Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр.Враца,03.10. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на 27.09.2016 год.       в състав:

 

Председател:Росица Иванова

    Членове:Радослава Симеонова

                                 В.П.   

в присъствието на:

прокурора                      секретар Х.Ц.

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

гражданско       дело N370       по описа за 2016  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

    

     Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

    С Решение №45 от 22.02.2016 год. по гр.д.№805/2015 год. по описа на РС-Козолдуй е отхвърлен, като погасен по давност, предявения от „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: 121830616 с адрес на управление гр. София, ул. „Московска" № 19 съдебен адрес:***, представлявано от В.М.С. – Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – Изпълнителен директор чрез пълномощник главен юрисконсулт В.Л.П., установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане на „БАНКА ДСК" ЕАД спрямо ответника К.Л.Г., ЕГН **********,*** в размер от 4347.47 лв., включваща: главница – 2000.00 лв., неплатена редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1763.47 лв. от 05.06.2009 г.  до 19.03.2015 г., лихвена надбавка за забава върху просрочените вноски: от 05.06.2009 г. до 19.03.20015 г. – 583.79 лв., законна лихва върху главницата, считано от 20.03.2015 г.  до изплащане на вземането, както и разноските, сторени в заповедното производство в размер на  86.95 лв. държавна такса и 382.16 лв. юрисконсултско възнаграждение.

     Осъдил е  на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: 121830616 с адрес на управление гр. София, ул. „Московска" № 19 съдебен адрес:***, представлявано от В.М.С. – Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – Изпълнителен директор да заплати на К.Л.Г., ЕГН **********,*** от 1 500.00лева - разноски, сторени в производство.

    Въззивна жалба против постановения съдебен акт е подала БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: 121830616 с адрес на управление гр. София, ул. „Московска" № 19 съдебен адрес:***, представлявано от В.М.С. – Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – Изпълнителен директор.

    Оплакването е за неправилност и противоречие на атакувания съдебен акт със закона и задължителна практика на съдилищата,в частта му с която е отхвърлен иска на банката за дължимата главница и лихвата за периода от 19.03.2012 год. до 19.03.2015 год. в размер на 960.29 лв. според заключението на вещото лице.

    Жалбоподателят поддържа,че на 25.03.2005 г. между „Банка ДСК“ЕАД и К.Л.Г. е сключен Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, като са приети и Общите условия на Банката за вида кредит- неразделна част от договора /чл. 16.1 от Договора/. Кредитът е в размер на 2000 лв. и е ползван изцяло от кредитополучателя. За падежна дата на вноските по кредита е определено пето число на месеца, като дължимите вноски представляват лихвата върху ползвания размер от кредит-овърдрафта. Главницата /овърдрафтът/ се погасява при наличност на средства по сметката на кредитополучателя. Договорът е безсрочен и може да бъде прекратен по искане на Кредитополучателя, като договорът се прекратява при цялостно погасяване на кредит-овърдрафта. За разлика от кредитополучателя Банката има право да прекрати само правото на ползване на овърдрафта, но не и договора за кредит.

    В чл. 8 от Договора за кредит-овърдрафт е договорено, че при неизправност на кредитополучателя правото за ползване на овърдрафта се спира, а при неиздължаването на закъснелите плащания съгл. чл. 9 се прекратява правото на револвиране /не действието на договора/.

    По делото е установено, че кредитоискателят не е изпълнявал редовно задълженията си по Договора за кредит и след като е усвоил изцяло предоставения му овърдрафт е престанал да плаща погасителните вноски, считано от 05.04.2009 г.

    В съответствие със задължителната съдебна практика и при спазване приетото от ВКС с ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тьлк. дело № 4/13 г. на ВКС- т. 18, Банката е обявила на кредитополучателя К.Г. настъпването на предсрочната изискуемост, която съгласно цитираното решение е настъпила на 10.03.2015 г.- датата , на която уведомлението е достигнало до длъжника.

    На база горната фактическа обстановка решаващият съдия е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.06.2009 г.- датата на неплащане на трета неплатена месечна вноска и погасителната давност върху цялото вземане е започнала да тече от 06.06.2009 г. Така настъпилата изискуемост е определена от съда като "счетоводна".

    С оглед прилагането нормата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, постановяваща, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съдът е достигнал до заключения, противоречащи със закона и задължителната съдебна практика, въведена с ТР № 4/2013 г. на ВКС.

    Според нормата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем“. Според ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните и то при наличие на две кумулативно дадени предпоставки- обективен факт на неплащане и упражнено право на кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем. В процесния случай е установен както фактът на неплащането, така и достигането до длъжника на уведомлението за обявяване кредита за предсрочно изискуем.

    С оглед горното се навежда довод,че решаващият съдия не е приложил задължаващата го съдебна практика,поради което неправилно е определил начална дата на настъпване на предсрочната изискуемост ,като при съобразяване със задължителната практика е следвало да бъде приета датата на достигане на уведомлението до длъжника. В процесния случай обаче това не е сторено и съдът е приел за начална дата на предсрочната изискуемост настъпването на събитието, което води да прекратяване на револвирането на кредита.

    Следва да се има предвид, че Договорът за кредит- овърдрафт е безсрочен и може да бъде прекратен само по искане на кредитополучателя след погасяване на всичките му договорни задължения. Банката едностранно има право само да прекрати правото на ползване на овърдрафта, но не и самия договор. Обстоятелството, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на 5 г. не освобождава длъжника от задължението да плаща месечните вноски по кредита на съответните им падежи. Именно на падежа всяка вноска става дължима и изискуема и спрямо нея започва да тече погасителна давност. В конкретния случай давността е тригодишна, предвид лихвения характер на вноската. Спрямо главницата обаче изискуемостта настъпва или на крайна падежна дата /в случая договорът е безсрочен/, или при обявяването, че кредитът е предсрочно изискуем съгл. т.18 от ТР № 4/13 г. на ВКС. Върховният касационен съд не разграничава счетоводно настъпване на изискуемост, настъпване на изискуемост от обективна сили субективна страна и не възприема настъпване на автоматична предсрочна изискуемост. За настъпване на изискуемост е важно кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена да настъпи при определени обстоятелства правото на кредитора следва да е упражнено преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК, както Банката е постъпила в процесния случай. Налагащият се извод с оглед представените писмени доказателства и стриктното спазване на тълкувателното решение на ВКС № 4/13 г. е , че главницата по кредит-овърдрафта, разрешен на въззиваемия, е станала изискуема на 10.03.2015 г.

    Позовава се на това,че кредит-овърдрафтът е безсрочен.

    Обжалва решението и в частта му за определяне на разноските, въпреки направените от ищеца възражения за прекомерност. При иск в размер на процесния, воден по реда на чл. 422 от ГПК размерът на адв.хонорар е 382.16 лв., респ. 764.32 лв. Спорът не е сложен от юридическа гледна точка и се свежда до тълкуването на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД във връзка с прилагането или неприлагането на задължителна съдебна практика. Поради това няма основания да се присъжда адвокатско възнаграждение в размер над 30 % от цената на иска. Недопустимо е по едно дело да се присъжда хонорар освен за него, така и адвокатско възнаграждение, евентуално платено по друго дело. ВКС също не допуска при иск по чл. 422 от ГПК да се присъждат разноски на ответната страна с оглед подадено възражение в заповедното производство.

    На основание гореизложеното моли да се отмени атакуваното решение като неправилно и противоречащо на закона и задължителната съдебна практика, като въззивният съд уважи претенцията му и приеме за установено, че К.Л. дължи на „Банка ДСК“ЕАД главница 2000 лв. и редовна лихва и лихвена надбавка за забава за периода 19.03.2012 г.- 19.05.2015 г. съгл. заключението на ВЛ.

    Ако се потвърди първоинстанционното решение моли да бъде редуциран размерът на присъдените разноски на ответната страна предвид тяхната прекомерност и недължимост.

    Моли за присъждане на направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

    Препис от въззивната жалба е връчен на К.Л.Г., ЕГН **********,*** и в срока по чл.263 ГПК е подал писмен отговор чрез пълномощник адв.С..

    С отговора се поддъра,че жалбата е неоснователна, поради което моли да се оставите без уважение, а решението на КРС в сила,при следните доводите и съображения:

    Жалбоподателят твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства са се доказали твърдяните от него факти и обстоятелства. По делото не е спорно, че страните се намират в облигационни отношения по силата на сключен  Договор за предоставяне на кредит - овърдрафт в размер на 2000лв. по разплащателна сметка от 25.03.2005г. Съгласно условията по договора, банката е предоставила на кредитополучателя сумата по кредита, която той може да ползва наведнъж или на части. Този договор е без срок, но анализът на клаузите на чл.8.1, 8.2, 9, 12.1 и 14 от него, съотносими към представеното от Банката извлечение, сочи, че вземането за главница е било изискуемо още към 05.06.2009г. след преустановяване на плащанията за лихва, които са дължими ежемесечно. Последиците от това преустановяване са посочени в чл.8.1 и чл.9 от договора, а именно, че правото на ползване на кредит - овърдрафт се спира, ползваният овърдрафт става дължим, оформя се като неразрешен овърдрафт и се олихвява със санкционираща лихва, а правото на револвиране се прекратява и повече не може да бъде възстановено. В процесния случай ответникът бил в забава с плащанията за три последователни месеца с падежни дати - 05.04.2009г. 05.05.2009г. и 05.06.2009г. и съгласно условията по договора, ищеца се е възползвал от правото си да направи кредита предсрочно изискуем на 05.06.2009г. Счита, че датата на която кредита е станал изискуем е безспорно установена и се подкрепя от изложението на ищеца в исковата молба, където тази дата е посочена като дата на която в системата на банката е настъпила и счетоводна изискуемост. Отделно от това ищеца /заявител в заповедното производство/ в подаденото от него заявление по чл.417 от ГПК е посочил, че кредита е направен предсрочно изискуем на същата дата и е начислил лихви. Твърденията на ищеца се подкрепят и от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, в която вещото лице е посочило, че „след третата невнесена лихва на 05.06.2009г., овърдрафта е предсрочно изискуем с целия си размер от 2000лв.”

    Следователно, след като по делото е безспорно, че към дата 05.06.2009г. е бил усвоен и дължим целия разрешен овърдрафт от 2 000.00лв., то въпросът за предсрочната му изискуемост не стои, поради което и даденото в т.18 от ТР № 4 / 18.06.2014г. на ОСГТК по тълкувателно дело № 4/2013г. разрешение е неотносимо към конкретния казус. В конкретния случай ищеца неоснователно се позовава на горепосоченото тълкувателно решение и се опитва да оправдае собственото си бездействие. В този смисъл са и мотивите на окръжен съд - Враца в определение № 561 от 24.07.2015г. по в.ч.гр.дело № 495/2015г. на Окръжен съд - Враца с което е спряно принудителното изпълнение по изп.дело № 472/2015г. по описа на ЧСИ Г.Б. рег.№ 722, образувано въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист. Тъй като в случая се касае за кредит — овърдрафт без срок, то именно датата на предсрочната изискуемост следва да се приеме за началната дата от която ответника е изпаднал в забава и от която дата започва да тече погасителна давност, която е настъпила на 05.06.2014г.

    Установявало се от приложените по делото доказателства, че от датата на предсрочната изискуемост до датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда - 20.03.2015г., са изминали повече от 5 години през които ищеца не е предприемал действия за събиране на вземането си. В този смисъл се събрали доказателства, че още първата покана която ищеца е изпратил до ответника от 20.11.2014г. е отправена след като вземането вече е било погасено по давност. Ето защо веднага след като е получил поканата, кредитополучателя е изпратил писмо до банка ДСК — ЕАД, финансов център Плевен, с което ги е уведомил, че задължението му към тях е погасено по давност. Видно от обратната разписка писмото е получено от тях на 09.12.2014г.

    Позовава се на чл.94, раздел 4 от Правила за предоставяне на кредити за текущо потребление на граждани,според който , кредита овърдрафт е безсрочен, а главницата става изцяло дължима при настъпване на обстоятелствата по чл.100, т.е. неплащане на три последователни месечни лихви. Съгласно правилата на банката и клаузите на договора, ако неиздължената сума се издължи в срок от 60 дни от датата на изискуемостта правото на кредит - овърдрафт се възстановява, а ако не се издължи в този срок, правото на револвиране се прекратява. В чл.101, ал.1 изрично е записано, че след изтичане на тези 60 дни, банката трябва в едномесечен срок да предприеме действия за принудително съдебно събиране на вземането си. Ето защо счита, че жалбоподателя в качеството си на кредитодател е следвало най - късно в рамките на 3 месеца от датата на изискуемостта да предприеме действия за събиране на вземането си, а не да предприема такива едва на 20.11.2014г. С оглед на гореизложеното дори да се приеме, че банката е следвало да изчака сроковете по чл.100 и 101 от правилата, то тя е трябвало да започне действия най- късно до 05.09.2009г., от която дата, до датата на първата поканата до ответника също са изминали повече от 5 години и вземането е погасено по давност.

    Ето защо не споделя становището на жалбоподателя за дължимост на главницата, направена изискуема на 10.03.2015г., и счита същото за злоупотреба с права. Според изразеното становище, банката може да бездейства в продължение на пет и повече години и да направи кредита предсрочно изискуем когато прецени, но въпреки това да начислява и претендира законна и наказателна лихва за този срок. Ето защо и с цел дисциплиниране на страните в гражданските правоотношения, законодателя в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД е предвидил този давностен срок след изтичането на който се погасяват всички вземания.

    Счита, че жалбоподателя некоректно е цитирал съдебна практика на ВКС, а именно Решение №161/08.02.2016г. по т.д. 1153/2014г. Това решение касае потребителски кредит, погасяван по погасителен план с определени падежни дати и крайна дата, а в конкретния казус се касае за кредит — овърдрафт, който е безсрочен, други казуси, нямащи общо с настоящия.

    Неоснователно било и възражението на ищеца за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение, аргументирано с голословния аргумент, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност.

    Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. Д.В. бр.28 от 28.03.2014г.) „Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ ” Т.е. цитираната наредба не предвижда ограничение на горната граница, а намаляването е само една възможност, предоставена на съда след преценка на обстоятелствата по чл.78, ал.5 ГПК, които в случая не са налице.

    Съгласно ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да прецени фактическата и правна сложност на спора, да съобрази доказателствените факти и доказателствата и дължимото правно разрешаване на повдигнатите правни въпроси, и ако след тази преценка е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът може да намали договорения адвокатски хонорар.

    Процесуалното представителство и защита на пълномощника на ответника по настоящото дело не се е ограничило единствено с изготвения отговор на искова молба, а и с личното му явяване и процесуално представителство в съдебни заседания. Отделно пълномощника е изготвил възражение и молба за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 472/2015г. на ЧСИ 722 - Г.Б., както и частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, което било уважено от горната инстанция. На следващо място преди изготвяне на отговора на исковата молба,се запознал с документите приложени от ищеца което също е свързано с отделяне на време.

    На следващо място не споделя мнението на ответника, че делото не е с особена фактическа и правна сложност, тъй като подготовката за това дело изискваше запознаване с множество документи и позоваване на множество съдебни решения и съдебна практика, включително такива на ВКС.

    Счита, че възражението за прекомерност е и несвоевременно направено. Съгласно задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.З, т.1 ГПК искането по чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото, какъвто е настоящия случай, тъй като е направено в съдебно заседание от 16.06.2015г. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Определение № 372 от 16.05.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 223/2012 г., IV г.о.; Определение № 17 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5628/2013 г., III г.о.; Определение № 13 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1161/2012 г., I V г.о./.

    В конкретния казус ищеца направил възражение за недължимост на адвокатски хонорар и разноски за пълномощника на ответника за заповедното и исковото производство, а не е направил възражение за прекомерност.

     Моли да се потвърди като правилно и законосъобразно решение № 45 от 22.02.2016г. по гр.дело № 805/2015г. по описа на PC - Козлодуй като се остави без уважение въззивната жалба на.Моли за присъждане на направените в процеса разноски.

    Въззивната жалба е процесуално допустима подадена е от страна с право на жалба,в рамките на преклузивния срок визиран в закона и срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите.

    В проведеното на 27.09.2016 год. съдебно заседание пред въззивната инстанция,ищецът чрез гл.юрисконсулт В. и юрискносулт П.,поддържа подадената въззивна жалба ,моли да се отмени атакуваното решение,като вместо него се постанови ново,с което исковете бъдат уважени,като съдът отчете погасяването на исковете за лихва по давност, за посочения във въззивната жалба период.Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

    Ответникът чрез адв.С.,поддържа подадения отговор и моли да се потвърди атакуваното решение,като правилно и съобразено с разпоредбите на закона. Претендира присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

    Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбата оплаквания,доводите на страните и събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

    Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271,ал.1,изречение първо,предложение първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,визирани в чл.269 , ал.1,изречение първо от ГПК,въззивният съд констатира,че решението на ВрРС е валидно и допустимо.

    Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в писмена форма и е подписано,като волята на съда е изразена по начин,който позволява да се изведе нейното съдържание.

    Решението отговаря на изискванията ,при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право,така,както е въведено с исковата молба.

    Предявените искове са  процесуално допустими.

    Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.Налице е и процесуалната легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск.

     При разглеждането на спора по същество съобразно събраните доказателства,въз основа на приложимите разпоредби на закона,ВрОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:

    Между страните не се спори,а и  от приобщеното по делото ч.гр.д. №323 /2015г. по описа на КРС се установява, че с издадената Заповед №195/21.03.2015г, съдът е разпоредил длъжникът К.Л.Г., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 4347.47 лв., включваща: главница – 2000.00 лв., неплатена редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1763.47 лв. от 05.06.2009 г.  до 19.03.2015 г., лихвена надбавка за забава върху просрочените вноски: от 05.06.2009 г. до 19.03.20015 г. – 583.79 лв., законна лихва върху главницата, считано от 20.03.2015 г.  до изплащане на главницата, които суми представляват изискуеми задължения спрямо ответника, поради неизпълнение на Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 25.03.2005 г., както и разноските, сторени в заповедното производство в размер на  86.95 лв. държавна такса и 382.16 лв. юрисконсулстско възнаграждение.

    В законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, което е осуетило стабилизиране последиците на същата и със свое разпореждане заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

    Съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на  05.06.2015г., като ищецът е упражнил правото си и на 26.06.2015г. /т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил положителен установителен иск по реда на чл.415 от ГПК - за установяване на вземането си .

    Съдът като съобрази  обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност  формира следния извод:

 Легитимацията на ищеца се установява при служебно извършена справка в търговския регистър съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗТР.

    По делото не е спорно, че съгласно Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 25.03.2005 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД - от една страна като кредитор, и ответника К.Л.Г., ЕГН **********, от друга страна като кредитополучател, Банката е предоставила кредит в размер на 2000,00 лева /Две хиляди лева/ под формата на овърдрафт по разплащателна сметка на клиента в Банката. Средствата са предоставени за ползване по разплащателна сметка № 02/3995931, като сумата по овърдрафта може да се ползва наведнъж или на части. Ползването на сумата не е скрепено с краен срок, тъй като при частично или цялостно погасяване на ползвания овърдрафт от постъпленията по разплащателната сметка, същият може да бъде ползван отново, до договорения размер от 2000 лв., неограничено във времето. Това е същностна характеристика на кредит - овърдрафт, който е безсрочен и кредитополучателят може да поиска прекратяването му по всяко време, при условие, че кредитът - овърдрафт е изцяло погасен. Задължение на кредитополучателят е да осигурява средства за погасяване на лихвата към падежната дата, която се начислява върху ползваната част /сума/ от разрешения овърдрафт, която лихва към сключване на договора е била в размер 12,95 %. Ползваната част от овърдрафта, заедно с начислената лихва, се погасяват служебно при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка на клиента. При неиздължаване на три последователни месечни лихви, правото за ползване на кредит - овърдрафт се спира.Ползваният овърдрафт става дължим, оформя се като неразрешен по кредитната сметка с № 13/17213953, като започва да се олихвява със санкционираща лихва, равна на договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка в размер, определен от Управителния съвет на Банката. Когато неиздължената сума /като главница, просрочени лихви или дължими лихви по ползвани суми от кредита/, не се погаси в срок от 60 дни от датата на възникването на неразрешен овърдрафт, правото на револвиране се прекратява, като Банката има право да прекрати едностранно правото на ползване на овърдрафта, при настъпване на описаните обстоятелства и непогасяване в срок на дължимите месечни лихви върху ползваната сума. В конкретния случай - на дата 05.06.2009 г, кредитът е оформен като неразрешен овърдрафт, поради непогасяване в срок на три броя дължими суми за лихва - с падежи съответно на 05.04.2009 г. - 25,33 лв., на 05.05.2009 г. - 25,64 лв. и на 05.06.2009 г. - 25,64 лв. В системата на Банката, счетоводната изискуемост на ползвания лимит от 2000 лв., е настъпил на 05.06.2009 г., когато кредитната сметка № 13/17213953 е оформена на минус 2000 лв. като кредитна линия, с дължима главница от 2000 лв. за погасяване на ползвания овърдрафт.

    В настоящото производство,образувано по иска с правно основание чл.422 ГПК,Банката е посочила в исковата си молба,че е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит - предоставила е на кредитополучателя уговорената сума от 2000,00 лв. по разплащателна сметка 02/3995931, която е ползвана по посочената сметка, за което представя доказателство -извадка от разплащателна сметка № 02/3995931 за усвояването на сумите от предоставения лимит от 2000 лв. Ответникът е търсен от страна на Банката, за да бъде уведомен за по-горните обстоятелства по оформянето на овърдрафта като неразрешен и изискуем, като първото получено писмо от него е Покана - уведомление с Изх.№ 2752/20.11.2014 г., получена на адреса на 29.11.2014 г. Твърди се, че на тази покана, ответника е отговорил с Писмо до Финансов Център Плевен от дата 05.12.2014 г., като е уведомил Банката, че задължението му се счита изплатено, поради „изтекъл давностен срок". След това е изпратено до ответника ново Уведомление, с Изх.№ 08-20-00356/09.03.2015 г., с което ищеца-Банката го уведомява, че счита кредита му за предсрочно изискуем спрямо него и че ще предприеме съдебни действия за събиране на дълга си, като същото е получено от ответника на 10.03.2015 г., видно от потвърждението за получаване към уведомлението, след което изискуемостта на кредита се считала за настъпила и спрямо него.

    Ответникът-длъжник по заповедното производство, чрез пълномощника си – адв.С. не е оспорил автентичността на договора и същият, макар и частен диспозитивен документ ,се ползва с материална доказателствена сила относно съдържащите се в него неизгодни за ответника факти.  С отговора на исковата молба ответникът не оспорва възникването на вземането, неговото основание и размер, като единствено е въвел възражение за  изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111, б.”в” и чл.110 от ЗЗД , тъй като съгласно общите условия кредита е станал предсрочно изискуем на 05.06.2009г. и от тогава са изминали повече от пет години до предприемане на мерки от страна на ищеца за събиране на вземането.

     Страните не спорят и по установената по делото фактическа обстановка.

    Първостепенният съд е отхвърлил установителния иск на Банката по чл.422,ал.1 ГПК,като погасен по давност.За да постанови този резултат,съдът е приел,че вземането на Банката не е станало изискуемо въз основа на Уведомление, с Изх.№ 08-20-00356/09.03.2015 г., с което ищеца-Банката уведомява длъжника, че счита кредита му за предсрочно изискуем и че ще предприеме съдебни действия за събиране на дълга си, като същото е получено от ответника на 10.03.2015 г., видно от потвърждението за получаване към уведомлението, след което изискуемостта на кредита се считала за настъпила и спрямо него,а е приел че съгласно общите условия, кредита е станал предсрочно изискуем на 05.06.2009г. и от тогава са изминали повече от пет години до предприемане на мерки от страна на ищеца за събиране на вземането.

    Така постановеното решение,преценено с оглед оплакванията в жалбата е неправилно.

    Въззивният съд не споделя извода на районния съд,че автоматично е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит-овърдрафт на 05.06.2009 год.,поради което вземането на банката е погасено по давност.

    По делото безспорно е установено,че кредитоискателят не е изпълнявал редовно задълженията си по Договора за кредит и след като е усвоил изцяло предоставения му овърдрафт е престанал да плаща погасителни вноски,считано от 05.04.2009 год.

    В съответствие със задължителната съдебна практика и при спазване приетото от ВКС с ТР №4/2013 год.от 18.06.2014 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ВКС-т.18,банката е обявила на кредитополучателя К.Г. настъпилата предсрочна изискуемост,която съгласно цитираното решение е настъпила на 10.03.2015 год.-датата,на която уведомлението е достигнало до длъжника.

    Според нормата на чл.60 ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418 от ГПК когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем.Според приетото от ВКС,предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,което настъпва с волеизявление на една от страните и то при наличие на две кумулативно дадени предпоставки-обективен факт на неплащане  и упражнено право на кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем.В процесния случай е установен както факта на неплащането,така и достигането до длъжника на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

    Както вече се посочи по-горе,Договорът за кредит-овърдрафт е безсрочен и може да се прекрати само по искане на кредитополучателя след погасяване на всичките му договорни задължения.Банката едностранно има право само да прекрати правото на ползване на овърдрафта,но не и самия договор.Обстоятелството,че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на 5 години не освобождава длъжника от задължението да плаща месечните си вноски по кредита на съответните им падежи.Именно на падежа всяка вноска става дължима и изискуема и спрямо нея започва да тече погасителна давност.В конкретния случай спрямо главницата изискуемостта настъпва или на крайна падежна дата/в случая договорът е безсрочен/,или при обявяването,че кредитът е предсрочно изискуем съгласно т.18 от ТР №4/2013 г. на ВКС.Съдебната практика не разграничава счетоводното настъпване на изискуемост и не признава настъпване на автоматична предсрочна изискуемост.

    Следва кредиторът да е упражнил правото си  да направи кредита предсрочно изискуем.Ако предсрочната изискуемост е уговорена да настъпи при определени обстоятелства,правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,както ищецът е постъпил и това е изрично записано в заявлението т.14 от същото.

    За да бъдат уважени предявените искове,ищецът трябва да докаже:1/наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника,по което той се явява изправна страна,2/дължимостта и размера на вземането му и 3/настъпване на изискуемостта  на задължението респ.обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

    Както вече се посочи по-горе по тези обстоятелства няма спор между страните.

    При това положение съдът приема,че ищецът е провел пълно и главно доказване на стоящите в негова доказателствена тежест факти относно наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника,по което последният е неизправна страна и като такава не е заплатил претендираните понастоящем суми.

    С оглед факта,че процесните суми се претендират на основание-настъпила предсрочна изискуемост,релевантен се явява и въпросът,дали такава действително е настъпила.

    В процесния случай страните не спорят и относно това обстоятелство,но спорят относно моментът в който е настъпила.

    При извършване на преценката в тази насока съдът взе предвид постановеното ТР №4 от 18.06.2014 год. на ВКС,с което се прие,че за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита,независимо дали същата в договорите ще бъде определена като автоматична или друга,със или без уведомяване на кредитополучателя,е необходимо наличието на две условия-доказване на обективния факт  на неплащането на месечните погасителни вноски и упражненото  от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Тоест независимо от уговорките в договора,за да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем безусловно е необходимо извършване на активни правни действия от кредитора,водещи до несъмнено уведомяване на кредитополучателя,че обявява кредита за предсрочно изискуем.Това действие следва да е осъществено безусловно преди подаване на  заявлението до заповедния съд,поради което съдът приема,че това е датата 10.03.2015 год.-датата,на която уведомлението е достигнало до длъжника.

    При това положение,настоящият състав на съда приема,че са доказани и двете условия,при наличието на които настъпва предсрочна изискуемост на вземането,а именно-неплащане от страна на ответника на задълженията му по договора и надлежно упражнено от страна на ищеца право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

    Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност за вземането

    При  договорите за кредит,е налице едно неделимо плащане.По тази причина договореното връщане на сумата по кредита на погасителни вноски не превръща същия в договор за периодични платежи,а представлява единствено разсрочване на задължението по него и в този смисъл е и формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС:Решение №261/12.07.2011 год. по гр.д.№795/2010 год.на 4-то г.о и Решение №28/05.04.2012 год. на ВКС по гр.д.№523/2011 год. на 3-то г.о.Ето защо,вноските по договора за кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.

    Между страните,както вече се посочи по-горе съществува спор и относно момента,считано от който следва да се брои така посочения петгодишен давностен срок.За да се извърши преценка в тази насока,следва да се установи датата на настъпване на изискуемостта на вземането,от която дата започва да тече и давностен срок за реализирането й по съдебен ред.

    Действително ,в процесния случай плащанията по кредита са били преустановени на 05.04.2009 год.Единствено и само фактът на неплащане на която и да е погасителна вноска обаче не може да доведе до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.За да е налице настъпила такава,както вече се посочи по-горе,е необходимо активно поведение на кредитора в посока обявяване на предсрочната изискуемост на кредитополучателя.При това положение не могат да бъдат споделени твърденията на ответника,че погасителната давност по отношение на процесното вземане започва да тече от датата на преустановяване на плащанията-05.04.2009 год.подкрепа в полза на този извод на съда се намира и в цитираното вече тълкувателно решение,съобразно което предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.

    Посоченият от ответника петгодишен давностен срок следва да се брои считано от датата на настъпване/обявяване на предсрочната изискуемост-10.03.2015 год.-датата,на която уведомлението е достигнало до длъжника и към която дата с оглед изявлението на кредитора е настъпил падежа на всички вноски по договора.При това положение няма как да се приеме,че процесните задължения са погасени по давност.

    С оглед гореизложеното,съдът приема,че претендираното от ищеца вземане съществува в посочения размер , като същото не е погасено по давност.

    С оглед обстоятелството,че ищецът не е обжалвал решението относно приетото от първостепенният съд по отношение на неплатена редовна /възнаградителна/ лихва и лихвена надбавка за забава върху просрочените вноски:те следва да бъдат присъдени в размера установен от вещото лице,а именно: в размер на 960.29 лв.. от 19.03.2012 г.  до 19.03.2015 г., лихвена надбавка за забава върху просрочените вноски: от 19.03.2012 г. до 19.03.2015 г. – 291.89 лв.

     При гореприетите правни изводи е налице пълно несъвпадане на правните изводи на съдилищата,решението на първостепенния съд следва да бъде отменено,а вместо него постановено друго в горепосочения смисъл.

     Съгласно т.12 на ТР №4/2013 г. вземането за разноски в заповедното производство не се включва в предмета на делото по установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК и по тях съдът се произнася с решението си в частта му за разноските.Общият размер на реално направените разноски от ищеца в исковото производство  възлиза на: 800.27лв.,но съразмерно на уважената част от исковете,следва да се присъди сума в размер на 598.65лв.на основание чл.78,ал.1 ГПК.

    Разноски,в заповедното производство възлизат на:469.11лв. и подлежат на присъждане на основание чл.78,ал.1 ГПК.Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сума в размер на :350.92 лв.

    На ответника съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да се присъдят деловодни разноски за двете  съдебни инстанции в  размер на сумата 269.23 лв.Този размер съдът определи,след като уважава възражението на въззивника,което е направено и поддържано и пред първата инстанция за прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката,представлявал ответника в процеса и го редуцира на сумата 1068.64 лв. на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за двете съдебни инстанции.

    Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                    Р Е Ш И :

    ОТМЕНЯ Решение №45 от 22.02.2016 год.постановено по гр.д.№805/2015 год. по описа на Козлодуйския районен съд в обжалваната му ЧАСТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

   ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК,че БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: 121830616 с адрес на управление гр. София, ул. „Московска" № 19 съдебен адрес:***, представлявано от В.М.С. – Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – Изпълнителен директор е титуляр към 20.03.2015 год.на следните изискуеми и неудовлетворени парични вземания,годни за принудително изпълнение,произхождащи от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 25.03.2005 год.,по които длъжник е К.Л.Г., ЕГН **********,*** ,както следва:главница – 2000.00 лв., неплатена редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 960.29 лв.. от 19.03.2012 г.  до 19.03.2015 г., лихвена надбавка за забава върху просрочените вноски: от 19.03.2012 г. до 19.03.2015 г. – 291.89 лв., законна лихва върху главницата, считано от 20.03.2015 г.  до изплащане на вземането,предмет на издадена Заповед №195 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГП от 21.03.2015 год. по ч.гр.д.№323/2015 год. по описа на РС-Козлодуй.

    ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК К.Л.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: 121830616 с адрес на управление гр. София, ул. „Московска" № 19 съдебен адрес:***, представлявано от В.М.С. – Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – Изпълнителен директор ,деловодни разноски за двете съдебни инстанции,съобразно уважената част от исковете , в размер на сумата 598.65 лв.,както и разноските сторени в заповедното производство в размер на 350.92 лв.

   ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: 121830616 с адрес на управление гр. София, ул. „Московска" № 19 съдебен адрес:***, представлявано от В.М.С. – Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – Изпълнителен директор , ДА ЗАПЛАТИ  на К.Л.Г., ЕГН **********,*** деловодни разноски за двете съдебни инстанции,съобразно отхвърлената част от исковете в размер на сумата  269.23 лв.

    РЕШЕНИЕТО на основание чл.280 ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

   

     Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                                   2..........