Р Е Ш Е Н И Е   № 335

гр. Враца, 28.10.2016 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Враца, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ПЕТРОВА

                                                                        мл. с. КАЛИНА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Христова в. гр. д. № 356 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1013 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 4405/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, трети граждански състав, поправено с Решение № 312/19.05.2016 г., е признато за установено по отношение на „ДИСК – ГТ 93” ООД, ЕИК 106054226, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Кръстъо Българията” № 29, ап. 1, представлявано от управителя Д. К., че В.Г.С.,***, е собственик на следния недвижим имот: магазин № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1018.281.2.17 в УПИ 21, кв. 278, ЦГЧ в гр. Враца с площ от 34.29 кв. м., част от триетажна жилищна  сграда с административен адрес: гр. Враца, бул. „Втори юни” № 19, ет. 1 – обект магазин № 4, и „ДИСК – ГТ 93” ООД е осъдено да предаде владението на самостоятелния обект на В.Г.С., ЕГН **********. Със същото решение „ДИСК-ГТ 93” ООД е осъдено да заплати  на В.Г.С. разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 230.83 лева.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от адв. С.К. – пълномощник на „ДИСК – ГТ 93” ООД, в която се твърди, че постановеното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал събрания по делото доказателствен материал, вследствие на което е достигнал до неправилния краен извод, че дружеството владее процесното магазинно помещение без основание. Посочва, че към момента на предявяване на исковата молба ищецът не е бил собственик на имота. Навежда довод, че след влизане в сила на съдебното решение, с което сключеният между страните предварителен договор е обявен за окончателен, достъпът на ищеца до имота не е бил ограничен, а дружеството е преустановило владението си върху същия. Претендира обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният срещу дружеството ищец иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Б.Р. – пълномощник на В.Г.С., в който се излага становище за неоснователност на доводите, изтъкнати във въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и постановено при пълнота и правилен анализ на доказателствения материал, не са допуснати твърдяните от въззивника нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде потвърдено. Посочва, че тезата на въззивника се гради на неправилния извод, че съдебното решение, с което сключеният между страните предварителен договор е обявен за окончателен, е влязло в законна сила не през 2012 г., както е отбелязано върху същото, а едва на 08.07.2015 г.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, същото е и правилно като краен резултат.

След преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, съобразно наведените от страните доводи, настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че на 16.01.2007 г. са сключили предварителен договор, по силата на който „ДИСК – ГТ 93” ООД се задължава да продаде на В.Г.С. следния недвижим имот: магазин № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1018.281.2.17 в УПИ 21, кв. 278, ЦГЧ в гр. Враца с площ от 34.29 кв. м., част от триетажна жилищна  сграда с административен адрес: гр. Враца, бул. „Втори юни” № 19, ет. 1 – обект магазин № 4.

Видно от приемо – предавателен протокол на 12.03.2010 г. Д.С. /сестра и пълномощник на В.С./ предала на Д. К. /управител на „ДИСК – ГТ 93” ООД/ в присъствието на адв. Б.Р. 1 брой секретен ключ, с който се отключва входната врата на магазин № 4 на адрес: гр. Враца, бул. „Втори юни” № 19.

С влязло в сила на 14.05.2012 г. Решение № 502/04.11.2010 г. по гр. д. № 714/2009 г. по описа на ОС – гр. Враца е обявен за окончателен сключеният на 16.01.2007 г. предварителен договор, съгласно който „ДИСК – ГТ – 93” ООД се е задължило да прехвърли на В.Г.С. правото на собственост върху самостоятелен обект – магазин № 4, подробно индивидуализиран, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът заплати на продавача сумата от 13 870 лева. Решение е вписано в Служба по вписванията – гр. Враца на 13.02.2013 г.

С влязло в сила на 08.07.2015 г. Решение № 515/06.11.2013 г. по същото гр. д. № 714/2009 г. по описа на ОС – гр. Враца е отхвърлена като неоснователна молбата за обезсилване на решение № 502/04.11.2010 г. в частта, с която е обявен за окончателен сключеният на 16.01.2007 г. предварителен договор за продажба на магазин № 4.

Пред районния съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. Д. С. – сестра на В.С.. Същата посочва, че е пълномощник на С. и поради неговото продължително отсъствие от страната е извършвала действия от негово име включително относно процесния имот. От показанията й се установява, че предварителният договор за магазин № 4 е сключен през 2007 г., като първоначално и двете страни по договора са имали ключове и достъп до него. Впоследствие поради непостигнати договорености на 12.03.2010 г. С. предала на управителя на дружеството – продавач в присъствието на адв. Р. ключа за магазинното помещение, след която дата купувачът нямал достъп до помещението.

Районният съд е допуснал даване на обяснения от управителя на дружеството – продавач Д. К. Доколкото дружеството е страна в процеса и съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК обяснения дава законният представител на юридическото лице. В обясненията си, депозирани на основание чл. 176 ГПК по искане на ищеца, К. заявява, че имотът е предаден на С. през 2013 г., за което бил съставен протокол, а „ДИСК – ГТ – 93” ООД разполага с резервни ключове.

Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност. Признанието на факти има доказателствено значение, затова съдът го преценява с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 175 ГПК /в този смисъл Решение № 475/08.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г., ВКС, III г. о./.

Обясненията, дадени от управителя на ответното дружество, съдържат единствено изгодни за неговата защитна теза факти и със същите са доразвити съображенията за неоснователност на иска, изложени в отговора на исковата молба. Същият твърди, че е предал ключовете и владението върху имота на С. през 2013 г., но в подкрепа на това твърдение не са ангажирани никакви доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, а по съществото на предявения иск е достигнал до правилен краен извод за неговата основателност. В изпълнение на задължението си да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор, при така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав приема от правна страна следното:

За да е основателен искът с правно основание чл. 108 ЗС, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. ищецът е собственик на процесния имот на заявеното в исковата молба правно основание и 2. ответникът го владее без основание. Доказването на правото на собственост и факта на владение от страна на ответника е в тежест на ищеца.

В условията на пълно и главно доказване въззиваемият С. е доказал и двете предпоставки, необходими за основателността на ревандикационния иск.

Въззиваемият С. се легитимира като собственик на имота на основание обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение предварителен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С влизане в законна сила на Решение № 502/04.11.2010 г. по гр. д. № 714/2009 г. по описа на ОС – гр. Враца и Решение № 515/06.11.2013 г. по гр. д. № 714/2009 г. по описа на ОС – гр. Враца, имащи сила на пресъдено нещо между страните, С. е придобил правото на собственост върху процесния имот – магазин № 4.

Настоящият съдебен състав намира, че и фактът на владение върху имота от страна на „ДИСК – ГТ – 93” ООД е доказан, като се установи, че в хода на спора за прехвърляне правото на собственост между страните купувачът по предварителния договор е върнал ключа и е предал владението върху имота на дружеството на 12.03.2010 г. Ищецът по ревандикационния иск в условията на пълно главно доказване е установил факта на владение от страна на ответника. Тук следва да се посочи, че в отговора на исковата молба „ДИСК – ГТ – 93” ООД е оспорило наличието само на първата предпоставка, а именно правото на собственост от страна от ищеца върху процесния имот, като не оспорва, че именно дружеството го владее.

В хода на процеса в условията на насрещно доказване в обясненията, депозирани от управителя на дружеството, същият заявява, че е предал владението върху имота на В.С. през 2013 г., за което бил съставен протокол, но такъв документ по делото не е представен, т. е. твърдението е голословно и недоказано. Ето защо насрещното доказване на ответника, целящо да разколебае и обори доказването на факта на владението, не е успешно. Напротив, от всички събрани по делото доказателства се установява, че въпреки че С. е собственик на процесното магазинно помещение, то въззивното дружество неоснователно упражнява фактическата власт върху имота и препятства достъпа на собственика до него. Следва също така да се посочи, че всички възражения на ответника след изтичане на срока за отговор са преклудирани.

Първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В.Г.С. в размер на 1 205 лева, представляващи 1 200 лева платен адвокатски хонорар и 5 лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1013 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 4405/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, трети граждански състав, поправено с Решение № 312/19.05.2016 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДИСК – ГТ – 93” ООД, ЕИК 106054226, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Кръстьо Българията” № 29, ап. 1, представлявано от управителя Д. К., да заплати на В.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 205 лева /хиляда двеста и пет лева/, представляващи направените пред въззивния съд разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

                  ЧЛЕНОВЕ:    1.

                                                                                           

 

                        2.