Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  13.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                   отделение в

публичното заседание на  06.02.2015 г.      в състав:

 

Председател: Рената Мишонова-Хальова

    Членове: Мария Аджемова

             Мирослав Досов

                                    

в присъствието на:

прокурора                 секретар   Х.Ц.

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова              

       в. гр.  дело N` 26   по описа за 2015   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на С.Г.М. ***, чрез адв. Я.А. от Плевенска адв. колегия, срещу решение на районен съд гр. Оряхово № 178/29.10.14 г. по гр. д. № 308/14 г. по описа на същия съд, с което предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл. 127 ал. ІІ и във вр. с чл. 59 ал. 9 от СК са ОТХВЪРЛЕНИ и районен съд е отказал за промени местоживеенето на роденото от страните малолетно дете Б.И.А. на *** г. при майката, да определи родителските права по отношение на детето да се упражняват от нея, както и да определи режим на лични отношения с другия родител и ежемесечна издръжка в размер на 90 лв. В жалбата се сочат пороците на атакуваното решение. Те се свеждат до твърдения за нарушения на процесуални правила, доколкото районен съд е формирал правните си изводи без да обсъди посоченият в исковата молба факт и събраните в тази връзка доказателства, че е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК, тъй като бащата на детето Б. отсъства от страната за дълги периоди от време. Според жалбоподателката, районен съд не е обсъдил и представения соц. доклад по нейното местоживеене. Тя моли за отмяна на атакувания съдебен акт и решаване спора по същество с уважаване на предявените от нея искове. Претендира съдебни разноски.

Ответникът по жалба, баща на процесното малолето дете, И.Б.А. представя отговор, в който заявява становище за неоснователност на жалбата.

Страните няма доказателствени искания към настоящата инстанция. На основание чл. 176 от ГПК, по инициатива на окръжен съд, в проведеното открито съдебно заседание на 06.02.14 г. е изслушан ответника И.А., баща на процесното дете.

Дирекция "Социално подпомагане" гр. Оряхово, редовно призована не изпраща представител.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Жалбата е редовна от външна страна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в производството, в срок и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

Районен съд гр. Оряхово е сезиран от С.Г.М. с обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ал. 9 и във вр. с чл. 127 ар. ІІ от СК. Тя моли съда за ПРОМЯНА на постановените на основание чл. 127 ал. ІІ от СК, с решение на районен съд гр. Оряхово № 3/14.01.13 г. по гр. д. № 548/12 г. мерки по отношение малолетното дете на страните Б.И.А. родена на *** г. във вр. с упражняване родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка. Майката на детето С.Г. желае съдът да постанови тя да  упражнява родителски права по отношение на детето и свързаните с това местоживеене и издръжка, като на бащата се определи режим на лични отношения. Заявява, че е налице промяна на обстоятелствата, при които първоначално, с решението от № 3 от 14.01.13 г., районен съд гр. Оряхово е определил родителските права да се упражняват от бащата на детето И.Б.А.. Ищцата твърди в исковата молба, че през 2013 г. и 2014 г. И.Б. преимуществено живее и работи в Италия, а детето живее с гр. Оряхово при възрастния баща на Б.. Налагало се малолетната Б. да се грижи не само за себе си, но и за дядо си, като организира домакинството и поддържа чистота в дома в гр. Оряхово. Молителката намира, че върху детето се упражнява психическо въздействие и й се внушава страх от страна на бащата. Детето се страхувало да дойде при нея в определените от съда дни.

Ответникът И.Б. е представил отговор, в който заявява единствено възражение за местна подсъдност, тъй като първоначално делото е образувано в районен съд гр. Плевен, по местоживеене ***. В проведеното първо по делото съдебно заседание на 08.09.14 г., И.Б. заявява само, че не е съгласен родителските права да се предоставят на майката.

По делото е представен акт за раждане на детето Б.И.А. ***, от който е видно, че тя е родена на 08.07.02 г. и нейни родители са страните по спора. Представен е и препис от решение на районен съд гр. Оряхово № 3/14.01.13 г. на районен съд гр. Оряхово, по гр. д. № 548/12 г., с което на осн. чл. 127 ал. ІІ от СК, родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата, на майката е определен режим на лични отношения и тя е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 72.50 лв. Няма данни и не се твърди от страните, това решение да е обжалвано, при което съдът приема, че същото е влязло в законна сила на 29.01.13 г.   

В съдебно заседание на 08.09.14 г., пред районен съд гр. Оряхово, са разпитани свидетелите Л. М., майка на ищцата и Д.Д. неен колега. Свидетелката М. твърди, че в случаите, когато отивали да видят детето в гр. Оряхово и И.Б. е там, той вдигал скандали, ако детето прояви привързаност и внимание към майка си нейните роднини. Според свидетелката детето се страхува от баща си. Проявявало готовност да дойде за няколко дни при майка си в село Б., но след разговор с бащата отказвало, твърдяло, че баща му ще го спре. Б. не била идвала в дома на майка си. Двете контактували само по електронен начин, по лаптопа, по думите на свидетелката. Тя твърди, че дъщеря й работи на трудов договор има добро възнаграждение. Живее в техния дом и за детето има осигурена стая. М. заявява желание тя и съпругът й да помагат в отглеждането на Б.. Свидетелят Д., твърди, че той и други колеги са правили услуги на С.Г. да я докарат до гр. Оряхово да види детето Б.. Тя винаги имала трудности, в случаите когато бащата бил там. Той се заканвал, "тичал на бой". Нормален контакт между майка и дете се осъществил през м. февруари 2014 г., когато бащата не го нямало и детето приело много добре майка си. Свидетелят разказва друг случай през 2014 г., на който бил свидетел. Директорката на училището, в което учи Б. отказала на майката възможност да види детето дори в междучасието, тъй като се притеснява от реакцията на бащата, който се сърдел.

В с. на 29.09.14 г. са разпитани свидетелите В.Д.  майка на И.Б. и Т.П. съседка. И двете свидетелки твърдят, че битовите условия, при които живее детето Б. са много добри, че то има самостоятелна стая, има компютър, баня, не е лишено от нищо. Свидетелката Д. твърди, че детето не иска да отиде при майка си, крие се като я види, но не посочва причина за това. Не отрича, че със сина си "ходят по чужбина" като се редуват.

По делото е изслушано и детето Б., в присъствие са социален работник. То заявява, че иска да живее при баща си, където има необходимите условия.

Приложени са два социални доклад, на Д "СП" гр. Оряхово по местоживеене на детето и на Д "СП" гр. Плевен, по местоживеене на майката. В първия доклад се твърди, че битовите условия, при които живее детето са много добри, то посещава училище в гр. Оряхово, има личен лекар и след проведен разговор на соц. работник с детето и неговия баща, доклада съдържа констатация, че бащата и детето са привързани един към друг. В доклада изготвен от Дирекцията "СП" гр. Плевен се твърди, че майката на детето живее в едно домакинство със своите родители, които са млади, имат постоянни трудови доходи и заявяват желание да помагат в грижите за Б.. С.Г. и родителите й живеели в самостоятелна къща състояща се от три стаи и санитарно помещение. С.Г. обитавала самостоятелна стая, в която може да се обзаведе кът за нуждите на детето Б.. Тя работела на трудов договор в ЕООД " Ф.Т." гр. Плевен, със заплата 340 лв. Според доклада, село Б. се намира на около 3 км. от гр. Плевен има удобен транспорт. В селото имало училище. По сведение от майката, бащата на Б. *** и детето било оставено на грижите на дядото, който не е в състояние да контролира Б., да й помага в училище, напротив налагало се тя да се грижи за домакинството. Според майката, детето било настройвано срещу нея, а също били препяствани срещите между тях.

Въпреки дадените от районен съд указания, по делото не са представени доказателства за доходите на бащата И.Б.. Такива е представила само майката - у-е № 65/15.09.14 г. на ЕООД "Ф.Т." гр. Плевен, от което е видно, че С.Г. работи на трудов договор и получава месечно възнаграждение в размер на 340 лв.

Във вр. със заявеното в исковата молба твърдение, че бащата на процесното дете отсъства от страната продължително време, през което живее и работи в Италия, по делото са представени следните доказателства: На стр. 37 от гр. дело на районен съд гр. Плевен  № 982/14 г., е приложена молба на И.Б. от 08.05.14 г., в която той моли в бъдеще книжата по делото да му се връчват в Италия са конкретно посочен адрес. Това доказателства окръжен съд цени, тъй като то има характер на частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за представилата го страна факти. Пред окръжен съд е представено постановление на Районна прокуратура гр. Плевен от 17.06.14 г. по преписка № В-1082/14 г., образувана по повод сигнал на С.Г. срещу Б.А.Х. /баща на И.Б./ за препятстване режим на свиждане с детето Б.. В постановлението се съдържа констатация на прокуратурата, че след извършена справка в масивите на МВР се установява, че  И.Б.А. е напуснал страната на 13.02.14 г. през ГКПП Кулата шосе, поради което не е възможно И.А. да бъде призован и му бъдат снети обяснения. Това доказателство съдът също цени, тъй като представлява неоспорен от страните официален документ. Разпитан на основание чл. 176 от ГПК, в съдебно заседание на 6.02.15 г. И.Б. твърди, че през 2013 г. е бил в Италия за да работи, три пъти по два месеца, а през 2014 г. е бил в същата страна два пъти по два месеца. Майка му също посещавала Италия за сезонна работа за по няколко месеца. Б. заявява, че детето Б. никога не е останало без надзор в гр. Оряхово, тъй като баща му винаги си е в къщи. А също, че през 2013 г. и 2014 г. Б. никога не е преспивала при майка си, тъй като според него тя се страхува от нея.

При така установеното от фактическа страна, окръжен съд направи следните правни изводи:

В решение № 3/14.01.13 г., цитирано по-горе, за да предостави първоначално упражняването на родителските права по отношение на процесното дете на бащата, районен съд гр. Оряхово е приел, че и двамата родители имат родителски капацитет, но при бащата има по-добри битови условия и той полага лични грижи по отглеждане и възпитание на детето.

С оглед реализация на всестранна защита и грижа за децата, с нормата на чл. 59 ал. 9 от СК е въведена възможност за промяна на определените съда мерки по чл. 59 ал. 2 от Кодекса при бракоразвод между родителите, а също и по чл. 127 ал. 2 от СК, при спор между родителите относно упражняване родителските права, когато родителите не живеят заедно. Мерките се изменят, ако се установи промяна в обстоятелствата, при които те първоначално са били определени. В казуса това е станало с решението на районен съд гр. Оряхово от 14.01.13 г. Според задължителното за съдилищата Постановление на ВКС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило своята сила, първоначално определените мерки имат за цел правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено се поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства, които да охранят интересите на децата и съдействат за правилното им възпитание. Окръжен съд намира, че в конкретния случай се установява промяна в обстоятелствата, взети предвид от съда при първоначалното определяне на мерките. Тази промяна е свързана не със социално битовите условия, при които живее процесното дете, а с грижата и отношението на родителите към детето. В поведението на бащата на Б., на когото първоначално е предоставено упражняването на родителските права, тъй като има нужния родителски капацитет, добри битови условия и лично се грижи за нея, има промяна. По негови признания, през 2013 г. той е отсъствал от България и е пребивавал в Италия около шест месеца. През 2014 г., от м. февруари до м. юни и два месеца през есента, И.Б. също не е бил в България, а в Италия. Този извод логически следва от съпоставката на описаните по-горе доказателства, които окръжен съд цени: обясненията на И.Б. по чл. 176 от ГПК, представената от него молба до районен съд гр. Плевен от 08.05.2014 г., в която той моли документите по делото да му се връчват на адрес в Италия, твърденията на майка на Б., разпитана като свидетел, че двамата "ходят по чужбина", а също и констатациите съдържащи се в постановление на районна прокуратура гр. Плевен, че И.Б. е напуснал България на 13.02.14 г. и към издаване на постановлението на 17.06.14 г. не е разпитан, тъй като отсъства от страната.

Под грижа за детето се разбират личните усилия на родителя във вр. с отглеждането му, проявените от него лични възпитателски похвати по оформянето личността на детето. Ето защо, то /детето/ следва да се отглежда от този родител, който лично се грижи за него. В конкретния случай, половината от 2013 г. и през по-голямата част от 2014 г. бащата на процесното дете Б. не е бил в България. За него грижи са полагали неговите баба и дядо по бащина линия, като според заявеното от бащата и свидетелите, е имало периода, в които детето е оставало само с дядо си. Помощта на трети лица /дядо и баба/ е само допълнително обстоятелство, което може да подпомогне родителя. Недопустимо е грижите за детето да се предоставят само на трети лица за продължителен период от време при положение, че другия родител - майка живее в България, в близко населено място до местоживеене на детето и има желание, морални качества и финансови възможности да се грижи за него. С оглед пола и пубертетната възраст на детето Б., майката е по-пригодния родител, който да формира навици и осъществява ежедневен контрол върху нея, отколкото нейните дядо и баба, а в определени периоди и само дядо й. Още повече, че по делото няма твърдения и не се събраха доказателства, от които да се направи негативен извод за качествата на майката като възпитател. Напротив, тя е отговорена и морална личност. В състояние е да осигури нормални битови условия за отглеждане на Б.. По делото няма данни майката да има друго семейство и деца.

Следва да се посочи също, че според П № 1/74 г., съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл. 127 ал. 2 и във вр. с чл. 59 ал. ІІ от СК. Съдебната практика е включила и тези обстоятелства в категорията изменени обстоятелства, доколкото те имат отношение към ефикасността на защитата на детето и на положението му. Такива са обстоятелствата по отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител и пречки на родителя който отглежда детето за осъществяване личните отношения с другия родител.

От събраните по делото гласни доказателства и от изявленията на бащата, се установява, че от първоначалното определяне на мерките през м. януари 2013 г. до момента, детето Б. нито веднъж не е било в дома на майка си и не е преспивало там, въпреки определения от съда режим на свиждане и желанието на майката да го вземе. Посещенията й в гр. Оряхово са свързани със скандали  инициирани от бащата в случаите, когато е бил в града. Твърденията на бащата и на неговата майка, свидетелката В.Д., че детето се страхува от майка си и бяга от нея, съдът възприема като недостоверни и имащи защитен характер, доколкото не бяха представени доказателства, които да обяснят житейски убедително подобно поведение у едно малолетно момиче но отношение на майка му. Окръжен съд намира, че за времето след м. януари 12013 г. и към момента, роднинския кръг на бащата и самият той във времето, в което пребивава в България, са формирали у детето страх да изразява свободно и без задръжки отношението си към другия родител. Върху естествените чувства на Б. на любов и привързаност към майка й е въздействано целенасочено в дълъг период от време, от страна на баща й и роднинския му кръг. Това е допринесло за нарушаване доверието на детето към майката. Накърнена е и възможността двете на общуват пълноценно. В подкрепа на тези съждения са свидетелските показания на Д.Д., които съдът цени като обективни доколкото свидетелят няма роднинска връзки със страните. Той твърди, че директорката на училището, в което учи Б., е отказала на майката среща с детето в междучасието, тъй като бащата ще се сърди. Очевидно, че по отношение на майката е формиран негативизъм у детето и страх от свободно изразяване на чувства към нея, щом дори директора на училището е предупредена от бащата да пречи на контактите между майка и дъщеря. Окръжен съд намира, че връзката между майка и дъщеря не е прекъсната, въпреки отчуждението наложено от бащата и в една спокойна и предразполагаща атмосфера, без намесата на обсебващия родител, процесното дете Б. лесно би се върнало към майка си.

Крайният извод на настоящия състав на окръжен съд, е че е доказана промяна в обстоятелствата, при които районен съд гр. Оряхово е определил първоначално мерките по отношение на малолетното дете Б. във вр. с упражняване родителските права и обусловените мерки за местоживеене на детето, лични отношения с другия родител и издръжка. Промяната е в посока влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето, в указания по-горе смисъл. В интерес на детето Б. и правилното му развитие е родителските права в бъдеще да се предоставят на майката. Следва да се промени и местоживеенето на детето, то следва да бъде в село Б., общ. гр. Плевен, където е постоянният адрес на майката.

Отчитайки обстоятелството, че детето е привързано към баща си и роднинския му кръг, където е живяло до момента, следа да се бъде определен разширен режим на лични отношения между тях, а именно:  - бащата може да взема детето Б. всеки първи и трети петък на месеца от 13 часа, ако детето е сутрин на училище и от 18 часа, ако детето е на училище след обяд, до 18 часа в неделя с преспиване, както и един месеца през лятото, когато майката не е в отпуск. Официалните празници /Коледни, Новогодишни и Великденски празници/ и рождения се ден през 2015 г., Б. следва да прекара с баща си, а през 2016 година същите празници и рождения си ден следва да прекара с майка си, като това редуване следва да продължи до настъпване на обстоятелства за промяна на мерките или навършване пълнолетие на детето.

Тъй като искът за промяна относно мерките за упражняване на родителските права е основателен, то окръжен съд следва да се произнесе и по обективно съединения обусловен иск за издръжка на детето в размер на 90 лв. месечно.

 За да определи размера на издръжката окръжен съд съобрази нормата на чл. 142 от СК. Приема, че и двамата родители имат доходи в размер на 340 лв. – размера на МРЗ в страната към момента, като за майката той съобразява представените писмени доказателства, а за бащата приема тази сума, тъй като няма доказателства за неговите доходи. При така определените материални възможности на родителите  и като съобрази, че по делото няма доказателства те да дължат издръжка на други деца, а също и като взе предвид потребностите на детето Б. обусловени от неговата възраст, интереси и образователни нужди и обвързващия го с оглед диспозитивното начало в гражданския процес размер на претенцията на ищеца С.Г., съдът намира, че бащата на детето може да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв. Предявеният иск в частта за издръжката следва да бъде уважен изцяло. Издръжката е платима, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение в частта за родителските права, заедно със законната лихва за забава, като следва да се прекрати постановената по-рано издръжка с решение на районен съд гр. Оряхово № 3/14.01.13 г. в размер на 72.50 лв.

Доколкото изводите на настоящата въззивна инстанция и тези на първостепенния съд не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като предявените от С.Г. искове бъдат уважени при изложените по-горе правни съображения.

При изхода от спора и на основание чл. 78 ал. І от ГПК на майката на малолетното дете следва да се присъдят направените от нея съдебни разноски за първа и въззивна съдебни инстанции в размер на 295 лв., от които 45 лв. д. такси и сумата 250 лв. адв. хонорар за един адвокат. И.А. следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК д. т. за определената издръжка, който да се внесе по сметка на окръжен съд гр. Враца в размер на 129.60 лв.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Оряхово, № 178/29.10.2014 г. по гр. дело № 308/14 г. по описа на същия съд и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 59 ал. 9 и във вр. с чл. 127 ал. 2 от СК постановените с влязлото в законна сила решение на районен съд гр. Оряхово № 3/14.01.13 г. по гр. д. № 548/12 г. по описа на същия съд мерки относно упражняване на родителските права спрямо малолетната Б.И.А. родена на *** г. и обусловените мерки за местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на детето, в следния смисъл:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Б.И.А. с ЕГН ********** на майката С.Г.М. с ЕГН ********** ***, при която се определя и местоживеенето на детето.

Определя режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с бащата И.Б.А. с ЕГН ********** с детето Б.И.А., както следва: бащата може да взема детето Б. всеки първи и трети петък на месеца от 13 часа, ако детето е сутрин на училище и от 18 часа, ако детето е на училище след обяд, до 18 часа в неделя с преспиване, както и един месеца през лятото, когато майката не е в отпуск. Официалните празници през 2015 година /Коледни, Новогодишни и Великденски празници/ и рождения си ден, детето Б. следа да прекара с баща си от 10 часа на първия почивен ден до 18 часа на последния почивен ден. През 2016 година същите празници и рождения си ден детето  следва да прекара с майка си, като това редуване продължи до настъпване на обстоятелства за промяна в режима на лични отношения или до пълнолетие на детето Б..

ОСЪЖДА И.Б.А. с ЕГН********** *** да заплаща на малолетното дете Б.И.А. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С.Г.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 90 лв. считано от датата на влизане в сила на решението в частта за родителските права, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за промяна на издръжката или пълнолетие на детето.

ПРЕКРАТЯВА издръжката на детето Б.И.А. дължима от неговата майка С.Г.М. постановена с решение № 3/14.01.13 г. по гр. дело № 548/12 г. по описа на районен съд гр. Оряхово, считано от влизане в сила на настоящото решение в частта за родителските права.

ОСЪЖДА И.Б.А. с ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78 ал. 6  от ГПК държавна такса за определената издръжка в полза на държавния бюджет, по сметка на окръжен съд гр. Враца в размер на 129.60 лв.

ОСЪЖДА И.Б.А. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Г.М. с ЕГН ********** *** на основание чл. 78 ал. 1  от ГПК направените пред настоящата инстанция и първа съдебна инстанция разноски в размер на 295 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСДЕДАТЕЛ .....  ЧЛЕНОВЕ 1.....   2.......