Р Е Ш Е Н И Е 310

 

гр. ВРАЦА,06.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско   отделение, в публично заседание на 30 септември две хиляди и шестнадесета година,    в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Калина Христова-мл.с.

                                    

при участие на секретар М.К.

като разгледа докладваното  от съдия Мишонова- Хальова               

въз. гр. дело N` 395 по описа за 2016  год.,за да се произнесе взе предвид:

     Н.Ц.  П. и П.Ц.В.  и двете  с постоянен адрес ***, са подали въззивна жалба против решение №105/13.06.2016 г на МРС по гр.д.№1558/16 г по описа на същия съд, с което решение предявения от тях иск против ответниците с правно основание чл. 109 от ЗС, е отхвърлен като  неоснователен и недоказан.

      В жалбата се навеждат доводи ,че  атакуваното  решение е   неправилно, необосновано,  издадено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се още ,че действията на ответниците с построяването на процесната ограда,създават пречки на жалбоподателките да упражняват правото на ползване на имота  им като по този начин се накърнявали правата им на собственици и се създавали пречки да ги упражняват в пълен обем.

С жалбата  се моли приемането на новооткрито доказателство-данъчна декларация от наследодателя на жалбоподателките от 2001 г, от която било видно ,че лятната кухня е декларирана като жилище.

     В срока за отговор на въззивната жалба ответниците И.И., Ц.И. и Л.С. ***, са  заявили ,че жалбата е неоснователна , а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Ответниците са заявили още ,че лятната кухня и стоп. сграда  в имота на жалбоподателките са построени в отклонение с издадените две разрешения за строеж/неспазена квадратура ,съединяване на двете постройки, без данни в проекта да има прозорче,/ включително и построяването  на постройката  на по- близко  отстояние до регулационната линия с имота на ответниците.Възразява се за приемане на приложената декларация от 2001 г, която не била новооткрито доказателство, тъй като от 15 г се намира в Данъчна служба- гр.Мездра.

По отношение на приложената с въззивната жалба декларация от 2001 г ,съд. състав е приел,че тя  не е нито  ново ,нито нововъзникнало доказателство по смисъла на чл. 266 ал.2 от ГПК, нито отказано за приемане  доказателство пред МРСъд.Факта ,че  жалбоподателите  го представят едва с въззивната жалба го прави процесуално недопустимо , поради преклузията по чл. 266 пал.1 от ГПК.

     Съд. състав, след като обсъди доводите на жалбоподателите, писмения отговор на ответниците и след като взе предвид всички събрани по делото  доказателства, приема следното: въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена  в законния срок,  от страна с право на обжалване , срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество същата е   н е о с н о в а т е л н а.

     За да отхвърли предявения от  Н.П. и П.В. *** иск против И.И., Ц.И. и Л.С. ***  с правно основание чл. 109 от ЗС, решаващият съдия е приел,че няма по делото доказателства за наличие на действия или бездействия от страна на ответниците, с които да  пречат  на исците- жалбоподатели  необезпокоявано да упражняват  правото си на собственост  в пълен  обем. В мотивите към решението си МРСъд посочва,че  не е доказано твърдението на жалбоподатели исци по ИМ, че построената плътна ограда от ответниците в част от северната  обща граница на двата имота,препятства достъпа на слънчева светлина до лятната кухня на жалбоподателите, защото тази лятна кухня нямала жилищно предназначение, а е съпътстваща постройка  от 1960,разширена със склад  през 1975 г и обявена за търпим строеж от Община Мездра с удостоверение  от 25.11.2014 г.

     Въззивният състав приема ,че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно поради следните съображения:

С ИМ  са представени данъчна оценка за имота на исците-жалбоподатели,скица заверена към 18.12.2014 г,удостоверение за наследници, нот. акт №135/1957 за собствеността на имота на исците, удостоверение за търпимост от 25.11.2014 г от Община Мездра относно построената двуетажна МЖС от 84 кв. и лятна кухня със склад със ЗП от 50 кв.м. в имота на исците. Ответниците са депозирали нот. акт №2/1960 г и нот. акт № 42/1997 г за  доказване собствеността им върху съседния на исците имот, както и разрешение за строеж на ограда под № 25/02.04.2014 г подписано от гл. архитект на Община Мездра.

     Съдът е приел и изслушал специализирана техническа експертиза, която след оглед на място и проверка на документи е установила, че  лятната кухня в имота на  исците-жалбоподателии е строена преди 1989 г на разстояние по-малко от 3 метра от имота на ответниците и е обект  на допълващо застрояване в имота. Вещото лице е приложило уточнителна скица  като са приложени по делото и копие от проект за строителството на процесната лятна кухня включващ строителен протокол от 1976 г и скица. Приложена е от ответниците и тяхна жалба  от м. март 2016 г  и отговор на нея от Община Мездра от 18.04.2016 г.

     Пред МРСъд са събрани и гласни доказателства като са разпитани като свидетели П. П.-съпруг на първата исца и св.Любомир Ганев- съпруг на втората исца, които са  заявили, че след изградената плътна ограда от ответниците на границата на двата имота ,за прозореца на лятната кухня от южната стран, се засенчва достъпа на слънцето,а ивицата земя между стената и лятната кухня е неизползваема, тъй като няма слънце и нищо не може да се засади.Според свидетелите лятната кухня се ползва за живеене и сега се ремонтира.

     С оглед гореизложената  фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

     1.Правното основание на иска е чл. 109 от ЗС като исците- жалбоподатели претендират ,че построената плътна ограда с дължина 5,50 м и височина 2 м в южната част на регулационата линия между техния и имота на ответниците,пречи и възпрепятства  достъпа на слънчева светлина до лятната им кухня  и по-специално южния прозорец, като се създава пречка по същата причина  за пълноценно използване ивицата земя между лятната кухня и плътната ограда.

     2.От писмените доказателства по делото се доказва ,че  в имота на жалбоподателите исци има построена  2МЖсграда като на  регулационния план на гр.Мездра и нанесена и обект- масивно жилище и клозет до самата регулационна линия  на съседния имот на ответниците.От приложеното копие от преписка с проекти за строеж  се установява ,че лятната кухня е построена от жалбоподателите през 1966 г,няма данни за издаване на строит. разрешение , а  през 1976  г е издаден строителен протокол  и даване строителна линия за строителен склад/ стопанска сграда/ от 12 кв. м към съществуващата лятна кухня или общо 48 кв.м.Видно е  от  приложената скица от вещото лице и даденото заключение  от  инж.Л. Ангелова ,че лятната кухня и допълнителната стоп. постройка към нея са под един покрив и така са изпълнени ,че не е спазено отстоянието от 3.00м до регулационната граница с имота на ответниците. От приложеното удостоверение от Община Мездра от 2014 г се установява, че въпреки неспазеното от жалбоподателите отстояние  от 3 м. до имота на ответниците  , след построяване на  лятната кухня тя е приета за търпим  строеж.

     3. От  приложеното от ответниците разрешение за строеж от 02.04.2014 г   е безспорно, че същите имат строително разрешение да  извършат строителство на плътна ограда с дължина 5,50 м по част от тяхна източна и по тяхна северна регулационни линии  с имота на жалбоподателите, при  височина до 2,20 м. Фактически от данните на в.л. оградата е  изпълнена с височина 2  м т.е. спазени са изискванията  на строителното разрешение.

     С оглед гореизложеното  съд.състав приема ,че ответниците с действията си  не са  попречили на жалбоподателите- исци да упражняват правото си на собственост в пълен обем върху своя имот и постройките в него. Построената от ответниците плътна  ограда , с размерите посочени в законно издадено им строително  разрешение, не е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, напротив  то е основателно  и законно, изпълнено точно по утвърдените параметри от гл. архитект на Община Мездра.От друга страна жалбоподателите- исци не доказват ,че е нарушено правото им да ползват  лятната кухня. Жалбоподателите са построили лятната кухня и склад към нея с общ покрив  в отклонение на одорлените строителни книжа през 1976 г на отстояние по- малко от 3 метра от границата с ответния имот, което е нарушение на Наредбата за строителни правила и норми.Строителството й не е било предвидено за жилищна сграда,а  е допълващо застрояване в имота и затова поставения прозорец на юг е на 1 метър от земното ниво и  не  отговаря на изискванията на Наредба 7  за прозорци на жилищна сграда,поради което  жалбоподателите  сега не могат да претендират ,че има засенчване и липса на слънчева светлина  през южния прозорец на лятната им кухня.Към момента на водене на делото се установява ,че тази лятна кухня е т. н. "търпим обект", но не е жилищна сграда,въпреки ,че разпитаните свидетели, пряко заинтересовани от изхода на делото като съпрузи на жалбоподателките, твърдят ,че се ползва за живеене. Освен това на рег.  план в имота на жалбоподателите е нанесена и външна тоалетна/клозет/,без строителни книжа, на самата регулационна линия с ответниците, за което те са приложили жалба до Община- Мездра от 07.03.2016 ги отговор от 18.04.16 г

     Съд. състав не цени като доказателство представеното копие от декларация на  наследодателя на  исците- жалбоподателки през 2001 г, защото  на осн. чл. 266 ал.2 от ГПК  тя е процесуално недопустима при представяне едва с въззивната жалба.Но дори и да бе допустимо доказателства, тя не променя крайните изводи на въззивната инстанция. Лятната кухня е декларирана като жилищен имот, но тя не отговаря на изискванията за жилищен имот по Наредба 7 за строителните правила и норми затова представлява"търпим обект", за който се заплаща   данък .

     Водим от гореизложеното съд. състав

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА  решение №№105/13.06.2016 г по гр.д.№ 1556/15 г по описа на МРСъд.

 

     На осн. чл.  280 ал.2 т.1 от ГПК решението подлежи на   обжалване пред ВКС в едномесечен срок  от съобщението  до страните.

 

 

                     Председател :

 

                     Членове: 1/         2/