Р Е Ш Е Н И Е ...

 

Гр.Враца,18.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на 17.02.2015 год.       в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова  

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Х.Ц.

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N`145      по описа за 2014  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    С искова молба вх.№8964 от 16.12.2014 год. са предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД-ВРАЦА,ЕИК816090199,със седалище и адрес на управление гр.Враца,ул.”Александър Стамболийски”№2 чрез пълномощник АЛ.АЛ.-юрисконсулт срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ХРИСТО БОТЕВ”АД ЕИК 106518890 със седалище и адрес на управление гр.Враца,бул.”Втори юни”№66 обективно,кумулативно съединени искови претенции за сума в общ размер 56512.85лв.,от които главница -55 000.00 лв. и мораторна лихва-1512.85 лв.,представляваща стойност на предоставени на ответника услуги през периода 07.02.2014 год.-08.08.2014 год.,след предприето в с.з. изменение на исковете

  Спорът подлежи на разглеждане по реда на глава ХХХІІ от ГПК,с оглед разпоредбата на чл.365 от ГПК.Ищецът  и ответникът имат качество на търговци,а сключеният договор по представените фактури попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ТЗ,с оглед на което и съобразно разпоредбата на чл.286,ал.2 във връзка с ал.1 от ТЗ,договорът се характеризира като търговска сделка.Исковата претенция има за предмет правно отношение,породено от неизпълнение на тази търговска сделка и затова разглеждането й трябва да бъде по реда на глава ХХХІІ-ра от ГПК.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.

Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са  предявени от надлежна страна против надлежна страна.С оглед на това съдът приема за допустими исковете,с които е сезиран.

 Препис от исковата молба и приложенията към нея се връчиха на ответник за отговор.Съобщението е получено на 19.12.2014 год.В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ,ответникът не  упражни правото си да подаде писмен отговор.

    Поддържа се в исковата молба,че страните са в договорни отношения,като ищецът „ОПЕРАТОР” е предоставил на ответника „ПОТРЕБИТЕЛ” В и К услуги по партидите на негово име с потребителски номера:9000714 и 9002910 за периода 07.02.2014 год.-08.08.2014 г. на стойност исковата сума.

Според изложеното в исковата молба,ищецът счита,че е изпълнил основното си задължение,като е предоставил на ответника договорените услуги.Настъпили са съответните падежи по всички издадени фактури,тъй като ответникът не е заплатил услугите,той е изпаднал в забава и дължи лихва за забавата.На 25.08.2014 год. страните са подписали споразумителен протокол,в който е обективирано признание на ответника,че дължи сума в общ размер по двете партиди 168194.32 лв. и се задължава на месечни вноски от по 50 000 лв.,платими до края на съответния месец,да изплаща това си задължение,заедно с допълнително натрупаните сметки. Споразумението има действие от м.септември 2014 год. до окончателното изплащане на задължението.Ищецът твърди,че  ответникът е погасил само частично вноската за месец септември в размер на 25 000 лв.

Ищецът поканил ответника с покана изх.№1067/13.11.2014 год. с обратна разписка да погаси задълженията към него,но до датата на предявяване на исковата молба ответникът не е погасил задълженията си.

С изложеното ищецът е обосновал правния си интерес от исковете,които е сезирал съда и претендира ответникът да бъде осъден да заплати  цената на извършените му услуги по договора.

Правната квалификация на правата претендирани от ищеца е чл.327 от ТЗ,във вр. с чл.79 във вр. с чл.86 от ЗЗД .

С оглед обстоятелството,че ответникът не упражни правото си на отговор и ангажиране на доказателства,съдът прие че спорни са всички обстоятелства по делото.

С представените от ищеца  писмени доказателства ,той е  обосновал доводите си и е  посочил доказателства за фактите на ,които основава исканията си.Ответникът в правния спор не е оспорил представените от ищеца писмени доказателства в срока по чл.193 от ГПК  и с оглед разпоредбата на чл.370 от ГПК отразеното в писмените доказателства не подлежи на доказване с други доказателствени средства.

Съдът разпредели доказателствената тежест ,като указа на страните,че в тежест на ищеца е да докаже наличие на валидна облигационна връзка,възникнали права и задължения по нея,изпълнение от негова страна.

В тежест на ответника е да докаже,че е платил и своите възражения ако има такива.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза,като заключението на вещото лице не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и вярно.

    Ищецът моли исковете,с които е сезирал съда да бъдат уважени като е направил искане за постановяване на неприсъствено решение .Претендира законна лихва и разноски .

    В проведеното на 17.02.2015 год. съдебно заседание  ответникът не се явява, не взема становище, нито е депозирал отговор по исковата молба, нито пък е заявил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Врачанският окръжен съд след преценка на доказателствата по делото и като взе предвид становището на ищеца намира за установено следното:

С исковата молба ищецът е представил:справка по чл.366 ГПК,споразумителен протокол от 25.08.2014 год.,покана за доброволно изпълнение изх.№1067/13.11.2014 год.Поискана е  ССЕ и изслушана такава ,като вещото лице е установило,че при годишната инвентаризация на вземанията,ответникът е потвърдил задължението си към ищеца с писмо изх.№6 от м.януари 2015 год.

С оглед на така събраните доказателства и на изложените в исковата молба обстоятелства се налага извод за вероятна основателност на предявените искове по чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД, което е необходимо и достатъчно, при наличието на останалите предпоставки на процесуалния закон,съдът да постанови неприсъствено решене.

Всичко това, съпоставено с нормата на чл. 238 и чл. 239 от ГПК създава условия за постановяване на неприсъствено решение, искане за което ищецът е направил чрез своя пълномощник и без следователно решението да се аргументира по същество.

Ето защо,съдът приема,че ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 56512.85лв.,от които главница -55 000.00 лв. и мораторна лихва-1512.85 лв.,представляваща стойност на предоставени на ответника услуги през периода 07.02.2014 год.-08.08.2014 год. Следва да се присъди законна лихва върху главницата,считано от 16.12.2014 год. до окончателното й изплащане и 5 762.19 лв. разноски ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК/3062.19 лв. д.такса,300 лв. възнаграждение за вещо лице и 2 400 лв. юрисконсултско възнаграждение/.

Мотивиран от гореизложеното   и на основание чл.239 от ГПК ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                   Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ХРИСТО БОТЕВ”АД ЕИК 106518890 със седалище и адрес на управление гр.Враца,бул.”Втори юни”№66 ДА ЗАПЛАТИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД-ВРАЦА,ЕИК816090199,със седалище и адрес на управление:гр.Враца , ул.”Александър Стамболийски” №2 , представлявано,от управителя АН.П.,сума в общ размер от 56512.85лв. ,от които главница -55 000.00 лв. и мораторна лихва-1512.85 лв.,представляваща стойност на предоставени на ответника услуги през периода 07.02.2014 год.-08.08.2014 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 16.12.2014 год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на 5 762.19 лв. разноски ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК/3062.19 лв. д.такса,300 лв. възнаграждение за вещо лице и 2 400 лв. юрисконсултско възнаграждение/.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване на  основание чл.239 ал.4 от ГПК.

 

 

                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: