Р Е Ш Е Н И Е 302

 

гр.Враца,04.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на 27.09.2016 год.       в състав:

 

Председател:Росица Иванова

    Членове:Радослава Симеонова

            Веселина Павлова

 

в присъствието на:

прокурора                      секретар Х.Ц.

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

гражданско        дело N382       по описа за 2016  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

    С Решение №72 от 28.04.2016 год. по гр.д.№1038/2015 год. по описа на РС-Мездра е отхвърлен  предявеният от Ц.Н. *** ЕГН********** иск против  „ ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД гр.София  за заплащане на  сумата 7 060.35 лв.,представляваща дължимо  застрахователно обезщетение по полица № 11121018279/ 15.01.2015 год. за причинени в имот, находящ се в с.Ослен Криводол щети от настъпило застрахователно събитие от природно бедствие- свличане на земни пластове и/или действие на подпочвени води, в резултат на което е напукана жилищната сграда и настилката около нея,ведно със законната лихва,начиная от предявяване на исковата молба,както и сумата 180 лв. лихва за забава за периода от 12.06.2015 г. до 29.09.2015 г. като неоснователен.

    Осъдил е Ц.Н. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД деловодни разноски в размер на 790 лв.

    Въззивна жалба е подадена от Ц.Н. ***,чрез адв.Г.П..

    Поддържа се в жалбата,че обжалваното решение е неправилно , незаконосъобразно и необосновано.Правните изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

    Жалбоподателката твърди,че безспорно е установено по делото,че между страните е налице валидно сключен застрахователен договор, застрахователната премия по който е платена при сключването му. Безспорно е установен и факта,че е настъпило застрахователно събитие,покрито от застраховката  в резултат на което в имота й са нанесени щети. Застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. Щетите са установени по основание и размер и са в причинна връзка именно е настъпилото застрахователно събитие. За застрахователя е възникнало задължението му,визирано в чл.208 ал.1 КЗ да плати застрахователно обезщетение и след като същият отказал да изпълни това си задължение за жалбоподателката възниква интерес от предявяване на иск с правно основание чл.208 ал.1 КЗ/отм./,който според нея се явява основателен и доказан.Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд.Спорният въпрос е налице ли са основания за изключване отговорността на застрахователя.Позовава се на чл.183 ал.1 КЗ/отм./ според който, целта и смисълът на застрахователния договор се свеждат до осигуряване на застрахователно покритие срещу рисковете на съответния вид застраховка.С оглед характера и целта на договора,от момента на влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпването на предвидените застрахователни събития и при осъществяването им да плати застрахователни обезщетения за претърпените вреди.Влезлият в сила застрахователен договор поражда задължение за застрахователя да заплати обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.Правно значимо за евентуален отказ за изплащане на обезщетение е само това поведение на застрахования,което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение. Поведението на застрахования преди слючване на застрахователния договор е от значение за други права на застрахователя — като например да откаже да сключи договора,да прекрати или измени договора,но не и към правото на отказ от изплащане на обезщетение.Позовава се на задължителната съдебна практика на ВКС .

    Позовава се на чл.211 КЗ,в който изчерпателно са посочени случаите,при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение и твърди ,че настоящият не се обхваща от нито една от хипотезите на чл.211 КЗ,нито пък попада в посочения от застрахователя в отказното писмо до жалбоподателката довод за отказване - неотстранени повреди от по рано настъпили събития,базирайки се на т.7.8 от Общите условия за имуществено застраховане на ответника.

    Жалбоподателката  е оспорила поддържаното от ответника в отговора,че е получила, запознала се е и е приела действащите Общи условия на застрахователя за застраховане на имущества. Твърди,че е положила подпис върху застрахователната полица, с който е удостоверила единствено сключването на застрахователния договор. Разпоредбата на чл.186 ал.1 КЗ предвижда, че Общите условия обвързват застрахования, ако са му били предадени при сключване на договора и той е заявил писмено,че ги приема.Поддържа,че такова изрично писмено приемане на Общите условия от нейна страна няма,при което не може да се приеме,че същите обвързват страните и конкретно нея.

    Застъпва становище,че цитираната от ответника разпоредба на т.7.8 от раздел III на Общите условия и изобщо Общите условия са неприложими,като отношенията между страните се уреждат единствено от КЗ.

    Оспорва,поддържаното и в отказното писмо,и в отговора, че не е налице риск за ответника, и той не дължи обезщетение на основание т.7.8 от ОУ,тъй като претендираните вреди по същество представлявали повреди от по-рано настъпили събития,преди сключване на застраховката.Позовава се на показанията на изслушаните свидетели,които били последователни и категорични,че преди настъпване на застрахователното събитие жилищната сграда е била в добро състояние , поддържана е била от жалбоподателката и нейния наследодател с грижата на добър стопанин,не са били налице процесните увреждания,които се появили през м.05.2015г.В този смисъл са и показанията на св.И.Х.,която е категорична,че е извършила оглед преди сключване на застраховката и по жилищната сграда не е имало никакви увреждания. Същите са настъпил според нея в резултат на изнасяне на почвата под нея в резултат на преовлажняване на почвата от проливните дъждове и водата от топенето на снега.В този смисъл е и заключението на експерта И.Й. на самия ответник,направил оглед и заключение във връзка с образуваната щета.В представеното с отговора експертно заключение е отразено,че причина за нанесените щети е пропадане на терена,и че в двора има още вода/в смисъл наводнен/.

    Оспорва  тъврденията на  ответника,че в жилищната сграда пукнатините са се появили преди повече от 6 година и сега са се отворили отново.Поддържа,че тя не е правила подобни изявления,както се поддържа и нелогична и житейски неправдоподобна е тази теза,тъй като в къщата се е живяло постоянно. Имало е напуквания в мазилката,които са били замазвани,но пукнатини в самите стени /тухли/ не е имало.Това показва и отразява и приложения снимков материал.В този смисъл е и заключението на експертизата по делото.Замазването на старите пукнатини според заключението на експертизата, неоспорено от страните е било достатъчно за използване на сградата според предназначението й ако не е била изнесена почвата под нея в резултат на преувлажняването то процесното застрахователно събитие не би настъпило.

    Оспорва и твърдението на ответника,че на застрахования имот не е правен ремонт и реконструкция. Не е правен основен ремонт защото такъв не се е налагало да се прави,но къщата е ремонтирана и поддържана в добро състояние,тъй като в нея се е живеело постоянно. Правени са периодично текущи ремонти и обновяване на сградата по смисъла на ДР на ЗУТ.

    Не се установили и твърденията в отговора,че тя не е изпълнила задълженията си по т.36.1 и т.36.3 от ОУ. Твърди че е поддържала и поддържа имота и къщата в изправност,ползва го съобразно предназначението му, стопанисвала го е и го стопанисва с грижата на добър стопанин, предприемала е всякакви мерки за опазването му,но тя не е могла да знае и предвиди,че терена под къщата ще се свлече и ще се появяват пукнатини в сградата.Тези разпоредби визирали задължения на застрахования след сключване на застрахователния договор,а ответникът обосновава това неизпълнение с факта,че тя не е ремонтирала сградата в продължение на повече от 6 години. След като не е налице неизпълнение от нейна страна на  задълженията и по т.36.1 и т.36.3 за ответника не се е породило правото по чл.37.3 ОУ.

     Първоинстанционният съд отхвърлил предявения от ищцата иск с правно основание чл.208 КЗ/отм./,като е приел,че тя не е изпълнила задълженията си по т.36.1 от р-л X на ОУ „задължения на застрахования през времетраене на застраховката" - да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го използва съгласно неговото предназначение и да го стопанисва с грижата на добър стопанин и по чл.36.3 - да предприеме необходимите мерки за предотвратяване настъпването на вреди,при което ответникът съгласно чл.37.3 ОУ има право да откаже изплащане на обезщетение. Доказателства в тази насока не са събрани по делото,а доказването на това обстоятелството  е било в тежест на ответника .Напротив доказателствата са в обратна насока,а именно,че тя и преди,и след сключване на застраховката е поддържала застрахованото имущество в изправност,използвала го е съгласно неговото предназначение- за живеене, стопанисвала го е с грижата на добър стопанин и предприемала всякакви мерки за предотвратяване на вредите.Неизвършването на основен ремонт,какъвто не се е налагал,тъй като сградата е била в добро състояние и липсата на дренаж на могат да се подведат под нормите на чл.36.1 и 36.3 от ОУ,при което крайните правни изводи на съда са неправилни и не кореспондират с доказателствата по делото.Още повече,че неизпълнение на задълженията по чл.36.1 и 36.3 от Общите условия,касаят задължения след сключването на договора. Първоинстанционният съд обосновава това неизпълнение с неизвършване на основен ремонт в продължение на повече от 6 години и ненаправен дренаж,каквито задължения не са включени като клаузи в застрахователния договор, не е имало нужда от подобни,тъй като застрахованият имот е бил в нормално и добро състояние.Липсват каквито и да са доказателства,че настъпването на застрахователното събитие е в пряка причинна връзка с недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателката.Позовава се на/Р № 77 от 16.07.2015 г. по т.д.№ 1048/2014г.на ВКС,1-во ТО/.

    Първоначалните доводи на ответника за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при хипотезата на т.7.8 от ОУ не са обсъждани от съда,но такава хипотеза,твърди жалбоподателката не е налице.Оспорва твърденията на ответника,че черпи права от собствено виновно поведение и иска да получи обезщетение за стари вреди. Стари вреди при сключване на застраховката не е имало.Константна е практиката на ВКС,обективирана и в решения по чл.290 ГПК,представляваща задължителна съдебна практика, че след като застрахователят се е съгласил да сключи застрахователен договор при съществуващото положение и състояние на застрахования имот,той в последствие няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение,като се позовава на недостатъци на застрахования обект. /Р № 173 от 22.11.2013г. по т.д.№ 727/2012г.на ВКС II ТО/.Застрахователят е огледал имота преди да сключи договора,а ако не го е огледал - е имал  право при съмнения относно наличие на стари повреди да откаже да сключи договор.С подписването на полицата застрахователят е изразил съгласие да поеме носенето на риска въпреки евентуалното наличие на такива факти/за каквито твърди/.На ответника при сключване на застрахователния договор,видно и от предложението въпросник е било известно,че сградата е строена 1940 година,известно му е било от направения оглед в какво фактическо състояние е,при което е разполагал с възможността да откаже сключване на застрахователния договор.Разполагал е с възможност и да развали сключения договор.В застрахователния договор няма клаузи,които да задължават ищцата да извърши основен ремонт на сградата,да направи дренаж,или да отстрани стари повреди,тъй като такива не са били налице.При застрояване на процесната сграда,а и в по-късен момент.вкл.и при сключване на застрахователния договор не е била налице причина, изискваща подобни укрепителни работи и ремонти, не е било налице строително изискване или общоприета практика за изпълнение на дренажна система.

    Поддържа,че при изяснената обстановка от фактическа и правна страна предявеният иск с правно основание чл.208 ал.1 КС/отм./ се явява основателен и доказан и следва да се уважи.Не са налице и предпоставки за прилагане и на разп.на чл.204 ал.1 КЗ/отм./,каквито доводи се излагат от ответника..Съгласно чл.208 ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователно събитие е настъпило,същото представлява риск,покрит от застрахователния договор,налице са щети,които се в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие и които следва да се обезщетят с изплащане на застрахователното обезщетение.

    Моли атакуваното решение да бъде отменено,вместо него постановено друго,с което да се уважат предявените искове и се присъдят деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

    Съобщение за въззивната жалба е връчено на въззиваемата страна "ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД гр.София, ул. "Г.Бенковски" №3,ЕИК 121718407 и в срока по чл.263 ГПК е подала писмен отговор чрез адв.П.А. ***.

    Поддържа се в подадения отговор,че жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и отхвърлена като такава. Несъстоятелни били доводите на ищцата, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

    Твърди,че във въззивната си жалба ищецът развива същите доводи, наведени по същество на спора.

    Оспорва довода,че няма изрично писмено приемане от ищцата на Общите условия на застрахователя по сключената застраховка, поради което не може да се приеме, че същите обвързват страните. Този довод бил несъстоятелен, доколкото от самата застрахователна полица е видно, че Общите условия на застрахователя за застраховане на имущества са получени от ищцата Ц.Н.Н. - същата подписвайки полицата е декларирала изрично, че е получила, запознала се е и е приела действащите Общи условия на застрахователя за застраховане на имущества - „Пожар и други опасности” и „Кражба”, което обстоятелство е изписано в самата полица над подписа на ищцата. От друга страна, факта, че ищцата е получил Общите условия, се потвърждава и от показанията на св.Й. Х., която заяви, че е връчила лично Общите условия на ищцата.

    Невярно било твърдението във въззивната жалба, че преди настъпване на застрахователното събитие жилищната сграда е била в добро състояние, като в подкрепа на това твърдение се сочат събраните гласни доказателства, включително и на св.Й. Х., която е осъществила оглед на сградата преди сключване на застраховката. В показанията си св.Х. сочела, че: „по къщата имаше външна, частична мазилка, на много места имаше изкърпвания на мазилката    .Под това частично изкърпване не мога да знам отдолу какво е изкърпено”.

    Позовава се на приетото, като писмено доказателство експертно заключение на независимия експерт св.Христо Илков Г., изготвено по щета №11120611502430 по описа на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, който е извършил непосредствен оглед на къщата в присъствие на ищцата, според който констатираните при огледа пукнатини по външните стени на жилищната сграда са от доста време и са замазвани. В о.с.з. на 21.12.2015г. св.Х.Г. потвърдил, че ищцата е споделила пред него по време на огледа, че пукнатините по стените на къщата са се появили преди повече от 5-6 години.

Наличието на стари пукнатини, за които може да се направи обоснован извод, че са възникнали доста време преди сключване на застраховката, е видно и от цветните фотоснимки на къщата, които били приети като доказателство по делото, като е очевидна замазката на пукнатините, което от своя страна обосновава извода за тяхното възникване далеч преди сключване на застраховката.

    Ответникът счита, че не дължи претендираното обезщетение на ищцата, тъй като заявените от нея вреди са изключен риск по сключения застрахователен договор, съгласно т.7.8 от раздел III „Общи изключения” на Общите условия по сключената застраховка.

    Застъпва,становище, че правилно районният съд е приел, че не дължи обезщетение на ищеца на основание т.36.1 от раздел X от Общите условия по сключената застраховка. В хода на съдебното дирене се установило, че ищцата не е изпълнила задължението си по т.36.1 от раздел X „Задължения на застрахования през времетраене на застраховката” на Общите условия по сключената застраховка, според която застрахованият е длъжен по време на действие на застраховката да поддържа застрахованото имущество в изправност, да го използва съобразно неговото предназначение и да го стопанисва с грижата на добър стопанин, а съгласно т.36.3 е длъжен да предприема необходимите мерки за предотвратяване настъпването на вреди.

    Позовава се на показанията на св.Христо Илков Г., които могат да се приемат и като експертни такива, с оглед неговата специалност и квалификация, извършените замазвания на по-рано възникналите пукнатини на външните стени са само външни, колкото да се заличат пукнатините, без да се вземат мерки от пропадането на къщата. Според свидетеля не може отвън да има пукнатини и това да не се отрази на вътрешната страна, като пукнатините са се получили вследствие овлажняване на терена и според св.Г., ако е бил направен дренаж около къщата може би това напукване е могло да се предотврати. В същата насока е и заключението на вещото лице Иво Иванов, според когото при този вид строителство не е достатъчно „само замазване на старите пукнатини”. И според вещото лице Иванов при всички случаи няма да има чак такива пукнатини, ако е направен дренаж около къщата.

    Моли да се остави без уважение въззивната жалба и претендира за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

    В открито съдебно заседание пълномощникът на Ц.Н. ***, адв.Г.П. , поддържа въззивната жалба.

    Пълномощникът на "ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД гр.София, ул."Г.Бенковски" №3,ЕИК 121718407  чрез адв.П.А. *** , поддържа подадения отговор.

    Въззивната жалба е порцесуално допустима,като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК.,поради което може да се разгледа по същество.

    Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбата оплаквания,доводите на страните и събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

    Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271,ал.1,изречение първо,предложение първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,визирани в чл.269 , ал.1,изречение първо от ГПК,въззивният съд констатира,че решението на ВрРС е валидно и допустимо.

    Решението е постановено от надлежен орган,функциониращ в надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в писмена форма и е подписано,като волята на съда е изразена по начин,който позволява да се изведе нейното съдържание.

    Решението отговаря на изискванията ,при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право,така,както е въведено с исковата молба.

    Предявените искове са  процесуално допустими.

    Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.Налице е и процесуалната легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск.

     При разглеждането на спора по същество съобразно събраните доказателства,въз основа на приложимите разпоредби на закона,ВрОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:

    Ц.Н. *** е предявила обективно съединени искове  против „ ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД гр.София за сумата 5 000 лв.,представляваща дължимо  застрахователно обезщетение по полица № 11121018279/ 15.01.2015 год. за причинени в имот, находящ се в с.Ослен Криводол щети от настъпило застрахователно събитие от природно бедствие- свличане на земни пластове и/или действие на подпочвени води, в резултат на което е напукана жилищната сграда и настилката около нея,ведно със законната лихва,начиная от предявяване на исковата молба,както и сумата 180 лв. лихва за забава за периода от 27.05.2015 г. до 30.09.2015 г.Претендират се и разноски.В хода на производството претенцията  за главница е увеличена на 7 060.35 лв.Уточнен е и периода   за претендираната лихва за забава- 12.06.2015 г. до 29.09.2015 г.

    В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор, с който  е изразил становище,че  оспорва предявените искове,както и твърдението на ищцата,че настъпилите вреди са вследствие на настъпило застрахователно събитие.

    Исковете са с правно основание чл.208 ал.1,чл.183 , чл.193 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

    В исковата молба се твърди,че между ищцата Ц.Н. и „ ДЗИ-Общо застраховане“  ЕАД гр.София  е сключен валиден  договор за застраховка,който е обективиран в Застрахователна полица № 11121018279 от 15.01.2015 година.По силата на така сключения договор  за периода от 15.01.2015 год. до 15.01.2016 год. е застрахован недвижим имот,находящ се в с.Ослен Криводол общ.Мездра,представляващ УПИ Парцел ІІ пл.№ 180 кв.20 по плана на селото,целият от 1350 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и всички подобрения.Застрахователната полица покрива  всички застрахователни  рискове.Твърди се,че през м.май 2015 год. в резултат на  проливните дъждове, топенето на снега и появата на подпочвени води започнало свличане на земни пластове под жилищната сграда,появили се пукнатини по външните носещи стени и тавана,както и по бетоновата  настилка пред сградата.Прекъснат е и водопровода.За настъпването на застрахователното събитие,застрахователят е уведомен на 27.05.2015 г.,като  по депозираното уведомление  за щета  е образувана преписка № 11120611502430.Вещо лице към „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е извършило оглед на място и е изготвило експертно заключение.С писмо изх.№ 92 5540/13.07.2015 г. застрахователят е уведомил ищцата,че изплащането на застрахователно обезщетение  следва да бъде отказано,тъй като били налице данни за наличие на обстоятелства по т.7.8 от ОУ на застраховка „Комфорт за дома“ раздел ІІІ.Общи изключения,които изключвали  плащане при настъпване на преки и/или косвени вреди в резултат на неотстранени  повреди от  по-рано настъпили събития. От справка на  Национален институт по метеорология и хидрология филиал Плевен/ л.61 от делото/  се установява,че  за м.май 2015 год. валежи от сняг не са регистрирани, а валежите са били само от дъжд.Дадени са количество валежи за гр.Мездра.От последващата справка / л.115 от делото/  се установява,че за м.януари 2015 г. снежна покривка е имало само през първата  десетневка на месеца с максимална дебелина 10 см. и за 2 дни се е стопила.Сумата от валежите през месеца е близка до нормалната .Не са наблюдавани проливни валежи.През м. февруари 2015 г. снежната покривка е била с дебелина около 13 см. и за 4 дни  постепенно се е  стопила.Сумата от валежите за този месец е близка  до нормалната.За м.март 2015 г. снежната покривка е била с дебелина около 30 см. и за 5 дни постепенно се е стопила.Отново не са наблюдавани проливни дъждове.През м.април 2015 г. снежна покривка не е имало,а  сумата от валежи е била  под нормата за месеца.

    В отговора ответника  оспорва предявените искове по основание и размер.Не оспорва съществуването на валиден  договор за застраховка,но се оспорва обстоятелството,че е налице настъпило застрахователно събитие.Твърди се,че вредите не са настъпили в резултат на свличане или срутване на земни пластове и/или действие на подпочвени води ,а  се дължи на неотстранени повреди от по-рано настъпили събития и неподходящо  поддържане на сградата.Сочи се ,че сградата е построена през 40 - те години на 20 век и не е правен основен ремонт на същата. Възразява се и по размера на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение

    Ответникът е представил приложение –въпросник от   което е видно,че ищцата не е отбелязала за правен    основен ремонт на жилищната сграда, която е построена през 40-те години на 20 век.

    От представеният нот.акт № 30 т.І нот.д.№ 39/1999 год. на съдия по вписванията при МРС се установява,че наследодателя на ищцата Н. С. б.ж. е собственик на процесният имот и същата е единствен наследник по закон.

    От показанията на св.П. в роднински връзки с ищцата по делото се установява,че състоянието на къщата било добро.Правен й бил ремонт през м.май.Бил скъсан водопровода и портата  се била изнесла.Видял,че  къщата била спукана и от една от стените се виждала градината.Преди не е имало тези пукнатини по къщата.Около къщата в долния край се вижда как зида се е унел.Когато бил жив бащата на ищцата нямало големи пукнатини,а имало малки,съвсем слаби.От вътрешната страна нямало  пукнатини,само от външната.Св.Й. установява,че къщата е поддържана.След смъртта на бащата на ищцата, същата  постоянно си живее там, а през седмицата  един път си идва на Мездра.Преди седем-осем години от външната страна имало малки пукнатини,но не били фрапиращи и се правило козметично замазване.През 2014 година ищцата го викала да й работи,но той бил на други обекти.Тогава не е имало пукнатини по къщата.Св.Х.  ,която работи като застрахователен агент е ходила 3-4 дни  преди да направи застраховката.По къщата имало външна,частична мазилка.На много места имало изкърпване на мазилката,но такива пукнатини,които  се показали в с.з. на снимковия материал  не е видяла.Връчила на ищцата Общите условия.Същата прочела полицата.Св.Г.,който е изготвил заключението по щетата при огледа е констатирал,че видимо на три стени на къщата имало пукнатини.Преди време също са съществували,но в по-малки размери и са били замазани.Две били разширени,големи,настилката имала пукнатини.Ищцата му казала,че е бил спукан и водопровода.Пред него ищцата  споделила,че не е правен основен ремонт, укрепване  на къщата.Според свидетеля първо трябва да се направи дренаж за да може основата на къщата да се предпази от слягане на почвата, а пукнатините са се получили при овлажняване на терена..Св.Вутова – братовчедка на ищцата  установява,че когато се спукала къщата, тогава се  спукал и водопровода.Било май-юни 2015 г.Портата се била усукала.Пред портата има плоча,но тя така се била изкривила,че портата не може да се отвори.Не е видяла преди да е имало пукнатини по къщата.

    От основното и допълнително заключение на  специализираната експертиза се установява,че  щетите в имота на ищцата се изразяват  в недопустими пукнатини по стените и тавана на сградата и нарушаване статиката й,което застрашава носещата й способност.Причините за напукването е преовлажняване на  почвата под основите й в резултат на проливен дъжд.Замазването на старите пукнатини е било достатъчно за използване  на сградата,ако не са били наводнени основите и не е изнесена почва под тях.Старите напуквания по сградата са в резултат на замръзване и  размръзване на почвата под основите на сградата.В основното си заключение вещото лице е записало,че сградата е опасна за обитаване и следва да се санира,като се изготви конструктивен проект,който след обследване на конструкцията й да предпише какви мероприятия следва да се изпълнят.При този вид строителство не е достатъчно само замазване на старите пукнатини.При наводняване отново ще се отворят пукнатини.Няма да  има толкова пукнатини ако е направен дренаж.Щетите по сградата в резултата на застрахователното събитие възлизат в размер на 5 883.63 лв. без ДДС или 7060.35  лв. с ДДС.Вещото лице е дало пазарна цена на недвижимия имот  към датата на застраховане – 15.01.2015 г. и датата на настъпилото застрахователно събитие- 27.05.2015 г.

    При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав на въззивният съд приема следните правни изводи:

    Предявеният главен иск е с правно основание чл.208,ал.1 КЗ,като предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при  осъществяването на сложен фактически състав,който включва следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните,настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на  осигуреното застрахователно покритие , наличие на реди,за които се претендира застрахователно обезщетение,възникнали в резултат от застрахователното събитие в т.ч. причинно-следствена връзка между вредите и събитието,изпълнение на задълженията поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на застрахователната премия,уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие  и представяне на необходимите документи за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.

    Съгласно процесуалното правило на чл.154,ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест,ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от визирания по-горе фактически състав,за да установи основателността на исковата си претенция. 

    Ответникът ,от своя страна носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск,а именно:че ищцата съзнателно е декларирала неверни данни при сключване на застраховката,че не е стопанисвала с грижата на добър стопанин застрахованата вещ и не е спазила изискванията за безопасност,че описаните повреди по застрахованото имущество са съществували още преди соченото от ищеца застрахователно събитие и че къщата е била необитаема.

    По делото не се спори и от представената застрахователна полица № 11121018279 е видно,че на 14.01.2015 г. е сключен договор  за имуществена застраховка „Комфорт  за дома“,на имот, находящ се в с.Ослен Криводол общ. Мездра със срок на действие 15.01.2015 г. до 15.901.2016 год. с  пълно покритие, включително и застрахователен риск: -свличане или срутване на земни пластове и/или действие на подпочвени води,замръзване.

    Въз основа на събрания доказателствен материал може да се направи извод,че страните са били в облигационно правоотношение,произтичащо от договор за  имуществена застраховка за процесния имот.Доколкото ответникът не оспорва плащането на застрахователна премия от ищцата,то следва да се приеме,че същата е платена и  е налице валдино възникнало застрахователно правоотношение въз основа на сключен договор за имуществена застраховка „Комфорт за дома“ на имот , собственост на ищцата,който договор покрива всички застрахователни рискове,посочени в ОУ.Налице са и щети на процесната жилищна сграда,а именно:външните стени на къщата,които са с дебелина около 40 см. са силно напукани.Напукването е от източната,южната и северната страна.Напукани са стените на втория етаж и част от каменната зидария на първия етаж.Настилката около къщата е разцепена.

    Неоснователни са възраженията на ищцата,че не са й връчени общите условия към застрахователната полица.В случая не се опроверга декларираното от ищеца обстоятелство,че при сключването на договора са му били предадени общи условия.В закона липсва изискване общите условия,действащи към момента на сключване на застрахователния договор да бъдат подписани от застрахования,като последния е изразил съгласието във формата,предвидена в чл.16,ал.1 от ЗЗД и чл.186,ал.1 КЗ,видно от изложеното по отношение на сключения договор за застраховка,действащ към момента на настъпване на застрахователното събитие.Отразено е,че застрахованията е получил,запознат  е с общите условия и ги приема.След приемането им тези условия са станали неразделна част от договора и обвързват страните със силата на закон/чл.20 а,ал.1 ЗЗД/.Не се доказват и основания за противоречие на тези общи условия със закона.

    Разпоредбата на чл.183,ал.1 КЗ дефинира застрахователния договор като договор,с който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или сума.Легалната дефиниция на чл.183,ал.1 КЗ сочи ясно,че целта  и смисъла на застрахователния договор се свеждат до осигуряване на застрахователно покритие срещу рисковете на съответния вид застраховка.С оглед целта на договора,от момента на влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпени вреди,определено при имуществените застраховки по правилото на чл.208,ал.3 КЗ.Според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС,щом като е влязъл в законна сила,застрахователния договор осигурява застрахователно покритие и обратна хипотеза не е възможна.

    Условията за влизане в сила на застрахователния договор подлежат на уговаряне между застрахования и застрахователя и само при липса на конкретна уговорка договорът влиза в сила при предпоставките на чл.187 КЗ-след плащане на цялата дължима премия от застрахования или на първата вноска от нея при разсрочено  плащане.

    Съгласно чл.208 ал.1 от КЗ/ отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят по договор за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня,в който застрахованият е изпълнил задължението си по чл.206 ал.1 или 2 и чл.207 ал.3 а именно: при настъпване на застрахователно събитие в 7 дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя,да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да представи  поисканите от застрахователя документи,пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.

    За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание чл.211,т.2 КЗ от страна на застрахователя,е необходимо наличието на следните предпоставки:1/неизпълнение на задължение по застрахователния договор,2/неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя,3/да е предвидено в закон или в застрахователния договор,4/настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е между неизпълнението на задължението по застрахователния договор,което е значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие да съществува причинно-следствена връзка.

    Съгласно чл.183 ал.1КЗ /отм./ и чл.208 ал.1  и ал.3 КЗ/отм./ с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер, равняващ се на размера на вредата към деня на събитието.Застрахователят може да откаже  изплащане на обезщетението,ако са налице основания за освобождаването му от отговорност,предвидени в закона или уговорени в  застрахователния договор.Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение са посочени принципно в общата разпоредба на чл.211 КЗ/отм./ и се свеждат до умишлено причиняване на застрахователно събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; неизпълнение на задължение по застрахователния договор,което е значително с оглед интереса на застрахователя  и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; други случаи,предвидени със закон.

    Според възприетото от задължителната практика / Р.№ 49/29.07.2013 г. по т.д.№ 840/2012 г. на ВКС І т.о.,решение № 102/02.10.2012 г. по т.д.№ 615/2011 г. на ВКС І т.о./ разрешение,в хипотезата на чл.211 т.2 от КЗ /отм./ правно релевантно за отказа да се плати обезщетение е само това задължение на застрахования,което е значително с оглед интереса на застрахователя.Прилагането на чл.211 т.2 КЗ/отм./ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя,и настъпването на застрахователното събитие респ.възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.В решение  по т.д.№ 840/2012 г. на ВКС І т.о. към хипотезата на чл.211 т.2 КЗ е отнесено и задължението на застрахования по чл.207  ал.1 КЗ/ отм./ да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,когато настъпването на застрахователното събитие е следствие от негово неизпълнение и в застрахователният договор е предвидено,че на това основание застрахователят може да откаже плащане на обезщетение за вреди от събитието.При възникване на  застрахователно събитие дължимостта на застрахователното обезщетение и наличието на основания за освобождаване на застрахователя от отговорност за обезщетение за вреди от събитието следва да се преценяват  в очертаните от конкретния договор обективни и субективни предели на застрахователното правоотношение като се изхожда от съдържанието  на договора, поведението на застрахования като страна в правоотношението и застрахования с договора имуществен обект.

    Независимо от спецификата на основанията ,застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл.193,ал.1 във вр. с чл.208,ал.1 КЗ,ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска,върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем.С Решение №173 от 22.11.2013 год. по т.д.№727/2012 год.,2-ро отделение по реда на чл.290 ГПК,ВКС посочва,че правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования,което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона,от договора и/или общите условия изисквания за действия или бездействия ,насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им.Със същото решение е прието,че поведението на застрахования преди сключване на застрахователния договор е от значение за други права на  застрахователя,като напр.правото да откаже да сключи договора при наличие на обстоятелства от съществено значение за поемането  и носенето на риска и правата по чцл.189,ал.1 и ал.3 КЗ да прекрати или измени договора при узнаване на такива обстоятелства,които застрахования е премълчал съзнателно,но не и към правото на отказ от изплащане на обезщетение.По аргумент за по-силното основание посочва ВКС,застрахователят не може да се освободи от отговорност за плащане на обезщетение като се позове на факти от поведението на застрахования,които по естеството си  предполагат настъпването или улесняването на застрахователното събитие и с оглед на това са значителни за неговия интерес,ако те са съществували при сключване на договора и са му били известни.

     Твърдението на  ответното дружество,че не е правен основен ремонт на жилищната сграда не се оспорва от ищцата.В становището си на л.68 от делото същата е заявила,че такъв не е правен, защото не се е налагало,но са правени  периодични текущи ремонти и обновяване на сградата.

    Показанията на изслушаните свидетели пред първостепенният съд са последователни и категорични,че преди настъпване на застрахователното събитие жилищната сграда е била в добро състояние,поддържана е била от жалбоподателката и нейния наследодател с грижата на добър стопанин,не са били налице процесните увреждания,които се появили през м.05.2015г.В този смисъл са и показанията на св.И.Х.,която е категорична,че е извършила оглед преди сключване на застраховката и по жилищната сграда не е имало никакви увреждания. Същите са настъпил според нея в резултат на изнасяне на почвата под нея в резултат на преовлажняване на почвата от проливните дъждове и водата от топенето на снега.В този смисъл е и заключението на експерта И.Й. на самия ответник,направил оглед и заключение във връзка с образуваната щета.В представеното с отговора експертно заключение е отразено,че причина за нанесените щети е пропадане на терена,и че в двора има още вода/в смисъл наводнен/.

    Вещото лице по слушаната пред съда експертиза е посочило,че замазването на старите пукнатини е било достатъчно за използване на сградата ако не са се наводнили основите и не се е изнесла почвата под тях.

    С оглед на гореустановеното,съдът приема за неоснователно становището на пълномощника на ответното дружество,че ищцата не е изпълнила задължението си по т.36.1 от раздел Х „задължения на застрахования през времетранене на застраховката“ на Общите условия по сключената застраховка,според която застрахованият е длъжен по време  на действие на застраховката да поддържа застрахованото имущество в изправност,да го използва  съобразно неговото предназначение и да го стопанисва с грижата на добър стопанин,а съгласно т.36.3 е длъжен да предприеме необходимите мерки  за предотваряване настъпването на вреди.

    В тази връзка неправилен е извода на първостепенният съд,че дори и да се приеме,че е бил налице  покрит застрахователен риск,то следва,че ищцата не е изпълнила вменените й в договора задължения за полагане на грижата на добър стопанин към застраховния имот/ не е правен основен ремонт,допуснала е наличие на пукнатини, не е направен дренаж около къщата, която е с плитки основи за да може основата  на сградата да се предпази от слягане при преовлажняване/,поради което въз основа на ОУ по застрахователния договор застрахователя не дължи застрахователно обезщетение за претърпените вреди.

    Тези изводи са в противоречие с цитиранта по-горе задължителна съдебна практика.В процесния случай застрахователят е знаел за пукнатините на по къщата,ищцата добросъвестно е посочила,че основен ремонт на сградата не е правен ,а само такива текущи.Посочила е и годината на строителство на къщата,направен е оглед от експерт на застрахователя.Последният разпитан като свидетел е установил,че ищцата му е казала,че замазаните пукнатини по къщата са се появили преди 5-6 години,тоест на застрахователят е бил известен за цялостното състояние на къщата.При подписване на застрахователната полица ищцата е отразила актуалното състояние на имота.Събраните по делото доказателства не могат да обосноват правен извод,че ищцата неточно е обявила или премълчала обстоятелство,което е оказало въздействие за настъпване на застрахователно събитие.Напротив преди подписване на застрахователната полица,експерт на застрахователя е огледал имота и пак той в настоящия процес е заявил,че пукнатините,които са били налични сега са по-големи.

    Не се възприема извода на първостепенния съд,че ищцата не е изпълнила  и задължението си да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва съобразно предназначението му с грижата на добър стопанин.От заключението на вещото лице и събраните гласни доказателства се установява,че причините за напукването е преовлажняване на  почвата под основите й в резултат на проливен дъжд.Замазването на старите пукнатини е било достатъчно за използване  на сградата,ако не са били наводнени основите и не е изнесена почва под тях.

    Върховният касационен съд във формираната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК приема,че застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение като се позове на факт,за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор.Не е възможно,посочва ВКС влязъл в сила застрахователен договор,по който е платена дължимата премия,да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.

     По изложените съображения съда намира предявеният иск срещу застрахователя за основателен и доказан и същият следва да бъде уважен в пълният му размер? му размер.

    При уважаване на  главния иск основателен се явява и акцесорния за заплащане на мораторна лихва,който също следва да бъде уважен като доказан.Налице е забава от страна на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение на ищацата за периода от 12.06.2015 г. до 29.09.2015 г.,поради което и дължи обезщетение за забавата в размер на  сумата 180 лв.

    При гореприетите правни изводи е налице пълно несъвпадане на правните изводи на съдилищата,решението на първостепенния съд следва да бъде отменено,а вместо него постановено друго в горепосочения смисъл.

    При този изход на правния спор на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата 1563лв.съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК.

    Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                    Р Е Ш И :

 

   ОТМЕНЯ Решение 72 от 28.04.2016 год. по гр.д.№1038/2015 год. по описа на РС-Мездра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

   ОСЪЖДА "ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД гр.София, ул."Г.Бенковски" №3,ЕИК 121718407 ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Н.Н. ЕГН********** *** сумата

7 060.35 лв.,представляваща дължимо  застрахователно обезщетение по полица № 11121018279/ 15.01.2015 год. за причинени в имот, находящ се в с.Ослен Криводол щети от настъпило застрахователно събитие от природно бедствие- свличане на земни пластове и/или действие на подпочвени води, в резултат на което е напукана жилищната сграда и настилката около нея,ведно със законната лихва,начиная от предявяване на исковата молба 29.09.2015 год. до окончателното й изплащане,сумата 180 лв. лихва за забава за периода от 12.06.2015 г. до 29.09.2015 г.  

   ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК "ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД гр.София, ул."Г.Бенковски" №3,ЕИК 121718407 ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Н.Н. ЕГН********** *** сумата 1563 лв./хиляда петстотин шестдесет и три лева/деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

    РЕШЕНИЕТО на основание чл.280 ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

   

 

    Председател:...........        Членове:1..........

 

 

   2..........