ОПРЕДЕЛЕНИЕ  

гр. Враца, 11.02.2015 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н.ПЕЛОВСКА

ЧЛЕНОВЕ:  Н.ХРИСТОВ

М.ДОСОВ

 

Като разгледа докладваното от съдията Н. Христов въззивно частно гражданско дело № 44 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 407 ал. 1 ГПК.

С Разпореждане № 6523/24.07.2012г., постановено по гр. д. № 2316/2012г. по описа на РС-Враца, състав на съда е констатирал, че има издадена Заповед № 1696 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2012г., издадена по горецитираното гражданско дело по описа на ВрРС. Заповедта е връчена на длъжника лично на 02.07.2012г. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК няма подадени възражения против издадената заповед, като ВрРС правилно е намерил, че следва да се приложи чл. 416 ГПК. Доколкото влязлата в сила заповед по чл. 410 ГПК съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК, поради което са били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист и същият е бил издаден.

С Възражение вх. № 17486/27.11.2014г. е постъпила частна жалба против Разпореждане № 6523/24.07.2012г., постановено по гр. д. № 2316/2012г. по описа на РС-Враца. Срокът за подаване на възражние срещу заповедта за изпълнение е изтекъл на 16.07.2012г., в който срок по делото не е постъпило възражение, поради което в случая не могат да бъдат предприети действия по чл. 415 ГПК, предполагащи срочно подаване на възражение, а следва да се приеме, че съдът е сезиран с частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл. 276, ал 1 ГПК е постъпил отговор от страна на ответното дружество, с което считат подадената частна жалба за процесуално допустим, но изцяло неоснователна,до колкото не се посочва в какво се състои порочността на обжалваното разпореждане. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

     С оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че в тежест на жалбоподателя да предостави доказателство за датата на която му е била връчена поканата за доброволно изпълние.

     Съдът констатира, че частната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 407 ал. 1 от ГПК /призовката за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 18.11.2014г., ч.ж. е депозирана на 27.11.2014г./, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на частния жалбоподател, съдът счита, че разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В настоящият случай Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е постановено в производство по реда на чл. 410 ГПК.

В хипотезата на издадена заповед за изпълнение в заповедно производство въз основа на заявление по чл. 410 ГПК процесуалното право на жалба срещу разпореждането за издаване на ИЛ произтича от разпоредбата на чл. 407 от ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение /поради неподаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника/ е посочена изрично в чл. 404 т. 1 ГПК като изпълнително основание, въз основа на което може да се издаде изпълнителен лист по реда на чл. 405 ГПК, при условие че са налице предвидените в чл. 406 ГПК предпоставки, а именно: заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в сила /тъй като не е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК/ и подлежи на принудително изпълнение /съгласно чл. 404 т. 1 ГПК/.

Видно от доказателствата по гр. д. № 2316/2012г. по описа на РС-Враца е издадената заповед за изпълнение въз основа на заявление по чл. 410 ГПК е връчена лично на длъжника 02.07.2012г. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК няма подадени възражения против издадената заповед, като ВрРС правилно е намерил, че следва да се приложи чл. 416 ГПК. Доколкото влязлата в сила заповед по чл. 410 ГПК съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК, поради което са били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист и същият е бил издаден.

Производството по издаване изпълнителен лист е двуинстанционно, поради което и настоящото определение не подлежи на касационно обжалване /Опр. № 383/22.06.2012г. на ВКС по т.д.№ 371/2012г., І т.о./

С оглед изложените съображения жалбата се явява неоснователна, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частната жалба на Е.И.Н. ЕГН **********, срещу разпореждане № 6523/24.07.2012г., постановено по гр. д. № 2316/2012г. по описа на РС-Враца за издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед № 1696 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2012г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...............

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. ....................

 

         2. ....................