Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

Гр. Враца, 17.08.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юли, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                Председател: Росица Иванова

                                    Членове: Николай Христов

                                                 Радослава Симеонова

 

при участието на секретаря Ц.Ц., като разгледа докладваното от съдията Христов въззивно гражданско дело № 329 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството се развива по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба наГаранционен фонда“ с ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Македония“ № 3, пълномощника на Изп.дикертор  адвокат Е.Г.,редовно упълномощена, частично против Решение №228 от 18.04.2016г. постановено по гр. д. № 4204/2016 г. по описа на Районен съд - Враца, с което съдът е уважен частично  предявения иск, като е осъдил ответника И. К. Н.,на основание  чл. 288,ал.12 КЗ/отм/, във връзка с чл. 45 ЗЗД да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, представляван от  Изп. Директор и Председател на УС на ГФ, сумата от 5623.64 левапредставляваща регресно вземане на ищеца, произтичащо от възстановяване на Национално бюро на  Италия, включващо изплатено обезщетение,  за претъэрпени в резултат на причинено по вина на ответника ПТП на 12.08.2009година в гр.Монтефорте Ирпино, Италия  имуществени вреди,изразяващи се в повреда по л.а.“Ланчия“ с рег.№ RF303, ведно  със законната лихва, считано от датата  на постъпване на исковата молба в съда - 14.10.2015год. до окончателното изплащане,и с което е отхвърлен иска за сумата от 11 594.92лева до пълния предявен размер от 17 218.56 лева,представляващо регресно вземане за възстановени в полза на Национално бюро на Италия,чрез Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, обезщетение за претърпени в резултат на причиненото по вина на ответника  ПТП неимуществени вреди.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и за незаконосъобразност на постановеното от РС - Враца решение. Навеждат се доводи за неправилно приложение на нормите на материалния закон, като се излагат подробни съображения. Според въззивникътпървоинстанционният съд неправилно е приел, че  по делото липсват  каквито и да било доказателства за оценка на изплатените от Националното бюро на Италия неимуществени вреди  на двете лица, пътували като пътници  в увредения автомобил. Първоинстаонционния съд, макар да констатирал, че въззивникът е възстановил поисканото  от Компенсационния орган на Р.Италия Обещетение за причинените неимуществени вреди, въззивникът не бил лишен да  изиска от този орган официално заверен препис на документите, установяващи деликта съобразно законодателството на страната , в която се е осъществило и размера на заплатеното обезщетение, респ. разходите, които  във връзка с установяването му, което в случая не било сторено. Твърди се, че неправилно са изтълкувани и приложени разпоредбите на закона. Според изложеното в жалбата, правните изводи не кореспондират с приложените по делото заверени и преведени от италиански писмени документи и медицинска документация за извършени прегледи и оценка на здравословното състояние на двете пострадали лица, направени съгласно местното законодателство, карти за медицинско обслужване, както и медицински доклад от 09.11.2010година, където са описани начина на получаване на нараняванията, субективната симптоматика, клиничните отчитания, диагностичната оценка, както и оценка на трайната неработоспособност на пострадалите две лица-пътуващи в пострадалия автомобил. Освен това по делото е приложено и прието като доказателство писмо с изх.№ 1-917/04.04. 2011година, изхождащо от Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи за възстановяване за изплатено обезщетение на Националното бюро на Италия. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника  е допълнил основанията си към жалбата, като се позовава на разпоредбата на чл. 286,ал.3 КЗ /отм/, в който текст се посочено изрично, че при възстановяване на вземане към Компенсационния орган от Компенсационен орган в държава членка, Компенсационният орган възстановява пълния размер на платеното от този орган обезщетение, както и на основание чл. 288а, ал.2 от КЗ/отм./- В случая въззивникът- гаранционния фонд възстановява в пълен размер  в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, с което да се уважи отхвърления частично иск за възстановяване на изплатеното обезщетение за немуществени вреди.

В срока по чл. 263 ГПК чрез назначения особен представител на  въззиваемата страна е постъпил писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение. Подробно са развити съображения за неоснователност на исканията на въззивника. Поддържа становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение и моли въззивния съд да го потвърди със следващите от това законни последици. Според въззиваемата страна по делото липсват доказателства за оценката на неимуществените вреди и първоинстанционния съд правилно е отхвърлил иска с констатация,че въззивникът не може да черпи права от това, че не се е възползвал от възможността да иска по предвидения в закона ред документите от третото лице, установяващо заплатеното на увредените лица обезщетение, тъй като съдът не разполага с нужните познания, за да определи размера на неимуществените вреди, макар по делото да има такава налична документация. 

Пред настоящата инстанция не са правени искания по доказателствата и не са събрани нови доказателства.

Настоящият съдебен състав, след преценка и анализ на събраните  по делото доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност, и след като съобрази доводите и възраженията на страните, както и изложените от първоинстанционния съд мотиви, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в установения от закона преклузивен срок, от легитимирано лице, чрез упълномощен по надлежния ред представител, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима.

При извършената служебна проверка в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо

Разгледана по съществовъззивната жалба е основателна, предвид следните съображения:  

Съдебният състав споделя възприетите от РС-Враца по отношение фактическа страна на спора, която намира за всестранно и пълно изяснена. Мотивите на първоинстанционният съд са логични, като ОС – Враца, основание чл.272 ГПК препраща към тях.

За прецизност и пълнота на изложението настоящият съдебен състав, отбелязва, съгласно чл.288 ал.1 т.2б.”а” от КЗ/отм./ ГФ изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от водач,който няма застраховкаГражданска отговорност”. В тази хипотеза, и с оглед разпоредбата на чл.288а ал.3 вр. чл.288 ал.12 от КЗ/отм./, ищецът като лице, което изпълнява чужд дълг,разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата-ответника и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение-действие или бездействие  на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.

    Събраните по делото доказателства установяват всички елементи от сложния смесен фактически състав, от който възниква регресна отговорност за претърпени неимуществени вреди вследствие на гореописаното ПТП. Фактическият състав на чл.213 от КЗ включва следните елементи, които подлежат на доказване: липса на застрахователен договор по риска „ГО“, възникване на застрахователно събитиепокрит риск по застрахователния договор, възстановяване от страна на въззивника на изплатеното от Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи на изплатеното застрахователното обезщетение, установяване на причината за неимуществените вреди и техния размер, определен съгласно местното законодателство на Р.Италия и размера на същата.Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение-чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени и неимуществени вреди. Вследствие противоправното деяние на ответника са нанесени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с това деяние. Ищецът безспорно е възстановил изплатеното обезщетение, представляващо стойността на причинената вреда-имуществена и неимуществена такава. С факта на плащането ищецът се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума. При този изход на спора пред настоящата инстанция в полза на  ответника следва да бъдат присъдени разноски, сторени във въззивното производство в размер на 320 лева.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И 

 

ОТМЕНЯ  Решение228 от 18.04.2016г. постановено по гр. д. № 4204/2016г. по описа на Районен съдВраца, в частта му с която се отхвърля иска на Гаранционен фонд, за сумата от 11 594.92 лева, представляваща регресно вземане за възстановени в полза на Национално бюро на Италия,чрез Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, обезщетение за претърпени в резултат на причинено по вина на ответника ПТП неимуществени вреди И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И. К. Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД СОФИЯ с ЕИК: 121446665, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 -представлявано от Изп.директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М.  сумата от 11 594.92 лева, представляваща регресно вземане за възстановени в полза на Национално бюро на Италия,ч рез Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, обезщетение за претърпени в резултат на причинено по вина на ответника ПТП неимуществени вреди, както и сумата от 1046.56 лева направени разноски пред първата инстанция за възнаграждение на особен представител, 1046.56 лева направени разноски за възнаграждение на особен представител  пред въззивната инстанция, както и заплатени държавни такси пред двете инстанции в размер на 920.64 лева.

Останалата част от решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните за изготвянето му, при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

          2.