МОТИВИ към Решение № 87 от 17.09.2015 г. по ВНАХД № 349/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца

 

С Решение № 65 от 15.06.2015 г. по НАХД № 169/2015 г. по описа на Мездренски районен съд, I наказателен състав, обв. В.И.Г. е признат за виновен за това, че на 14.12.2014 г. в землището на с. Крапец, община Мездра, е проявил жестокост към гръбначни животни /блъснал с кофата на трактор/ - 2 бр. мъжки прасета, на възраст 16 месеца, с живо тегло по около 150 кг, собственост на Д.И.Г. от гр. Мездра, с което им причинил противозаконно смърт – престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.

С Решението обв. Г. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Враца направените в досъдебното производство разноски в размер на 30 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от обв. В.И.Г. чрез адв. Р.Б. ***, с която се иска първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което обв. Г. да бъде оправдан. Във въззивната жалба се твърди, че обвинението срещу обв. Г. не е доказано и почива единствено на предположения. Посочва, че изложената фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства, а са налице единствено косвени и производни доказателства, въз основа на които не може да се направи извод за авторството на деянието. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява, че обвиняемият е извършил деянието, за което е предаден на съд.

В съдебно заседание на въззивната инстанция обв. Г. не се явява. Адв. Б. – защитник на обв. Г. поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Врачански окръжен съд, като съобрази изложените във въззивната жалба доводи, доказателствата по делото и служебно провери изцяло правилността на първоинстанционното решение, намира за установено следното:

След внимателен анализ поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Обв. В.И.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като земеделски производител, неосъждан, ЕГН **********.

Свид. Д.Г. била регистриран земеделски производител и стопанисвала под наем язовир „Крапец”, находящ се в землището на с. Крапец, община Мездра. Същата притежавала и отглеждала 3 броя питомни прасета – едно женско и две мъжки. Мъжките прасета били на възраст 16 месеца с живо тегло по около 150 кг. През деня били пускани на свободна паша, а нощем се прибирали в заграждения, специално пригодени за нощуването им. На 14.12.2014 г. през деня прасетата били пуснати на паша извън загражденията. Вечерта на същата дата в загражденията се прибрало единствено женското прасе, а 2 броя мъжки прасета не се прибрали.

Стойността на двете мъжки прасета към 14.12.2014 г. е 900 лева.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които са надлежно приобщени от първоинстанционния съд: показанията на свидетелите Д.Г., И.Г., С.С. и Е.П., писмо от Областна дирекция по безопасност на храните изх. № 3596/22.12.2014 г., справка за съдимост на обв. Г., Констативен протокол от 23.12.2014 г., както и от заключението на изготвената Съдебно – оценителна експертиза. 

От показанията на свид. Д.Г. се установява, че двете прасета са нейна собственост, като през деня са пуснати на свободна паша, а нощем се прибират в загражденията, обособени като кочина. На 14.12.2014 г. свид. И.Г. – баща на свидетелката, който охранявал стопанисвания от нея язовир и се грижел за животните, чул няколко изстрела в близост до водоема. Вечерта в загражденията се прибрало само едно от общо три прасета. Свидетелката твърди, че е имало случай, при който обв. Г. е заплашвал, че ще застреля прасетата, ако влязат в нивата му.

Свид. И.Г. потвърждава, че охранява стопанисвания от свид. Г. язовир и се грижи за животните. Посочва, че на 14.12.2014 г. около обяд установил, че прасетата са излезли извън огражденията. Следобед на същата дата чул няколко изстрела, идващи откъм с. Крапец. Вечерта в кочината се прибрало само женското прасе, а двете мъжки така и не се появили. Свидетелят предположил, че чутите изстрели са били насочени срещу животните и същите  са били убити. През лятото на 2014 г. обв. Г. заплашил, че ще убие прасетата, ако влязат в нивата му.

Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и последователни, но в никакъв случай не обосновават извод за извършване на инкриминираното деяние, нито за авторството на обвиняемия. Двамата свидетели излагат пред разследващия орган едно свое предположение, а не възприети от тях факти, за установяване на които биха послужили техните показания. Предположението им е основано на отправена по-рано закана от обв. Г., че ще убие прасетата. Свид. Г. е чул изстрели от огнестрелно оръжие, като е предположил, че животните са застреляни. Единственото, което несъмнено се установява от показанията на двамата свидетели е, че двете мъжки прасета не са се прибрали в кочината и са изчезнали.

Показанията на свид. С. и на свид. П., полицейски служители при РУП – гр. Мездра, представляват преразказ на извършена от тях полицейска проверка по повод постъпил сигнал относно изчезването на двете прасета. В хода на проверката било снето сведение от обв. Г., в което същият разказал, че видял прасетата в нивата си, ядосал се, че унищожават продукцията му и ги блъснал с кофата на трактора, при което две от тях умрели на място, а третото избягало. След което ги занесъл в дома си и предал проби за изследване на месото за трихинелоза. Впоследствие решил да ги изхвърли на нерегламентирано сметище край с.
Крапец.

От писмо от Областна дирекция по безопасност на храните изх. № 3596/22.12.2014 г. се установява, че на 15.12.2014 г. обв. Г. е предоставил за изпитване две проби за трихинела.

Съставен е Констативен протокол от 23.12.2014 г., удостоверяващ, че С.С. и Е.П. са посетили нерегламентирано сметище, находящо се на пътя между с. Крапец и с. Върбешница, вляво от път IV-10311, като не са установени останки от диви или питомни животни.

От назначената в досъдебното производство Съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на 2 броя мъжки прасета към 14.12.2014 г. е в размер на 900 лева.

С оглед изложената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Неправилно и необосновано районният съд е приел, че от доказателствената съвкупност се установява по несъмнен начин, че обв. Г. на 14.12.2014 г. е блъснал с металната кофа на управлявания от него трактор двете прасета и вследствие на силния удар двете прасета умрели на място, а третото успяло да избяга.

Настоящият състав споделя принципно правилното становище на районния съд, че косвените доказателства могат да послужат като основа за осъдителна присъда, наред и във взаимодействие с преките доказателства. Следва да се посочи обаче, че за да бъде признат обвиняемия за виновен въз основа на косвени доказателства, същите следва да изграждат и подкрепят обвинителната теза по начин, че да не се поставя под съмнение извършеното деяние и авторството на дееца. Т.е. от косвените доказателства, ценени в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, е необходимо да се установява по несъмнен начин както факта на извършване на деянието и механизма на осъществяването му, така и авторството на дееца. Настоящият въззивен състав не споделя извода на районния съд, че в настоящия случай са събрани косвени доказателства, които ценени в своята съвкупност, водят до единствения възможен извод за виновността на обвиняемия. Напротив, липсват доказателства, които да обосновават по категоричен начин обвинителната теза досежно извършването на деянието, механизма на извършване и авторството.

Съгласно чл. 304 от НПК съдът оправдава подсъдимия, когато не се установи, че деянието е извършено. От събраната по делото доказателствена съвкупност не може да се направи извод, че въобще е било осъществено вмененото на обвиняемия престъпление. За да е налице престъпление по чл. 325б,  ал. 1 от НК, от обективна страна е необходимо деецът да е проявил жестокост към гръбначно животно и противозаконно да му е причинил смърт, тежко или трайно увреждане. Следователно, за да бъде налице осъществено престъпление по чл. 325б,  ал. 1 от НК, следва да се установи по несъмнен начин причината за смъртта на гръбначното животно, както и причинната връзка между настъпилата смърт и инкриминираното деяние. В настоящия случай поради ненамирането на труповете на животните на първо място не може да се установи причината за смъртта им. Съдът намира, че дори факта на настъпилата смърт, приет за безспорно установен от районния съд, е в сферата на предположенията. Действително, двете прасета отсъстват и на инкриминираната дата не са се прибрали в загражденията, където са нощували. Със същата степен на достоверност може да се предположи, че са били обект на друго престъпление – например такова против собствеността. Още по-малко в случая може да бъде установена причинно-следствената връзка между действия, извършени от обвиняемия, и настъпилата смърт на животните.

Решението на първоинстанционния съд, с което е признал обвиняемия за виновен, почива на предположения. За да го признае за виновен, районният съд е приел, че показанията на свид. С. и свид. П. и писмото от Областна дирекция по безопасност на храните установяват по несъмнен начин извършеното престъпление и авторството на обвиняемия. Показанията на двамата полицейски служители С. и П. преразказват казаното им от обвиняемия по време на извършена полицейска проверка по ЗМВР. Съдът намира, че чрез разпита на тези свидетели по недопустим начин са въведени обяснения на обвиняемия, които не са дадени по предвидения в НПК ред. Първоинстанционният съд е придал на показанията на тези свидетели по-голяма стойност, като е приравнил преразказа на полицейските служители на направено от обвиняемия самопризнание. Законът не забранява разпит на полицейските служители, но в случая тези показания не могат да обосноват извод за осъдителна присъда. В случая няма самопризнание, направено от Г. в качеството му на обвиняем. Налице е извънпроцесуално признание, което само по себе си няма никаква стойност. Същото следва да е подкрепено от други убедителни доказателства, които да водят до несъмнен извод за осъществяване на деянието. Такива в случая не са събрани. Не са събрани никакви доказателства, които да подкрепят показанията на полицейските служители. Нито показанията на свидетелите, нито писмото от ОДБХ установяват механизма на деянието, настъпването на престъпния резултат – смъртта на животните, както и причинно-следствената връзка. Не са събрани доказателства, че действително е настъпила смъртта на животните, поради което не може да се установи и причината за това.

За да бъде ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия, следва в хода на наказателното производство да се съберат достатъчно доказателства, от анализа на които да следва изводът, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и с действията си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд.

В конкретния случай по делото не се събраха безспорни и несъмнени доказателства обвиняемият да е проявил жестокост към гръбначни животни – 2 броя мъжки прасета на възраст 16 месеца и живо тегло около 150 кг, собственост на Д.Г., и противозаконно да е причинил смъртта им.

След изчерпване на всички възможни средства за доказване на обвинението по делото не се установи, че инкриминираното престъпление е извършено, поради което на основание чл. 304 от НПК съдът призна обв. Г. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК.

С оглед признаването на обвиняемия за невиновен, направените в досъдебното производство разноски в размер на 30 лева следва да останат за сметка на държавата.

При изложените мотиви настоящият съдебен състав постанови решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.