Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 321

                                        гр.Враца, 20.10.2016г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 27.09.2016г.,в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВА С.

                                                          мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

 

         при участието на секретаря Х.Ц. разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№364 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по  въззивна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище гр.София, пл."Македония"№3, представлявана от главен юрисконсулт П.Р., срещу Решение №9`/11.02.2016г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№4365/2015г., с което е осъдена да заплати на ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление гр.София сумата 174лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470415151514234 за причинено на 31.03.2015г. по републикански път Е 79 в района преди с.Дреновец увреждане на т.а. "Мерцедес Актрос" с рег.№ВР 2333 ВР, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на 470лв. В жалбата се настоява, че решението е неправилно и немотивирано, като изложените в него мотиви са бланкетни. Въззивникът поддържа, че декларираното от водача и твърдяно от ищеца място на настъпване на увреждането не е доказано, тъй като посоченият в исковата молба републикански път І-1 Е 70/граница на РБ-оп.Видин-Димово-Бела-Ружинци-Монтана/ не преминава през с.Дреновец, нито покрай бензиностанция "Шел" и подобна не съществува по посочения главен път. Твърди, че в наличната документация на ОПУ липсват данни за съществуване на дупки на пътя или извършвано по-късно изкърпване на такива. От декларирания от водача участък можело да се предположи, че се касае за републикански път ІІІ-112 Добри дол-Дреновец-Монтана, по който също липсват неравности. Въззивникът обръща внимание на това, че мястото на произшествието не е посетено от органите на МВР или на агенцията, не е съставен протокол за оглед, а решението е постановено единствено на базата на съобщените от водача данни два дни след произшествието, както и на това, че липсват данни за поведението на водача и за скоростта, с която се е движил автомобилът. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен. В жалбата се иска пред въззивната инстанция да бъде допуснат и разпитан свидетеля А. Ц. А., който е допуснат от районния съд с определението му по чл.140 от ГПК.  С акта си по чл.267 от ГПК съдът е оставил доказателственото искане на въззивника без уважение. Посоченият свидетел е поискан от ответника и допуснат от районния съд с определение от 28.12.2015г. при режим на довеждане. Определението е връчено на редовно на страната. Свидетелят не е доведен за проведеното на 22.01.2016г. съдебно заседание, ответникът не е бил представляван, не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие и не е уведомил съда за причините за неявяване на свидетеля, което правилно е послужило като основание за заличаване на последния. При това положение въззивният съд е счел, че не е налице основание по чл.266 от ГПК за преодоляване на забраната за сочене на доказателства пред въззивната инстанция.

         Чрез пълномощника си адв.К.Д. *** въззиваемото ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД е подало отговор, в който оспорва въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. В отговора не се сочат нови доказателства.

         Приемайки с акта си по чл.267, ал.1 от ГПК, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което пълномощникът на въззивника я поддържа. Чрез пълномощника си адв. К.Д. въззиваемото дружество оспорва жалбата и поддържа подадения по нея отговор. В съдебно заседание страните не заявяват нови искания.

         В кръга на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебно проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, при която и с оглед посоченото в  жалбата, прие следното:

         Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по предявен от ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД срещу Агенция "Пътна инфраструктура" иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ за сумата 174лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470415151514234 за причинено на 31.03.2015г. увреждане на т.а."Мерцедес Актрос", рег.№ВР 2333 ВР, настъпило на републикански път Е79 в района преди с.Дреновец. В исковата молба се твърди, че на посочената дата автомобилът, собственост на "Райфайзен Лизинг България"ООД, с лизингополучател "Екофрут"ООД, управляван от П. И. С., движейки се по републикански път Е79 в района преди с.Дреновец, преди бензиностанция "Шел", по време на разминаване с друг автомобил преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат от което е настъпила повреда на предна дясна джанта. След подаване на заявление за изплащане на обезщетение, съдържащо описание на произшествието,  ищецът, който имал със собственика на автомобила сключена застраховка "Каско Стандарт" със срок на валидност от 20.01.2015г. до 20.12.2016г., бил извършен оглед и оценка на щетата, която възлизала на 174лв. С доклад по щета от 22.04.2015г. било прието на собственика на автомобила да бъде изплатена сумата 174лв., която е преведена на собственика "Райфайзен Лизинг България"ООД на 23.04.2015г. Твърдението на ищеца е, че причина за настъпилото увреждане е попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на републиканския път, поддържането на който е задължение на ответната агенция, съгласно чл.21 ал.3 от ЗП. В исковата молба се излагат съображения, че като възложител по договорите за обществени поръчки по строителството, ремонта и поддържането на републиканските пътища, АПИ носи пълната отговорност при некачествено или пълно неизпълнение от страна на изпълнителя и на нея принадлежи контрола за изпълнение на договорите за ремонт и поддържане на пътищата в безопасно състояние, за обезопасяване и обозначаване на препятствията, представляващи опасност за движещите се автомобили и предпазването им катастрофи и повреди. По този начин е обоснован правния интерес на ищеца да встъпи в правата на увредения срещу ответника, в качеството на причинител на вредата.

         Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявения иск. Възразил е, че от декларираното от водача на автомобила и твърдяно от ищеца място на настъпване на щетите е невъзможно същото да бъде установено, тъй като цитираният републикански път І-1 Е79/граница на РБ-оп.Видин-Димово-Бела-Ружинци-Монтана/ не преминава през с.Дреновец и покрай бензиностанция "Шел", като такава не съществува и на посочения главен път. В отговора се обръща внимание на това, че за настъпилото ПТП е уведомен единствено застрахователя, а данни за поведението на водача на автомобила липсват. Оспорва се съобщеното от лицето, посочено като очевидец. С отговора е представена карта на републиканските пътища по класове на територията на ОПУ Видин.

         От ангажираните пред първата инстанция писмени доказателства се установява следното:

         С исковата молба е представена застрахователна полица І4704150400000099, от която и видно, че между ищеца и "Райфайзен Лизинг България"ООД е сключена имуществена застраховка "Каско Стандарт" за товарен автомобил "Мерцедес Актрос", с ползвател "Екофрут"ООД. Покритието на застраховката е от 20.01.2015г. до 20.01.2016г. Представено е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 02.04.2015г., с което застрахованият е съобщил, че на 31.03.2015г. автомобилът се е движил между Видин и Враца и при разминаване с друг автомобил водачът П. И. С. е преминал през дълбока дупка на пътното платно, в резултат от което е изкривена предната дясна джанта на влекача. Съобщено е, че събитието е настъпило преди бензиностанция "Шел" преди с.Дреновец. В заявлението липсва попълнена схема на ПТП, която е задължителен реквизит, ако не е съставен протокол за ПТП или двустранен констативен протокол. Представена е и декларация на водача на автомобила, в която са потвърдени съобщените на застрахователя данни за мястото на произшествието, която е подписана и от свидетел на събитието Д. Р. Й.

         Въз основа на подаденото заявление при ищеца е изготвен опис на претенция от 06.04.2015г. , заключение и доклад по образувана щета 470415151514234, с който е определено застрахователно обезщетение в размер на 174лв. С преводно нареждане от 23.04.2015г. сумата е изплатена на "Екофрут"ООД.

         По искане на ищеца с определението по чл.140 от ГПК са допуснати до разпит свидетелите П. Й.-водач на увредения автомобил и Д. Й.-подписал декларация като свидетел на събитието. Свидетелите не са се явили в съдебно заседание и пълномощникът на ищеца е направил отказ от допуснатите гласни доказателства.

         Пред първата инстанция е допусната и изслушана специализирана автотехническа експертиза, вещото лице по която се е произнесло, че настъпилата щета по автомобила възлиза на 174лв. и от техническа гледна точка вредите са причинени по начина и механизма, посочен от водача, а именно преминаване през неравност/дупка/ на платното за движение.

         Вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е установило, че на 23.04.2015г. по банковата сметка на "Екофрут"ООД ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 174лв.

         За да уважи предявения иск при тези доказателства, районният съд е посочил предпоставките по чл.213 от КЗ/отм./ за ангажиране на отговорността на прекия причинител на вредата. Приел е за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца и изплащането на застрахователно обезщетение. Приел е също, че е налице и третият елемент от фактическия състав на отговорността на причинителя-ответник, тъй като мястото на увреждането е републикански път и вредите са настъпили както от вещта-неравност на пътното платно, така и от виновно поведение на съответни лица-служители от ответната АПИ, която е собственик на пътния участък, представляващ част от републиканската пътна мрежа, и едновременно с това субект, задължен да поддържа пътя. В подкрепа на този правен извод съдът се е позовал на разпоредбите на §1, т.14 от ДР на ЗП и чл.167, ал.1    вр.чл.13 от ЗДвП и в е заключил, че поради недостатъчни надзор и грижа от страна на ответната агенция не е обезпечена безопасността на участък от процесния републикански път, от което е пострадал процесният автомобил.

         Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

         Ищецът е доказал наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско", настъпването в срока на покритието на събитие, представляващо покрит риск, и изплащането на застрахователно обезщетение в исковия размер.

         Недоказан по преценка на въззивния съд е останал фактическия състав на деликта по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, който от своя страна е елемент от състава на регресната отговорност на прекия причинител на вредата спрямо застрахователя по, изплатил застрахователно обезщетение по чл.213, ал.1 от КЗ/отм./. Неправилен е изводът на районния съд, че ответната АПИ е собственик на пътния участък, представляващ част от републиканската пътна мрежа, тъй като републиканските пътища са изключителна държавна собственост, съобразно чл.8, ал.2 от ЗП. Т.е. отговорността на Агенция "Пътна инфраструктура" не е такава на собственика на вещта по чл.50 от ЗЗД, а на възложителя по чл.49 от ЗЗД, тъй като съгласно чл.30, ал.1 от ЗП агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Тези дейности агенцията възлага чрез обществени поръчки на трети лица, по отношение на които се явява възложител, и в това си качество отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложените работи. Чл.167, ал.1 от ЗДвП вменява на АПИ задължение да поддържа републиканските пътища в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по тях и да ги отстранява във възможно най-кратък срок.

         С оглед на тази материалноправна уредба в случай като разглеждания в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на деликта и на първо място на факта, че вредите, за които е изплатил застрахователно обезщетение, са настъпили на републикански път и се намират в причинна връзка с наличието на необезопасени и несигнализирани неравности/дупки/ на пътното платно в конкретно определен участък, отговорна за което е ответната АПИ като възложител на дейностите за поддържане на републиканските пътища в  изправно състояние. В настоящия случай ищецът е ангажирал единствено представени пред него от застрахования писмени доказателства и такива, създадени от самия него. В нарушение на основното начало за непосредственост в гражданския процес районният съд е кредитирал показания, дадени пред застрахователя от водача на увредения автомобил и друго лице-очевидец. Поради отказ на ищеца тези лица не са разпитани пред съда в качеството на свидетели, поради което фактът на настъпване на вредите на мястото и по механизма, съобщен пред застрахователя, е останал недоказан.По тази причина изводът на районния съд, че ответната АПИ е пряк причинител на вредите, спрямо когото ищецът има право да се суброгира в правата на увредения, е необоснован и формиран в нарушение на материалния закон.

         По изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 25лв.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

 

         ОТМЕНЯ Решение №91/11.02.2016г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№4365/2015г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр.София, пл."Позитано"№5 срещу Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище гр.София със седалище гр.София, бул."Македония"№3 иск за сумата 174лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470415151514234 за причинено на 31.03.2015г. на републикански път Е79 в района преди с.Дреновец увреждане на товарен автомобил "Мерцедес Актрос" с рег.№ВР 2333 ВР, като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр.София, пл."Позитано"№5 да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище гр.София, бул."Македония"№3 направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 25лв.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: