Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 329

                                         гр.Враца, 25.10.2016г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 27.09.2016г., в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВА СИМЕОНОВА

                                                         мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

                                                                 

 

         при участието на секретаря Х.Ц. разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№345 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на А.В.П. ***, ЕГН ********** срещу Решение №53/22.03.2016г., постановено от Районен съд-Бяла Слатина по гр.д.№459/2015г., с което е признато за установено, че дължи на "Юробанк България"АД, ЕИК 000694749 сумата 450.42лв., от която 356.77лв.-главница за периода от 28.10.2012г. до 28.03.2014г., 93.65лв.-договорна лихва за периода от 28.04.2011г. до 28.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, за които суми по ч.гр.д.№140/2015г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 320лв. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Инвокира се оплакване, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като при неспазване на чл.146, ал.2 от ГПК районният съд не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Според жалбоподателката съдът не е изложил мотиви в подкрепа на извода си за дължимост на договорна лихва в размер на 93.65лв., при положение, че вещото лице не е посочило начина си на изчисление и се е произнесло, че размерът на дълга се формира от главница 356.77лв. и договорна лихва 45.06лв. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е съобразил извършените от жалбоподателката плащания по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения от заповедния съд изпълнителен лист, и неоснователно е приел, че тъй като внесените от нея 600лв. са недостатъчни за погасяване на цялото задължение, първо се погасяват разноските в заповедното производство в размер на 385лв. и след това част от разноските в исковото производство в размер на 320лв.. Признавайки, че с платените 600лв. на първо място следва да бъдат погасени разноските в заповедното производство, жалбоподателката настоява, че разноските в исковото производство се присъждат с решението по делото и за тях в полза на ищеца следва да бъде издаден изпълнителен лист, въз основа на който същите могат да бъдат събирани. Жалбоподателката поддържа, че задължението й за главница е в размер на 187.54лв., от което следва, че на ищеца се дължат деловодни разноски съразмерно с тази сума, за която искът се явява основателен.

         Отделно в жалбата се сочи, че задължението по заповедта за изпълнение е погасено изцяло и изпълнителното дело е прекратено и този факт следва да се вземе предвид, съобразно чл.235, ал.3 от ГПК. Погасяването на задължението според жалбоподателката се признава от ищеца, за което същата представя справка от централния кредитен регистър.

         С жалбата са представени писмени доказателства-удостоверения от ЧСИ М. Б., платежно нареждане и справка от Централен кредитен регистър. Направено е искане пред настоящата инстанция да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши проверка за извършените плащания по изп.д.3287/2015г. на ЧСИ М. Б..

         Чрез пълномощника си адв.Г.Д. въззиваемата страна "Юробанк България"АД е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. В отговора се излагат съображения за това, че районният съд се е произнесъл правилно по дължимостта на разноските и се обръща внимание на това, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото, поради което дължи разноските както в заповедното, така и в исковото производства. Въззиваеманата страна не е изразила становище по исканията за допускане на нови доказателства пред настоящата инстанция.

         Приемайки с акта си по чл.267, ал.1 от ГПК, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание. Представените от жалбоподателката писмени доказателства са допуснати и приети, с оглед на това, че същите са за факти, настъпили след постановяването на обжалваното решение. Допусната е и поисканата съдебно-счетоводна експертиза, тъй като, видно от представеното удостоверение по образуваното изпълнително дело, сумите по издадения изпълнителен лист са изплатени и делото е прекратено. Въззивният съд е приел, че обстоятелствата във връзка с размера на сумите и датите, на които същите са заплащани, са от значение за произнасянето му както по въпроса за дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, така и за дължимостта на разноски в заповедното и в исковото производства.

         В кръга на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебно проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, при която и с оглед посоченото в жалбата прие следното:

         Решението е валидно и допустимо. Същото е постановено по предявен от "Юробанк България"АД, ЕИК 000694749 срещу А.В.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземания за сумата 356.77лв.-главница по договор за кредит от 11.03.2011г. и 45.06лв.-договорна лихва за периода от 11.04.2011г. до 11.03.2014г., за които по ч.гр.д.№140/2015г. по описа на РС-Бяла Слатина е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В исковата молба се твърди, че на посочената по-горе дата между страните е сключен Договор №FL574664, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 540лв., които да послужат за пълното и предсрочно погасяване на задълженията по друг договор. Предвидено било, че ответницата следва да върне кредитната сума, ведно с договорената в чл.3 от договора лихва на равни/анюитетни/  месечни вноски съгласно приет от страните погасителен план, като бил приет краен срок за погасяване на задължението -11.03.2014г., след изтичането на който длъжникът изпада в забава, без да е необходимо допълнително волеизявление от страна на кредитора. С това, че ответницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, е обоснован правния интерес от воденето на установителния иск. С уточняваща молба от 23.09.2015г., която е редовно администрирана,  ищецът е посочил сумите, присъдени със заповедта за изпълнение, вземанията за които са предмет на установителния иск, а именно : 356.77лв.-главница и 93.65лв. - договорна лихва за периода от 28.04.2011г. до 28.03.2014г.

         Ответницата е подала жалба, която няма характера на отговор на исковата молба, тъй като съдържа само общи оплаквания за нарушени граждански права в резултат от практиката на банките, съда и съдебните изпълнители.

         От приобщеното ч.гр.д.№140/2015г. на РС-Бяла Слатина се установява, че по заявление на "Юробанк България"АД и въз основа на представено извлечение от счетоводни книги е издадена заповед за изпълнение на задължение въз основа на документ и изпълнителен лист за сумата 450.42лв., от които 356.77лв.-главница, договорна лихва за периода от 28.04.2011г. до 28.03.2014г. в размер на 93.65лв., както и за сумата 385лв. деловодни разноски. Ответницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение.

         От събраните пред първата инстанция доказателства се установява следната фактическа обстановка:

         С исковата молба е представен Договор за потребителски кредит №FL574664/11.03.2011г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сумата 540лв. за срок от 36 месеца при фиксирана лихва за първите девет месеца 5% съгласно приет и подписан от страните погасителен план с краен срок за погасяване до 11.03.2014г. В договора е указано, че целта на кредита е пълно предсрочно погасяване на задължения по друг кредитен договор. В чл.6 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на равни/анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, до 11-то число на месеца. Страните са постигнали съгласие, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата и лихвата по кредита вземането на банката да възстанови целия кредит става предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора и без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

         Пред първата инстанция е допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда. Вещото лице е установило, че сумата по кредита в размер на 540лв. е предоставена. Ответницата е извършила частични плащания, последното от които е с дата 25.04.2013г. След тази дата плащанията са преустановени и размерът на задължението е 356.77лв.-главница и 45.77лв.-договорна лихва за периода от 11.04.2011г. до 11.03.2014г.

         С оглед на това, че въз основа на издадения срещу ответницата изпълнителен лист е образувано изп.д.№287/2015г. по описа на ЧСИ М. Б., рег.№838 на КЧСИ, е изготвено допълнително заключение на счетоводната експертиза, която е установила, че  по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата 600лв.

         За да уважи предявения иск при така изяснената фактическа обстановка, районният съд е приел, че страните са в договорно правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях договор за кредит, по който ответницата е изпълнила задължението си частично и към крайния срок за издължаване на кредитната сума - 28.03.2014г. е останала задължена със сумата 356.77лв. за неплатена главница и 93.65лв. - договорна лихва за периода от 28.04.2011г. до 28.03.2014г. Като е посочил установеното по делото плащане по образуваното срещу ответницата изпълнително дело, съдът ненужно е разсъждавал по въпроса за последователността, в която се погасяват задълженията след образуването на изпълнителното дело, съобразно чл.76 от ЗЗД, като в частта за разноските неправилно са включени и тези, сторени в исковото производство по установителния иск.

         По искане на жалбоподателката пред настоящата инстанция е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните. При проверката си по образуваното пред ЧСИ М.Б. изпълнително дело вещото лице е установило, че в периода от 08.05.2015г. до 19.04.2016г. длъжницата е изплатила общо сумата 1 885лв. Експертизата е констатирала, че с вносна бележка от 02.09.2015г. жалбоподателката е внесла по сметката на съдебния изпълнител сумата 100лв., която не е отразена в неговата рекапитулация и не е включена в разпределението на вноските по изпълнителния лист. Вещото лице се произнася, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението на жалбоподателката по процесния договор за кредит е в размер на 356.77лв. - просрочена главница и 94.53лв. - договорна лихва. Експертизата сочи, че към датата на предявяване на установителния иск размерът на задължението по образуваното изпълнително дело е 1 753.71лв., включващ главница, договорна и законна лихви, такси и разноски по изпълнението. Към датата на изготвяне на заключението всички суми по изпълнителното дело са погасени и, видно от представеното удостоверение от 21.04.2016г., същото е свършено.

         При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд приема, че като краен резултат обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

         Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че е налице валидно правоотношение по договор за банков кредит, по който ответницата-въззивник не е издължила кредитната сума към крайния срок за погасяване на кредита. Изслушаните пред двете инстанции счетоводни експертизи установяват, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение размерът на неизпълнението за просрочена главница и договорни лихви съответства на този, за който са издадени заповедта и изпълнителния лист.

         Предмет на установяване по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като принципно в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В разглеждания случай обаче ответницата-въззивник е доказала, че е удовлетворила кредитора в рамките на принудителното изпълнение, осъществено въз основа на издадения срещу нея изпълнителен лист. При това положение е необходимо да се направи следното разграничение:   

         Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изпълнителната сила на заповедта настъпва, а в хипотезата на чл.417 от ГПК се стабилизира след влизане в сила на решението по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо. От своя страна обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуването на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент - този на неговото възникване.

         Чл.235, ал.3 от ГПК въвежда общо правило, че съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, включително и тези, настъпили след предявяване на иска. В хипотезата на чл.418, ал.1 от ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание издадения съдебен акт - разпореждането за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 от ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. По тази причина в т.9 от ТР №4 по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК за отчитане на фактите, настъпили след предявяването на иска, не намира приложение в случаите, в които вземането по заповедта е удовлетворено чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

         От казаното следва, че ищецът е доказал съществуването на вземанията за главница и договорна лихва по издадената заповед за изпълнение. Извършените от жалбоподателката-длъжник по изпълнението плащания в рамките на изпълнителния процес и начина, по който съдебният изпълнител е извършил разпределението на постъпилите суми по приетата от него последователност по чл.76 от ЗЗД са без правно значение за разрешаване на спора относно съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и са извън правораздавателната компетентност на съда в исковия процес по чл.422 ,ал.1 от ГПК.

         Едва в писмено становище и в писмената си защита пред настоящата инстанция защитата на жалбоподателката навежда доводи за съществуване на неравноправни клаузи в сключения между страните договор за кредит. Дори да бъдат споделени, тези доводи сами по себе си не могат да обосноват формирането на различен краен извод, тъй като доказателства за начина, по който следва да бъде преизчислена лихвата по кредита по посочените  като неравноправни според жалбоподателката клаузи на договора за кредит не са ангажирани.

         По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско  възнаграждение, но не представя доказателства за направени такива.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №53/22.03.2016г., постановено от Районен съд-Бяла Слатина по гр.д.№459/2015г.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                  2.