Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр. ВРАЦА,  26.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в                   публичното заседание на  шести февруари две хиляди и петнадесета година,   в състав:

 

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                 Мирослав  Досов 

 

при участието на секретар В.  В.

като разгледа докладваното  от   Мишонова- Хальова             

въз.гр.  дело N`33 по описа за 2015   год., за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по въззивна жалба на на  адв. П.В. от САК като пълномощник на  Й.Д.А. *** ,против решение № 774/4.11.2014 г по гр.д.№ 3077/14 г по описа на ВРСъд, с което  решение предявения против  СНЦ "ПОФК-Ботев-Враца"-гр.Враца  иск за сумата от 1790 лв,дължимо труд. възнаграждение за м. април и май 2014 г, с  правно основание чл.128 във връзка с чл.245 от КТ  от КТ, е  отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въззивникът поддържа,че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано като иска същото да бъде отменено и постановено друго с което се приеме,че към датата на завеждане на иска и с. з. на 29.10.2014 г в делото нямало доказателства за заплащане на исковата претенция от страна на ответника, а само  изплатени премии.

 С въззивната жалба е направено искане за допълнителен разпит на вещото лице депозирало заключение на ВРСъд ,за да отговори на въпроса" На какво основание в.л. Д. Р. твърди ,че авансовите суми  изплатени на А. за м. април и май 2014 г представляват премии, а не  аванс от труд. възнаграждение.С жалбата е приложена  молба и два  разходни касови ордера от 16.10.2014 г за изплатени суми на въззивника ,чрез адв. В. от 701,59 лв и 701,60 лв за м.  април 2014 г.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от СНЦ "ПОФК-Ботев-Враца"-гр.Враца  .

Постъпила е и частна жалба от адв. В. като пълномощник на въззивника против определение №2865/3.12.2014 г по същото дело, с което определение  е отхвърлена молба на адв. В. по чл. 248 ал.1 от ГПК за допълване решението на съда в частта за разноски, като неоснователна.

По отношение искането за преразпит на вещото лице пред ВОС, съд. състав  е приел искането за основателно и е призовал експерта Р., който е изготвил доп. заключение, тъй като  от самото заключение , а и от  обясненията на в.л. Р.  пред РСъд  не се   установява как е формирана брутната заплата на жалбоподателя и дали  посочената в заключението  на в.л. пред ВРсъд сума  "аванс" е част от  труд. му  брутно възнаграждение  или е премия ?

  Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок  от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обажлваемите. Разгледана по същество въззивната жалба  е    н е о с н о в а т е л н а.

  За да отхвърли  предявения от Й.А. против СНЦ"Професионален футболен клуб Ботев Враца" иск за сумата от  1790 лв дължимо  и неизплатено труд. възнаграждение за м. април и май 2014 г, решаващият съдия е приел ,че е установено договореното между страните възнаграждение за процесния период:  895,00 лева месечно – т. ІІІ.2. от договора, в което възнаграждение били включени всички допълнителни трудови възнаграждения, съгласно нормативната уредба – т. ІІІ.1 от договора. Претенцията на  ищеца за неизплатено труд.възнаграждение - 1790,00лева била точно  по 895,00 лева за м. април 2014г. и м. май 2014г.ВРСъд е приел ,че според  заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно, изчерпателно и безпристрастно, за процесния период на жалбоподателя били  начислени дължими удръжки за задължителни осигурителни вноски  и данък по ЗДДФЛ за същия период в общ размер на 728,66 лева, а под формата  на аванс му била изплатена  за двата месеца сумата от 1240,00 лева, или общо 1968,66 лева, която сума надхвърля претенцията на ищеца.Следователно    налагал се  извода, че за м. април 2014г. и м. май 2014г. дължимото от ответника трудово възнаграждение по договор №931/15.01.2014г. за наемане на професионален футболист е изплатено на Й.А.  и иска му  е отхвърлен като неоснователен.

  Въззивният състав е съгласен с крайния извод на първоинстанционния съд, но мотивите на въззивната инстанция са  различни от тези на ВРСъд, с оглед допълнителната експертиза от в.л. Р. приета пред ВрОСъд и допълнителни писмени доказателства.

Безспорен факт  между страните е ,че Й.А. е бил в труд. правни отношения с ответника, които са   прекратени, считано от 26.06.2014г.Твърди се ,че за м. април и м. май 2014 г ответникът не е изплатил на жалбоподателя полагаемото му се труд. възнаграждение.

  От допълнителното заключение на в.л. Р. пред ВОС се установява, че на А. е издадени 2 бр.  фишове за заплата за м. април и май 2014 г, в които е видно, че брут. възнаграждение е формирано от възнаграждение за отработени дни и доп. възнаграждение /премия/, като за премиалните са издадени отделни ведомости  и жалбоподателят се е подписал  на тях.

Според вещото лице, А. е получил полагащите му се премиални под формата на доп. възнаграждение за м. април и  май 2014 г след приспадане на законо установените удръжки. С РКО на 16.10.2014 г на жалбоподателя, чрез адв. В., са изплатени и  дължимото труд. възнаграждение за м. април и май 2014 г  в размер на 701,60 лв и 701,59 лв. Установи се също ,че осигуровките за м. април и май 2014 г  от работодателя  за жалбоподателя са начислени , подадени са съответните документи в НАП, но  данните са ,че не са изплатени.

   С оглед гореизложеното  се  установи по безспорен начин, че жалбоподателят е получил труд. си възнаграждение за м. април и май 2014 г, което е отделно от получените от него премиални, посочени като доп. възнаграждение в приложените фишове за заплата.

  Неоснователно е искането на адв. В. за присъждане на брут. възнаграждание на жалбоподателя за процесните два месеца, тъй като се дължи нетно такова, а  дали  начислените  осигуровки реално са внесени от работодателя ,това  е взаимоотношение между тях и не е предмет на настоящето производство.

Затова въззивната жалба е неоснователна , следва да се отхвърли като такава , а решението на ВРСъд потвърдено с настоящите мотиви.

 

По отношение на частната жалба  на  адв. В. от САК като пълномощник  на Й.А.:

Ч.ж. е срещу определението № 2865/3.12.2014 г  по същото гр.д.№ 3077/2014 г по описа на ВРС с правно основание чл. 248 ал.1 от ГПК, с което е оставена без  уважение молбата на адв.В. за допълване  решението по делото, в частта за  разноските. Според молбата се иска допълване на решението и присъждане на разноски каквото искане било направено и бил приложен списък  за разноски по чл. 80 от ГПК.

ВРСъд е отхвърлил молбата като е приел, че  поради отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, на ищеца не се присъждат разноски. Следователно без значение е дали е  представен пред ВРС или не списък с разноски от адв. В. , тъй  като  по аргумент на противното  на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, исковата претенция е отхвърлена и разноски не се дължат. ВРСъд не  се е произнесъл  в решението си  с изричен диспозитив затова, което е задължително само при уважаване на иска.

С оглед на това  частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

 Предвид крайния изход на делото пред ВОС , на жалбоподателя не се дължат разноски ,а остават така както са направени.

Жалбоподателят обаче следва да заплати  по сметка ВОС сумата от 40 лева разноски  за вещото лице, които са заплатени от бюджета на ВОС.

   При гореизложеното Врач. Окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА  решение № 774/4.11.2014 г по гр.д.№ 3077/2014 г по описа на ВРСъд.

 

  ОТХВЪРЛЯ  частна жалба  от адв.П.В. -проц. представител на Й.А. ***, против  определение № 2865/3.12.2014 г  по  гр.д.№ 3077/2014 г по  описа на ВРСъд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

  ОСЪЖДА Й.  Д.  А. *** да заплати  по сметка ВОС сумата от 40 /четиредесет / лева  направени разноски за вещо лице.

 

   Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280 ал.2 от ГПК.

 

              Председател :

 

               Членове: 1/         2/