О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Враца, 16.02.2015 г.

 

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

РЕНАТА ХАЛЬОВА

                           

постави за разглеждане докладваното от съдия В.ИВАНОВА ЧНД № 66/2015 г. по описа на Врачански окръжен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

     С определение № 865/29.12.2014 г., постановено по ЧНД № 1605/2014 г. Районен съд-Враца /ВРС/, ІІІ наказателен състав е отменил постановление от 07.11.2014 г. на Районна прокуратура- Враца /ВРП/ за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1632/2014 г. по описа на ВРП, № 29/2014 г. по описа на РУП-Враца, водено срещу Р.П. *** за престъпление по чл.144, ал.3 от НК и е върнал делото на прокурора за продължаване на разследването.

     Недоволен от това определение е останал обвиняемият К., който в срока по чл.243 ал.6 от НПК го е обжалвал, с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че постановлението на ВРП от 07.11.2014 г. за прекратяване на воденото срещу жалбодателя наказателно производство е правилно и законосъобразно, като са били извършени всички възможни разпити на свидетели, сочени от „пострадалата” В.Н.. Въпреки това не било установено по несъмнен начин поддържаното от нея обвинение за осъществена от К. закана за убийство спрямо личността й. В този смисъл се твърди, че указаните от първоинстанционния съд допълнителни действия по разследването-провеждането на очни ставки и издирването на очевидци, са безпредметни. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено прекратителното постановление на ВРП.

     По делото е депозирано възражение от пострадалата В.Н., чрез повереника й-адв.П.П., срещу подадената частна жалба на обвиняемия Р.К., в което се излагат доводи за законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение. Моли се същото да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение.

     Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди наведените в частната жалба доводи и съображения, становището на процесуалния представител на пострадалата в депозираното писмено възражение и провери изцяло законосъобразността на обжалваното определение, приема следното:

     Частната жалба е неоснователна.

С постановление от 02.01.2014 г. на ВРП е образувано ДП № 1632/2014 г., № 29/2014 г. по описа на РУП-Враца срещу Р.П.К. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като същият е бил привлечен като обвиняем по посочената правна квалификация за това, че на 12.03.2013 г. в гр.Враца, в сградата на Община-Враца, се е заканил с убийство на В.К.Н. ***, като изрекъл по неин адрес думите „ще те пребия, ще ти отрежа главата” и това заканване би могло да възбуди в нея основателен страх от осъществяването му.

 В хода на проведеното разследване са извършени множество процесуално следствени действия-проведени са разпити на свидетели, включително и по реда на чл.223 от НПК, назначена е психолого-психиатрична експертиза и са приложени относими по казуса писмени доказателства.

 С постановление от 07.11.2014 г. прокурор от ВРП е прекратил воденото срещу жалбодателя Р.К. наказателното производство на основание чл.199, вр. чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението.

 Срещу постановлението на прокурора е подадена жалба от процесуалния представител на пострадалата В.Н.-адв.П.П., въз основа на която е образувано ЧНД № 1605/2014 г. по описа на ВРС. С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че извършеното досъдебно разследване не е всестранно и пълно, поради което и изводът на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението по чл.144, ал.3 от НК, е неправилен и е изведен при непълнота на доказателствата. Изложил е нуждата от допълнителни действия по разследването за разкриването на обективната истина в необходимата пълнота-провеждане на очни ставки, издирване и разпит на други свидетели-очевидци, назначаване на допълнителна психолого-психиатрична експертиза и пр.

Настоящата инстанция се солидаризира със становището на контролирания съд за непълнота на проведеното разследване. Действително в доказателствения материал се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, необходимостта от които е пряко свързана с основанието за прекратяване на наказателното производство-недоказаност на обвинението. Както правилно са разсъждавали прокурорът и първият съд, разпитаните по делото свидетели-очевидци на възникналия инцидент могат условно да се разграничат в две групи: от една страна това са показанията на пострадалата В.Н. и свидетелите П.Д., Р.Х., И.М. и Ц. П., според които на инкриминираната дата, във фоайето на сградата на Община Враца, обвиняемият К.-***, се обърнал към Н. с думите: „не само ще те пребия, но и главата ще ти отрежа…”, като демонстрирал с жест на дясната си ръка, че ще й пререже гърлото, и употребените словесна реплика и жест предизвикали у нея страх и безпокойство /прилошало й, започнала да трепери и да плаче/, а от друга страна показанията на свидетелите И.М., Д.И., К.К., Б.К. и В.М., които не само отричат обвиняемият К. да е заплашвал св.Н., а тъкмо обратното, единодушно заявяват, че последната е имала агресивно вербално поведение, което първоначално насочила към св.Б.К.-фактическа съпруга на обвиняемия, наричайки я „ялова курва, боклук”, а след това и към обвиняемия, който бил наричан „айдук, мошеник, циганин, малко ти е боя”, и че през цялото време К. запазил самообладание и не отговорил по никакъв начин на провокативните й реплики. Един от основните аргументи на решаващия прокурор, за да не възприеме показанията на свидетелите, подкрепящи заявеното от пострадалата е, че същите „активно са изразили своето персонално негативно отношение към личността и поведението на кмета на с.Нефела Р.К., което в известна степен поставяло под съмнение тяхната безпристрастност”. На същото основание обаче може да се подложи на съмнение и достоверността на заявеното от другата група свидетели, доколкото св.Б.К. е фактическа съпруга на обвиняемия, св.В.М. е в служебна зависимост от него, а свидетелите И.М.-кметски наместник на с.В., Д.И.-директор на дирекция в общинската администрация и К.К.-кмет на с.Т.К. са в колегиални отношения с К.. При наличието на две диаметрално противоположни групи свидетелски показания, с еднакво консолидирани версии, разследващите органи са длъжни да търсят други източници на доказателства, които да подкрепят или да отхвърлят една от двете тези. В този аспект правилно прокурорът се е спрял на показанията на св.М.С.-кореспондент на БТВ медия груп, която е била непосредствен очевидец на коментирания инцидент и която не може да бъде причислена към нито една от двете групи свидетели, т.е. чрез безпристрастните й показанията би могло да се провери достоверността на заявеното от свидетелите. Същата обаче е пояснила в разпита си на 26.03.2014 г., че поради липса на спомен, не може да конкретизира думите на К., изрично подчертавайки че не са й прозвучали като закана или заплаха за живота на жената, към която са били отправени. Свидетелката си спомня, че имало раздвижване във фоайето на сградата на Общината, че към нея се приближила група от хора, като една от жените й показала жалба против кмета Р.К., че последният се приближил към тях и казал някакви думи по адрес на жената, като С. не възприела те да са предизвикали признаци на страх и смущение в нея. Тъй като изложеното от св.М.С. от една страна противоречи на изявленията на първата група свидетели относно това К. да е изрекъл закана за убийство към Н., от която същата се разтреперила и й прилошало, а от друга е в дисонанс с позицията на втората свидетелска група, че обвиняемият е мълчал и по никакъв начин не е отговорил на провокативната словесна демонстрация, манифестирана от св.Н., както и поради заявената липса на спомен у С. за конкретно изречените от него думи, правилно РС е отбелязал необходимостта от издирването на други, необвързани от страните в конфликта, очевидци за проверка достоверността на показанията на двете групи свидетели и за установяване в пълнота на обективната истина по казуса. Потенциал за събирането на такива допълнителни гласни доказателства се съдържа в показанията на св.В.Н. /л.38, л.69 от ДП/, св.П.Д. /л.73 от ДП/, св.И.М. /л.41 от ДП/, св.Ц.П. /л.41 от ДП/, според които на инкриминираното място, освен св.М.С., е присъствал и друг журналист-мъж от БТВ, както и в показанията на свидетелите И.М. /л.99 от ДП/, Д.И /л.100 от ДП/, К.К. /л.101 от ДП/ и св.Б.К. /л.102 от ДП/, които също са посочили, че във фоайето е имало и други журналисти, които са интервюирали обвиняемия К..

 На следващо място, тъй като по делото са налице данни за подаден сигнал на телефон 112 от обвиняемия К. по повод на възникналия конфликт и за пристигането на служители от полицията на мястото на инцидента, въззивната инстанция споделя и становището на първоинстанционния съд за необходимостта от събирането на допълнителни доказателства за изясняване на обстоятелствата била ли е извършена полицейска проверка по случая, кои конкретно полицейски служители са били ангажирани и какви са били резултатите от нея.

 За изясняване в пълнота на обстоятелствата по делото няма пречка в хода на допълнителното разследване да бъдат извършени и нови процесуално-следствени действия, по преценка на наблюдаващия прокурор, включително и провеждането на очни ставки за преодоляване на съществените противоречия между показанията на двете групи свидетели-очевидци.  

 Въззивният съд обаче не възприема становището на първия съд за необходимостта от назначаването на допълнителна психолого-психиатрична експертиза за състоянието на пострадалата В.Н., с оглед отправените й заплахи, при съобразяване на всички свидетелски изявления. Това е така, защото за осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК от обективна страна се изисква обективиране на думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Преценката за това дали заканването би могло да възбуди основателен страх от осъществяването е правен въпрос, който следва да се реши от съда, а не чрез назначаване на експертиза /в този смисъл са ТР № 53/18.09.1989 г. по н.д. № 47/1989 на ОСНК на ВС, решение № 189/19.03.2014 г. по н.д. № 274/2014 г. на І НО на ВКС/.

 Не могат да бъдат споделени възраженията в частната жалба, че тъй като „обвиненията не отговарят на истината”, е безпредметно извършването на очни ставки и издирването на други очевидци на конфликта. С оглед процесуалния му статут на обвиняемо лице, принципно абсолютно понятни са причините, поради които жалбодателят предварително обрича на неуспех неизвършени процесуални действия по разследването. Следва обаче да се отбележи, че производството по контрол на акта на прокурора, с който се прекратява наказателното производство не е самоцелно, а цели да се гарантира в пълна степен правилното приложение на закона. Ето защо от първостепенно значение е да бъде осигурено едно пълно, обективно и всестранно разследване за разкриването на обективната истина чрез събирането на всички относими към предмета на делото доказателства в пълния им възможен обем.   

     По изложените дотук съображения въззивната инстанция прие за законосъобразни крайните изводи на първоинстанционния съд, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е необосновано, тъй като в хода на проведеното досъдебно производство не са били извършени всички необходими и възможни действия по разследването, поради което определението на ВРС следва да бъде потвърдено, а частната жалба на обвиняемия Р.К.-оставена без уважение. С оглед разпоредбата на чл.243, ал.5, т.3 от НПК, прокурорът следва да изпълни изложените в мотивната част на определението задължителни указания.

     Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Врачанският окръжен съд

 

                  О П Р Е Д Е Л И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА определение № 865/29.12.2014 г., постановено по ЧНД № 1605/2014 г. по описа на Районен съд-Враца, ІІІ наказателен състав, с което е отменено постановление от 07.11.2014 г. на Районна прокуратура гр.Враца за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1632/2014 г. по описа на ВРП, № 29/2014 г. по описа на РУП-Враца, водено срещу Р.П.К. за престъпление по чл.144, ал.3 от НК и делото е върнато на прокурора за доразследване.

     Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                               2.