МОТИВИ към Решение № 86/17.09.2015 г.

по ВНАХД № 347/2015 г. на Врачански окръжен съд

 

 

Производството е по реда на чл.318 и следващите НПК.

С решение № 54/14.05.2015 год. постановено по НАХД №484/2014 год. Районен съд Мездра е признал обвиняемия Б.В.К. *** за виновен в това, че на 28.10.2012 год. в гр. Мездра противозаконно е попречил на органи на власт - Началник на РУ "Полиция" Мездра и служители на РУ "Полиция" Мездра да изпълнят задълженията си, свързани с основните задачи на МВР по противодействие на престъпността, опазване на общественият ред и контрол на безопасността на движение по пътищата, като чрез даване на кръвна проба за лабораторно изследване за наличието на алкохол в кръвта вместо лицето С. В.К. е възпрепятствал налагането на административно наказание на С. К. за нарушение на чл. 174 ал.1 ЗДвП , като по този начин обвиняемия е извършил престъпление по чл. 270 ал.1 от НК.

На основание чл.78а НК, първостепенния съд е освободил Б.К. от наказателна отговорност  като му е наложил административно наказание "Глоба" в полза на Държавата, в размер на 1100 лв.

В установения срок по чл.319 ал.1 НПК обвиняемият е подал жалба, с която се поддържа, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на което се прави искане ВрОС да го отмени и да постанови нов такъв, с който Б.К. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на МРС.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция ОП Враца редовно уведомена не се представлява.

В съдебно заседание обвиняемият Б.В.К. редовно призован се явява лично и с адв. И.Г. от САК, преупълномощен от адв. П.Ч. - САК. Двамата поддържат въззивна жалба така, както е подадена.

Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.

Врачанският окръжен съд, като въззивна инстанция, съобразно правомощията си по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК и с оглед становището на страните, след като обсъди приложените по делото доказателства, счете, че жалбата на обвиняемия е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна и като такава следва да бъде уважена, а атакуваното първоинстанционно решение - като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, поради следните съображения:    

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, която по принцип се възприема и от въззивния съд. Въпреки това, след собствен прочит и анализ на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция приема за установено следното:

За времето от 23,00 часа на 27.10.2012 год., до 02,00 часа на 28.10.2012 год., съгласно предварително утвърден план с рег.№ 26627/23.10.2012 г. на началника на РУ "Полиция" Мездра, била проведена специализирана полицейска операция, включваща контрол на пътното движение и проверка на питейните заведения на територията на с. Зверино, община Мездра. Проверката била възложена на служители на РУ "Полиция" Мездра в състав св. Л. – младши полицейски инспектор и св. В. – младши автоконтрольор.

В изпълнение на утвърдения план на 28.10.2012 год. около 01,00 часа, св. В. подал сигнал със стоп палка за спиране на лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с рег.№ ВР **** АР, идващ в посока от с. Оселна, община Мездра. Водачът на автомобила изгасил фаровете, спрял, маневрирал назад и потеглил в обратна посока. Двамата полицейски служители се качили в патрулния автомобил и с включен светлинен и звуков сигнал проследили водача до ул. “Младост” в с. Зверино срещу дом № 2, където последния бил спрял. Свидетелите Л. и В. установили, че в лекия автомобил "Фолксваген Голф” пътували един мъж и две жени. Водачът на автомобила бил св.С. К., който представил исканите му документи - свидетелство за управление на МПС, контролен талон, документ за ГТП и за застраховка “Гражданска отговорност”. По време на проверката свидетелят В. усетил мирис на алкохол у водача и го поканил да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен № 0045. Преди пробата служителят попитал водача дали е употребил алкохол и последният отговорил с "да". При изпробването техническото средство отчело 0,98 промила алкохол в издишаният въздух, като показанията били показани на св. К.. Въз основа на тези показания на дрегера бил съставен акт за установяване на административно нарушение с № 989/28.10.2012 год. като в същия било констатирано, че последния е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП. След като получил акта, водачът написал като възражение: "Пробата според мен не е вярна". След приключване на полицейската проверка св.В. и Л. продължали работата си.

Около 02.00 часа в ФСМП – Мездра се явило лице, което  се легитимирало като С. В.К. и представило талон за изследване на кръвна проба.

По това време във ФСМП – Мездра бил на работа екип в състава на който влизали свидетелите д-р И.И., И.И. - медицинска сестра, Л.М. - шофьор и М.С. - медицински фелдшер. Дежурният лекар д-р И., след като се убедил в самоличността на лицето, което се явило за изследване, попълнил амбулаторен журнал, в който вписал имената на С. В.К., възрастта и адреса му и изпратил същия за вземане на кръвна проба. В показанията си св. И. и св. И. заявяват, че освидетелстваното лице не се различавало от това на снимката на представената лична карта и споделило за употреба на алкохол, което обстоятелство било отразено в протокола за взимане на кръвна проба.

Въз основа на така взетата кръв било извършено изследване и е съставен констативен протокол № 333/30.10.2012 с рег. № 43783/29.10.2012 год., в който била отразено, че в същата проба няма наличие на алкохол - 0.00 промила. Извършилата експертизата за установяване наличие на алкохол в кръвта -св.П.Ч. служител към Областна дирекция на МВР- гр.Враца свидетелства, че пробата е представена от шофьор на ЦСМП Мездра в срок и е отговаряла на изискванията на чл.13 от Наредба № 30.

Междувременно, за констатираното нарушение на ЗДвП и съставения на св. С. К. АУАН № 989/28.10.2012 г., на основание чл.22 ал.1 ЗАНН и чл.172 ал.1 ЗДвП, началника на РУП Мездра е издал Заповед № 989/28.10.2012 г. за налагане на принудителна административна мярка на С.К. по чл.171 т.1 б.”б” ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № 217194553, считано от 28.10.2012 г. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

На 30.10.2012 г. в РУП-Мездра е постъпило писмено възражение от С. В.К. до Началника на управлението срещу цитирания по-горе АУАН с искане за разглеждане на възражението и резултата от медицинското изследване.

На 31.10.2012 год. била съставена докладна записка от името на началника на БНТЛ до зам.директора на ОД на МВР гр. Враца относно констатираната съществена разлика между отчетената концентрация на алкохол при извършената проверка с техническо средство и тази от лабораторното изследване, с мнение, че несъответствието в концентрацията на алкохол не е резултат на случайност, а на други причини и е необходима проверка.

Образувано било ДП за престъпление по чл.282 НК, като в хода на разследването било установено, че към дата 28.10.2012 год. С. В.К. е притежавал л.к. № **********, издадена на 09.02.2004 год. от ОД на МВР Враца. Установено било, че документа е бил унищожен на 12.12.2013 год., поради изтичане срока на валидност. Установено било, че Б.В.К. притежава лична карта № *********, издадена от ОД на МВР Враца на 23.02.2004 год. с валидност до 23.02.2014 год.

На 02.11.2012 г. Началника на РУП Мездра издал Заповед за отмяна на заповед за ПАМ № 989/28.10.2012 г., поради установената при извършения анализ на кръвната проба концентрация на алкохол в кръвта - 0,00 промила. По АУАН № 989/28.10.2012 г., съставен против С. В.К., наказателно постановление не е било издадено.

На 16.01.2013 г. в БНТЛ при ОД на МВР гр. Враца постъпило писмо от РУП Мездра, касаещо изпълнение на указания на ОП Враца, но сред тях нямало такова за продължаване на съхранението на взетата проба, поради което и същата в изпълнение на чл.19 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба № 30/ била унищожена.

От заключенията на изготвените в досъдебното производство съдебно - графологическа и тройно съдебно-графилогическа експертизи е видно, че протоколът за освидетелстване и за извършване на кръвно изследване не е подписан от С. К.. Според първата експертиза, подписа в протокола за медицинско изследване "вероятно" е бил изпълнен от обвиняемият Б.К., докато втората експертиза приема, че именно Б.К. е положил подпис в този протокол. При извършено по делото технико-криминалистично изследване на протокола в подписа за "освидетелстван" не са констатирани признаци на извършени технически подправки, свързани с механично, химическо или друг вид въздействие върху документа.

Въз основа на така изведената фактическа обстановка, първостепенния съд е приел, че обвиняемия Б.К. от обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.270 ал.1 НК. За да достигне до този извод, първия съд е приел, че именно обвиняемият е дал кръв за изследване вместо действителният нарушител С. К. и по този начин е попречил на органите на МВР – Началник на РУП Мездра и служителите на същото управление Л. и В. да изпълнят задълженията си, като е възпрепятствал установяването по безспорен начин на административно нарушение и налагане на административно наказание за същото с издаване на наказателно постановление.

Въз основа на така приетата фактология, настоящият съдебен състав обаче достигна до правни изводи различни от тези, обективирани в атакуваното решение на първостепенния съд.

Безспорно е, че разпоредбата на чл.270 НК изисква от обективна и субективна страна наличие на умишлено действие, бездействие или комбинация от такива от страна на даден субект, които да препятстват правомерната дейност на държавните органи и лицата с публични функции.

В конкретният случай е установено, че свидетелите В. и Л. като полицейски служители имат качеството на орган на властта и същите са задължени да извършват контрол чрез проверка на документи и за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства, както и при ПТП. От доказателствената съвкупност обаче, липсват каквито и да било данни за наличие на активни действие от страна на обвиняемия Б.К., с които същият да е препятствал изпълнението именно на тези техни задължения.

От една страна, по делото по категоричен начин е било установено, че той не е присъствал при извършената от тези служители проверка на неговия брат, както и при съставянето от тях на цитирания по-горе АУАН. От друга страна, единствено и само тези свидетели в показанията си посочват съпричастност на обвиняемия към деянието. Двамата твърдят, че са извършили последваща проверка на автомобил управляван от обвиняемия в който се е возел св.С.К., а последният от своя страна ги информирал, че брат му ще го откара до спешния център за да му бъде взета кръвна проба. Според показанията на двамата полицаи, при извършване на проверката, обвиняемият не само не е препятствал техните действия, но и правомерно е управлявал своя лек автомобил. Посочват също, че в автомобила са пътували само двамата братя.

Твърденията на тези свидетели за присъствия на обвиняемия на такава проверка се опровергават от показанията на свидетелите С.К., Г.Н. и В.К., които твърдят, че транспортирането на св.С.К. е станало с автомобила на обвиняемия, но същият е бил управляван от неговия баща - св.В.К.. Твърдят също, че по пътя до спешния център и обратно, не са били спирани и проверявани. В тази насока са и обясненията на обвиняемия, който твърди, че въпросната вечер не е бил в къщата си, а за инцидента е разбрал в последствие. Безспорно е, че на досъдебното производство са били проведени очни ставки между двамата полицаи и останалите трима свидетели, но наличните противоречия в показанията им не са били преодолени по никакъв начин, а и първия съд не е положил никакви усилия в тази насока. Наред с това, по делото не са представени и писмени доказателства, че такава проверка е била извършена, имайки предвид обстоятелството, че по същото време се е провеждала специализирана полицейска операция, именно във връзка с контрола на движение на МПС.

На следващо място, по делото не е било установено по категоричен начин и твърдението на прокуратурата, че обвиняемият е посетил центъра за спешна помощ в гр.Мездра. Никой от разпитаните свидетели не посочва, че именно от Б.К. е била взета кръвна проба за изследване. Напротив, свидетелите С.К., Г.Н. и В.К. твърдят, че такава е била взета от св.С.К.. От своя страна, свидетелите И.И. и Ил.И. са категорични, че преди извършване на манипулацията, са се убедили в самоличността на лицето С.К., от което в последствие е била взета кръвната проба. Никой от тях не свидетелства, че е имал съмнение, че друго лице се явява с личната карта на С.К..

В подкрепа на прокурорската теза е единствено заключението на тройната графологична експертиза, от която е видно, че подписа положен в протокола за медицинско изследване е изпълнен от обвиняемия. Това обстоятелство безкритично е било прието от първия съд и е послужило като аргумент на същия да приеме, че Б.К. с предоставил кръвна проба за изследване, вместо брат си С.К.. Настоящият състав на ВрОС не приема обаче тази теза, тъй като както вече беше посочено по-горе, петима свидетели са депозирали показания от които е видно, че кръвната проба е била взета от св.С.К.. Наред с това, следва да се отбележи, че заключението на първоначално изготвената графологична експертиза посочва, че обвиняемият "вероятно" е положил подпис в изследвания документ. Вещото лице, което е участвало в изготвянето на двете експертизи не е било призовано и разпитано, като по този начин не е било преодоляно и различието в двете заключения. Във връзка с тези противоречия не е проведен и разпит на посочените по-горе свидетели.

 

 

Дори хипотетично да се приеме, че именно от обвиняемия е била взета кръвна проба, а категорични данни за това няма, то по никакъв начин не може да се приеме, че с това си действие, той е умишлено е попречил на органите на реда да изпълнят задълженията си.

Безспорно по делото е установено, че след като са били получени резултатите от изследването на кръвната проба, на 31.10.2012 г. е била съставена докладна записка от името на началник сектор БНТЛ до зам. директор на ОД на МВР гр. Враца относно констатирана съществена разлика в отчетената концентрация на алкохол при извършена проверка с техническо средство на водач на МПС и концентрация на алкохол, отчетена при химически анализ на кръвната проба, като изрично е било посочено, че несъответствието в концентрацията не е резултат на случайност и е необходима проверка. Към този момент на св.С.К. все още са били наложени ПАМ, а от негова страна е имало и възражение срещу АУАН. Следвало е от същият да бъде взета нова кръвна проба за сравнение за съответствие с взетата вече такава, а при отказ от него за това, да се изиска принудително вземане на такава. Следвало е и да се изпрати писмо до БНТЛ при ОД на МВР Враца, като се укаже продължаване на съхранение на взетата вече кръвна проба.

Следователно, дори да се приеме, че кръвната проба е била взета от обвиняемия, то с тези си действия той само би могъл да затрудни, но не и да попречи на органите на власт да изпълнят задълженията си. С други думи, предполагаемите му действия не са били насочени към засягане на обществените отношения, свързани с правилното управление на дейността на държавния апарат, а по-скоро биха имали за цел спомагане спрямо брат му С. К. да бъде осуетено наказателно преследване. Съгласно чл. 294, ал. 3 от НК обаче, наказуемостта на личното укривателство се изключва за съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Отделно от това следва да се отбележи, че "в действията" на Б.К. липсва и субективния елемент за престъпление по чл. 270, ал.1 НК, а именно последния да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал и целял настъпването на общественоопасните му последици. Обвиняемият с действията си по никакъв начин не е попречил на служителите на МВР В. и Л. да изпълнят задълженията си по контрол на движението по пътищата, тъй като не е присъствал на извършената от тях проверка, при която е бил съставен АУАН на неговия брат. Не се доказа по категоричен начин да е попречил и на началника на РПУ Мездра да изпълни задълженията си.

Имайки предвид всичко изложено по-горе, въззивният съд отмени първоинстанционното решение и призна обвиняемия Б.В.К. за невиновен в извършването на  престъпление по чл.270 ал.1 НК със следващите се от това последици.

 

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 НПК, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Така мотивиран и на основание чл.378 ал.4 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.3 вр.чл.334 т.2 НПК съдът постанови Решението си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: