О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                  гр.Враца,05.02.2015г.

 

   Врачанският окръжен съд,гражданско отделение

в   открито  съдебно  заседание на 28.01.2015г.  в състав:

 

   Председател:Татяна Александрова

Членове:Пенка Петрова

        Евгения Симеонова

                   

При участието на

прокурора                    секретар        

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова

в.ч.гр. дело N`812 по описа за  2014 година,

 

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл.423 ГПК.

И.Й. ***,е подал жалба/вх.№ 04867/09.10.2014г./ чрез ЧСИ Г.Б. до ОС Враца,като е посочил е,че обжалва действия на ЧСИ по изп.дело № 660/2014г.От обстоятелствената част на жалбата и допълненията към нея,съдът е направил извод,че всички оплаквания на жалбоподателя са свързани и произтичат от поддържано становище за нередовно връчване на издадена против него заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,за която бил узнал едва след получаване на призовка за доброволно изпълнение по изпълнителното дело на 02.10.2014г..

Приемайки,че подадената чрез ЧСИ Г.Б. жалба на практика обективира възражение по чл.423 ГПК по ч.гр.дело на ВРС № 1356/2014г.,по което е издадена заповедта за изпълнение,за която се поддържа,че не е редовно връчена,което е процесуално допустимо,същото е изпратено по компетентност на заповедния съд за администриране като възражение по чл.423 ГПК,с указания след администрирането да се върне цялата преписка на ВОС за произнасяне.

След администриране на жалбата-възражение по чл.423 ГПК,преписката е изпратена отново на ВОС.

Длъжникът поддържа възражението по изложените в "жалбите" и допълненията към тях съображения.

Ответникът поддържа становище за неоснователност на възражението,и моли да не се приема,тъй като било налице редовно връчване на заповедта за изпълнение при отказ от страна на длъжника за получаването и.

На основание чл.278 ал.1 изр.2 ГПК,във връзка с поддържаните от страните доводи и съображения,на същите са дадени указания да сочат допълнителни доказателства,и делото е насрочено за разглеждане в открито с.з.

Жалбоподателят-длъжник,чрез процесуалния си представител адв.Д.К. в с.з.поддържа възражението си,и изложеното,че на длъжника не му е връчвана заповед за изпълнение,при което не отговаря на истината отразеното в съобщението за връчване,че е отказал да получи заповедта.Ответникът чрез процесуалния си представител юрк.В.Н. оспорва възражението и моли то да не се приема.

По делото са събирани писмени и гласни доказателства.От приложените писмени доказателства,се установява,че от 15.02.2014г.до 10.06.2014г.жалбоподателят е бил в болничен отпуск поради заболяване *.Престоял е в болница от 15.02.2014г.до 19.02.2014г.,след което лечението му е продължило при домашни условия.От приложеното ч.гр.д.№ 1356/2014г.по описа на РС Враца,е видно,че срещу жалбоподателя е издадена заповед за изпълнеие на парично задължение в полза на "Топлофикация Враца" ЕАД гр.Враца общо за сумата 982,71лв.-главница,представляваща стойността на консумирана,но незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2009г.-28.02.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане,начиная от 20.03.2014г.,182,42 лв.-обезщетение за забава върху главницата за периода 31.12.2009г. до 12.03.2014г.,разноски в размер на 25 лв. и 50 лв.юрисконсултско възнграждение.На стр.17/гърба/ на цитираното по горе дело на РС Враца се намира съобщението,с което е направен опит да се връчи на длъжника заповедта за изпълнение.Съобщението е оформено от връчващия призовкар при РС Враца с отметки:Търсен на 25.03.2014г.-10.30 ч./без да е конкретизирано дали е намерен или не при търсенето/,след което с различна разновидност на почерка е добавено:Адресатът отказва да получи съобщението,при което съдията докладчик приел връчването за редовно на основание чл.44 ал.1 ГПК,и издал изпълнителен лист след влизане в сила на заповедта,въз основа на който е образувано изп.д.№ 660/2014г.по описа на ЧСИ Г.Б..Според св.С.Й.Х. – брат на жалбоподателя,с когото живеят заедно,последнит след прекарания инфаркт пребивавал предимно в къщи.На посочената в съобщението дата длъжникът бил излязъл до дъщеря си,и тогава се появил призовкаря,като търсел брат му.Свидетелят му казал,че И. го няма в момента,че той не е И.,и,че му е брат,но отказва да получи съобщението,тъй като не е знаел за какво става въпрос.Според свидетеля призовкарят не му повярвал и казал,че той – свидетелят е И.,но се укрива,което кара свидетеля да смята,че призовкарят е оформил така съобщението тъй като е смятал,че той е И..Не му е искал документи за самоличност.Относно връчването на това съобщение призовкарят не се е връщал втори път да търси длъжника И..По късно – през есента на 2014г.същият призовкар се появил отново,за да връчва други книжа и съобщения на жалбоподателя,при което не е имало никакви проблеми,тъй като призовкарят бил оставил и мобилния си телефон,за да му звъни длъжника и да се уговарят кога да му бъдат връчени съответните книжа. Св.И.Б. ***,оформил съобщението до жалбоподателя,заявява,че след като е отразил,че лицето отказва да получи съоъбщението това е така,и,че е сигурен,че отказът е направен от съмия длъжник,а не от брат му – св.С.Й..

При така изложените съображения, настоящият състав приема,че длъжникът е оборил,или разколебал в достатъчна степен официалната удостоверителната сила на отбелязването от съдебния призовкар в отрязъка от съобщението,с което е връчена заповедта за изпълнение.В тази връзка съдът дава вяра на показанията на св.С.Й.,който,макар и близък роднина-брат на длъжника,добросъвестно депозира показания,които са достатъчно конкретизирани.Съдът не дава вяра на показанията на св.И.Б. с оглед стопроцентовата му категоричност,че е оформил отказа именно на длъжника,което логически и житейски е неправдоподобно предвид отдалечеността във времето на станалите събития,и факта,че до този момент призовкарят не е познавал длъжника.Съдът отчита и заинтересоваността му от изхода на делото при евентуален друг изход на спора относно връчването на съобщението,свързано евентуално с провеждане на дисциплинарно производство.В подкрепа на направения извод е и безспорния факт,че съобщението е оформено на два пъти,с два различни почерка,макар и изхождащи от едно и също лице,което също дава основание за съмнение относно достоверността на второто дописване.

     С оглед изложеното,съдът приема,че съобщението не е било надлежно връчено,което е осуетило възможността длъжникът да узнае за заповедта и подаде възражение в срок,както и че този срок е пропуснат не поради признание на вземането,а поради ненадлежно връчване.

     Искането за приемане на възражението следва да се уважи.

     Така мотивиран и на основание чл.423 ГПК,съставът на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

          О П Р Е Д Е Л И :

 

 

     ПРИЕМА възражение /с вх.№04867/09.10.2014г. при ЧСИ Г.Б./,подадено от И.Й. ***, против Заповед №1108/24.03.2014 год.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 1356/2014 год. по описа на Районен съд-гр.Враца.

     СПИРА изпълнението по изп.д.№ 660/2014г.по описа на ЧСИ Г.Б.,рег.№ ***,с район на действие ВОС,предприето въз основа на изпълнителния лист,издаден по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1356/2014 год. по описа на Районен съд-гр.Враца.

     ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд,на основание чл.423,ал.4 ГПК за предприемане действията по чл.415,ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........