва се компе-тентността на вещото лице, дало заключение по допуснатата, изслушана и приета специализирана техническа експертиза.Прави се възражение за наличие на изтекла погасителна давност.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените обективно съединени искове,като се представя н.а. № 20/1997г.В проведе-ното от окръжния съд открито съдебно заседание, пълномощникът на въззивницата-адв.С.,САК,поддържа жалбата и развива съображения в нейна подкрепа,произтичащи от направените оплак-вания.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК,въззиваемият в лицето на "Топлофикация-Враца" ЕАД,представлявано от изп.директор К.Б.Ш. чрез ю.к. В.Н. дава писмен отговор,с който ос-порва въззивната жалба,развива съображения в подкрепа на обжал-вания съдебен акт,а по отношение на правоизключващите и право-погасяващите възражения относно пасивната легитимация на ответ-ницата се посочва,че те са преклудирани по смисъла на чл.133 от ГПК,тъй като не са направени в срока по чл.131 от ГПК с пис-мения отговор.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Пред окръжния съд писменият отговор и допълнителни съображения се развиват от пълномощника на въззиваемия от страна на ю.к. Н..

С определение № 8/08.01.2015г.окръжният съд е отказал приемане на представеното с въззивната жалба писмено доказа-телство поради преклудиране на правото на въззиваемата.

Окръжният съд,след като взе предвид оплакванията във  въз-зивната жалба,отчете становищата на защитата на страните и след като сам,от своя страна прецени и обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за уста-новено следното:Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 от ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и интерес,насочена е против съдебен акт от кате-горията на обжалваемите,при което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.Решението,нейн предмет е валидно,допустимо като постановено по допустим иск и правилно по направените правни изводи.

Видно от приложеното ч.гр.д.№5012/2013 г. по описа на РС–Враца, съдът е сезиран от „Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против А.И.А. *** за следните взе-мания:сумата от 1390.52 лева-главница,представляваща незапла-тена топлинна енергия за периода 01.07.2007 г.– 30.06.2013 г. за жилище на адрес гр.Враца,ул *;за сумата от 681.62 лева–лихва за периода 31.08.2007г.-20.11.2013г..;законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането;за направените разноски в размер на 41.44 лв.–внесена държавна такса и 250.00 юрисконсултско възнаграждение.

По така подаденото заявление РС–Враца е издал заповед за изпълнение №3776/26.11.2013г.За издадената заповед за изпъл-нение длъжницата е била уведомена лично със съобщение за връчване на заповедта,получено от нея на 04.02.2014г./вж. л.25 от делото на ВРС/  и последната, в срока по чл.414,ал.2 от ГПК е подала възражение.С оглед горното,съдът е указал на зая-вителя,че може да предяви иск относно вземането си в едно-месечен срок от уведомяването.В срока по чл.415, ал.1 ГПК същият е предявил установителен иск, предмет на настоящото производство.

С депозирана пред първоинстанционния съд искова молба като писмени доказателства са представени:Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца”ЕАД на потребителите в гр.Враца, приети с решение по т.1 от про-токол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофи-кация-Враца”ЕАД и одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР;справка за начислени суми за топлина енергия на А.И.А. за описаното по-горе жилище;справка за неплате-ните фактури и дължими лихви;изравнителни сметки по партидата на ответника.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор,в който е изразила становище за неоснователност на иска.Навежда възражения за липса на доставена до имота топлинна енергия със съображения,че от представените с исковата молба писмени документи не се установявало вземане за битово горещо водоснабдяване,че между страните не било налично облигационно правоотношение,тъй като тя не е подписвала договор с ищеца, посочва,че от 2008 г. не живеела в жилището,не е ползвала топ-линна енергия,а освен това то било на последен етаж и нямало преминаващи тръби.Възражения относно правото на собственост не е било направено.

Пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,при изготвянето на която вещото лице е извършило проверки и справки в ищцовото дружество,като  е отчело съответната приложима нормативна база.Видно от заклю-чението е,че през процесния период от собствениците на имоти в гр. Враца, ул. е потребявана топло-енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване,като имо-тите са обслужвани от абонатна станция № 445. Вещото лице е посочило,че за процесния имот са извършени начисления за консу-мирана топлинна енергия,за топла вода,за сградна инсталация, като представя  Обобщената справка за използвана топлинна енер-гия по индивидуални справки за имота,включваща следните компо-ненти:разходи за абоната-отчетена топлинна енергия от индиви-дуални уреди;стойност съгласно дялово разпределение-изчислена топлинна енергия;стойност по фактури-фактурирана топлинна енер-гия;топлинна енергия изравняване-стойност корекция и заключава, че за исковия период от време дължимите суми са в размер на 1390.52 лв. с включен ДДС. Посочва,че при определяне на дъл-жимите суми по доставена топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване,такса мощност и сградна инсталация в процесния имот са спазени правилата за дялово разпределение на общата потребена топлинна енергия съобразно ЗЕ,Наредба № 16-34/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Методиката да дялово раз-пределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост. Дължимата за периода лихва за забава е в размер на 681.62 лв. или общото неиздължение е в размер на 2072.14 лв.

В съдебно заседание ,ответницата, чрез представлещият я нейн пълномощник-съпруг е оспорила заключението на вещото лице, като непълно,неточно,необосновано и е неправено искане за пов-торно заключение,но не е била поставена,съответно, формулирана задача, в насока за поправка по повод направените възраже-ния.Освен това при оспорването не са конкретизирани и съот-ветните грешки и неточности,като не е посочено в кои точно части от заключението се съдържат такива.Районният съд е на-мерил,че не са налице предпоставките на чл.201 от ГПК и е оста-вил без уважение искането за повторно заключение. Във въззив-ната жалба не е поискано допускането на нова експертиза,като само е оспорена квалификацията на вещото лице дало заключението пред районния съд.

При така установеното от фактическа страна съдът намира въззивната жалба за неоснователна при следните съображения:

 По делото не се спори,че жилището на ответника се намира в сграда, включена към централизирано топлоснабдяване–отопление и битово горещо водоснабдяване,към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Враца”ЕАД.

Съгласно чл.150,ал.1 ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия.Видно от представените по делото Общи условия на “Топ-лофикация-Враца”ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр.Враца, валидни през процесния пе-риод е,че не се предвижда писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и потребителите за битови нужди.Следователно в нормативната уредба не съществува задъл-жение за сключване на изрични писмени договори между топло-преносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облига-ционно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. 

Разпоредбата на §1,т.42 от ДР на ЗЕ дава общо опреде-ление,според което по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или пол-звател на имот,което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,климатизация и горещо водоснабдя-ване,а според чл.153,ал.1 от ЗЕ  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия,е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към само-стоятелно отклонение на абонатна станция,да декларират писме-но,че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване-чл.153,ал.2 и ал.3 ЗЕ. При така действуващата нормативна уредба се обосновава извода, че за въззивницата е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на въззиваемото дружество топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ,топлинната енергия за отопление на сграда–етажна собственост,се разделя на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите,като съгласно чл.143,ал.3 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отдел-ните имоти по проект.Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,зависи не от потребеното количество топ-линна енергия в отделните имоти,а от вида и топлофизичните особености на сградата,на отоплителната инсталация и др. фактори.Сградната инсталация е обща етажна собственост-чл.140, ал.3 от ЗЕ и чл.38,ал.1 от ЗС,и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и пр.,т.е. налице е топлообмен,в резултат на който  се повишава температурата в цялата сграда.Ето защо всички собст-веници на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост,следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инста-лация топлинна енергия,която се явява реално енергийно пот-ребление.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.В този смисъл е и решение №5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело №15/2009 г. на КС /обн.ДВ,бр.34 от 04.05.2010 г./.При това положение,независимо че за жилището  е направено възражение,което междувпрочем не е доказано,че не е потребявана топлинна енергия за отопление,за въззивницата А. е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на топлофикационното дружество количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса мощност.При това поло-жение,независимо от това дали самото жилище е  било отопля-вано или не,дали е била ползвана топла вода/възражение също не дока-зано/,за въззивницата А.А. е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на топлофикационното дружество количеството топлинна енергия от уреди,както и такава отдадена от сградната инсталация, топлоенергия за битово горещо водо-снабдяване и такса мощност, тъй като по делото безспорно е ус-тановено,че топлинната енергия е била доставяна от въззиваемото дружество на собствениците в жилищната сграда,в която се намира и процесния имот.

По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на ответницата,че не е ползувала топлинна енергия и топла вода. Независимо от обстоя-телството дали същата е ползвала топлоенергия за отопление на имота си,то съгласно §1,т.42 от ДР на ЗЕ тя остава потребител на такава единствено въз основа на качеството си на собственик на процесния имот.В тази връзка,възраженията свързани със правото на собственост и твърденията на въззивницата,че тя има само половината от собствеността от имота,са направени при условията на преклузия.Оспорвания в такава насока не са били наведени нито във възражението по чл.414 от ГПК,нито в писмения отговор по чл.131,ал.1 от ГПК.При това положение тя дължи зап-лащане на цялата сума до размера на доказаното в това производ-ство.А как, ще уреди взаимоотношенията си с другия съсобст-веник,за наличието на какъвто навежда доводи,е въпрос извън настоящия казус,а проблем на уреждане при хипотезата на чл.30,ал.3 от ЗС.  

Въззивният съд намира за неоснователни и изложените във въззивната жалба възражения,че ищцовото дружество не е доказало реално консумираната от ответника топлинна енергия.Видно от заключението на СТЕ е,че начисляването на отчетената и раз-пределена топлинна енергия в „Топлофикация-Враца”ЕАД е извър-шено в съответствие с изискванията на нормативната уредба.С така депозираното и прието от първоинстанционния съд заключение вещото лице пълно,точно,компетентно и обективно е отговорило на поставените му въпроси, поради което заключението се кредитира и от настоящия съд.Както бе посочено по-горе,същото е било оспорено от ответника,но без конкретни аргументи.Пред въззив-ната инстанция се оспорва компетентността на вещото лице,като се излагат доводи,че то следвало да бъде със счетоводна специалност.Въззивният съд,отчитайки характера на експертизата, която по своята същност е техническа и свързана с установяване на приложението на определена нормативна база,намира,че вещото лице Н.Д.,с придобитите от нея сертификати за оценка на цели търговски предприятия и вземания,както и оценка на машини и съобръжения,притежава необходима компетентност  и квалифика-ция за изпълнението на задачите,които са били предмет на даде-ното заключение.Последната коректно и точно е цитирала прило-жимата нормативна база,относима към казуса,като от данните по контативната част на заключението се установява,че е направила и съответните справки в дружеството -доставчик,като е предста-вила и обобщена таблица относима към консумацията на топлинна енергия за конкретния имот.Ето защо възражението във въззивната жалба досежно обективността на заключението се приема от съда като неоснователно.С оглед предходното,въззивният съд намира за недоказано общото оспорване на основателността на предявеният иск,относимо и към представените с исковата молба писмени дока-зателства–справка за незаплатени фактури и дължими лихви и изравнителни сметки.

Направеното възражение за наличие на изтекла в полза на въззивницата погасителна давност за част от вземането,също не може да бъде зачетено,тъй като и то е направено в условията на преклузия.Такова не е направено,нито във възражението по чл.414 от ГПК,нито в отговора по чл.131 от ГПК.Възраженията на ответ-ника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131,ал.1 от ГПК,поради което те не могат да се правят за пръв път пред въззивния съд.Това е относимо и към за възраженията за погасителна и придобивна давност.В този смисъл е т.4 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По гореизложените съображения Врачанският окръжен съд в настоящия си  състав намира,че обжалваното  решение на Районен съд- Враца е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК на въззиваемото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева,което е в рамките на ми-нинума според чл.7,ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за мини-малните адвокатски възнаграждения/изм.вДВ,бр.28 /28.03. 2014г./

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

       

                  Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №784/07.11.2014г. г.,постановено по гр.д.№ 758/2014г. г. по описа на Районен съд –Враца.

ОСЪЖДА А.И.А. ***,с ЕГН ********** да заплати на „Топло-фикация-Враца”ЕАД-гр.Враца,ул.”Максим Горки”№9 ,с ЕИК 106006256 сумата от 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                          

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........