Р Е Ш Е Н И Е 312

 

гр. ВРАЦА,  10.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

      Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА

                               Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                  мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

 

при секретаря: И.М.

като разгледа докладваното от съдията Надя Пеловска-Дилкова

гр.дело №462 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД-гр.Козлодуй против решение № 166/30.05.2016 год. по гр.д.№ 477/2016 год. на Козлодуйския районен съд, в частта му, с която са уважени предявените против жалбоподателя искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ до размер на 8176,37 лв. Решението се атакува и в частта му, с която е отхвърлено възражението за прихващане на ответника на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ с изплатеното обезщетение по чл.220 от КТ.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при неприложима към случая съдебна практика. Навеждат се доводи, че фактическият състав на чл.328, ал.1, т.10 КТ изисква единствено придобиване от работника и служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като не поставя изисквания това право да е придобито при общите условия на чл.68 КСО или при специални такива, между които чл.69б и § 4, ал.1 ПЗР на КСО. Сочи се, че районният съд не е взел предвид становището на МТСП, дадено в писмо изх.№ 26-740/15.12.2015 год., приложено към отговора на исковата молба, както и промяната в чл.328, ал.1, т.10 КТ, в сила от 17.07.2015 г. Въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от адв.Ю.Д., в качеството му на пълномощник на ищеца А.К.Г., с който оспорва въззивната жалба и моли в обжалваните от „АЕЦ Козлодуй”ЕАД части решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че уредената в чл.69б от КСО възможност за ранно пенсиониране представлява право на работника да се пенсионира по-рано по реда на специални разпоредби, докато правото на работодателя да прекрати договора на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ е обвързано, не от специалните правила, а от общите изисквания на чл.68 от КСО. Излага се също, че районният съд е извършил правилен анализ на законовите разпоредби, въз основа на който е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа се, че решението е правилно и в частта му, с която е оставено без уважение направеното от ответника възражение за прихващане.

В жалбата и отговора не се правят искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Въззивна жалба е постъпила и от адв.Ю.Д., в качеството му на пълномощник на ищеца А.К.Г., против Решение № 166/30.05.2016 год. по гр.д.№ 477/2016 год. на Козлодуйския районен съд, в частта му, с която предявеният от жалбоподателя иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ е бил отхвърлен за сумата над 8176,37 лв.до пълния предявен размер от 13 555,50 лв. Поддържа се, че в тази му част решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и  задължителната съдебна практика. Твърди се, че отхвърлителната част от иска за обезщетение касае периода 20.05.2016г.-02.08.2016г., т.е. периода от датата на последното по делото съдебно заседание пред районния съд до датата, на която изтича 6 месечния срок то чл.225, ал.1 от КТ. Излагат се доводи, че районният съд не е съобразил специфичния характер на иска по чл.225, ал.1 от КТ, още повече, че ищецът продължава да е без работа, поради уволнението и до настоящия момент, като това решение на съда е в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, която жалбоподателя сочи в жалбата си. Иска се при условията на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК въззивната инстанция да събере необходимите доказателства-да извърши констатация от трудовата книжка на ищеца, отнасящи се до нововъзникналите релевантни обстоятелства. Въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната от него част и уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ в пълния му размер, със съответно присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД-гр.Козлодуй. В подадения отговор въззиваемия „АЕЦ Козлодуй”ЕАД оспорва въззивната жалба и моли в обжалваните от А.Г. части решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че районният съд не е разполагал с възможност да присъди обезщетение за бъдещ период, поради което решението му е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон.

В хипотезата на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства-извършена е констатация от трудовата книжка на ищеца, че за времето и след датата на постановяване на обжалваното решение, ищецът не е започвал нова работа.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран от А.К.Г. *** с обективно кумулативно съединени искове против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, както следва: 1/ Иск за признаване за незаконно на уволнението му и отмяна като незаконосъобразна на Заповед №5/18.01.2016год. на изпълнителния директор на дружеството; 2/ Иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност Главен специалист "Контрол на Физическата защита", дирекция "Безопасност и качество", Управление "Сигурност", отдел "Физическа защита", сектор "Анализ и контрол на физическата защита"; 3/ Иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода от 02.02.2016 год. до 02.08.2016 год. в размер на 13555,50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение от 01.08.2005 год. съгласно сключен между тях трудов договор №115/01.08.2005 год., като ищеца Г. е изпълнявал  длъжността, Главен специалист "Физическа защита" в дирекция "Безопасност и качество", управление "Сигурност", отдел "Физическа защита" към ответното дружество. С допълнително споразумение към трудовия договор №856/29.08.2013 год. ищецът е назначен на длъжност Главен специалист "Контрол на Физическата защита", дирекция "Безопасност и качество", Управление "Сигурност", отдел "Физическа защита", сектор "Анализ и контрол на физическата защита", която е заемал и към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение. Посочва се, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 5/18.01.2016 год.  на изпълнителния директор на дружеството на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Навеждат се доводи, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на КТ и КСО.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество "АЕЦ Козлодуй", в който не се оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения, но се навеждат доводи за правилно приложение на материалноправните норми при издаване на заповедта за уволнение.

В подкрепа на твърденията си страните са ангажирали писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните твърдения и доводи, дават основание на въззивния съд да приеме за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че са в трудово правоотношение от 2005 год., което е изменяно неколкократно през годините с допълнителни споразумения към трудовия договор, както и че последната заемана от ищеца А.Г. длъжност е Главен специалист "Контрол на Физическата защита", дирекция "Безопасност и качество", Управление "Сигурност", отдел "Физическа защита", сектор "Анализ и контрол на физическата защита".

Установено е и обстоятелството, че ищеца Г. е придобил право на ранно пенсиониране в условията на § 4 от ПЗР на КСО като лице, работило в условията на І категория труд, за което съответно е бил уведомен от работодателя си, с писмо рег. №5424-ЧР/03.12.2009 год. Между страните не се спори, че ищецът не е подавал молби и заявления до компетентните административни органи за отпускането каквато и да било пенсия, т.е. не се спори, че той не е упражнил правото си на ранно пенсиониране по §4 или по чл.69б, ал.1 от КСО.

С предизвестие рег.№ 438/18.01.2016 год. работодателят е уведомил А.Г., че с изтичането на 30-дневен срок трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Предизвестието е връчено на ищеца на 01.02.2016 год.

Със Заповед № 5/18.01.2016 год. на изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД трудовото правоотношение на А.К.Г. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от 02.02.2016 год. В заповедта е предвидено да му бъдат изплатени следните обезщетения: по чл.220, ал.1 КТ - обезщетение за неспазено предизвести, по чл.222, ал.3 КТ - обезщетение при пенсиониране; по чл.224, ал.1 КТ - обезщетение за неизползван отпуск за 2015 год. -17 дни. Обезщетението по чл.220 КТ е изплатено на ищеца на 14.05.2016 год.

Безспорно е и обстоятелството, че размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ, за последния напълно отработен месец е в размер на 2259,26 лв., съгласно удостоверение с рег. №У-01-661/07.04.2016 год. издадено от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД гр. Козлодуй.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Посочената в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение  разпоредба на чл.328, ал.1, т.10 КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 КТ, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Спорът между страните е свързан единствено с това дали тази законова разпоредба е приложима при едностранно прекратяване на трудов договор с лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не при общите условия на чл.68 КСО, а в условията на ранно пенсиониране по силата на § 4, ал.1 ПЗР на КСО, а от 01.01.2016 год. - по силата на чл.69б КСО. Към датата на получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение-01.02.2016 год., ищецът не е бил навършил общата пенсионна възраст по чл. 68 от КСО /60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете/, съответно не е бил придобил право на пенсиониране по общите условия на чл. 68 от КСО.

Позовавайки се на практика на касационната инстанция, районният съд правилно е приел, че при придобито право на пенсия в хипотезата на § 4 от ПЗР на КСО, какъвто е процесния случай, работодателят не разполага с право едностранно да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. В посочената от първоинстанционния съд практика на ВКС - Решение № 311/14.12.2011 год. по гр.д.№ 88/2011 год., ІІІ гр.о. на ВКС и Определение № 918/20.07.2011 год. по гр.д.№ 1798/2010 год., ІІІ гр.о. на ВКС е прието, че с разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО е създадена преходна възможност за ранно пенсиониране в интерес на посочената категория осигурени лица по своя преценка да се възползват от нея, че това е лично субективно право на работниците и служителите, което не може да се упражни от другата страна в правоотношението - работодателя, както и че за да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят трябва да съобрази изискванията на чл. 68 от КСО по отношение на минималната възраст, а в частта за осигурителния стаж - и този на чл. 104 от КСО.

  Настоящият съдебен състав напълно споделя тази практика, тъй като в случая се касае за неупражнено от работника и/или служителя правото на ранно пенсиониране. След като правото на ранно пенсиониране не е реализирано по волята на ищеца, то основните мотиви в посочените съдебни актове, свеждащи се до това, че работодателят не може да упражнява вместо  работника или служителя личното му субективно право на ранно пенсиониране, се явяват напълно относими към настоящия казус. Както разпоредбата на §4 от ПЗР на КСО, така и разпоредбата на чл.69б от КСО изрично предвиждат, че работника или служителя може да се пенсионира преди да са настъпили общите изисквания на чл.68 от КСО за възраст и осигурителен стаж, поради което следва да се приеме, че  субективно право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.10 от КТ възниква единствено ако посочената възможност е била реализирана от ищеца. В разглеждания случай е установено, че ищецът не е упражнил правото си на ранно пенсиониране било по чл.69б от КСО, било по §4 от ПЗР на КСО, поради което не е възникнало и насрещното право на работодателя едностранно да прекрати договора. Следователно, доколкото ищецът не е упражнил собственото си право на ранно пенсиониране, то  работодателят е разполагал с възможността са прекрати договора на процесното основание само ако са били налице общите изисквания на чл.68 от КСО за минимална възраст и на чл.104 от КСО за осигурителен стаж. Ищецът не отговаря на тези изисквания, поради което на посоченото основание договорът е прекратен незаконосъобразно.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че работодателят неправилно е приложил разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ при прекратяване трудовото правоотношение на А.Г., при което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване незаконността на уволнението се явява основателен и като такъв правилно е уважен от първоинстанционния съд.

 

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:

Искът за възстановяването на незаконосъобразно уволнения работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен иск и следва да бъде уважен при условие, че е уважен главният иск за признаване на уволнението за незаконно, както е в настоящия случай, тъй като за възстановяването се изисква единствено волеизявление на незаконосъобразно уволнения работник или служител в същия смисъл и по надлежния ред.

 По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ:

Първоинстанционният съд е приел, че за да бъде уважен иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ следва да бъде установено по делото, че ищеца е останал без работа за период не повече от 6 месеца след незаконното уволнение, претърпени от това вреди и наличие на причинна връзка между уволнението и вредите. В случая, съда е констатирал, че към датата на приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция 6 -месечния период от време по  чл. 225, ал.1 от КТ не е бил изтекъл, /срокът изтича на 02.08.2016 год./. В тази връзка, районният съд е присъдил на ищеца Г. дължимата сума за съответната част от него, изтекла към горепосочения релевантен момент- датата на приключване на устните състезания по делото-19.05.2016 год. възлизаща на 8176,37 лв. Пред първоинстанционния съд ответното дружество е направило възражение за прихващане на основание чл. 103 ЗЗД, като при евентуално уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. от дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ   да бъде приспадната сумата преведена на ищеца като обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ. Районният съд е приел възражението за прихващане за неоснователно и го е отхвърлил, приемайки, че обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ подлежи на връщане едва след влизане в сила на настоящето решение и то ако в срока по чл.345, ал.1 от КТ ищецът реално заеме длъжността, на която е възстановен.

Въззивният съд намира, че с оглед събраните пред настоящата инстанция доказателства, имащи характер на такива по чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, налице са основанията за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от 6 месеца. Правилно районният съд е приел, че следва да  присъди обезщетението до 19.05.2016г., тъй като към датата на приключване на устните състезания по делото не са били налице предпоставките за  присъждане на обезщетение и за бъдещ период. Пред настоящата инстанция обаче е извършена констатация от трудовата книжка на ищеца, при което е установено, че и към настоящия момент той не е започнал нова работа. Това обстоятелство има характер на нововъзникнало и е от значение за спорното право, поради което и на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да го зачете при постановяване на решението си. Ето защо и предвид събраните по делото доказателства, че в резултат на уволнението ищецът е останал без работа в периода 02.02.2016г.-02.08.2016г., а брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец е в размер на 2259,26 лв., то следващото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ възлиза на сумата от общо 13555,56 лв.

Въззивният състав намира, че неправилно районният съд е отхвърлил направеното от ответника възражение за прихващане на сумата от 2259,26 лв., представляваща изплатено на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Възражението е предявено като евентуално-ако бъде уважен иска по чл.225, ал.1 от КТ, то от това обезщетение да се прихване изплатеното на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Касае се не до възражение за извънсъдебно прихващане по чл.103 от ЗЗД, а до възражение за прихващане в процеса, което е допустимо и за неликвидни вземания, което ще рече, че ликвидността на насрещните вземания настъпва след като с решението се установи тяхното съществуване и изискуемост.

За да отхвърли направеното възражение за съдебно прихващане, районният съд се е позовал на задължителна практика на ВКС, която обаче е относима единствено до обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ, но не и до това по чл.220, ал.1 от КТ. Посочените две обезщетения /по чл.222, ал.3 и по чл.224, ал.1 от КТ/ не зависят от основанието за прекратяване на трудовия договор, а това по чл.224, ал.1 от КТ и от законосъобразното му прекратяване, докато обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ безусловно зависи от наличието на законно уволнение. Следователно, щом като със съдебното решение прекратяването на трудовото правоотношение се обявява за незаконосъобразно, то и изплатеното обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ подлежи на връщане, респ.на прихващане. В този смисъл е решение №623 от 24.06.2012г. на ВКС по гр.дело №933/2001г.,ІІ г.о., което е основополагащо за неправилно цитираното от районния съд решение №311/14.12.2011г.на ВКС по гр.дело №88/2011г.

При това положение и щом като направеното от ответника възражение за прихващане се явява допустимо и е основателно, то ще следва да се извърши, като от размера на полагащото се на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ-сумата от 13555,56 лв. се прихване насрещното вземане от 2259,26 лв. С оглед прихващането, предявеният иск по чл.225, ал.1 от КТ ще следва да бъде уважен до размер на 11296,30 лв., а в останалата му част до пълния предявен размер от 13550,56 лв. бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане. С обжалваното решение районният съд е уважил иска до размер на  сумата от 8176,37 лв., а в останалата му част до пълния предявен размер искът е бил отхвърлен. С оглед изложените в настоящето решение мотиви по отношение периода, за който следва да бъде уважен иска по чл.225, ал.1 от КТ, както и за основателността на възражението за прихващане, решението на РС-Козлодуй за частично отхвърляне на този иск ще следва да бъде отменено  за сумата от 8176,37 лв. до 11296,30 лв. и в тази му част иска ще следва да бъде уважен. В останалата част- за сумата над 11296,30 лв., искът по чл.225, ал.1 от КТ ще следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.

По отношение разноските в първоинстанционното производство:

С определение от 05.07.2016г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, районният съд е изменил постановеното по делото решение в частта му за разноските, приемайки, че разноските, които ответника следва да заплати на пълномощника ищеца в условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, са в размер на 987,87 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Така постановеното определение подлежи на самостоятелно обжалване, но въззивна частна жалба против същото не е постъпила от страните. Ето защо и а тъй като с въззивното решение се потвърждава първоинстанционното решение по отношение исковете, определящи размера на така присъдените от районния съд разноски за пълномощника на ищеца, то същите не  подлежат на изменение от настоящата инстанция.

Следва да се отбележи, че тъй като към датата на постановяване на първоинстанционното решение не са били налице основанията за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 20.05.2016г.до 02.08.2016г., а основанията за това са възникнали след постановяване на решението, то на ищеца не се дължат разноски за производството пред районния съд по отношение така посочената част от обезщетението за оставане без работа, поради уволнението.

С обжалваното решение, съобразно отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ, районният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 54,12 лв. юрисконсултско възнаграждение. Този размер на разноските обаче е определен при неправилно отхвърляне на направеното от ответника възражение за прихващане на сумата от 2259,26 лв., поради което и тъй като с настоящето решение възражението е било прието за основателно, то ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника за първоинстанционното производство допълнително сумата от 388,15 лв., определени по реда на чл.7, ал.2, т.2, вр.с чл.7, ал.1, т.1, пр.последно от Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По отношение на разноските за въззивното производство:

Доколкото за сумата над 8176,37 лв. до размер на сумата 11296,30 лв. /или за разликата от 3119,93 лв./ подадената от ищеца А.Г. въззивна жалба се явява основателна, то съобразно така посочения размер, в полза на пълномощника на ищеца ще следва да бъде присъдено по реда на чл.38 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 448,40 лв., определено на основание чл.7, ал.2, т.2, вр.с чл.7, ал.1, т.1, пр.последно от Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно уважената част от жалбата на „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй, касаеща възражението за прихващане, в полза на този жалбоподател ще следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, в размер на 388,15 лв.

Водим от изложеното, Врачански окръжен съд

 

 

                        Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 166/30.05.2016 год. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №477/2016г. в частта му, с която е отхвърлено като неоснователно възражението на „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй за прихващане на изплатеното на А.К.Г. *** обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.

        ОТМЕНЯ решение № 166/30.05.2016 год. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №477/2016г. и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А.К.Г. *** против „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй, иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ за сумата над 8176,37 лв. до 13555,56 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

       ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй да заплати на А.К.Г. ***, с ЕГН ********** и сумата от 3119,93 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението в периода 20.05.2016г.-02.08.2016г.

       ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К.Г. *** против „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй, иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ за сумата над 11296,30 лв.до пълния предявен размер от 13555,56 лв., като погасен чрез прихващане на сумата от 2259,26 лв., представляваща изплатено на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 166/30.05.2016 год. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №477/2016г. в останалите му обжалвани части, с които са уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.с чл.225, ал.1 от КТ в размер на 8176,37 лв.

ОСЪЖДА А.К.Г. ***, с ЕГН ********** да заплати на „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй, с ЕИК 106513772 сумата от 388,15 лв. деловодни разноски за юристонсултско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд, както и сумата от 388,15 лв.деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй, с ЕИК 106513772 да заплати на адвокат Ю.П.Д. от АК—Монтана, сумата от 448,40 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от въззивната жалба.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

 

Председател:      Членове:1.              2.