Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА, 11.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско   отделение,      в                  публичното заседание на   шести  февруари две хиляди и петнадесета година,  в състав:

 

 

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                 Мирослав  Досов 

 

 

с участието на секретар Х.Ц.

като разгледа докладваното  от  съдия Мишонова- Хальова             

въз. гр. дело N` 20 по описа за 2015   год., за да се произнесе взе предвид:

    "Скай клуб"ООД  със седалище с. Типченица, Община Мездра , Обл. Враца, са подали въззивна жалба против решение №180/16.10.2014 г по гр.д.№178/2014 г по описа на МРСъд, в частта в която съдът е приел за неоснователно и е отхвърлил  възражението за прихващане на ликвидно парично вземане към ответника Ц.В., както и в частта, в която са осъдени да заплатят сумата от 600 лв , представляваща неизплатено на ответника труд. възнаграждение за м. декември 2013 г.

Жалбоподателят навежда  доводи, че решението на МРСъд в обжалваните части  е неправилно, поради липса на цялостен анализ на фактическата обстановка  по делото, което е довело и до постановяване на незаконосъобразно решение.Твърди се още ,че решаващият съдия бил игнорирал  част от заключението на в.л. както и показанията на свидетелите на  жалбоподателя. Моли се решението на МРСъд в обжалваната част да бъде отменено като се извърши съдебно прихващане поради насрещно изискуемо вземане към ответника в посочените размери в отговора на ИМ.

С въззивната жалба не се правят нови доказателствени  искания.

    В законния срок за отговор  проц. представител на ответника адв. М. М. е депозирала такъв, с който оспорва жалбата като неоснователна , заявявайки ,че   правилно МРСъд е отхвърлил искането за прихващане на   исковите суми със задължения на ответника към дружеството-жалбоподател.  Твърди се, че с депозираните  разходни касови ордери работодателят е плащал авансово част от заплатата на служителите си и   това не било неотчетен служебен  аванс, още повече   ответникът оспорва подписа си върху тези РКО за даден аванс.

С писмения отговор няма искания за нови доказателства пред въззивната инстанция.

     Врач. Окръжен съд приема, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок  от страна с право на обжалване ,срещу  акт от  категорията на обжалваемите. Разгледана по същество  въззивната жалба е  н е о с н о в а т е л н а.

     За да  уважи предявените искове   за заплащане на неизплатено труд. възнаграждение за м.  декември 2013 г и неизплатен отпуск от 10 дни за 2013 г след прекратяване на труд. правоотношение, решаващият съдия се е позовал изцяло на  приетата по делото специализирана счетоводна експертиза, която след проверка в дружеството отвветник и настоящ жалбоподател, е установила  дължимостта на   исковите суми. МРСъд не е уважил направеното възражение за прихващане от страна на ответника , тъй като е приел ,че не  е доказана ликвидността и изискуемостта на сумата от 800 лв, представляваща по данни на ответника  платен и неотчетен от ищеца служ. аванс за закупуване на материали.

Въззивният състав приема ,че  с оглед събраните доказателства пред МРСъд и доводите в жалбата , решението   на МРС е правилно и законосъобразно по следните съображения:

В исковата молба се твърди, че за периода от 19.01.2012 г. до 10.01.2014 г. ищеца е заемал в ответното дружество длъжността “*”. Трудовото правоотношение е прекратено на 10.01.2014 г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ. Твърди се още, че след прекратяване на трудово правоотношение е останало неизплатено трудово възнаграждение  за месец декември 2013 г. в размер на 600 лв. както и  неизплатено  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. в размер на 421.05 лв. Приложено е копие то труд. книжка, от която е видно ,че  труд. правоотношение между страните по делото е прекратено. Ответникът с отговора е представил труд. договор с В. както  и РКО на стойност 800 лв

Първоинстанционниат  съд е назначил и изслушал съдебно счетоводна експертиза в заключението на която, неоспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че начисленото по ведомост и неполучено от ищеца трудово възнаграждение за месец декември 2013 г. е в размер на 630.88 лв., а дължимото начислено по ведомост за месец януари 2014 г. обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2013 г. в размер на 10 дни, е в размер на 421 лв. Горните констатации вещото лице е изготвило след проверка на счетоводните документи в ответното дружество.

 Ответникът е направил възражение за прихващане на исковите суми  катое зявил ,че представените  РКО  са издадени  от тях, а сумите по тях са дадени - аванси на В. на посочените дати за закупуване на материали, за които не е представил никакви оправдателни документи. Ц.В. е оспорил тези ордери, че не е отразено за какво са издавани, като заявява ,че  понякога така е получавал  част от мсечното си труд. възнаграждение, но на представените РКО  е оспорил ,че това не е неговия подпис.

 С оглед гореизложеното   съд. състав  приема за недоказана сумата от 800 лв, че е изискуема именно от  ответника- ищец Ц.В.. Не са събрани категорични доказателства ,че той е получил сумата по РКО, тъй като е оспорил подписа си . В задължение е на този кйто твърди ,че подписа е на В. да го докаже с допустимите по ГПК доказателства, а това не е сторено. Разпитаните двама свидетели  пред МРСъд- без родство с ищеца установяват, че  по  този начин с РКО работодателят им е давал понякога аванс от месечното  труд. възнаграждение, но не и за закупуване на материали за дружеството.

От заключението на в.л. Н. се установява ,че в счетоводството на дружеството в сметка "подотчетни лица" е  записано "остатък от задължения от Ц.В. кам 31.01.2014 г" като основание за това са вписани същите  РКС представени с писмения отговор плюс още  два ордера или общо за 1400 лв., но всички РКО са без номерадинствено на двата ордери представени от в.л. за 800 лв са изписани  името на дружеството, по коя сметка се дават, но липсва  печат , а и не са представени с отговора на ИМъд. състав приема ,че  възражението за прихващане е неоснователно, тъй като не е доказано основанието за издаване на РКО, за какъв аванс става въпрос от труд. възнаграждение или за материали? Разпитаните свидетели твърдят ,че се касае  за РКО за  аванс от руд. възнаграждение, което било практика в дружеството. 

             С  оглед гореизложеното  изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на МРСъд следва да бъде потвърдено.

При крайния изход на делото пред ВОС "Скай клубОД с. Типченица дължи на ответника направените от него разноски пред ВОС в размер на 400 лв.

     Водим от горното съд. състав

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА  решение №180/16.10.2014 г по гр.д.№ 178/2014 г по описа на МРСъд.

 

            ОСЪЖДА "Скай клуб"ООД сипченица да заплати на Ц. Т. В. *** сумата от 400/четиристотин/ лева разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателнона  осн. чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

                Председател :

 

 

                Членове: 1/         2/