О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд  граждансок                    отделение

в   закрито    заседание на   09.02.2015 г.    в състав:

 

   Председател: Рената Мишонова-Хальова

Членове: Мария Аджемова

         Мирослав Досов

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията М. Аджемова

         в. ч. гр.  дело N` 53   по описа за  2015   г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството се развива в хипотезата на чл. 396 ал. ІІ и във вр. с чл. 274 ал. І т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ООД "Консорциум Агрогеомет – ИН", със седалище и адрес на управление и ЕИК 831907594, представлявано от адв. Р.С. от Адв. колегия гр. Монтана срещу определение на районен съд гр. Оряхово № 271/16.12.14 г. по ч. гр. д. № 596/14 г. по описа на същия съд, с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата на дружеството за обезпечаване на два бъдещи обективно, кумулативно съединени искове, които то /дружеството/ ще предяви срещу лицето Н.И.Ц. - първият установителен с правно основание чл. 124 от ГПК, вторият осъдителен с правно основание чл. 75 от ЗС, с обезпечителна  мярка ВЪЗБРАНА върху четири недвижими зем. имота – ниви в землището на село Селановци, общ. гр. Оряхово. Дружеството жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение на районен съд гр. Оряхово и произнасяне от окръжен съд по същество на претенцията, с допускане обезпечение на бъдещите искове, при посочената обезпечителна мярка – възбрана върху земеделските имоти ниви в землището на село Селановци.

От ответника по бъдещите искове Н.Ц. не е постъпил отговор, тъй като на осн. чл. 396 ал. ІІ от ГПК препис от настоящото частна жалба не му се връчва.

Окръжен съд преценява жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

Пред районен съд гр. Оряхово е стояло за разглеждане искане на настоящия частен жалбоподател, ООД "Консорциум Агрогеомет – ИН", със седалище гр. София, с правно основание чл. 390 от ГПК - за обезпечаване на два бъдещи обективно, кумулативно съединени искове срещу ответника Н.Ц..

По първия от исковете, дружеството излага следните обстоятелства: Твърди, че е арендатор на четири подробно описани в молбата ниви в землището на село Селановци на основание два вписани договора за аренда на зем. земя от 05.05.11 г., за срок от шест стопански години, до 01.10.17 г. Арендодателят по договорите прехвърлил имотите на лицето Н.Ц.. На 15.08.13 г. ООД "Консорциум Агрогеомет – ИН" получило от приобретателя на земеделските имоти Н.Ц. нот. покана, в която той твърдял, че от 010.13 г. ще счита договорите за аренда за прекратени, поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на дружеството – арендатор, а именно: неплащане на падежа на уговорената арендна вноска /възнаграждение/. Дружеството твърди, че е изправна страна по договорите за аренда, тъй като на 19.07.13 г., по банков път, изпратило на Ц. в качеството му на нов приобретател на имотите, сумата 485 лв. представляваща изискуема, но непогасена от дружеството част от задължението му за заплащане на арендна вноска по договорите.  Все пак, ООД "Консорциум Агрогеомет – ИН" направило справка и установило, че на 16.09.13 г. е извършено вписване в съответната служба по вписванията, на заявено от Н.Ц. прекратяване на арендните договори във вр. с полученото от дружеството едностранно предизвестие за прекратяване.

С оглед на изложеното, дружеството намира, че следва да защити правата си като предяви в бъдеще срещу Н.Ц. иск с правно основание чл. 124 ал. І от ГПК, с искане съдът да признае за установено със сила на присъдено нещо, че между ООД "Консорциум Агрогеомет – ИН" гр. София и Н. Ц. съществува валидно облигационна правоотношение възникнало въз основа два договора от 05.05.11 г. за аренда на зем. земя в землището на село Селановци.

Заявената от молителя обепечителна мярка е възбрана върху процесните ниви. Обезпечителната си нужда дружеството основава на възможността ответникът да се разпореди с арендуваните ниви и недобросъвестното му поведение, свързано с изявлението за прекратяване на договорите поради неизпълнение, въпреки, че е получил дължащата му се арендна вноска.    

В подкрепа на искането си дружеството молител представя  писмени доказателства, от които следва извода, че описаните в молбата за обезпечаване на бъдещия иск по чл. 124 ал. І от ГПК обстоятелства отговарят на действителността.

При тези данни, от правна страна окръжен съд намира следното:

Тълкуване нормите на чл. 389 и сл. от ГПК налагат извода, че за да се допусне обезпечение на иск, включително и на бъдещ такъв, съдът следва да установи, съобразно конкретните факти, КУМУЛАТИВНОТО наличие на следните предпоставки: исковата претенция да бъде допустима, вероятно основателна и да е налице обезпечителна нужда.

В конкретния случай, окръжен съд намира, че тези предпоставки не са налице. Процесният бъдещ иск е допустим. От представените писмени доказателства може да се направи извод и за неговата вероятна основателност. Въпреки това, окръжен съд намира, че кумулативно зададените предпоставки, за които е реч по-горе, не са налице, тъй като по делото не е установена обезпечителна нужда за дружеството молител, така че липсва интерес от обезпечаване на иска. Според чл. 391 ал. І от ГПК обезпечаването на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата му по бъдещото, евентуално позитивно за него решение на съда. В конкретния случай, след съобразяване данните по делото и вида на исканата обезпечителна мярка /възбрана/, съдът намира, че налагането й няма отношение към осъществяване правата на дружеството при евентуално уважаване на иска му по чл. 124 ал. І от ГПК. Възбраната цели за обезпечи успешен изход на изпълнението на парични притезания върху недвижим имот, като запази физическата цялост и принадлежността имота към имуществото на длъжника. Тя е разпореждане на съдебния изпълнител, с което имота се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с него. Дружеството - бъдещ ищец, няма парични притезания към ответника Н.Ц.. Налагането на възбрана върху нивите няма да попречи на ответника Н.Ц. да продаде нивите, нито може да се противопостави на новия евентуален приобретател, тъй като съгласно чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ всеки приобретател на анердувания имот замества арендодателя като страна по договора за аренда, ако договора за аренда е вписан, както е в случая. Ето защо, искането за обезпечаване на бъдещия иск с правно основание чл. 124 ал. І от ГПК следва да се отхвърли, като неоснователно и недоказано.

Идентичния правен извод на първостепенния съд, налага обжалваното определение да бъде потвърдено, като в тази връзка, освен изложеното, окръжен съд препраща и към мотивите на районен съд, които напълно споделя.

По иска с правно основание чл. 75 от ЗС, окръжен съд намира следното:

В молбата си за обезпечение във вр. с този иск, дружеството ищец ясно е заявило, че от 01.10.13 г. е лишено от възможността да ползва процесните ниви, тъй като ответника Ц. е във владение на имотите. Той декларирал нивите в  ОС "Земеделие" гр. Оряхово и извършил съответните агротехнически мероприятия  върху тях. Според дружеството, той владее имотите и към момента на входиране искането за обезпечение в районен съд гр. Оряхово на 16.12.14 г.

Владелческият иск /посесорен иск/, който дружеството желае да предяви в бъдеще включва претенцията, в качеството му на владелец, да прекрати нарушението от страна на ответника и възстанови владението си върху имота, в случая процесните ниви в землището на село Селановци. Фактите, които съдът обсъжда при тези искове са само имало ли е владение, има ли нарушение и кой е в момента владелеца, без съдът да обсъжда правомерността на извършените от страните действия. Нормата на чл. 75 ал. и изр. второ от ЗС въвежда шест месечен срок за предявяване на иска, който е преклузивен по своя характер и за това съдът следва да следи служебно за спазването му. Срокът започва да тече от момента на нарушението допуснато от ответника, тоест от момента на отнемане на фактическата власт от владелеца - ищец, в случая от ООД "Консорциум Агрогеомет". И тъй като ищецът твърди, че фактическата власт върху нивите му е отнета на 1.10.13 г., очевидно към настоящия момент шестмесечния срок, в който искът по чл. 75 от ЗС следва да се предяви, е изтекъл.

Изводът, който се налага, е че искът е процесуално недопустим и само на това основание, претенцията за неговото обезпечаване е неоснователна, без да се обсъждат останалите предпоставки - вероятна основателност на иска и обезпечителна нужда.

Изводите на районен съд и във вр. с основателността на претенцията за обезпечение и на този бъдещ иск, са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящия състав на окръжен съд. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на районен съд гр. Оряхово № 271/16.12.14 г. по ч. гр. д. № 596/14 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.      

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........