ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито  заседание на 05.02.2015 год. в състав:

 

                                           Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело №299 по описа за 2014 год.,за да се произнесе, взе предвид следното:

С молба вх.№3959/06.06.2014 г. ищецът А.А.М. е поискал да му бъде предоставена правна помощ.От съдържанието на молбата не става ясно какъв е вида и обема на исканата правна помощ,нито основанието за предоставяне на такава,поради което с Разпореждане №936/30.06.2014 г. съдът на основание чл.101,ал.1 ГПК е дал на ищеца указания за конкретизиране на молбата,както и указания,че ако иска предоставяне на правна помощ поради липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение,следва да представи доказателства относно семейното си положение,своите доходи и тези на семейството си,декларация за имущественото си състояние,здравословното си състояние.  

Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 07.07.2014 г.,но в указания срок същият не е конкретизирал молбата си.Настоящият съдебен състав намира,че след като ищецът не е отстранил нередовностите в извършеното от него процесуално действие по искане на правна помощ,то на основание чл.101, ал.3 ГПК същото следва да се смята за неизвършено и не се дължи произнасяне по същото.Липсата на яснота относно вида,обема и основанието на претендираната правна помощ правят невъзможно произнасянето по същество на искането за предоставяне на такава.

При това положение съдът дължи произнасяне по редовността на исковата молба в съответствие с дадените на ищеца с разпореждане №313/23.05.2014 год. указания и постъпилата в изпълнение на това разпореждане молба вх.№3830/03.06.2014 год.

Производството е образувано по искова молба на А.А.М.,понастоящем в Затвора в гр.Враца,с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 360000.00 лева.

В първоначалната искова молба са изложени следните фактически твърдения:За времето от 12.04.2005 г. до 18.10.2005 г. ищецът е изтърпял мярка "задържане под стража".На 19.10.2005 г. присъдата  по НОХД №515/2004 г. по описа на РС-Видин е влязла в сила,но М. е продължил да изтърпява "паралелно" с присъдата и мярка "задържане под стража" до 13.03.2007 г.Наказанието по НОХД №515/2004 г. на РС-Видин е било "лишаване от свобода за срок от три години" с право на работа и е изтърпявано до 07.02.2008 г.Твърди се също,че:1)Районна прокуратура Видин е съставила обвинителен акт,неотговарящ на условията на НПК;2)делото не е разгледано в разумен срок,съгласно разпоредбата на чл.22 от НПК;3)присъдата е влязла в законна сила след РС-Видин;4)"отсъствено" е осъден пред въззивен и касационен съд,въпреки наличните данни,че е задържан в затвора.В петитума се сочи,че искът се насочва  Прокуратурата на Република България и се претендира присъждане на обезщетение в размер на 360000.00 лева за претърпени неимуществени вреди,произтичащи от това,че Районна прокуратура Видин е съставила обвинителен акт,неотговарящ на условията по НПК,и от това,че ищецът е бил незаконно задържан в затвора.

При извършената на основание чл.129,ал.1 и чл.130 от ГПК проверка на редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск съдът е приел,че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.3,т.4 и т.5  и чл.128,т.2 и т.3 от ГПК.Затова с разпореждане №313/23.05.2014 г. исковата молба е оставена без движение,а на ищеца са дадени указания да отстрани констатираните неясноти и противоречия в исковата молба,като направи точно, ясно,конкретно и последователно изложение на обстоятелствата,на които основава претенцията си и уточни изрично от какво произтичат понесените от него вреди.Със същото разпореждане съдът е приел,че се касае за повече от един иск и е указал на ищеца,че всеки един от тях трябва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 от ГПК за съдържание-отделна цена,изложение на обстоятелствата,на които се основава всеки иск и какво е искането по всеки един от тях.

С молба вх.№3830/03.06.2014 год. А.А.М. е конкретизирале поддържа иска си против Прокуратурата на РБ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 360000.00 лв.,произтичащи от това,че делото (НОХД №515/2014 г. по описа на РС-Видин) не е разгледано в разумен срок,съгласно условията,предвидени в разпоредбата на   чл.22 от НПК,и от това,че съдебното производство е проведено в негово отсъствие,без да са спазени изискванията на процесуалния закон.Във връзка с последното е изложил и твърдения за  допуснати нарушения в рамките на съдебното производство от съдията-докладчик.На страница 5,абзац 1-ви от молбата е допълнил,че основава претенцията си на нарушеното му право на лично участие без защита в досъдебното производство и в съдебното  производство по НОХД №515/2004 г. на РС-Видин, като отново е изложил твърдения за процесуални нарушения от страна на съда.    

Ищецът поддържа,че предявеният иск е един и е с правно основание чл.2 ЗОДОВ. Навежда доводи,че са нарушени негови права,защитени от чл.6 на ЕКЗПЧОС,от духа и целите на която разпоредба произтича и правото на лично участие в процеса,като нарушението на това му право е довело и до нарушаване на права по чл.5,пар.3,пар.4 и пар.5 от Конвенцията.

Позовава се на разпоредбата на чл.63,ал.1,б."д" от ГРК,според която такси и разноски не се внасят от ищеца по иск за вреди от непозволено увреждане,за което има влязла в сила присъда.

При извършената проверка на редовността на допълнената искова молба и допустимостта на предявения иск настоящият съдебен състав констатира следното:

Според принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните - чл.6, ал.2 от ГПК. Рамките на търсената от страната защита се определят с посочване на основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в исковата молба предмет на спора и вида на търсената защита спрямо него,съдът прави квалификация на спорно материално право,като определя приложимата правна норма.Определянето на правната квалификация е задължение на сезирания съд и същият не е обвързан от посочената от страната правна норма.

В конкретния случай ищецът поддържа правна квалификация на исковата си претенция по чл.2 от ЗОДОВ.В исковата молба обаче липсват твърдения за незаконно задържане под стража /т.1 на чл.2, ал.1 ЗОДОВ/;за повдигане на обвинение в извършването на престъпление,по което впоследствие лицето да е оправдано или образуваното наказателно производство да е било прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъплениели поради това, че наказателното производство е образувано,след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано /т.3/; за налагане на наказание по НК или на административно наказание,по което лицето да е оправдано или административното наказание да е отменено /т. 4/;за изпълнение на наказание над определения срок или размер /т. 6/;за незаконосъобразно използване на СРС /т.7/.В чл.2,ал.1,т.1 и 2 от ЗОДОВ е предвидена отговорност на държавата за вредите,причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,при всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободиъставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.;изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.),както и за  нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията.Ищецът обаче не обосновава извършено нарушение на защитените от чл.5 от Конвенцията права.Ето защо съдът намира,че не може да бъде възприета поддържаната от ищеца квалификация по чл.2 от ЗОДОВ.

 Ищецът обосновава становището си относно правното основание на иска и с нарушени права по чл.6 от Конвенцията.В чл.2б от ЗОДОВ е предвидено,че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица и от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,съгласно чл.6,§ 1 от Конвенцията.

Конкретизираните от ищеца действияовели до причиняване на твърдяното увреждане обаче не са свързани със срочността на разглеждане на делото,а само с нарушаване на правото му на непосредствено участие в процеса и на лична защита,и то от страна на съда,а не на прокуратурата.

При всичко гореизложено настоящият състав на ОС-Враца намира,че дадените с разпореждане №313/23.05.2014 г. указания не са изпълнени и нередовностите в исковата молба не са отстранени.Съображения:

Въз основа на допълнителната искова молба на ищеца А.А.М. съдът приема,че е сезиран с два иска:

1)иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди, понесени от ищеца вследствие нарушение на правото му на разглеждане на НОХД №515/2004 год. по описа на РС-Видин в разумен срок.По този иск няма изложение на никакви обстоятелсва, липсва цена,липсва и конкретен петитум.

2)иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение  за вреди,понесени от ищеца като следствие от нарушение на правото му на лично участие в процеса и на правото му на защита по НОХД №515/2004 год. по описа на РС-Видино този иск също липсва цена и петутум.Практически липсва и обстоятелствена част,доколкото нито в първочалната искова молба,нито в допълнителната такава се сочи за какви противоправни действия следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ.

Исковете са два и подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен редоето налага предявяване им с искова молба,отговаряща на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК за всеки един-отделна цена,изложение на обстоятелствата,на които се основава всеки иск и какво е искането по всеки един от тях,в каквато насока са били и изричните указания,дадени с разпореждане №313/23.05.2014 г.

При гореизложеното и като взе предвид,че дадените с разпореждане №313/23.05.2014 год. указания са конкретни,точни и ясни и не са изпълнени,съдът намира,че е налице хипотезата на чл.129,ал.3. от ГПКередовностите в исковата молба не са отстранени в указания срок,поради което производството по делото следва да бъде прекратено,а исковата молба и приложенията върнати на ищеца.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                                                       О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №299/2014 г. по описа на Окръжен съд-Враца, поради неотстранени нередовности на исковата молба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца А.А.М..

 

 

                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: