Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  08.06.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  наказателно        отделение в

публичното заседание на  четвърти юни 2015г.  в състав:

 

Председател:А.Ставарова

    Членове: Л.Крумова

             Ив.Маринов

                               

в присъствието на:

прокурора М.Белорешка          секретар М.К.

като разгледа докладваното  от Ставарова              

ВНОХ      дело № 118 по описа за 2015 г.

 

 Съдебното производство по ВНОХД № 118/2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд е образувано по реда на чл.355 вр. с чл.327 НПК,след отмяна на въззивна присъда № 13 от 26.06.2014 г. по ВНОХД № 16/14 на Врачанския окръжен съд.Делото е върнато на същия съд от стадия на съдебно следствие за ново разглеждане,с указания за отстраняване на допуснатите от съда нарушения,посочени в Решение № 1 от 09.05.2015 г. по наказателно дело № 1934/14 на ВКС.

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Мездра,внесен пред РС Мездра ,за това  че на 19.05.2013 г.,около 17:30 ч. на главен път Е-79 на км.159+000 между гр. Мездра и гр.Враца,при изхода за с. Моравица ,при управление на МПС-товарен автомобил и прикачено към него полуремарке ,подс. Х.С.Х. в нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП е управлявал извън населено място с превишена скорост от 85 км/ч вместо разрешената от 70 км/ч и в нарушение на чл.5 ЗДвП,като е поставил в опасност живота и здравето на участниците в движението, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на  Т.М.П. ***,изразяваща се в изкълчване на лява ключично-лопатъчна става,счупване на ставна ямка на бодилото на лява лопатка,които увреждания са довели до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник.Обвинението е за престъпление по чл.343 ал.1 б"б" пр.2 вр. с чл.342 ал.1 НК.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с присъда № 293 от 24.10.2013 г. по НОХД № 471/13 на РС Мездра,признал е подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл.343 ал.1б"б" пр.2 вр. с чл. 342 ал.1,като на осн. чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание- Глоба в полза на държавата в размер на 2 100.00 лв.,лишил го е от право да управлява МПС за срок от 5 месеца,възложени са в негова тежест разноските по делото.

По въззивен протест на прокурор от РП Мездра, в който се сочат нарушения на първоинстанционният съд във връзка с неправилното освобождаване на дееца от наказателна отговорност, поради невъзстановяване на причинените  с деянието имуществени вреди е образувано съдебно дело пред втората инстанция . Врачанският окръжен съд с въззивна присъда № 13 от 26.06.14г. по ВНОХД № 16/14г. е отменил първоинстанционната присъда. Признал е подс. Х. за невинен и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение.

По касационен протест на прокурор от Врачанската окръжна прокуратура срещу въззивната присъда на Врачанския окръжен съд, ВКС се е произнесъл с отменителното решение,описано по-горе .В решението са дадени указания ,които да се изпълнят при новото разглеждане на делото от въззивния съд.

В изпълнение на указанията, въззивният съд събра нови доказателства  по реда на чл.327 НПК чрез повторен разпит на свидетелите Т.М.П., Е.Д. Т.-П.,Е.С.,А.А..

На осн. 327 ал.4 вр. с ал.3 вр. чл.153 НПК този състав на съда допусна допълнителна повторна  разширена САТЕ/съдебна авто-техническа експертиза/ с участието на в.л.инж. Г.В. ***,  инж. С.Л. ***,инж.П.Д. ***, със задачи,посочени в отменителното решение на ВКС в два варианта:в хипотеза,като се отчете,че произшествието е станало в резултат на внезапно възникнало препятствие пред управляваната от подсъдимия тир-композиция,по обяснения на подсъдимия и след отчитане на всички събрани по делото доказателства или липса на такова препятствие,

 1:ПТП извършено при наличие на неустановен по делото лек автомобил,извън описаните пострадали автомобили,предприел изпреварване на тир-композицията и в непосредствена близост преустроил се в дясно пред нея,заставило подсъдимия да предприеме внезапно маневра рязко завиване на волана  в ляво и

2: ПТП станало в условията описани в обвинението и при липса на такъв изпреварващ процесната ТИР-композиция автомобил.

За разкриване механизма на ПТП-о и причинноследствената връзка между нарушаването правилата за разрешена скорост от подсъдимия като водач на тир-композиция и причинения резултат от деянието,описано в обвинението се събраха доказателства за  дължимото поведение на подсъдимия,за да не настъпят процесите от динамичен характер,предизвикали ПТП.Отговор получи въпроса защо се е стигнало до нарушаване съосието на надлъжните оси на влекача и ремаркето,когато е бил позициониран изцяло в дясната лента в  посока на движение на водача със скорост 85 км/ч и на разстояние около 1.8 м. от ръба на пътното платно , с видимост към шестте пострадали автомобила от 150 м. преди удара,в конкретната пътна обстановка,с отчитане състоянието на пътя,атмосферните условия по време на произшествието,спрелите на банкета леки автомобили.Поставена беше задача да се отчетат нахождението и габаритите на л.а .,предприел изпреварване на тир-а/след доказване на този факт в хода на съдебното следствие/,позициониран след колата  на пострадалия П.,в хипотеза че е последния от колоната спрели автомобили,възможността на дееца да възприеме този автомобил и от какво разстояние,при управление с доказаната скорост и има ли отношение към  предприетата маневра завъртане на волана на влекача от тир-композицията наляво с предприето последващо спиране,от разстояние когато челната част е на отстояние 63 м. преди автомобила на св. П.. Отговори се на въпроса за оптималната скорост на движение на тир-композицията/влекач с ремарке/,за да се избегне настъпилия резултат,да се избегне отклонение на ремаркето встрани при въздействие на спирачките,независимо от причината.В конкретната пътна обстановка вещите лица определиха необходимата и оптимална скорост на движение на тир-а, скоростта на движение при която  ремаркето не би представлявало опасност за обектите и хората,извън неговата линия на движение.  Определи се максималната скорост на тир-а, при която и при евентуална употреба на спирачки,ремаркето няма да наруши праволинейното си движение и няма да излезе извън пътното платно.Доказа се  механизма на ПТП-о.В експертизата отговор получи и въпроса дали е възможно  внезапно възникналата опасност от друг неустановен автомобил да застави дееца да предприеме спиране на композицията,когато е бил на разстояние 63 м. от автомобила на пострадалия,с реагиране "завиване наляво", вместо праволинейно движение на МПС.При липса на такова предполагаемо препятствие вещите лица поясниха коя е вероятната причина за тази реакция на  подсъдимия,довела до загуба на контрол над движението на влекача и ремаркето,с което е причинил удара между ремаркето и шестте автомобила. Определена е възможната безопасна скорост на композицията,при положение че се е наложило внезапна употреба на спирачки. Изследван е въпроса дали блокирането на колелата на ремаркето се дължи на рязкото намаляване на скоростта на предполагаема и движеща се лека кола пред тир-а,довели до кинетични промени в движението на ремаркето в различна посока от тази на влекача. Изследван е вариант за безопасната скорост за водача на тир-а при наличие или липса на препятствие,представляващо опасност на пътя и намиращо се пред композицията,станало причина за отклоняване на тир-а в ляво,както и кой фактор би предизвикал промяна в траекторията на движението на ТА,затруднило праволинейното му движение и безпрепятствено преминаване покрай колоната от спрели автомобили.Могъл ли е да реагира по друг начин подсъдимия и при какви обстоятелства, при управлението на композицията,за да избегне настъпилите последици.

В съдебно заседание от 07.05.2015 г. на осн. чл.153 НПК съдът възложи допълнителни задачи на САТЕ за отговор на поставеното с разпореждането задание ,като  параметрите на скоростта на движение на МПС,управлявано от подсъдими се приемат според обвинението от 85км/ч., а не  от 89 км./ч., на базата на които  са изведени отговорите в първото заключение на разширената САТЕ.

Пред този съд представителят на ОП-Враца заяви становище,че поддържа протеста и посочените в него доводи за изменение на първоинстанционната присъда,както и в частта за определяне на друго по вид наказание за подсъдимия.

Адв. Д.,повереник на пострадалия П. счита  присъдата за постановена в съответствие със закона,но макар и да не е обжалвал присъдата от името на частния тъжител, моли да се увеличи размера на глобата на 3000.00 лв.,както и  размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Адв. К. в пледоарията си,като защитник на подсъдимия релевира доводи за потвърждаване на атакуваната присъда.

Изследвайки в хронологически ред съдебния процес по делото, Врачанският окръжен съд приема за установено следното:

При първото разглеждане на делото от РС гр. Мездра, по искане на подсъдимия съдът е  разпоредил то да се проведе в условията на гл.27 чл.371 т.1 НПК,при дадено съгласие да не се събират доказателства чрез разпит на определени свидетели и вещи лица,а при постановяване на присъдата да се ползват доказателствата от ДП.Одобрил е съгласието на подсъдимия,защото е  преценил,че разследването е водено по правилата на НПК,като съответните протоколи за разпит и експертни заключения са прочетени по реда на чл.283 НПК.

С присъда по НОХД № 471/13г. на РС Мездра от 24.10.2013 г. ,първоинстанционният съд е приел за доказано обвинението срещу подс. Х.,признал го е за виновен за извършено деяние по чл.343 ал.1б"б" вр.с чл.342 ал.1 НК,дал е преценка за налични основания по чл.78а НК и го е освободил от наказателна отговорност.Наложената санкция по чл.78а ал.1 НК е Глоба в полза на държавата в размер на 2 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.В мотивите към присъдата са изложени съображения защо се приема ,че причинените от престъплението имуществени вреди не са съставомерен елемент от обективна страна ,защото по-тежкия резултат"причиняване на телесно увреждане" поглъща по-лекия"причиняване на имуществени вреди",което не налага изследване на предпоставката по чл.78а ал.1 б"в" НК т.е. причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени.Именно по тези съображения съдът е приложил разпоредбата на чл.78а НК при осъждането на подсъдимия.

Несъгласието на прокурора е намерило отражение в представения протест,въз основа на който е образувано въззивно производство,приключило с оправдателна присъда по ВНОХД № 16/14 по описа на Врачанския окръжен съд.

Пред въззивния съд по посоченото дело са събрани нови доказателства чрез повторен разпит на подс. Х.,както и на в.л.  инж. Г.В.,изготвил САТЕ,на когото е възложена допълнителна  експертиза.

Въз основа на доказателствения анализ, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,че подс. Х. като професионален правоспособен водач на МПС и на товарен автомобил с ремарке, на инкриминираната дата -19.05.2013 г. пътувал от гр. Добрич до гр.Враца.Управлявал  ТА"Мерцедес" и прикачено към него полуремарке "Шмитц".Около 17:00 преминал моста на р. Искър -гр. Мездра.Силния валеж от дъжд и градушка в пътния участък км.159+000 до  изхода на с. Моравица в посока към гр. Враца,който бил прав ,хоризонтален,с две ленти за движение,разделени от другите две ленти за обратно движение с мантинела, заставила други участници в движението,поради намалена видимост да отбият леките си автомобили един зад друг, плътно в дясно от пътя по посока движението си,позиционирани в пътна отсечка между изхода и входа на селото. Те спрели на банкета,без да пречат на движението.Автомобилите били 6 на брой,които образували колона с дължина около 34 м.Последният от колоната л.а. "Форд Фокус",управляван от пострадалия П. спрял на отбивката със запален двигател и на къси светлини.Пътувал със съпругата си-св.Е.П. и малолетната им дъщеря,намираща се на задната седалка,защото   спяла.Наближавайки на разстояние около 63 м. от последната кола около 17:30 ч.,подс. Х. отклонил  композицията наляво и задействал спирачната система. Движението на  товарната композиция от дясна в лява пътна лента и предприетите действия с уредите за управление на спирачния и кормилния механизъм, действията на  подсъдимия по въртене на кормилния кръг в посока обратна на часовниковата стрелка,с ъгъл на отклонение по-голям от 7-8 градуса, с последващ непремерен натиск върху спирачния педал  е довело до загуба на съосие и сгъване на  композицията,дължаща се на натисковата сила на ремаркето спрямо влекача.Части от композицията са деформирали южната мантинела,следствие на което се е скъсала задна ос на ремаркето,същото се е наклонило на дясно и със страничната дясна част нанесло странични коси последователни удари в левите страни на шестте спрели в дясно леки коли,до установяването й в покой.От удара, освен деформации по леките автомобили от колоната, на св. П.  е причинена средна телесна повреда,изразяваща се в изкълчване ключично-лопатъчна става,счупване на ставна ямка на бодилото на лява лопатка,доказато от СМЕ.Уврежданията са причинили  трайно затруднение движението на  горен ляв крайник.

Доказателствата по делото сочат ,че действията на подсъдимия като водач на МПС при ПТП-о не са реализирани поради физическа намеса на други МПС-а или участници в движението.Нарушаване съосието на надлъжните оси на влекача и ремаркето е следствие на трансформацията на транслационното движение на композицията в съчетано ротационно-транслационно,дължащо се на въздействието на водача върху кормилния кръг с голямо  ъглово отклонение от 7-8 градуса /при необходимо от около 3-4 градуса/ от дясната към лявата лента, при бързото завъртане на волана,вместо плавно,съчетано със закъснително движение при мокра пътна настилка и натоварена композиция. Двете звена на композицията са взаимно свързани,имат едно и също управление,но представляват отделни превозни средства,които непрекъснато си взаимодействат.Натисковата сила при несъосие между влекача и полуремаркето е довела до загуба на страничната устойчивост на композицията.Подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати загубата на страничната устойчивост и ударите в спрелите върху пътната настилка  шест леки коли,при правилно манипулиране с  уредите педал на газта,спирачния педал и кормилно управление и при управление с максимално допустимата или по-малка от 70 км/ч. скорост.Имал е техническа възможност да възприеме изпреварващ товарната композиция л.а./за какъвто само подсъдимия обяснява/,който да се е преустроил от лява в дясна лента за движение пред влекача ,както и да предприеме спиране на ТИР-а с максимална ефективност.От събрания доказателствен материал,от разпита на св. П., П.,С. А. не се установи да е имало такъв изпреварващ автомобил,поради което защитната теза на подсъдимия остава недоказана.Св.П. с категоричност заявява,че преминаваща кола зад неговата  по време на инцидента не е имало,защото светлините й биха се отразили в  огледалото за обратно виждане или в задното стъкло.В подкрепа на извода е и обстоятелството за липса на друга засегната от ТИР-а кола,извън колоната от спрели автомобили.Такава кола не би могла да премина през изхода за с. Моравица по посока селото,защото се касае за движение по еднопосочно платно и би навлязъл в насрещната лента за движение от  пътно платно.Останалите разпитани свидетели-П., А. ,С. в поясненията си сочат че непосредствено преди инцидента преминаваща пред ТИР-а кола не е имало.Не се доказаха обективни находки от рода на дупки и неравности по пътното платно,спукана гума,както от  разпитаните свидетели, така и от данните в протокола за оглед,които да са в причинна връзка с действията на водача на композицията и последвалия резултат.Установено е ,че преди да задейства спирачния механизъм,подсъдимият е управлявал МПС-о със скорост от 85 км/ч,която е превишена.В този участък от пътя,на Гл. Път-Е-79 разрешената скорост е 70 км./ч.Реалната скорост на процесната композиция към момента на загуба на страничната устойчивост и отлагане на следи върху настилката според  разширената АТЕ,определена от  иззетата тахошайба и писеца на тахографското устройство е от 89 км./ч.,след което скоростта е намалена  до 28 кмІч.Скоростта се е променила и в следствие ударите в мантинелата и леките коли.Тази величина от 89 км/ч. не се взема като отправна скорост по казуса,тъй като  обвинението е за управление с превишена скорост от 85 км/ч. и съдът няма правомощие да влошава  правното положение на подсъдимия. Експертите дават заключение ,че разликата в числената стойност на превишената скорост от 85 км/ч. до 89 км./ч. не рефлектира върху крайните изводи от заключението.Разликата в скоростите рефлектира върху стойността на опасната зона,която е 110.99 м. при управление със скорост 89 км/ч и 102.73 м. при скорост от 85 км/ч.При управление със скорост от 85 км/ч.  след удара композицията би спряла на разстояние 8.26 м. преди крайното положение,където е намерена установена в покой,което подчертава правотата на експертите,че подсъдимият е управлявал със скорост по-голяма от приетата в обвинението.Доказват също,че при управление със скорост от 85 км/ч. пораженията върху засегнатите леки автомобили биха били по-малки или поне не биха били засегнати всички от тях.Вследствие на деянието си ,той е повредил 6 броя спрели на банкета в дясно леки коли.Без да повтаряме мотивите изложени по-горе,съдът е длъжен да се съобразява с рамката на обвинението,очертана в обвинителния акт и при липса на изменение на обвинението се съобразява с числените стойности за превишена скорост, както са посочени от държавния обвинител,без да засяга правата на подсъдимия и утежнява неговото положение.

Причината в завъртането на волана и промяната в траекторията на движението на ТА,до внезапната маневра-заобикаляне, се дължи на субективното поведение на подсъдимия и неговото решение,но не и на обективни препятствия.При движение със 70 км/ч. и по-малка той е имал техническа възможност да предприеме ефективно спиране и да спре до мястото на първия контакт с колата на св. П..Подсъдимият като водач в конкретната пътна обстановка и  намалена видимост,дължаща се силния дъжд и градушка,при липса на други фактори ограничаващи видимостта е могъл да възприеме последния спрял автомобил на св. П. от разстояние около 63 м. Могъл е при управление с разрешената и по-малка от 70 км/ч. скорост  да предприеме ефективно спиране,по начин ,че да запази необходимата надлъжна дистанция и да предотврати ПТП-о,както в условията на налична изпреварваща го кола,която трябвало за известен период от време да се е движила успоредно с ТИР-а,след което  да се е движила със скорост  октоло 95 км/ч. и по- голяма до 120 км./ч, за да го изпревари и преустрои от ляво на дясно,така и в условията на липсващ автомобил,което се прие от този съд за правдоподобен факт,въз основа на разпитаните по делото свидетели.Още повече,че отбивката за изхода от селото е на разстояние от 100 до 150 м. след последната спряла кола на св. П..,което още веднъж подчертава,че твърденията на подсъдимия за наличие на изпреварващ го лек автомобил са неверни.  Фактор предизвикал промяна в траекторията на движението на ТИР-а е високата скорост на композицията и загубата на устойчивостта на същата,следствие технически неправилните действия на подсъдимия като водач на МПС.Технически съобразената скорост при намалена видимост  от 63 м. и при установената пътна и атмосферна обстановка е 63.14 км/ч.,за да може водача да спре в границите на видимостта.В случая технически съобразената скорост не рефлектира върху изводите от заключението,защото се доказва,че при управление с разрешена скорост и правилно манипулиране с техническите уреди на МПС-о,подсъдимият е имал възможност да предотврати произшествието.

Изложените фактически констатации се подкрепят от съвкупната преценка на събраните и проверени от съдилищата доказателства .Този съд приема за правилни и законосъобразни изводите на решаващия съд за доказаност на обвинението,авторството на престъплението,причините за произшествието и взаимна обусловеност с настъпилия вредоносен резултат.Те се подкрепят и от допълнително събраните доказателства,съдържащи се в показанията на разпитаните от този съд свидетели и в изготвената разширена тройна и допълнителна САТЕ.

Подсъдимият съзнателно е нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда за св. П. по чл.129 НК.На инкриминираната дата и място в нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП и чл.5 ал.1 ЗДвП подсъдимият в пътен участък по Главен път Е-79 при изхода за с. Моравица по посока гр. Враца е управлявал ТИР композиция с прикачено полуремарке с превишена скорост от 85 км/ч., при максимално допустима от 70 км./ч. за този пътен участък и с поведението си в нарушение на чл.5 ал.1 ЗДвП е създал пречки за движението,поставил е в опасност живота и здравето на хората,причинил е телесно увреждане на св. П.,причинил е имуществени вреди на собствениците на шестте повредени леки автомобила. Тези последици са в пряка и причинна връзка с извършеното престъпление.Приетата от първоинстанционният съд правна квалификация на деянието е съответна на доказателствата по делото,материалния закон е приложен правилно.

Твърдяната несправедливост на присъдата,изложена в протеста не се доказа.За извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б"б" пр.2 вр. с чл.342 ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или пробация. В съответствие с императивната разпоредба на чл.78 а НК и отчитане на необходимите предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност,районният съд е обсъдил наличните и доказани смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия и е индивидуализирал правилно по вид и размер наказанието глоба в полза на държавата от 2100.00 лв., както и алтернативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.Доказателствата от ДП  са в основата да се приеме,че имуществените вреди са обезпечени въз основа на застрахователен договор,застрахователна полица и договор за Международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка срещу възнаграждение на л.  с видовете застраховки- л.21,25/на гърба/,26,27,29.

Преценявайки изложеното по-горе,настоящата въззивна инстанция приема,че изводите на първоинстанционният съд се основават на обективно изследване на данните за доказване на извършеното престъпление,допълнени с други доказателства събрани от въззивния съд.Законът е приложен правилно,след като е отчетено ,че при извършено престъпление по непредпазливост наказанието е до 3 години лишаване от свобода или пробация,лицето не е наказвано или освобождавано от наказателна отговорност,причинените от деянието имуществени вреди са обезпечени.Отчитайки обстоятелствата свързани с индивидуализиране на наказателната отговорност- добро име сред обществеността, ниска степен на обществена опасност  на дееца,материалното му състояние,наред с отегчаващите отговорността обстоятелства,завишена обществена опасност на деянието, съдът е отмерил справедливо по вид и размер наказание глоба в размер на 2 100.00 лв. и алтернативно лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца,което не се явява наказателна репресия.То съответства на изискванията на чл.36 НК.

Причинената увреда за пострадалия П. описана подробно в обжалвания съдебен акт е по чл.129 НК,съставлява средна телесна повреда за горен ляв крайник.

По горните съображения подадения протест на РП Мездра срещу присъдата на РС Мездра се явява неоснователен и се оставя без уважение.

Неоснователно е искането на  адв.Д. за увеличаване размера на наказанията по съображения изложени по-горе.Трябва да се отчете,че искането е недопустимо, защото не са упражнени права в срок за атакуване на присъдата.

Ето защо и на осн. чл.338 вр. с чл.334 т.6 НПК,Врачанският окръжен съд

 

            Р   Е   Ш   И  :

 

Потвърждава  присъда № 293 от 24.102013 г. по НОХД № 471/2013 г. по описа на РС гр.Мездра.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........