Р Е Ш Е Н И Е 333

 

гр. ВРАЦА,27.10.2016г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение в

публичното заседание на 30.09.2016г. в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова

    Членове:Пенка Петрова

      мл.с.:Калина Христова

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар М.К.

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова

в.гр. дело N` 392  по описа за 2016 година,

 

за да се произнесе взе предвид следното:

     В.С.М. ***,чрез адв.В.Д. от ВАК,е обжалвала решение на РС гр.Враца от 16.05.2016г.,постановено по гр.д. № 308/2016г.,с което е уважен предявения против нея иск с правно основание чл.127 ал.2 вр.чл.59 ал.9 СК,като са изменени мерките относно упражняването на родителските права,личните отношения и издръжката по отношение малолетните деца на страните С.Х. С.,ЕГН-********** и Ж.Х.С.,ЕГН-**********,определени с решение на РС Враца по гр.д.№ 4459/2013г.,и родителските права са предоставени за упражняване от бащата,на майката е определен режим на виждане с децата,и същата е осъдена да заплаща издръжка за децата в размер на по 105 лева за всяко едно от тях. Излага се във въззивната жалба,че обжалваното решение е неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон,и необосновано.Правните изводи на съда не кореспондирали с доказателствата по делото.Същите не били обсъдени задълбочено,поотделно и в тяхната съвкупност,което довело първоинстанционният съд до неправилни крайни изводи относно наличие на промяна в обстоятелствата,при които първоначално били определени мерките относно родителските права,личните отношения и издръжката на децата.Иска се отмяна на първоинстанционното решение,и вместо него постановяване на друго,с което предявените искове се отхвърлят.

    Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

    Предвид характера на производството – спорна съдебна администрация,свързан с липса на изисквания за срок и форма,както и липса на срокове и процесуални преклузии за събиране на нови доказателства,пред настоящата инстанция са събирани допълнително нови доказателства.Изготвен е нов социален доклад,актуален към м.09.2016г.  

    Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

    Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск,предявен от Х.П.С. *** с искане, представляващо спорна съдебна администрация с правно основание чл.127 ал.2 вр.чл.59 ал.9 СК,против В.С.М. *** изменение на определените с влязло в законна сила решение № 908/13.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 4459/2013 г. по описа на ВрРС мерки относно упражняването на родителските права по отношение на децата С.Х. С. и Ж.Х.С., личните контакти с тях и издръжката им.Иска се родителските права върху децата бъдат предоставени на него, а на майката бъде определен режим на лични отношения с тях,и същата бъде осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер на по 95,00 лева за всяко дете. В условията на евентуалност,се заявява искане за определяне на по-разширен режим на лични отношения с децата.Излага се в исковата молба, че с решение № от 13.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 4459/07.11.2013 г. по описа на РС – Враца, упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство с въззивницата две деца С.Х. С. и Ж.Х.С. били предоставени на майката, а на него бил определен режим на лични контакти с тях. Поддържа се, че откакто през 2013 г. въззивницата заживяла с лицето Н.М. и двамата сключили граждански брак, същата започнала да създава проблеми във връзка с осъществяване режима му на виждания с децата. Освен това неглижирала грижите си по отношение на последните – не им давала пари за закуска/или недостатъчни/, изоставяла ги за дълго време сами или изолирани на вилата при родителите й, не им оказвала нужната и адекватна помощ за уроците в училище. Излага се още, че над децата било упражнявано и физическо насилие и психически тормоз от въззивницата и настоящия й съпруг Н.М.. Поддържа се, че децата били преместени в друго училище, с цел да се ограничат контактите им с него. Според въззиваемия е налице изменение на обстоятелствата,при които е бил определен първоначалния режим, обуславящо изменение на постановените по-рано мерки и определяне на нови.

В подадения по реда на чл.131 ГПК писмен отговор въззивницата изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че се грижи добре и за трите си деца, като е подпомагана в отглеждането им от съпруга си Н.М., нейните и неговите родители. Излага доводи, че в случая не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК, обуславящо изменение на първоначално определените мерки относно родителските права и личните отношения с децата.Моли за отхвърляне на исковете.

Установено е от доказателствата по делотоне се спори, че страните от съвместното си съжитество имат две деца - С.Х. С. и Ж.Х.С.,родени съответно на 16.03.2005г. и 11.07.2006г.

Видно от приложеното гр.д.№ 4459/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Враца, с влязло в законна сила решение № 908 от 13.11.2013 г.,след раздялата на страните в началото на 2013г.,съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените по време на съвместното им съжителство две деца – С. и Ж. на тяхната майка В. С. М., като е определил режим на лични отношения на бащата Х.П.С. с децата,конкретизиран в решението,и е осъдил бащата да им заплаща , чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 100,00 лева за всяко дете. От справка с изх.№ 13208/16.10.2015 г., издадена от ДСИ при РС – Враца се установява, че срещу въззиваемия е било образувано изпълнително производство за неплащане на издръжка на двете деца.С преводно нареждане от 02.11.2015 г. дължимите суми по изпълнителното дело са изцяло заплатени/заа минало време/.

От представените по делото решение № 155/06.03.2014 г. по гр.д.№ 732/2014 г. и решение № 295/16.03.2015 г. по гр.д.№ 387/2015 г., и двете по описа на ВрРС, постановени по молба на Х.П.С. в производство по Закон за защита от домашно насилие,се установява, че съдът е издал заповеди за защита, с които е задължил лицето Н.Ю.М./съпругът на въззивницата/ да се въздържа от домашно насилие спрямо детето С.Х. С., за срок от 18 месеца и по двете дела.

Представени са по делото доказателства за доходите на страните и съпруга на въззивницата.

Представени са многобройни писмени доказателства,от които се установява,че 1/по молба на майката В.М. до Отдел „Закрила на детето“ – гр.Враца, същата е била насочена към ЦОП – гр.Враца с цел подкрепа в домашни условия и консултиране в насока „Семейно консултиране и подкрепа“,че 2/ бащата е сигнализирал многократно компетентните органи във връзка с неупражняването на грижи от майката по отношение на децата, упражнявано насилие спрямо тях от втория й съпруг и създаване на пречки за осъществяване на режима му на лични отношения с тях,че3/ въззивницата е сигнализирала компетентните органи за неправомерно поведение, вмешателство в личния й живот и несъобразяване с постановеното решение за упражняване на родителските права по отношение на двете им деца.

По делото са представени две заявления от въззиваемия до директора на СОУ „Никола Войводов“, гр.Враца,с които е поискал да му бъде отговорено в писмен вид какви са причините да не бъде допускан до родителски срещи на децата и да бъдат ограничавани посещенията му в училището, а с второто да му бъде заверено уверение, което да му послужи за издаване на карта на децата за пътуване с намаление по БДЖ.

От доказателствата по делото се установява,също,че през периода от 25.10.2013 г. до 21.03.2016 г.,Д"СП" Враца е сигнализирана с множество сигнали от страна на бащата – настоящ въззиваем, в които последният изразява съмнения относно полаганите от страна на майката грижи за децата, че децата се отглеждат при лоши хигиенно-битови условия, както и във връзка с упражнявано физическо насилие над детето С. от втория съпруг на майката Н.М. В изготвена справка от Дирекцията е отразено, че при всеки един от сигналите до тях, социалните служители са извършвали проучване и проверка, но не са констатирали риск за здравето и живота на двете деца. От справката се установява още, че сигнал до Д „СП“ е подавала и майката – настоящ ответник, с твърдения, че след осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето С., последното се връщало болно и през цялото време ходело облечено с едни и същи дрехи. При извършената проверка по сигнала, социалните служители са установили, че не съществува риск от неглижиране на детето по време на режима на лични отношения с баща му. В справката е отразено, че последният регистриран сигнал е подаден от д-р И.от Спешен център при МБАЛ „Х. Ботев“, която при преглед на детето С. е установила синини по тялото му.Според лекарката била получена противоречива информация от детето и дядо му/по майчина линия/ относно наличните синини.Установено е също така по делото,че за периода от м.януари 2014 г. до м.декември 2015 г. въззиваемият е подавал многобройни жалби против съпруга на въззивницата, като към настоящия момент само една от преписките,образувани по повод подадените жалби,е приключила с мнение за прекратяване.От представена по делото справка от „ЧЕЗ България“ ЕАД се установява, че през периода 2013 г. – 2016 г., в обитаваното от въззивницата и децата жилище, електрозахранването многократно е било преустановявано,поради забавено плащане на задълженията.Представена е и медицинска документация относно здравословното състояние на децата.Представени са две съдебно-медицински удостоверения – СМУ № 74/21.03.2016 и СМУ № 78/24.03.2016 г., изготвени от съдебен лекар във връзка с освидетелстване на детето С. С. от съдебен лекар през м.03.2016г. във връзка с престоя му от 17.03.2016 г. до 20.03.2016 г. в МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“, гр.София.

Установено е по делото,че майката има още едно дете – на 1 г. и 6 месеца, за което се грижат нейните родители, тъй като тя и съпругът й ходят на работа.Изготвен е социален доклад от Д"СП" Враца". Според изложеното в доклада,пред социалния служител майката е споделила,че двете деца – С. и Ж. се разбират добре с настоящия й съпруг Н., но той се държи по-резервирано със С.,и рядко търси контакт с него. При разговор с бащата Х.С., последният е изразил съмнение/пред социалния служител/, че майката не полага достатъчно грижи за децата, като често ги оставя гладни, не поддържа добра битова хигиена и не им дава пари за училище. При среща с детето С. то е споделило, че се чувства много добре с баща си,и желае да живее с него,и от време на време да посещава майка си. При срещата с детето Ж., същото е споделило, че се чувства добре и с двамата си родители, като иска всички да живеят заедно както преди. Ж. също е изразила желание да живее при баща си, като причина за това детето е посочило, че майка им винаги има работа,и не им обръща достатъчно внимание. При извършения оглед в жилищата на майката и бащата, социалните служители са констатирали, че и при двамата родители са налице необходимите жилищно-битови условия,като и,че двамата разполагат с необходимите финансови средства, за да се грижат за децата.

По делото са събирани и гласни доказателства.Св.П.Т. – учителка на децата С. и Ж. споделя, че и двете деца се справят добре в училище. Свидетелката споделя, че в последно време й е направило впечатление, че С. „като че ли психически се затваря“.

В показанията си св.Й.К. заявява, че познава С. и Ж., тъй като са съученици на нейните деца. Разказва, че двете деца често идват в дома й, поради което й е направило впечатление, че са оставяни без надзор и никой не ги търси до късно вечер. Разказва за случай, при който видяла С. със скъсани обувки при положение, че навън е имало сняг, а Ж. е била с мръсен клин в училище. Свидетелката споделя, че ходи редовно на родителските срещи на децата си, но не е виждала там майката на С. и Ж.. Свидетелката заявява още, че детето С. и е разказвал за случай, когато дядо му го е ритал и бил в главата.

Св.Ц.Л. заявява, че познава децата, тъй като са били съседи. Разказва, че е виждала двете деца мръсни, неизкъпани и със скъсани обувки, както и че ги е хранила много пъти. Разказва още, че пред нея детето Ж. е споделило, че майка й и „Н.“/съпругът на въззивницата/ не й дават да контактува с баща си.

Св.Т.В. – домоуправител на входа, в който живее въззивницата с децата,споделя, че децата живеят,и се отглеждат добре. Твърди, че не е чувала да има проблеми в семейството и има добри впечатления. Заявява, че като е ходила да събира месечните такси ,е влизала в жилището,и нищо лошо не е видяла. Според свидетелката децата се гледат добре.

Изслушано в съдебно заседание детето С. заявява, че иска да живее и при баща си,и при майка си. Разказва, че към момента живее заедно с майка си,и дели една стая със сестра си, а при баща му стаята е разделена на две с параван,като има два телевизора.

Изслушан по реда на чл.59 ал.6 СК бащата Х.С. заявява, че децата се чувстват по-добре при него, не чувстват страх, не са бити, нахранени са и са облечени добре. Счита, че може да се грижи за тях.

Изслушана майката на децата заявява, че децата се чувстват добре в дома й, а от събраните по делото доказателства се установява, че образуваните преписки са само и единствено по инициатива на бащата, който използва собствените си деца, за да лекува наранените си чувства.

При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел,че е налице изменение на обстоятелствата,и уважил предявените искове като основателни и доказани,като изменил постановените по-рано мерки и определил нови,съобразно които предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата за упражняване от бащата,постановил да живеят при него,определил режим на лични контакти с майката,и осъдил последната да им заплаща месечна издръжка в размер на по 105 лв.При постановяване на решението си,съдът се е позовал на  ППВС № 1 от 12.11.1974г., което не е обявено за изгубило силата си,според което основание за иск по чл.59 ал.9 СК са  изменилите се обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето, като под изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът има задължение да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки.

Съдът е приел,както се изложи,че в конкретния случай е налице промяна в обстоятелствата, взети предвид от съда при първоначалното определяне на мерките относно упражняване на родителските права и личните отношения с двете деца,като тази промяна според съда е свързана не със социално-битовите условия, при които живеят децата, а с грижата и отношението на родителите към децата. Видно било от данните по делото, че след раздялата между страните по делото, майката на децата се е омъжила за лицето Н.Ю.М., с когото имат дете на 1 година и 6 месеца. От представените по делото две заповеди за защита, издадени по реда на ЗЗДН безспорно било установено, че по отношение на детето С. е било упражнено физическо насилие от настоящия съпруг на майката Н.М.. От показанията на разпитаната по делото св.Й.К. се установявало, че детето е било подложено на физическо насилие и от страна на своя дядо по майчина линия. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото СМУ № 74/2016 г., в което е отразено, че по данни на детето нараняванията са получени от удари с юмрук и папка от страна на дядо му. Индиция за упражнявано насилие над детето С. в семейството на неговата майка,е и отразеното в представената по делото справка от Д „СП“ – гр.Враца, че са били сезирани със сигнал от д-р И. от Спешното отделение при МБАЛ „Х. ***, която при преглед констатирала синини по тялото на детето.

От показанията на св.К. и св.Л., които съдът кредитирал като обективно дадени, тъй като същите не са заинтересовани от изхода на делото, се установявало, че децата ходят със скъсани обувки и мръсни дрехи, гладни и са оставяни без надзор.Съдът се е позовал на показанията на св.П.Т. – учителка на децата,която разказва, че децата се справят добре в училище, но й прави впечатление, че С. психически се затваря. Макар в мотивите съдът да приема, че настъпилата след постановяване на решението по гр.д.№ 4459/2013 г. промяна не е свързана със социално-битовите условия, при които живеят децата, то при постановяване решението си е отчел и факта, че електрозахранването в жилището, където живеят майката и децата, многократно е било прекъсвано поради неплатени сметки.Съдът е направил извод за промяна и в родителските качества на майката, която допуска децата й да ходят гладни и в лош външен вид, както и в очевидната й невъзможност да подпомогне сближаването на децата със съпруга й Н.. Видно от социалния доклад,въззивницата  сама е споделила пред социалния служител, че съпругът и Н. се държи по-резервирано със С.,и рядко търси контакт с него.Съдът е съобразил изложеното в изготвения по делото социален доклад, че при проведените срещи и разговори с двете деца, те са заявили желание да живеят при баща си. Видно още от доклада било, че детето Ж. е споделило, че иска да живее при баща си, тъй като майка им не им обръща достатъчно внимание.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.По категоричен начин се установява от доказателствата по делото,че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК,което налага промяна в постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права и останалите съединени искове.От определяне на предишните мерки са изминали повече от 3 години.Двете деца са пораснали.Станали са по-самостоятелни и с възможност да формират и отстояват собствено мнение,което макар и не задължително за съда следва да се взиме предвид.Двете деца са еднакво привързани и към двамата родители,както и помежду си,но детето С. предпочита контактите с баща си,респ.предпочита да живее при бащата,но заедно със своята сестра,към която,както се изтъкна също силно е привързан.Макар първоинстанционният съд да е приел,че не е налице промяна в социално-битовите условия за отглеждане на децата,настоящият състав приема,че такава промяна е налице.След предишното решение,в семейството на майката се ражда още едно дете – братче.Присъствието на новото дете неминуемо стеснява жилищната площ,с която са разполагали С. и Ж..След раждането на детето неглижирани са грижите,полагани от майката по отношение на децата,обективен резултат от допълнителнителните грижи към новороденото.Същата отделя по-малко внимание на децата.Преимуществено грижи за тях се полагат от родителите и,при които са оставяни децата,и то на вила,извън града.Налице са данни и за влошаване на хигиенно-битовите условия,при които се отглеждат децата,както и по отношение поддържаната им лична хигиена.Налице са даннни по делото,че децата са оставяни без надзор късно вечер/когато не са при бабата и дядото/,с изцапани дрехи и скъсани обувки,не винаги нахранени добре.С раждането на третото дете са намалели материалните възможности на майката относно отглеждане на децата,което е и причина на няколко пъти да бъде спирано ел.захранването в жилището,в което живеят,поради неплащане в срок на сметките.Отношенията между децата и конкретно С. и съпруга на майката не са добри.Налице са влезли в сила решения на РС Враца,от които се установява,че от съпруга на майката е упражнявано домашно насилие по отношение на детето С.,както и от дядото по майчина линия.Всички изложени до тук факти дават основание да се приеме,че е налице промяна в родителските качества на майката.Изложеното по-горе е установено по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.При така изяснената фактическа обстановка,приемайки,че е налице промяна в обстоятелствата,при които са били определени първоначалните мерки,предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен,като постановените мерки бъдат отменени,и вместо тях бъдат постановени нови такива.Родителските права на настоящия етап следва да бъдат предоставени за упражняване от бащата,при когото ще живеят децата занапред.Събрани са добри данни за неговите родителски и възпитателски качества,децата са силно привързани към него,както и той към тях,чувстват се по спокойни и сигурни с него и при него.Бащата разполага с необходимата жилищна площ за отглеждане и възпитание на децата.Материално е обезпечен.В състояние е да посреща нуждите на децата във връзка с тяхната издръжка и отглеждане.Отделя достатъчно внимание за децата,интересува се от развитието им и контактите им.Въззивната инстанция приема,че на настоящия етеп в интерес на децата ще е занапред те да живеят при бащата.На майката е осигурен разширен режим на виждане с децата,при което емоционалната връзка между нея и децата също няма да бъде прекъсната,като е определена и издръжка в минимален размер съобразно материалното и състояние,това на съпруга и,и задълженията за издръжка спрямо третото дете.

Представените пред въззивната инстанция писмени доказателства не са в състояние да променят и раколебаят направения по горе извод от въззивната инстанция.Напротив представените пред въззивната инстация доказателства само подкрепят направения вече извод и от първата,и от настоящата инстанция,че е налице изменение на обстоятелствата при които са били определени първоначалните мерки относно упражняване на родителските права,местоживеенето и издръжката на двете деца на страните,и,че в интерес на децата ще е занапред те да живеят при бащата,който ще упражнява и родителските права.Представеният препис от социален доклад,изготвен и ползван по гр.д.№ 4459/2013г.,решение от 31.05.2016г.по гр.д.№ 1720 на РС Враца,решение на ОС Враца от 22.07.2016г.по в.гр.д.№ 355/2016г. на ВОС съобщават за осъществено насилие от страна на дядото по майчина линия по отношение на детето С..Представените заявления,молби и сигнали са в подкрепа на извода на съда относно силната привързаност и загриженост на бащата към децата и тяхното израстване и развитие.Данните в представените сведения и социални доклади ползвани по други дела,както и данни от други дела са в подкрепа на извода относно упражнено насилие от страна на съпруга на въззивница по отношение на детето С. и обтегнатите отношения между него и детето,и невъзможността на майката да помогне за преодоляване напрежението между двамата.При гледане на делото пред въззивната инстанция е изготвен нов социален доклад,констатациите в който не се различават от тези в социалния доклад,представен пред първата инстанция.

При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – потвърдено.

При този изход на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия направените от последния разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Водим от горното,ВОС

 

                      Р  Е  Ш  И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд гр.Враца от 16.05.2016г.,постановено по гр.д.№ 308/2016г.по описа на съда.

   ОСЪЖДА В.С.М. *** да заплати на Х.П.С. *** пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

     

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........