Р Е Ш Е Н И Е № 317

 

гр. ВРАЦА,  13.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

      Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА

                               Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                  мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

 

при секретаря: И.М.

с участието на прокурор Параскева Кръстева

като разгледа докладваното от съдията Надя Пеловска-Дилкова

въззивно гр.дело №399 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №121/20.06.2016 год., постановено по гр.дело №262/2016 год. Районен съд-Мездра е отхвърлил предявеният от Е.З.И. *** против Прокуратурата на Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като резултат от  незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2014 год. до окончателното й изплащане.

Против така постановеното решение на РС-Мездра, въззивна жалба е подал ищеца Е.З.И.. Твърди се, че решението е неправилно, като се излагат доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон и без да бъдат отчитани правилно събраните по делото доказателства. Застъпва се становището, че в разрез с установената практика на ВКС първоинстанционния съд е отхвърлил иска единствено по съображения за недоказаност на размера на претендираното обезщетение. Твърди се, че претендираните неимуществени вреди са доказани от ищеца, при което обезщетението е следвало да бъде определено по критериите на чл.52 от ЗЗД.  Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на ответника Прокуратура на Република България, но отговор не е постъпил.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При извършената на основание чл.269 ГПК служебна проверка въззивният съд констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд-Мездра е образувано гр.дело №262/2016 год. по искова молба на Е.З.И. *** против Прокуратура на Република България, за присъждане на сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда на Районен съд-гр. Мездра №16 от 11.03.2016 год. по НОХД №9/2014 год., потвърдена с решение №56/04.07.2014 год. постановено по ВНОХД №192/2014 год. по описа на ОС Враца.

 В исковата молба се поддържа, че на 20.12.2013 год. ищецът бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б."а" от НК, като в неговата съдебна фаза производството е приключило с оправдателна присъда №16 от 11.03.2016 год. по НОХД №9/2014 год., потвърдена с решение №56/04.07.2014 год. постановено по ВНОХД №192/2014 год. по описа на ОС Враца. Ищецът твърди, че в резултат на незаконните действия на прокуратурата по привличането му към наказателна отговорност и поддържане на обвинение е претърпял неимуществени вреди, които най-общо се изразяват в следното: 1. изживяване на душевно безпокойство и стрес от самото наказателно производство и от това, че се чувства несправедливо обвинен; 2. бил е освободен от работа и взетата по отношение на него мярка за неотклонение го е задържала постоянно в града, поради което е била ограничена възможността му да търси работа в други населени места в страната и в чужбина, което е довело до състояние на трайна безработица и допълнителни негативни емоции за бъдещето; 3.уронване на доброто му име и престиж в обществото и злепоставяне пред неговите близки; 4. влошаване на здравословното му състояние и засягане на членовете на семейството му.

По реда на чл.131 от ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, че оспорва иска. Излагат се доводи, че не е установено настъпването на твърдените вреди, както и тяхната връзка с предприетото наказателно преследване срещу ищеца; че по размерът на претенцията е прекомерно завишена и не съответства на твърдените вредни последици и трайната съдебна практика. Поддържа се, че при определяне интензитета на причинените вреди следва да се има предвид обременено съдебно минало на ищеца.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД №9/2014 год. по описа на РС Мездра и удостоверение от Бюрото по труда с рег. №10-05-09-118#1/05.04.2016 год., че Е.И. към момента на издаване на същото-05.04.2016 год. не е бил регистриран като безработен.

 Пред настоящата съдебна инстанция не е поискано събирането на нови доказателства.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложеното НОХД № 9/2014 год. по описа на РС Мездра се установява, че на 24.09.2013 год. от Районна прокуратура, гр.Мездра е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, който на 23/24.09.2013 год. в гр. Мездра е извършил кражба от лятна кухня на Д.М.М. от същия град, на 1 бр. телевизор, 1 бр. фотоапарат и 1 бр. таблет, съставляващо престъпление по чл.194, ал.1 НК.

С постановление от 20.12.2013 год. ищецът Е.З.И. е привлечен като обвиняем за това, че при условията на опасен рецидив, на 23/24.09.2013 год. в гр. Мездра, на ул. "Тракия"№17, от лятна кухня, е отнел от владението на Д.М.М. движими вещи - 1 бр. LCD -телевизор марка "LG", 1 бр. таблет марка "Akai" и 1 бр. цифров фотоапарат "Фуджицу" на стойност 580,00 лв., собственост на Д.М.М., без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои- съставляващо престъпление по чл.196, ал.1,т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. "а" НК. Със същото постановление на И., в рамките на досъдебното производство, му е взета мярка за неотклонение "Подписка".

На 08.01.2014 год. Районна прокуратура-гр. Мездра е внесла в Районен съд-Мездра обвинителен акт против ищеца, въз основа на който е образувано НОХД № 9/2014 год. Съдебното производство е приключило с присъда № 16/11.03.2014 год., с която подсъдимият Е.З.И. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1,т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. "а" НК. С протоколно определение от същата дата 11.03.2014г., Районен съд-Мездра  е отменил наложената на ищеца мярка за неотклонение „Подписка”. Присъдата е протестирана от РП Мездра и е образувано ВНОХД  № 192/2014 год. по описа на Врачанския окръжен съд. С окончателно решение № 56/04.07.2014 год. ВрОС е потвърдил присъдата на РС Мездра, и същата е влязла в законна сила на 04.07.2014 год.

Пред районния съд са събрани и писмени доказателства-справка за съдимост и справка за образувани против ищеца досъдебни производства, от които се установява, че ищецът е осъждан общо 5 пъти за различни престъпления, като против него има и едно висящо наказателно производство-НОХД №479/2015г. по описа на РС-Мездра.

Относно претендираните от ищеца неимуществени вреди, пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели Р. С. и В. С.-братя на ищеца, се установява, че след  привличането му като обвиняем ищецът ограничил контактите с приятелите си, защото не желаел да бъде разпитван за обвинението, държал се по-различно и не желаел да излиза. Твърдял, че няма нищо общо с престъплението, за което е обвинен. Двамата свидетели, както и св.В. Л. твърдят, че ищецът работел във фирма за алуминиева дограма като общ работник и охрана, от където бил освободен, когато работодателят му разбрал за обвинението.

Писмени доказателства, подкрепящи показанията на свидетелите, че ищецът е работел и че трудовият му договор е бил прекратен, не са представени по делото.

С оглед събраните по делото доказателства, с обжалваното решение районният съд е приел, че макар да са налице формалните предпоставки за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ-повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, недоказано е настъпването на претендираните с исковата молба неимуществени вреди, поради което иска е бил отхвърлен.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Изхождайки от изложеното в исковата молба, районният съд е изследвал и се е произнесъл по правно релевантните въпроси: налице ли е обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът да е оправдан; претърпял ли е ищецът вреди от незаконното обвинение, от какъв характер са те и какъв е интензитета им, съответно какво е следващото се справедливо обезщетение съобразно продължителността на наказателното производство, обществено положение на ищеца, вида и интензитета на реално доказаните неимуществени вреди-безпокойства, неудобства, психически страдания и пр.

Въззивният съд намира, че с оглед събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за пълна недоказаност на предявения иск. Касае се до обективна отговорност на правозащитния орган, за осъществяването на която са налице както предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ-повдигнато от ответника обвинение в извършване на престъпление, по което обвинение той е оправдан с влязла в сила присъда, така и предпоставките по чл.52 от ЗЗД, към които препраща §1 от ДР на ЗОДОВ. Определянето на размера на справедливото обезщетение се извършва въз основа преценката на конкретните и обективни факти, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а именно: продължителност на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, тежестта на престъплението, за което ищецът е обвинен, здравословно състояние и трудова заетост на ищеца, вида и интензитета на реално доказаните неимуществени вреди-безпокойства, неудобства, психически страдания и пр. С оглед характера им на обективни факти, основаващи обезщетението, продължителността на наказателното производство, вземането на мярка за неотклонение и тежестта на престъплението, в извършването на което ищецът е обвинен, съставляват релевантни обстоятелства, които изобщо не са били отчетени от районния съд при постановяване на обжалваното решение. Събраните по делото доказателства сочат, че наказателното производство  против ищеца от привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда, е продължило общо 8 месеца, който срок безспорно е кратък и разумен. Наложена е била най-леката мярка за неотклонение-подписка и то за период само от 3 месеца. Престъплението обаче, в извършването на което ищецът е бил обвинен, е тежко по смисъла на чл.93 от НК и то извършено в условията на опасен рецидив, а това предполага налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода”, при което е житейски логично ищецът да изпитва притеснения и стрес. Въпреки кратките срокове, в които е протекло наказателното производство и е наложена мярката за неотклонение, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че  през този период  ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, отбягване на обществени и лични контакти, както и чувство за несправедливо обвинение. Макар свидетелите, които установяват тези вреди да са братя на ищеца, то техните показания не биха могли да бъдат игнорирани, доколкото касаят логични от житейска гледна точка факти и не се опровергават от други доказателства. Следва да се отбележи също така, че именно близките до ищеца хора, каквито на неговите братя, имат най-преки впечатления от неговото поведение и емоционално състояние. По така изложените причини въззивният състав намира, че в нарушение на материалния закон и на процесуалните изисквания за съвкупен анализ на доказателствата, районния съд не е отчел настъпването на посочените неимуществени вреди и не е определил съответстващото на тях справедливо обезщетение.

Що се отнася до останалите претендирани от ищеца неимуществени вреди- освобождаване от работа, невъзможност за започване нова работа, поради наложената мярка за неотклонение; уронване на доброто име и престиж в обществото и злепоставяне пред неговите близки; влошаване на здравословното му състояние и засягане на членовете на семейството му, така претендираните вреди правилно са приети от районния съд за недоказани. Няма никакви доказателства, които да индикират влошаване на здравословното състояние на ищеца, поради незаконното обвинение, както и доказателства обвинението да се е отразило на семейните отношения на ищеца и на емоционалното състояние на членовете на семейството му. Не могат да се приемат за установени и твърденията, че в резултат на незаконното обвинение ищецът е останал без работа, а поради наложената мярка за неотклонение не е имал възможност да започне нова работа. Съществуването на трудово правоотношение и неговото прекратяване подлежи на доказване с писмени доказателства-арг.от чл.62, ал.1 от КТ и чл.335, ал.1 от КТ, а такива доказателства не са представени от ищеца. Не може да се отрече, че съществуват и много случаи, в които работодателите наемат работници или служители без да е сключват трудов договор в предвидената от закона писмена форма, но щом като ищецът твърди, че в неговия случай това е така, той е следвало да установи както фактическите елементи, доказващи наемното полагане на труд-работодател, длъжност, работно време, заплата, така и твърденията си, че така възникналото трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя именно поради воденото против ищеца наказателно производство. В разглеждания случай макар в показанията си свидетелите да твърдят, че ищецът е работел „при Томо”, те не установяват нито какво точно е работел той, постоянно ли е ходел на работа и получавал ли е възнаграждение за полагания труд. Освен това, макар да твърдят, че ищецът е бил отстранен от работа, поради обвинението, свидетелите не установяват достоверно този факт, доколкото по показанията им не може да се направи извод собствени  впечатления от поведението на работодателя ли пресъздават или черпят тази информация от самия ищец. Не на последно място, доколкото се претендират неимуществени вреди, същите отново остават недоказани, тъй като дори да бе установено по безспорен начин, че ищецът е освободен от работа, поради обвинението, то следва да бъде установено  как това е повлияло на неговото психическо и емоционално състояние. Доказателства в тази насока не са представени, поради което така претендираните вреди правилно са приети от районния съд за недоказани.

Недоказани са и останалите претендирани от ищеца неимуществени вреди- уронване на доброто име на ищеца и престижа му в обществото. По делото са събрани безспорни писмени доказателства, че ищецът е осъждан няколкокранто с влезли в сила присъди, както и че срещу него има висящо наказателно производство, което е в съдебната му фаза. Тези обстоятелства не предполагат той да се ползва с престиж и добро име в обществото и дават основание на съда да приеме, че така претендираните вреди са недоказани.

С оглед така възприетите фактически и правни изводи, въззивния съд намира за доказани единствено неимуществените вреди, изразяващи се в изживяване на душевно безпокойство и стрес от самото наказателно производство и от това, че ищецът се чувства несправедливо обвинен, при което обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да бъде определено именно за тях.  Предвид изведените от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост и установените по делото вид, характер и интензитет на вредите, съдът намира, че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, ще следва да се присъди сумата от 500 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 04.07.2014г. до окончателното й изплащане. В останалата му част до пълния предявен размер от 12 000 лв. искът се явява недоказан и като такъв правилно е бил отхвърлен от районния съд. При определянето на този размер на обезщетението съдът съобрази от една страна много малката продължителност на наказателното производство- едва 8 месеца, тежестта на обвинението, личностните качества на ищеца и статуса му за съдимост, както и конкретно доказания вид, продължителност и интензитет на неимуществените вреди-притеснения, стрес, терзания. При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид и това, че доказана е само една малка част от претендираните неимуществени вреди, а продължителността и интензитета на доказаните вреди са минимални. Обективно няма доказателства за особен вид, тежест и интензитет на вредите, което да е над обичайното и да налага присъждането на по-висок размер на обезщетението.

При тази съображения обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск за обезщетение е отхвърлен до размер на сумата от 500 лв. и потвърдено в останалата му обжалвана част, с която искът е отхвърлен като недоказан за сумата над 500 лв.до пълния претендиран размер от 12000 лв.

По отношение претендираните от ищеца разноски, въззиваемта страна -Прокуратурата на Република България е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, тъй като договореното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл.7, ал.1, т.1, пр.последно във вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание чл.10, ал.3, вр.с чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца ще следва да бъдат присъдени деловодни разноски за производството пред районния съд в размер на заплатената държавна такса от 10 лв., както и в размер на 20,83 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

На същото основание, за производството пред въззивната инстанция ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца-въззивник внесената от него държавна такса от 5 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 12,50 лв., съобразно уважената част от жалбата.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение №121/20.06.2016 год.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №262/2016 год., В ЧАСТТА МУ, в която предявеният от Е.З.И. *** против Прокуратурата на Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е бил отхвърлен за сумата до 500 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Е.З.И. *** с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500 /петстотин / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда на Районен съд-гр. Мездра №16 от 11.03.2016 год. по НОХД №9/2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2014г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №121/20.06.2016г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №262/2016г. в останалата му обжалвана част, с която предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е бил отхвърлен за сумата над 500 лв. до пълния му размер от 12000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Е.З.И. *** с ЕГН **********, с адрес *** сумата от общо 30,83 лв. деловодни разноски, направени в производството пред първата инстанция, както и сумата от общо 17,50 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 

 2..........