М  О  Т  И  В  И

 

към присъда 26/03.09.2015 г. по НОХД № 190/2015 г. по описа на ВОС

 

    

Подсъдимите Д.Н.М. и Б.К.П. *** са предадени на съд по обвинение по чл.249, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК затова, че на 12.11.2014 г., около 03.36 часа, в гр.Оряхово, обл.Враца, на банкомат на „СИБАНК” ЕАД, находящ се на ул.”Коста Лулчев” № 7, в съучастие като съизвършители, са използвали платежен инструмент – банкова карта „Visa – Eleсtron”, издадена от банка „Уникредит Булбанк” АД с № ******************* на името на Й.Л.Ж., ЕГН **********, без съгласието на титуляра й, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, и получената сума е в размер на 400 лева.

     Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт, като излага становище за неговата доказателствена обезпеченост. Пледира за налагане на наказание на всеки от двамата подсъдими при превес на отегчаващите отговорността им обстоятелства, в размер на по шест години лишаване от свобода и глоба в размер на по 800 лева.

      Подсъдимият Д.М. не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които твърди, че тегленето на паричната сума от 400 лева чрез процесната банкова карта е сторено от подсъдимия Б.П., без неговото знание и участие в деянието. Заедно със защитникът си-адв.Д.Д. молят за оправдателна присъда.

     Производството по отношение на подсъдимия Б.П. е проведено задочно, в хипотезата на чл.269, ал.3, т.3 и т.4, б.”а” от НПК. Служебният му защитник-адв.Ц.К. моли наказателната отговорност на подзащитния му да бъде реализирана при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с приложението на чл.66, ал.1 от НК.

    Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдебният състав прие за установена следната фактическа обстановка:

     Подсъдимият Б.К.П. е роден на *** *** и живее в същия град на ****. Българин е, български гражданин, с начално образование и е безработен. Същият е с лоши характеристични данни по местоживеене. Преди настоящото деяние е осъждан като непълнолетен четири пъти /НОХД №№ 286/11 г., 481/11 г., 261/12 г. и 402/12 г. на РС-Оряхово/ за извършени кражби, за всяка от които му е наложено наказание „обществено порицание” чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел.

     Подсъдимият Д.Н.М. е роден на *** *** и живее в същия град на ****. Българин е, български гражданин, със средно образование, безработен и е с негативни характеристични данни по местоживеене. Преди настоящото деяние е осъждан като непълнолетен три пъти /НОХД №№ 355/11 г., 261/12 г., 481/13 г. всички на РС-Оряхово/ за извършени кражби, за всяка от които му е наложено наказание по-леко от лишаване от свобода, а именно за първите две „обществено порицание” чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел, а за последното „пробация”.

     Двамата подсъдими се познавали, тъй като живеели в една махала. На 11.11.2014 г. късно вечерта се срещнали в центъра на гр.Оряхово. По някое време подсъдимият П. показал на подсъдимия М. портмоне, в което имало три банкови карти, клиентски карти, сумата от 5.80 лева на монети и банкнота от един долар. Подсъдимите си разделили паричната сума по равно – по 2.40 лв., а подс.П. обяснил, че портмонето е на баба му и предложил да отидат до банкомат, за да изтеглят пари, като показал и листче със записан ПИН код на една от картите. Двамата отишли до банкомат на „СИБАНК” АД, който бил монтиран на фасадата на жилищен блок на ул.”Коста Лулчев” № 7. Подсъдимият Д.М. изчакал на една пейка, отстояща на около 10 метра, а другият подсъдим се доближил до банкомата. Извадил от портмонето една от банковите карти – „Visa Electron”, издадена от „Уникредит Булбанк” АД с № ******************* на името на Й.Л.Ж. ***, и я поставил в устройството, като набрал ПИН кода записан на листчето и изтеглил сумата от 400 лева. Прибрал я в джоба на панталона си, а бележката от извършената транзакция сложил в портмонето. Опитал се да изтегли суми и с другите две карти на „ОББ”, но след като не успял, поради грешно въведен ПИН код, помолил подсъдимия М. да му помогне. Последният се приближил до банкомата и натиснал бутона „ОК”. В този момент видели да преминава полицейски автомобил и напуснали мястото, като се разделили. По пътя подсъдимият П. изхвърлил носеното от него портмоне в един двор. На сутринта собственикът на имота А. С. В. намерил портмонето, като вътре били и банковите карти и бележката от извършената успешна транзакция, които предал доброволно с протокол на полицейските органи. 

     Същата нощ, около 03.00 ч., св.Й.Л.Ж., която живеела в къща в гр.Оряхово, ****, се събудила от лая на кучето си и установила, че в дома й е влизано през незаключената входна врата, като от масата в една от стаите липсвало портмонето й, в което имало и три броя банкови карти – две от които, издадени на нейно име от „ОББ” и една, „Visa Electron” с № *******************, издадена от „Уникредит Булбанк” заедно с лист, на който бил записан ПИН кода за тази карта. Веднага се обадила на тел.112 и повикала полиция. Малко по-късно разговаряла и с оператори на банките-издател, за да бъдат блокирани сметките й. От „Уникредит Булбанк” й било съобщено, че в 03:36 ч. на 12.11.14 г. с банковата й карта е била изтеглена сумата от 400 лева от банкомат на „СИБАНК” в гр.Оряхово на ул.”Коста Лулчев” № 7. Операторът на „ОББ” й обяснил, че преди около половин час с дебитните й карти са направени неуспешни опити за изтегляне на суми от разплащателната й сметка в тази банка, поради погрешно въведен ПИН код.

     По делото е изискан и представен 1 брой СД със запис от видеокамера на банкомат с надпис „Сибанк ЕАД АТМ – гр.Оряхово Саm 2 – 12.11.2014 г. 03.00-06.00 ч.”, който е бил обект на назначената по делото видеотехническа експертиза /л.26-32 от ДП/ заедно със сравнителен материал-снимка от справка в АИС „БДС” на Б.К.П.. Видно от това заключение на експерта Б.Б., отразено в протокол № 7, дискът съдържа 19 броя видеофайлове и специализиран плеър за възпроизвеждането им, записани във формат AVC. Файловете са цифров презапис от оригиналните файлове на видеоохранителната система на банкоматното устройство. Вещото лице е установило, че липсват следи от манипулации /намеса/ върху записаната информация. Записаните изображения са черно-бели, с резолюция 704х576 пиксела, с вкопирани в кадър данни за дата и часово време и са направени в интервала 03:30:45 ч. до 05:56:00 ч. на 12.11.2014 г. Съгласно експертизата, във времевия период от 03:30 ч. до 03:36 ч. в обхвата на камера Саm 2 се появява лице с качулка на главата и облечено в тъмни дрехи. От лицето и неговите действия са извлечени снимкови кадри, обозначени с номера от ф.к.1 до ф.к.15 с максимална идентификационна стойност. Направен е и експертен извод, че изображенията, извлечени от диска, са негодни за лицево-идентификационно изследване с фотографските изображения на лицето Б.К.П.. Причина за това е неподходящото положение на камерата, при което лицето е заснето в ракурс, различен от ракурса на фотографските изображения на лицата в АИС „БДС”. За извършване на лицево-идентификационно изследване е нужно лицата да бъдат заснети в ракурс, сходен с този на фотокопията.

     По делото е изслушано и прието по реда на чл.283, ал.3 от НПК заключение на лицево-идентификационна експертиза /л.85-91 от ДП/ с обект на изследване обсъждания по-горе 1 брой СД, съдържащ запис от охранителната камера с надпис „Сибанк ЕАД АТМ – гр.Оряхово Саm 2 – 12.11.2014 г. 03.00-06.00 ч.” и сравнителен материал - по 6 броя цветни фотоснимки на лицата Б.К.П. и Д.Н.М., заснети в същия ракурс като този на фотокопията от СД и предоставени с протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 27.01.15 г. От заключението на тази експертиза се установява, че във времевия период от 03:30:45 ч. до 03:31:27 ч. на 12.11.14 г. в обхвата на камерата се появява лице с качулка, облечено в тъмни дрехи /ф.к.1 и 2/. След това във времевия период от 03:33:02 ч. до 03:35:59 ч. на 12.11.14 г. в обхвата на камерата се появява отново лице с качулка на главата, облечено в тъмни дрехи /ф.к.3, 4 и 5/. От представените видеозаписи, върху които няма следи от манипулация, са извлечени годни фотокопия за извършване на лицево-идентификационно изследване. Експертизата посочва, че при прегледа на извлечените от оптичния носител кадри и съпоставянето им със снимките от сравнителния материал се установява, че двете лица заснети на изследваните фотокопия са със сходни общи черти на главата и лицето с тези на лицата, представени като сравнителен материал. При визуалното съпоставяне и анализ на външните анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация се установява сходство в следните общи и частни признаци:форма и охраненост на лицето, вежди, нос, устна апретура, долна челюст и брадичка, характерна конфигурация на веждите /дъгообразна форма/, характерни подочни гънки, специфика на гръб на носа, специфична конфигурация на върха на носа, носова преграда и ноздри, характерни носоустни гънки, специфична конфигурация на устна апретура, долна челюст и брадичка. Според експерта Б.Б., резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на ф.к.2-1, ф.к.1, извлечени от оптичния носител, и сн.2-1 и сн.5-1 от сравнителния материал вероятно е заснето едно и също лице, посочено като Б.К.П., а на ф.к.3-1, ф.к.4-1, ф.к.5-1, извлечени от оптичния носител, и сн.4-1 и сн.5-1 от сравнителния материал вероятно е заснето едно и също лице, посочено като Д.Н.М..

     Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи съдът възприема изцяло, като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.

    За да приеме горната фактическа обстановка съдът подложи на внимателна преценка и анализ събраните доказателствени материали: гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Д.М., депозирани в с.з. и показанията на свидетелката Й.Ж.; писмените доказателства протокол за оглед на местопроизшествие извършен на 12.11.2014 г. в дома на Й.Ж. *** /л.6-8 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.19 от ДП/, 2 бр.протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л.33 и л.34 от ДП/, характеристични данни за подсъдимите Д.М. и Б.П. /л.101 и л.103 от ДП/, справка на „Уникредит Булбанк” за извършена транзакция по банкова карта с титуляр Й.Л.Ж. на 12.11.14 г. в 03:37 ч. /л.47 от ДП/, осъвременени справки за съдимост на подсъдимите П. и М. /л.34-37 и л.41-43 от съдебното дело/; веществените доказателства; заключенията на видеотехническата и лицево-идентификационната експертизи.         

     От показанията на св.Й.Ж., които съдът кредитира, се извлича информация относно времето, мястото и предмета на кражбата; наличието на три банкови карти, издадени от „Уникредит Булбанк” и „ОББ”, чийто титуляр е тя, със записан на отделен лист ПИН код в отнетото портмоне; последващите й действия след установяване липсата на портмонето; проведения телефонен разговор с оператор на „Уникредит Булбанк” и получената от него информация за това, че на 12.11.2014 г. в 03:36 ч. от банкомат на „СИБАНК” на ул.”Коста Лулчев” № 7 в гр.Оряхово от дебитната й карта е изтеглена сумата от 400 лева. В подкрепа достоверността на нейните показания са данните, съдържащи се в приложените по делото справка на „Уникредит Булбанк” за извършена транзакция по банкова карта с титуляр Й.Л.Ж. /л.47 от ДП/ и 1 бр.разписка от АТМ, от които се потвърждава обстоятелството, че на 12.11.14 г. около 03:36 ч. с дебитната й карта е извършена транзакция, като от банкомат на „СИБАНК”, находящ се в гр.Оряхово, ул.”Коста Лулчев” № 7 е била изтеглена сумата от 400 лева.

     Съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Д.М., дадени в хода на съдебното производство. В същите твърди, че не е разбрал и не е участвал в изтеглянето на сумата от 400 лева с инкриминирания платежен инструмент, а единствено по молба на другия подсъдим се е приближил до банкомата и е натиснал бутона „ОК”, при неуспешния опит на П. да изтегли парични суми с другите две банкови карти, които не са инкриминирани. Следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията му са и доказателствено средство, а по делото не са събрани доказателства, които да оборят тези негови твърдения.

     Съдът кредитира изцяло и приложените по делото писмени доказателства, като прие че те са относими към основния предмет на доказване и са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

     Подсъдимият Б.К.П. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл.249, ал.1 от НК, като на 12.11.2014 г. около 03.36 часа в гр.Оряхово е използвал без съгласието на титуляра Й.Л.Ж. платежен инструмент - банкова карта „Visa Electron” с № *******************, издадена от „Уникредит Булбанк” АД, като е изтеглил парична сума в размер на 400 лева от банкомат на „СИБАНК” ЕАД, находящ се на ул.”Коста Лулчев” № 7.  

     От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят.

     По отношение на подсъдимия Д.Н.М. съдът прие, че липсват доказателства същият да е участвал в изпълнителното деяние на престъплението по чл.249, ал.1 от НК – подсъдимият М. не е използвал инкриминирания платежен инструмент – банкова карта „Visa Electron” с № *******************, издадена от „Уникредит Булбанк” АД на името на Й.Л.Ж., не е разбрал за изтеглената с тази карта от подсъдимия Б.П. сума от 400 лева и не може да отговаря наказателно по това обвинение. Няма данни и за друг вид съучастие – подбудителство или помагачество по смисъла на чл.20, ал.3 или ал.4 от НК. Действията му по натискане на бутона „ОК” на банкоматното устройство са свързани с неуспешния опит на подс.П. да изтегли суми с някоя от другите две банкови карти, които не са инкриминирани. Ето защо това му поведение е абсолютно недостатъчно за ангажиране на наказателната му отговорност по повдигнатото срещу него обвинение по чл.249, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

     При горните съображения, съдът призна подсъдимия Б.К.П. за виновен в извършено престъпление по чл.249, ал.1, по който текст му наложи наказание, като на основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл.249, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за това деянието да е извършил в съучастие като съизвършител с Д.Н.М..

     На основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия Д.Н.М. за невинен и го оправда по повдигнатото срещу него обвинение по чл.249, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

     За престъплението по чл.249, ал.1 от НК се предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода и глоба до двойния размер на получената сума.

    При реализация на наказателната отговорност на подсъдимия Б.К.П. съдът отчете като смекчаващи обстоятелства младата му възраст, недобрия му материален статус - безработен, стойността на изтеглената сума, която не е в значителен размер, с оглед МРЗ, а като отегчаващи - предишните му осъждания и лошите характеристични данни, при което в очертаните от чл.54 от НК рамки диференцира наказанието му при превес на смекчаващите вината обстоятелства на две години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 400 лева. Същевременно по делото не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо обстоятелство, които да обусловят приложението на чл.55, ал.1 от НК.

    Предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът прие, че наказанието от две години лишаване от свобода не следва да бъде търпяно ефективно от подсъдимия П. и при предпоставките на чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването му за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Предишните му осъждания като непълнолетен не препятстват приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като не са на лишаване от свобода, а определеният изпитателен срок от четири години е достатъчно дълъг и би изиграл своята превантивна и възпираща роля.

  С така наложените на подсъдимия Б.К.П. наказания съдът прие, че ще бъдат изпълнени целите по чл.36, ал.1 от НК.

  Съдът постанови веществените доказателства, подробно описани в приемо-предавателен протокол от 29.04.15 г. /л.10 от съдебното дело/ да бъдат върнати на правоимащото лице Й.Л.Ж..

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия Б.К.П. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Враца направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 153.24 лева.

При горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: