Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 323

                                         гр.Враца, 21.10.2016г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 27.09.2016г., в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВА С.

                                                         мл.с.  ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

 

         при участието на секретаря Х.Ц. разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№411 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по чл.268 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище гр.София срещу Решение №242/21.04.2016г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№381/2016г, с което е осъдена да заплати на ЗАД"Булстрад Виена Ишурънс Груп"АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр.София сумата 384.40лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №4704141515209333 за причинено на 14.05.2015г. по републикански път гр.Враца-гр.Видин, в района на с.Расово, общ.Медковец увреждане на лек автомобил "Ауди" с рег.№ВР 5000 ВН, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2016г. до окончателното й изпащане и разноски в размер на 670лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния закон и на процесуалните правила и се прави искане за отмяна на същото и постановяване на друго по същество, с което предявения иск бъде отхвърлен. Въззивникът поддържа, че от събраните пред първата инстанция доказателства не става ясно дали водачът на лекия автомобил има право да го управлява, тъй като не е представено пълномощно или друг документ, издаден от собственика "Райфайзен Лизинг България"ООД, поради което не е установено дали същият има право да получи застрахователно обезщетение. Според въззивника по делото не е доказан фактическия състав на деликта, тъй като не е установено точното разположение на участъка, на който е настъпило произшествието, а и водачът не е сигнализирал органите на пътната полиция и на АПИ. В жалбата се развиват съображения, че изслушаната съдебно-техническа експертиза не е установила наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите по автомобила повреди и бездействие от страна на агенцията, от което следва, че не са налице предпоставките застрахователят да упражни правата на увредения. В жалбата не са заявени доказателствени искания пред тази инстанция.

         Чрез пълномощника си адв.К.Д. *** въззиваемото ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД е подало отговор, в който оспорва въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. Въззиваемата страна поддържа, че АПИ е задължена от чл.30 от Закона за пътищата  да поддържа републиканските пътища в безопасно за движението на МПС състояние и в качеството на възложител по договори за обществени поръчки за строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища носи пълна отговорност за некачественото и лошо изпълнение от страна на лицата, на които са възложени тези дейности. По повод изложеното в жалбата въззиваемата страна сочи, че от застрахователната полица е видно, че лизингополучател е "Екофрут"ООД, чийто управител е водачът на автомобила, като подчертава, че възражения по правата на водача се правят за първи път с въззивната жалба и по отношение на тях е настъпила преклузията по чл.131 от ГПК. Въззиваемата страна не сочи  нови доказателства.

         Приемайки с акта си по чл.267, ал.1 от ГПК, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което пълномощникът на въззивника ю.к.И. я поддържа. Чрез пълномощника си адв.Д. *** въззиваемото дружество оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Страните не са заявили  нови искания пред настоящата инстанция.

         В кръга на правомощията по чл.259 от ГПК въззивният съд извърши служебно проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, при която и с оглед посоченото в жалбата прие следното:

         Решението е валидно и допустимо. Същото е постановено по предявен от ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД срещу Агенция "Пътна инфраструктура" иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ за сумата 348лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470414151520933 за причинено на 14.05.2015г. на републикански път от гр.Враца за гр.Видин, в района на с.Расово, общ.Медковец увреждане на лек автомобил "Ауди", рег.№ВР 5000ВН. В исковата молба се твърди, че на посочената дата лекият автомобил, собственост на "Райфайзен Лизинг България"ООД с лизингополучател "Екофрут"ООД, управляван от Е. М.Ц., движещ се по републикански път ІІ-81 от гр.Враца за гр.Видин, преминавайки през с.Расово, общ.Медковец попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат от което настъпила повреда на предна дясна гума. От името на водача било подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца, с който лизингополучателят имал сключена застраховка "Каско Стандарт" със срок на валидност от 01.09.2014г. до 01.09.2015г. На автомобила бил извършен оглед по опис на претенция и с доклад по щета от 01.06.2015г. било прието на застрахования да се изплати обезщетение в размер на 348лв., което с платежно нареждане от 03.06.2016г. било преведено. Твърдението на ищеца е, че причина за настъпилото увреждане на автомобила е попадането му необезопасена и необозначена дупка а републиканския път, задължение за поддържането на който има ответната агенция, която е задължена по силата на чл.30 от ЗП да поддържа пътищата в безопасно за движението на МПС състояние. Според ищеца като възложител по договорите за възлагане на обществени поръчки по строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища АПИ носи отговорност по чл.49 от ЗЗД за некачествено или цялостно неизпълнение на договорите с изпълнителите, на които е възложила тези дейности. По този начин е обосновано правото на ищеца да се суброгира в правата на увредения срещу прекия причинител на вредата.

         Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е спорил предявения иск. В отговора се поддържа, че чрез своите специализирани звена агенцията осъществява непрекъснат контрол върху състоянието на пътищата от републиканската пътна мрежа и въз основа на ежедневно постъпваща информация от служителите на областните пътни управления ежемесечно се предоставят и разпределят средства от бюджета на агенцията за текущ ремонт и поддържане на пътищата. Ответникът възразява, че от представените от ищеца доказателства не се установява наличието на причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.

         От представените пред първата инстанция доказателства се установява следното:

         Видно е от представената с исковата молба Застрахователна полица №47041404000000519, че между ищеца и "Райфайзен Лизинг България"ООД е сключена имуществена застраховка "Каско Стандарт" със срок на покритие от 01.09.2014г. до 01.09.2015г. за лек автомобил Audi Q7 4.2TDI с лизингополучател "Екофрут"ООД.

         Представено е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 15.05.2015г., с което застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователно събитие. Посочено е, че на 14.05.2015г. застрахованият автомобил се е движил по пътя между Видин и Враца и в с.Расово е минал през дупка, която се намирала точно в средата на пътното платно, в резултат от което се е появил балон на предната дясна гума. Отразено е, че за събитието не са уведомени органите на полицията и не е съставен протокол, но в колата са били двама души - водачът Е. М.Ц. и М. К. А.  В заявлението не е попълнена схемата на ПТП, която е задължителен реквизит при липсата на протокол за ПТП или двустранен констативен протокол. Заявлението е съпроводено с декларация на водача на автомобила и на лицето-свидетел на събитието.

         Въз основа на подаденото заявление при ищеца е съставен опис на претенция и Доклад по щета 470414151520933 от 01.06.2015, с който е предложено на "Екофрут"ООД да се изплати обезщетение в размер на 348лв. Сумата е преведена с преводно нареждане от 03.06.2015г.

         С определението по чл.140 от ГПК по искане на ищеца са допуснати до разпит свидетелите Е. Ц. и М. А., които не са се явили в съдебно заседание. Пълномощникът не ищеца адв.Д. не е направила изричен отказ от допуснатите гласни доказателства, но е заявила, че делото е изяснено и следва да бъде решено при събраните такива.

         Изслушаната пред първата инстанция автотехническа експертиза се е произнесла, че пазарната стойност на щетата по застрахования автомобил възлиза на 348лв., както и че имуществените вреди се намират в причинно-следствена връзка с ПТП и са получени по начина и механизма, посочен в приложените към делото доказателства.

         Допусната е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че застрахователното обезщетение в размер на 348лв. е постъпило по банковата сметка на лизингополучателя "Екофрут"ООД на 03.06.2015г.

         За да уважи предявения иск при тези доказателства, районният съд е посочил на първо място, че ангажирането на отговорността на причинителя на вредата по чл.213 от КЗ/отм./ е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: 1.Валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество; 2. Причиняване на имуществени вреди на застрахования автомобил; 3. Плащане на застрахователно обезщетение от застрахователното дружество-ищец и 4. Деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения застрахован поради причиняване на застрахователното събитие. В мотивите е прието, че са налице всички посочени елементи от фактическия състав, като по отношение на последния са изложени съображения, че мястото, на което е настъпило увреждането, е републикански път и се касае за случай, при който причинените вреди са настъпили в резултат както от вещта - неравност на пътното платно/дупка/, така и от виновното поведение на съответни лица- служители на ответната АПИ, която е собственик на пътния участък, представляващ част от републиканската пътна мрежа, и едновременно с това субект, задължен да поддържа пътя. Нататък в мотивите районният съд цитира разпоредбата на §1, т.14 от ДР на ЗП, в която поддръжката на пътя е регламентирана като дейност по осигуряване на условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година и в този смисъл задължение на собственика е да поддържа пътната настилка без неравности, а при образуване на такива да предприеме дейности по тяхното незабавно обезопасяване и обозначаване по смисъла на чл.167, ал.1, вр. чл.13 от ЗДвП. В обобщение съдът е приел, че именно поради недостатъчния надзор и грижа от страна на ответната агенция не е била обезпечена безопасността на пътния участък в района на с.Расово, от което е пострадал процесният автомобил и неизпълнението от страна на ответника на законовите му задължения е в причинна връзка с настъпилата вреда.

         Обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

         Ищецът е доказал наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско Стандарт", настъпването в срока на покритието на събитие, представляващо покрит риск, и изплащането на застрахователно обезщетение в исковия размер.

         Недоказан по преценка на въззивния съд е останал фактическият състав на деликта по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, който от своя страна е елемент от състава на регресната отговорност на прекия причинител на вредата спрямо застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по чл.213, ал.1 от КЗ/отм./. Неправилен е изводът на районния съд, че ответната АПИ е собственик на пътния участък, представляващ част от републиканската пътна мрежа, тъй като републиканските пътища са изключителна държавна собственост, съобразно чл.8 , ал.2 от ЗП. Т.е. отговорността на Агенция "Пътна инфраструктура" не е такава на собственика на вещта по чл.50 от ЗЗД, а на възложителя по чл.49 от ЗЗД, тъй като съгласно чл.30, ал.1 от ЗП агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Тези дейности агенцията възлага чрез обществени поръчки но трети лица, по отношение на които се явява възложител, и в това си качество отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложените работи. Чл.167, ал.1 от ЗДвП вменява на АПИ задължение да поддържа републиканските пътища в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по тях и да ги отстранява във възможно най-кратък срок.

         С оглед на тази материалноправна уредба в случай като разглеждания в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав по деликта и на първо място на факта, че вредите, за които е изплатил застрахователно обезщетение, са настъпили на републикански път и се намират в причинна връзка с наличието на необезопасени и несигнализирани неравности/дупки/ на пътното платно в конкретно определен участък, отговорна за което е ответната АПИ като възложите на дейностите по поддържането на републиканските пътища в изправно състояние. В настоящия случай ищецът е ангажирал единствено представени пред него от застрахования писмени доказателства и такива, създадени от самия него. В нарушение на основното начало за непосредственост в гражданския процес районният съд е кредитирал показания, дадени пред застрахователя от водача на увредения автомобил и друго лице-очевидец. В резултат от пасивното процесуално поведение на ищеца тези лица не са разпитани пред съда в качеството на свидетели, поради което фактът на настъпване на вредите на мястото и по механизма, съобщен пред застрахователя, е останал недоказан. По тази причина изводът на районния съд, че ответната АПИ е пряк причинител на вредите, спрямо когото ищецът има право да се суброгира в правата на увредения, е необоснован и формиран в нарушение на материалния закон.

         По изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 25лв.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

 

                                  Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ОТМЕНЯ Решение №242/21.04.2016г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№381/2016г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД"Булстад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр.София, пл."Позитано"№5 срещу Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище гр.София бул."Македония"№3 иск за сумата 348лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470414151520933 за причинено на 14.05.2015г. на републикански път от гр.Враца за гр.Видин, в района на с.Расово, общ.Медковец увреждане на лек автомобил "Ауди" с рег.№ВР 5000ВН като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр.София, пл."Позитано"№5  да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище гр.София, бул."Македония"№3 направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 25лв.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: