Р Е Ш Е Н И Е №..

гр. ВРАЦА, 25.08.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА                     

Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА 

                        СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ   

            като разгледа докладваното от мл. съдия Георгиев в.гр.дело №.469 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

            Образувано е по жалба от 07.07.2016г. на "****" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор И.А., срещу постановление за разноски от 02.08.2016г. по изп.д.№ 238/2016г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/  при Районен съд- Козлодуй М.Д. в частта относно претендираните от взискателя разноски в размер на 660,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и в частта относно държавната такса за налагане на запор в размер на 15,00 лева.

            В жалбата се поддържа, че претендираните от взискателя разноски в размер на 660,00 лева са прекомерни и неоснователни, тъй като посоченото в поканата за доброволно изпълнение парично задължение е погасено в срока за доброволно изпълнение. С оглед на това се твърди, че от адвоката не са извършени действия по водене на изпълнителното производство, поради което следва да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200,00 лева. По същите съображения се поддържа, че дружеството не дължи и сумата от 15,00 лева, представляваща такса за налагане на запор. Моли съдът да отмени  постановление за разноски от 02.08.2016г. по изп.д.№ 238/2016г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/  при Районен съд- Козлодуй М.Д. и да постанови намаляване поради прекомерност на приетите в тежест на "****" ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение от 660,00 лева на 200,00 лева, както и недължимост на таксата за налагане на запор в размер на 15,00 лева. Представят се копия от постановление за разноски от 02.08.2016г. по изп.д.№ 238/2016г., както и от покана за доброволно изпълнение по същото дело, които са налични и по приложеното копие от изп. дело .№ 238/2016 г.. Представя се и вносна бележка от 10.08.2016г.

            В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от Б.Л., чрез пълномощника му адв. Г.Б., с което се оспорва жалбата като незаконосъобразна. Поддържа се, че договореният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, извършени са действия по водене делото, изразяващи се в искания до ДСИ за изчисляване размера на законната лихва върху главницата, както и за предприемане на действия по принудително изпълнение в случай на липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника. Твърди се, че задължението не е погасено изцяло, тъй като се дължали още 32,00 лева лихви. Моли съдът да остави жалбата на "****" ЕАД без уважение, като незаконосъобразна и неоснователна.

            На основание чл. 436, ал.3, изр.2 ГПК ДСИ М.Д. е изложила мотиви, в които се описват в хронологичен ред всички извършени до момента действия.

            След като се запозна с приложеното копие от изп.д.№ 238/2016 г. и представените с жалбата доказателства, като обсъди наведените от страните и ДСИ доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

            Производството по изп.д.№ 238/2016г. по описа на ДСИ М.Д.. е образувано по молба от 02.08.2016г. на Б.Л., чрез пълномощника му адв. Г.Б., към която е приложен изпълнителен лист, издаден на 27.07.2016г. въз основа на Решение № 102/01.04.2016г. по гр.д. № 101/2016г. по описа на Районен съд- гр. Козлодуй, потвърдено с Решение №212/23.06.2016г. по гр.д. №273/2016г по описа на Врачански окръжен съд. С посочения съдебен акт "****" ЕАД е осъдено да заплати на Б.Л. сумата от 10958,12 лева. ведно със законната лихва от 27.01.2016г. до окончателното й заплащане, както и сумата 1430,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

            С молбата е поискано от ЧСИ да образува изпълнително дело, да изчисли дължимата законна лихва върху главницата от 27.01.2016г., както и в случай на липса на доброволно изпълнение да се наложи запор върху сметките на длъжника. С молбата е поискано и присъждане на направените в изпълнителното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.

            От договор за правна защита и съдействие от 29.06.2016г. се установява, че между Б.Л. и адв. Г.Б. е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 660,00 лева.

            С постановление за разноски от 02.08.2016г на ДСИ М.Д. са приети разноски по изп.д.№ 238/2016г. в общ размер на 695,00 лева, представляващи адвокатски хонорар по изпълнителното производство в размер на 660,00 лева, държавна такса за образуване на изп. дело и такса запор в размер общо на 35,00 лева.

            В покана за доброволно изпълнение с изх. № 3675/02.08.2016г. са посочени дължимите суми по изпълнителния лист общо в размер на 14695,20 лева, от които сумата от 10958,12 лева- главница, сумата от 572,73 лева -лихви към 02.08.2016г., сумата от 2125,00 лева- "неолихвяема сума", сумата от 1039,35 лева- такса съгласно чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК. Посочено е, че в случай на доброволно изпълнение сумата от 1039,35 лева- такса съгласно чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК, не се дължи.

            От обратна разписка се установява, че постановлението за разноски от 02.08.2016г на ДСИ М.Д. и поканата за доброволно изпълнение с изх. .№ 3675/02.08.2016г. са получени от длъжника на 05.08.2016г.

            От вносна бележка към бюджета и от вносна бележка, представена с жалбата пред настоящия съд, се установява, че на 10.08.2016г. от "****" ЕАД по сметка на Районен съд- гр. Козлодуй е преведена сумата от 14695,20 лева. Като правно основание за плащането е посочена покана за доброволно изпълнение по изп. дело №20161440400238 и имената Б.Л..

            В подробна сметка на дълга към 10.08.2016г, изготвена от ДСИ М.Д. са посочени дължими суми към същата дата.

            При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от лице с правен интерес - длъжник по изпълнителното дело. Същата касае постановление за разноските на ДСИ, което съобразно разпоредбата на  чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК подлежи на обжалване от длъжника, поради което жалбата се явява процесуално допустима.     Разгледана по същество жалбата е основателна.

            Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следва да бъде посочено, че правната възможност по чл.78 ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение е обща, поради което е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Това е така, тъй като въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски и уредбата му е в общата част на ГПК, където в нормата на чл. 79 е посочено от кого се понасят разноските по изпълнението.

            По делото се установи от вносна бележка към бюджета и от вносна бележка, представена с жалбата пред настоящия съд, че на 10.08.2016г. от "****" ЕАД по сметка на Районен съд- гр. Козлодуй е преведена сумата от 14695,20 лева. Това плащане е извършено в двуседмичния срок за доброволно изпълнение, който тече от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, а именно- 05.08.2016г.. С оглед плащането в срока за доброволно изпълнение действия с цел удовлетворяване на парични вземания  не са били извършени, поради което на процесуалния представител на кредитора се дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200,00 лева. Минимално дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 година е в размер на 200 лева и то е просто, а не пропорционално, т.е. не е обвързано с размера на вземането по изпълнителния титул. Следователно посоченото в постановление за разноски от 02.08.2016г. на ДСИ М.Д. по изп.д. № 238/2016г. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 660,00 лева следва да бъде намалено до сумата от 200,00 лева.

            По отношение на сумата от 15,00 лева, представляваща държавна такса за налагане на запор съдът намира, че същата не се дължи и не следва да бъде в тежест на длъжника. Както беше посочено налице е плащане в срока за доброволно изпълнение, при което до същински изпълнителни действия изобщо не се е стигнало, в това число не са извършвани действия от ДСИ по налагане на запор, макар същият да е поискан. Т.е., доколкото процесуалното действие е запор, не е извършено от ДСИ, длъжникът не дължи заплащане на такса в тази връзка.

            Следователно общата сума 35,00 лева държавни такси следва да се намали със сумата от 15,00 лева- държавна такса за запор, тъй като, както се посочи по-горе, такъв не е извършван. По отношение на сумата от 20,00 лева- държавна такса за образуване на делото, жалбата не съдържа оплаквания и с оглед диспозитивното начало в тази част разноските в производството не могат да бъдат променяни.

            Съдът намира доводите в писменото становище на кредитора относно липса на заплащане в цялост на дължимата сума, тъй като се дължали още 32,00 лева лихви, за неоснователни. Към 10.08.2016г., когато е извършено плащането от длъжника, дългът по изпълнителния лист е в размер на сумата от 12988,97 лева, представляваща 10958,12 лева- главница; 1430,00 лева- разноски; 600,85 лева- законна лихва за периода от 27.01.2016г. до 10.08.2016г.. Отделно от това и с оглед гореизложеното в изпълнителното производство "****" ЕАД следва да заплати и сумата от 220,00 лева, представляваща 20,00 лева- такса за образуване на изпълнително дело и 200,00 лева- адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Или общата дължима от длъжника сума е в размер на 13208,97 лева. Както правилно е посочено и в поканата за доброволно изпълнение, при доброволно изпълнение сумата от 1039,35 лева- такса съгласно чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК, не се дължи. Длъжникът "****" ЕАД не само, че е изплатил изцяло дължимата сума на 10.08.2016г., а дори е надвнесъл, тъй като от вносна бележка към бюджета се установи, че на 10.08.2016г. от "****" ЕАД по сметка на Районен съд- гр. Козлодуй е преведена сумата от 14695,20 лева.

            Съдът намира доводите в писменото становище на другата относно това, че действията на адвоката не се изчерпват единствено с образуване на изпълнителното дело за неоснователни. С оглед на извършеното заплащане в цялост на дължимата сума в срока за доброволно изпълнение направеното в молбата за образуване на изпълнително производство искане под условие за налагане на запор в случай на липса на плащане в срока за доброволно изпълнение не следва бъде счетено за действие по водене на делото. Искането до ДСИ за изчисляване на дължимата законна лихва върху главницата също не представлява действие по водене на изпълнителното производство, тъй като в изпълнителния лист е посочена главницата- 10958,12 лева, както и началният момент, от който тече дължимата законната лихва- 27.01.2016г.. ДСИ е обвързан от посоченото в изпълнителния лист, поради което е разполагал с цялата необходима информация за изчисляване на дължимата законна лихва за конкретен период, без да е необходимо обективирането в молбата за образуване на изпълнително производство на изрично искане за изчисляването й.

            В обобщение на изложеното, съдът счита, че жалбата на "****" ЕАД е основателна, поради което атакуваното постановление на ДСИ в частта, в която са определени дължими разноски по изп. д.№ 238/2016г. за сумата над 220,00 лева до определената от ДСИ сума 695,00 лева, постановлението следва да бъде отменено. В останалата част, за сумата от 220,00 лева, постановлението като законосъобразно следва да се потвърди.

            С оглед липсата на претенции от страните за присъждане на разноски в производството пред настоящата инстанция съдът не следва да обсъжда този въпрос.

            Воден от горното, Врачанският окръжен съд

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ постановление за разноски от 02.08.2016г по изп.д.№ 238/2016г. по описа на ДСИ М.Д. при Районен съд- гр. Козлодуй, в частта за сумата над 220,00 лева до посочената в постановлението сума 695,00 лева.

            ПОТВЪРЖДАВА цитираното постановление в частта, в която е прието, че по изп. д.№ 238/2016г. в тежест на длъжника са разноски в размер на сумата от 220,00 лева.

            Решението не подлежи на обжалване.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                              2.