МОТИВИ по НОХ дело № 171/15год. по описа на ВОС

 

 

    Подсъдимият В.А.Г. ***  е предаден на съд, въз основа на обвинителен акт, внесен от Врачанска окръжна прокуратура по обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1 НК затова, че на 14.09.2014год. около 20,40часа на обходен път на гр. Враца, на около 100метра след кръстовището за с. Нефела, в посока гр. София, при управление на МПС - Влекач "Скания 440", с рег. № СА **** РН и прикачено към него полуремарке "Кьогел" с рег. № С **** ЕК, в тъмната част на денонощието в нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, се е движил с несъобразена с конкретните условия на видимост при движение на къси светлини скорост от 78км/час, която не му е позволявала да спре в осветената пред автомобила зона при възникналата предвидима опасност за движението и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. С. Г., б.ж. на гр. Враца. Участващият в съдебното производство прокурор поддържа обвинението така, както е внесено.

    По делото не са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове. Пострадалите лица, от кръга на правоимащите Б.Г., Х.Г.Г. /лично и със съгласието на своята майка/, Ц.Г.Г. /лично и със съгласието на своята майка/ - трите дъщери на починалия Г. С. Г., М.И.Г. - съпруга на убития и Б.П.Ц. - майка на починалия на основание чл. 76 и сл. от НПК са конституирани в процеса в качеството на частни обвинители. В хода на съдебното производство Х.Г. е навършила пълнолетие, поради което същата е конституирана като страна лично. Всички частни обвинители се представляват от адв. Е.Б., която поддържа обвинението наред с държавния обвинител.

    Подсъдимият не се признава за виновен и отказва да дава обяснения.

    В ход по същество, представителят на обвинението поддържа същото, така както е внесено с обвинителния акт, изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства и прави искане за определяне наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите вината обстоятелства - в долната граница на предвиденото в закона. Относно изпълнението на наложеното наказание предлага същото да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК. Прави искане на основание чл. 343г НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС.

    Представителят на частното обвинение също поддържа обвинението, така както е предявено, изразява становище за неговата доказаност и прави искане за определяне наказанието на подсъдимия на лишаване от свобода за срок от 6 години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 години.

    Защитата на подсъдимия изцяло оспорва обвинението, като навежда доводи за недоказаност на обвинението. Твърди, че в конкретният случай е налице случайно деяние, при което подсъдимият не е имал никаква техническа възможност да предотврати ПТП. Навеждат се доводи, че вината за ПТП е изцяло на пострадалия Г. и, че подсъдимият не е допуснал никакви нарушения на правилата за движение, които да са в причинна връзка с ПТП и които да са допринесли за крайни вредоносен резултат. Прави се искане за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се прави искане в случай, че съдът приеме виновност от страна на подсъдимия, същата да бъде преквалифицирана по чл. 343а НК, тъй като подсъдимият се е обадил на тел. 112 и е извикал помощ, като при определяне на наказанието му по този текст бъде приложена разпоредбата на чл. 55 НК.

    Съдът, като прецени събраните в хода на съдебното производство и приобщените по надлежния ред от ДП доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид всички наведени от страните доводи, прие за установена следната фактическа обстановка:

    Подсъдимият В.А.Г. ***, същият е правоспособен водач категория ДЕ и към момента на деянието работел като шофьор на товарен автомобил - влекач "Скания 440" с рег. № СА **** РН, с прикачено към него полуремарке "Кьогел СН 24" с рег. № С **** ЕК към фирма "Транслот" ООД гр. Елин Пелин.

    На 14.09.2014год. подсъдимият Г. пътувал с управлявания от него товарен автомобил от гр. Видин, където влязъл през границата в посока София. Управлявания от него автомобил бил с пълен товар. Същият се движел след  ТИР композиция, управлявана от св. Р.Р., който работел като шофьор към същото дружество. Около 20,30ч двамата водачи наближили района на гр. Враца, където се отклонили по обходния път. Вече започвало да се стъмва и подсъдимият управлявал автомобила на къси светлини, като пътят бил мокър. Управлявайки своите МПС двамата водачи - подсъдимият и св. Р. преминали през ж.п. прелеза, където се извършвали ремонтни действия и имало патрул, което наложило да намалят скоростите си - подсъдимият намалил скоростта на своето МПС до 10км/час след което, ускорявайки и двамата продължили за гр. София.

    В момента, когато отминал разклона за с. Нефела около 20.40часа, движейки се на къси светлини със скорост от 78км/час, в дясната лента, на прав участък от пътя, на платното за движение навлязъл пострадалия  Г. С. Г.. Същият предприел пресичане на пътя, отляво надясно, тичайки в посока от запад на изток пред управлявания от подсъдимия товарен автомобил. Пътят бил с три ленти за движение - една в посока гр.София и две в обратна посока. Навлизайки в осветената зона, подсъдимият забелязъл пресичащия пешеходец, незабавно реагирал, като предприел аварийно спиране, но поради липса на време и разстояние ударил пострадалия Г. от дясната страна с челната част на кабината на влекача и го отхвърлил. Пострадалият се установил на три метра пред спрелия автомобил. Подсъдимият незабавно слязъл от автомобила, приближил се до пострадалия и се обадил на тел. 112, за да съобщи за ПТП и да повика помощ.

    Пръв на местопроизшествието се отзовал св. Х.Р., който пътувал с лек автомобил след автомобила, управляван от подсъдимия.  Като видял падналия на земята пред товарния автомобил човек, св. Р. се върнал обратно, където преди това бил видял полицейски патрул, за да ги уведоми за ПТП. Същият обаче вече не бил на мястото, поради което свидетелят обърнал автомобила и отново се върнал на местопроизшествието. Там вече бил пристигнал същият полицейски патрул - св. Л.Л., както и се били събрали други хора, св. Р.Р., който се върнал на местопроизшествието, след като подсъдимият му се обадил по телефона, св. Е.А. и св. М.Н., които живеели в близост до мястото, където станало ПТП и чули изсвирването на спирачките и удара, майката на пострадалия - Б.Ц., св. К.Г., сестра на пострадалия. Пристигналият на място екип на ЦСМП гр. Враца само констатирал смъртта на пострадалия Г.Г..

    Горната фактическа обстановка се установява на първо място от събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите: Л.Л., Р.Р., Х.Р., К.Г., Е.А., М.Н., които установяват по един категоричен начин времето и мястото на ПТП, разположението на МПС и пострадалия на пътя, обстоятелството, че именно подсъдимия е управлявал товарния автомобил, с който е станало ПТП. Всички показания са еднопосочни и няма противоречия между тях. Единствения свидетел очевидец на произшествието - св. Х.Р. установява обстоятелството, свързано с начина на придвижване на пострадалия през пътното платно като определя същия като тичане. Възприетите по-горе обстоятелства се подкрепят и от писмените доказателства - протокола за оглед на местопроизшествие с приложеният към него фотоалбум, протоколите от химическите изследвания, установяващи алкохолна концентрация в кръвта на пострадалия Г.Г. от 3,68 промила и липсата на алкохол в кръвта на подсъдимия, удостоверение за техническа изправност на товарния автомобил и СУМПС, гражданска отговорност на т.а. и застрахователна полица, свидетелство за регистрация на МПС и протокол от периодична проверка, справка за съдимост на подсъдимия, разпечатка от тахографа на т.а. управляван от подсъдимия, справка от районен център 112 - Монтана за постъпили повиквания във връзка с ПТП, препис от акт за смърт на Г. С. Г. и удостоверение за неговите наследници, както и удостоверение за родствени връзки.

    Освен от описаните по-горе гласни и писмени доказателства, фактическата обстановка, възприета от настоящия състав и изложена по-горе се потвърждава от заключенията на вещите лица по допуснатите на досъдебното производство и в хода на съдебното производство специализирани експертизи - СМЕ и САТЕ, разширена САТЕ, които са приобщени по надлежния ред.

    От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че в резултат на ПТП пострадалия е получил съчетана травма, включваща:

- черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузни рани и охлузвания в областта на лицето и главата, мозъчен оток с вклиняване;

- гръдна травма, изразяваща се в счупване на десет десни ребра от една до три линии, счупване на дясна ключица с разкъсване на дясната подключична артерия, кръвоизлив в гръдната кухина, десностранна белодробна контузия, охлузвания на гърба;

- коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина, контузия на десния бъбрек.

    Освен описаната съчетана травма, пострадалия Г. е получил и други увреждания, като открито счупване на костите на дясна подбедрица, охлузвания и кръвонасядане в областта на горните и долни крайници.

    Причината за смъртта на Г. е съчетаната травма, довела до състояние несъвместимо с живота, като смъртта е настъпила бързо от остра масивна кръвозагуба и е била неизбежна.

    По механизъм описаните по-горе увреждания могат да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети, включително в условията на ПТП, като могат да бъдат получени от блъскане на пешеходец от товарен автомобил.

    Със заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че установената от химическото изследване алкохолна концентрация в кръвта на пострадалия Г. от 3,68 промила отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, като има строга индивидуална поносимост към алкохола на всеки индивид. Степента на алкохолно опиване най-правилно се определя по поведенческите реакции на индивида, а не по концентрацията на алкохол в кръвта, нито по неговата охраненост или ръст.

    Със заключението на вещото лице по единичната автотехническа експертиза се установява, че преди ПТП подсъдимият е управлявал товарния автомобил със скорост от 78км/час, при която опасната зона на спиране е била 89м. Тази скорост на движение на товарния автомобил е изчислена на база разшифровката, която е направена на тахошайбата на автомобила. При движение с разрешената скорост за този вид автомобили / чл. 21 ЗДвП/ от 70км/час, опасната зона на спиране е 82м. На къси светлини подсъдимият е имал видимост напред и наляво около 50- 60м, а напред и надясно 70-75м пред МПС. При тази осветеност на пътното платно пред товарния автомобил, максималната технически съобразена скорост на движение на същия на къси светлини е 50км/час. Според това заключение ударът между товарния автомобил и пешеходеца е настъпил  преди появата на спирачна следа, т.е. със скорост от 78км/час. Отстоянието, на което се е намирал товарния автомобил от мястото на удара в момента на възникване на опасността - навлизане на пешеходеца в зоната на осветеност от късите светлини е било около 57метра. Съгласно заключението на вещото лице по тази експертиза, от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е от една страна внезапното навлизане на пешеходеца в осветената част от коридора на движение на товарния автомобил и попадането му в опасната зона на спиране, при движение на къси светлини със скорост от 78км/час, а от друга, несъобразената скорост на водача на МПС от 78 км/час, при технически съобразена такава от 50 км/час.

    От заключението на вещите лица по разширената САТЕ, допусната в хода на съдебното производство по искане на защитата на подсъдимия се установява, че скоростта, с която подсъдимият е управлявал ТИР композицията непосредствено преди ПТП е 78 км/час, като тази скорост също е изчислена на база показанията на дигиталния тахограф на автомобила, при която скорост опасната зона на спиране е 98,08м, при време за реакция на водача от 1,0-1,2секунди. Скоростта на товарния автомобил в момента на първоначалния контакт с пешеходеца е около 67,76км/час. Тази скорост е определена като средна числена стойност на скоростите, определени по три метода: Limpert, Searle и Appel. При движение на къси светлини, водачът на товарната композиция е имал възможност да възприеме навлизането на пешеходеца в осветената част на разстояние 60м напред и наляво, като странично вляво осветеността е 6,3-8,4метра.  Напред и надясно осветеността на пътя пред автомобила е с дължина 70м, видно от фиг. № 4 на стр. 14 от заключението. За да има техническа възможност водачът на товарния автомобил да спре в осветената от късите светлини на автомобила зона, водачът е следвало да управлява със скорост равна или по-ниска от 56,6-58,6км/час, която се определя като съобразената скорост при движение на къси светлини. Мястото на удара между челната част на товарната композиция и дясната част на пешеходеца  е на 11,7метра от левия контур на пътната настилка по посока на огледа и на 43,5метра източно от приетия с огледа ориентир №1 - последната предпазна мантинела след кръстовището за с. Нефела, находяща се от дясната страна на пътя в посока гр. София. При скоростта, с която е управлявал, подсъдимият е имал възможност да възприеме навлизането на пешеходеца на пътното платно на разстояние 50,58-55,92метра от мястото на удара. В това време пешеходецът е бил изминал 4,5метра върху пътното платно и се е намирал на 7,2метра от мястото на удара - вляво на пътното платно по посока на движението на автомобила. Със заключението на вещите лица по тази експертиза е установено, че пешеходецът се е движил със скорост от 10,6км/час, определена като спокойно бягане. Водача на автомобила е възприел пешеходеца като тичащ и е предприел ефективно спиране. Независимо от това обаче удара е настъпил, като първоначалния контакт в пешеходеца е в областта на долните крайници, а върху автомобила е в облицовката на предната броня. Именно този първоначален контакт между тях представлява началото на удара, след което е започнало пропадане на горната част от тялото на пешеходеца към декоративната решетка над предна броня, последвал е удар на страничната дясна част от тялото и главата на пешеходеца в декоративната решетка над предна броня, тялото на пешеходеца е придобило скорост, а вследствие на реализираното спиране и закъснителното движение на МПС се е отделило от автомобила. След падането на тялото на пешеходеца върху асфалтовата настилка чрез преобръщане и триене, същото се е установило в покой на мястото, на което е намерено - 88,75метра от приетия при огледа ориентир. От заключението по тази разширена експертиза се установява, че при скоростта от 78км/час, с която подсъдимият се е движил непосредствено преди ПТП и с разрешената за този вид автомобили скорост от 70 км/час, водачът на ТИР композицията не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП. Технически е възможно ПТП да бъде предотвратено от водача на МПС, ако същият е управлявал със скорост от 56,6-58,6км/час при същите действия на реакция и предприето ефективно спиране по време на произшествието. Пешеходецът също е имал от техническа гледна точка възможност да предотврати ПТП, възприемайки присъствието на товарната композиция, каквато възможност е имал, да изчака преминаването на същата и на движещия се след нея лек автомобил и едва след това да пресече пътното платно.

    Съдът възприема това заключение за обективно, пълно и съответстващо на останалите доказателства, приобщени по делото. Разликите, които се наблюдават между него и заключението по единичната експертиза се дължат на обстоятелството, че тримата експерти са приели по-благоприятният вариант за реакция на подсъдимия, както и на направените от тях компетентни изчисления на скоростта на автомобила при първоначалния контакт между МПС и пешеходеца. Вярно е, че в заключението си вещите лица /на стр. 5 от заключението/ са посочили между доказателствата, които са ползвали при изготвяне на заключението и показанията на В.Г. в качеството му на свидетел, което е недопустимо с оглед факта, че той вече е с друго процесуално качество. В съдебно заседание обаче на поставеният им относно това обстоятелство въпрос вещите лица обясниха, че дори да се изключат тези показания от доказателствата, това не би довело до промяна в дадените отговори със заключението. Скоростта на движение на пешеходеца като спокойно бягане е определена не само въз основа на тези показания, а и от други обективни данни по делото, включително и от показанията на св. Х.Р., от СМЕ и описаните в заключението увреждания на пострадалия. Съдът приема, че обосновано и законосъобразно е определена скоростта на движение на ТИР композицията преди ПТП на 78км/час, която съответства и на скоростта, определена от единичната АТЕ. Тази скорост е определена въз основа на данните от дигиталния тахограф, като вещите лице в съдебно заседание обосноваха, че същата не може да бъде определена по друг начин. Оставената следа с дължина 7,70 метра /отразена в протокола за оглед - на стр.76 нао гърба от ДП/ не може да послужи за определяне на тази скорост, поради факта, че автомобила е с антиблокираща /ABS/ система, която частично намалява приплъзването между ходовите гуми и спирачното устройство с цел неблокиране на ходовите колела. Това води до частично оставяне на следи върху пътното платно, каквато частична следа има оставена и в случая и прави невъзможно точното изчисление на скоростта, с която автомобила е управляван преди задействането на спирачната система. В същото време, тахографа е техническо средство, чрез което по изключително точен начин се определя скоростта на МПС, снабдени с такова устройство. Обосновано вещите лица защитиха своите констатации в заключението си относно скоростта на пешеходеца, която е определена на 10,6км/час като спокойно бягане. В тази насока експертите са взели предвид както неговата възраст и физическо състояние, така и употребения от него алкохол от 3,68промила, така и показанията на св. Х.Р. за начина на придвижване на пострадалия пред автомобила. При формиране на този отговор вещите лица са отчели и времето между първоначалния контакт на долните крайници на пешеходеца и действието на ударния импулс към този момент, спрямо контакта на горната част от тялото на пешеходеца също в декоративната решетка, което е изключително малко, но дава възможност да се определи дали бягането е бързо или бавно. Именно тези съображения на вещите лица, допълнително изложени в съдебно заседание при устната защита на заключението, дават основание на съда да възприеме тяхното заключение като напълно обективно, почиващо на събраните по делото доказателства и даващо пълни и точни отговори на всички поставени въпроси, в каквато връзка не възприема възраженията на защитата против направените със заключението констатации и дадени отговори. Именно по тези съображения решаващият състав, в хода на съдебното производство намери искането на защитата за допускане на комплексна разширена съдебно-медицинска и автотехническа експертиза за неоснователно и остави същото без уважение.

    Възприетите за установени и изложени по-горе фактически констатации дават основание да се направят следните правни изводи: Подсъдимият В.А.Г. на 14.09.2014 г. около 20.40ч. на обходен път на гр. Враца, на около 100м след кръстовището за с. Нефела, в посока гр. София, при управление на МПС - влекач "Скания 440", с рег.№ СА **** РН и прикачено към него полуремарке "Кьогел" с рег. № С **** ЕК, в тъмната част от денонощието, в нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, с несъобразена с конкретните условия на видимост при движение на къси светлини скорост от 78 км/час, която не му е позволила да спре в осветената зона пред автомобила, по непредпазливост е причинил смъртта на Г. С. Г., б.ж. на гр. Враца, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпният състав на чл.343а, ал.1, б."б", вр. чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 НК. От обективна страна, подсъдимият е реализирал престъпното деяние с допуснатото от него виновно нарушаване на правилата за движение и в конкретност на чл. 20, ал.2 ЗДвП, изразяващо се в това, че същият е управлявал МПС с несъобразена с условията на видимост на къси светлини скорост от 78 км/час. Безспорно е установено, че съобразената скорост, която би му позволила да възприеме своевременно навлизащия в платното пешеходец и да спре в осветената пред него зона от 60метра вляво, с което да предотврати ПТП е 56,6-58,6км/час. Това обстоятелство е установено по несъмнен начин със заключението на вещите лица по разширената  САТЕ, което съдът по-горе възприе като обективно, компетентно и пълно. Това му задължение произтича от разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП, която вменява задължение на водача на МПС да се движи със скорост, съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. В конкретният случай, подсъдимият, управлявайки ТИР композицията не е съобразил избраната от него скорост с конкретните условия на видимост, т.е., същият не е съобразил, че при движение в тъмната част от денонощието, на къси светлини, скоростта следва да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на светлините на фаровете, с възможност за спиране на това разстояние при появяване на опасност. Съобразената с осветената зона скорост, с която подсъдимият е следвало да се движи при осветеност на пътя от 60м пред товарния автомобил е била 56,6-58,6 км/час, както беше посочено и по-горе. Следващият елемент от престъпното деяние е настъпилата смърт на пострадалото лице. Безспорно е установено, че смъртта на Г.Г. е в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на поведението на подсъдимия при управлението на МПС. Този съставомерен елемент от обективната страна на престъплението също е установен по несъмнен начин както от заключението на вещото лице по СМЕ, в която са описани всички увреждания, причинени на Г. в резултат на удара, така и от гласните доказателства и приложения по делото акт за смърт на пострадалия.

    От данните по делото е видно, че след ПТП подсъдимият незабавно е позвънил на тел.112 като е съобщил за случилото се и за тежкото състояние на пострадалия. С това си поведение подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Същият не е имал възможност за други действия по оказване на помощ, затова е направил единственото възможно, потърсил е компетентна помощ за пострадалия. Това обуславя приложението на привилегированата норма на чл. 343а НК.

    От данните по делото е видно, че подсъдимият не само е управлявал с несъобразена с условията на видимост скорост, но е управлявал с превишена такава от 78 км/час, при законоустановена за този вид МПС от 70км/час, т.е. допуснал е нарушение и на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Това нарушение обаче не стои в причинна връзка с противоправния резултат, тъй като видно от заключението на вещите лица по САТЕ, дори да е управлявал със законоустановената  скорост от 70 км/час, същият не е имал техническа възможност да спре и предотврати ПТП, с оглед констатацията, че при тези скорости пострадалият е попадал в опасната зона на спиране.

    От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост, при форма на вината престъпна небрежност, като същият не е предвиждал настъпването на противоправните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е професионален водач на МПС и същият е бил длъжен да предвиди, че при управление с тази скорост ще се окаже в състояние на невъзможност да предотврати настъпването на ПТП, ако в осветената зона се появи опасност. А извън осветената от фаровете зона, в тъмната част от пространството, опасността винаги е предвидима.

    При изложените по-горе съображения, съдът не възприе възражението на защитата за наличие на случайно деяние по чл. 15 НК. Когато водачът на МПС управлява със скорост, при която опасната зона за спиране е по-голяма от осветеното пространство на фаровете, налице е несъответствие между видимостта и възможността за спиране, поради което е изключено приложението на института на случайното деяние. Безспорно в случая подсъдимият е управлявал именно с такава несъответстваща с видимостта му скорост. При такова управление на МПС, подсъдимият сам се е поставил в аварийна ситуация, при която не е по силите му и техническите му възможности своевременно да възприеме правомерно или неправомерно пресичане на платното за движение и своевременно да спре, т.е. да предотврати ПТП, което е закономерна последица от движението с несъобразена скорост. При това положение условията на чл. 15 НК не са налице, в каквато насока излага доводи защитата. В тази насока е и практиката на ВС на РБ и на ВКС /Р № 231/07.06.1988год. по н.д. № 225/88год. ІІІ н.о.; Р № 222/26.05.2014год. по н.д. № 539/14год., ІІ н.о. на ВКС; Р № 176/01.06.2015год. по н.д. № 119/2015год., ІІ н.о.; Р № 72/25.02.2015 год. по н.д. № 1951/2014год., ІІ н.о./.

    Безспорно, в случая е налице виновно поведение и от страна на пострадалия Г.Г., който също е допуснал нарушение на правилата за движение. Същият е предприел изключително опасно и неправомерно пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието, без да изчака преминаването на приближаващите МПС. Това несъмнено води до съпричиняване на вредоносния резултат, което е в значителна степен.

    При изложените по-горе съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия за виновен в извършено престъпление по транспорта по чл. 343а, ал.1, б."б", вр. чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1 НК, по който текст му наложи наказание, като го оправда по първоначалното обвинение по чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1 НК.

    При определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия В.Г. взе предвид от една страна чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, изключително високият принос на пострадалия за вредоносния резултат, а от друга - факта, че подсъдимият е управлявал с превишена скорост, която не е в причинна връзка с противоправния резултат и за нея няма обвинение, обществения резонанс на този вид зачестили престъпления и тежкия противоправен резултат. Отчитайки горните обстоятелства, съдът прие, че наказанието на подсъдимия Г. следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, на една година лишаване от свобода. Не са налице основания за определяне на наказанието при многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, тъй като по делото не се установиха такива. За изпълнение целите на чл. 36 НК, както личната, така и генералната превенция на закона, решаващият състав прие, че не следва да бъде постановено ефективно изтърпяване на наказанието, поради което и на основание чл. 66, ал.1 НК отложи същото за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съображенията затова са от една страна, че е налице формалното изискване на закона за отлагане на изпълнението - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, а от друга, че целите на закона могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието, което се извежда от данните за личността на подсъдимия Г..

    Всичко това даде основание на съда да отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

    Съобразно изискванията на чл. 343г НК, съдът с присъдата си наложи наказание на подсъдимия по чл. 37, ал.1, т.7 НК, като го лиши от право да управлява МПС за срок от една година от влизане на присъдата в сила. При определяне на този срок съдът отчете  данните от справката за нарушител/водач /л.27 ДП/, от които е видно, че от 2006год. до 13.11.2014год. подсъдимият е санкциониран по административен ред общо 6 пъти, между които и за превишена скорост. Не може обаче да се приеме, че като водач на МПС подсъдимият Г. е допускал груби нарушения на правилата за движение, поради което съдът определи това му наказание на една година.

    Съгласно изискванията на чл. 189, ал.3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер общо на 1807,58лв., които присъди в полза на бюджета на съдебната власт.

         При горните съображения съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: