Р Е Ш Е Н И Е   № 330

гр. Враца, 25.10.2016 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Враца, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА – ХАЛЬОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ПЕТРОВА

                                                                                             мл. с. КАЛИНА ХРИСТОВА

 

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от мл. съдия Христова в. гр. д. № 467 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 313 от 19.05.2016 г. по гр. д. № 392/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, втори граждански състав, са уважени предявените от И.Т.М. срещу Северозападно държавно предприятие – гр. Враца кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 173, ал. 3 и пар. 12 от ПЗР на ЗГ и чл. 86 ЗЗД, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумите от 1 800 лева, представляваща задържана гаранция по Договор за управление № 68/23.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 28.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и 212.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2014 г. до 27.01.2016 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Северозападно държавно предприятие – гр. Враца е осъдено да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 614.50 лева.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Северозападно държавно предприятие – гр. Враца, представлявано от Директора инж. Ц. Ц., с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Твърди се, че постановеното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е достигнал до неправилния краен извод, че не е налице завършен фактически състав на осъществен от ищеца деликт. Посочва се, че в т. 3, 7 и 8 от Заповед № РД13-3/08.01.2016 г. на Директора на СЗДП, издадена по надлежния законов ред, се съдържа конкретен размер на причинените вреди, а именно 12 461.16 лева, което е достатъчно основание за задържане на внесената от ищеца гаранция в полза на СЗДП. Счита, че от събрания доказателствен материал се установява наличието на всички изискуеми предпоставки от фактическия състав на деликта, като размерът на причинените от действията и бездействията на въззиваемия вреди многократно надвишава размера на задържаната гаранция, чието връщане се претендира. Ето защо моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу СЗДП искове като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от И.Т.М., в който се излага становище за неоснователност на доводите, изтъкнати във въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и постановено при правилен анализ на доказателствения материал, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията за съдържание и приложения съгласно чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. 

След преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, съобразно наведените от страните доводи, настоящият въззивен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че по силата на Договор за управление № 68/23.09.2013 г. „Северозападно държавно предприятие” ДП е възложило на инж. И.М. да ръководи и представлява „Държавно горско стопанство” – Плевен и последният е назначен за Директор на Териториално поделение ДГС – Плевен.

Съгласно чл. 16 от договора, Директорът на ТП внася в полза на „Северозападно държавно предприятие” гаранция за качествено изпълнение на договора в размер на месечното му възнаграждение в срок до три месеца от подписване на договора. На 13.12.2013 г. инж. М. внесъл по сметка на предприятието сумата от 1 800 лева, представляваща гаранция за добро изпълнение на договора.

Между страните не е спорно, че Договор за управление № 68/23.09.2013 г. е прекратен на 30.11.2014 г.

Със Заповед № РД13-3/08.01.2016 г., издадена от Директора на „Северозападно държавно предприятие” ДП, внесената от инж. М. гаранция за добро изпълнение в размер на 1 800 лева е определено да остане в полза на „Северозападно държавно предприятие” ДП. В заповедта е посочено, че в качеството си на директор на „Държавно горско стопанство” – Плевен за периода 23.09.2013 г. – 30.11.2014 г. инж. М. *** в размер на 12 461.16 лева, което е основание за задържане на внесената от него гаранция.

При така установената фактическа обстановка и при направените във въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд приел предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 173, ал. 3 и пар. 12 от ПЗР на ЗГ и чл. 86 ЗЗД за основателни, поради което ги е уважил изцяло. За да достигне до този извод, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършване на изброените в Заповед № РД13-3/08.01.2016 г. на Директора на „Северозападно държавно предприятие” ДП и вменени на М. нарушения. Този извод е правилен, като въззивният съд намира, че следва да добави от правна страна следното:

Договор за управление № 68/23.09.2013 г. е сключен на основание чл. 173, ал. 3 ЗГ, съгласно който Директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения за срок 5 години. Съгласно чл. 16 от договора, Директорът на ТП внася в полза на „Северозападно държавно предприятие” гаранция за качествено изпълнение на договора в размер на месечното му възнаграждение в срок до три месеца от подписване на договора.

В чл. 17 от договора е регламентирана процедурата по освобождаване на директора на териториалното поделение от отговорност, както и в какви случаи се задържа внесената гаранция за добро изпълнение. Съгласно ал. 1, директорът на ТП се освобождава от отговорност с акт на директора на СЗДП след извършен одит, като одитът се възлага в срок от 14 дни след прекратяване на договора за управление /ал. 2/. Ал. 3 указва, че в срок от един месец от изготвяне на одитния доклад директорът на предприятието издава заповед за възстановяване на внесената гаранция или съответно за нейното удържане. Гаранцията се задържа в полза на предприятието, когато в одитния доклад се съдържат констатации за причинени от действията или бездействията на директора на ТП вреди на предприятието /ал. 4/.

Следва да се посочи, че чл. 17 урежда освобождаване на директора от отговорност като управител на териториалното поделение, а не освобождаването му от длъжност и прекратяване на договора, които са уредени в чл. 19 и сл. от договора.

Следователно, за да има основание за задържане на внесената от директора на териториалното поделение гаранция за добро изпълнение, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. прекратен договор за управление; 2. заповед от директора на СЗДП за възлагане на одит, издадена в 14-дневен срок от прекратяване на договора; 3. одитен доклад, в който са констатирани причинени от действия или бездействия на директора на ТП вреди на предприятието; 4. причинна връзка между вредите и поведението на директора на ТП; 5. заповед за задържане на внесената гаранция, издадена от директора на СЗДП в едномесечен срок от изготвяне на одитния доклад.

В настоящия случай не са доказани всички елементи на гореописания фактически състав.

Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното неизпълнение на задълженията на управителя, изразяващо се в действия и/или бездействие, като това му поведение възпрепятства управлението на предприятието и от което са последвали вреди. Правото на предприятието да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от осъществения фактически състав на т. нар. управителски деликт /в този смисъл Решение № 209/22.06.2015 г. по дело № 4117/2013 г., ВКС, II т. о./. Но управителят /независимо настоящ или бивш/ носи имуществена отговорност спрямо предприятието само ако последното съумее да докаже неговото виновно вредоносно поведение, причинените от същото вреди на предприятието и причинната връзка между тях.

Т. е. в тежест на „Северозападно държавно предприятие” ДП е да докаже по делото наличието на основание за задържане на внесената гаранция. Такова доказване не е направено. Липсват доказателства за извършен одит – издадена заповед на директора на СЗДП в 14-дневен срок от прекратяване на договора за управление, от кого е извършен, спазена ли е процедурата, липсва одитен доклад, който да съдържа необходимите констатации за причинени вреди от виновното поведение на директора на териториалното поведение. По делото е представена единствено Заповед № РД13-3/08.01.2016 г., издадена от Директора на „Северозападно държавно предприятие” ДП, с която е задържана внесената от М. гаранция. В същата бланкетно е записано, че се издава въз основа на извършен финансов одит. Заповедта съдържа седем нарушения, вменени на инж. М.. За извършването на същите не са представени никакви доказателства. Останалите документи, представени с отговора на исковата молба, не установяват извършване на посочените в заповедта нарушения. Същите представляват различни договори или позволителни за сеч, които установяват някакви действия, извършени от М., но по никакъв начин от тях не може да се заключи за действие или бездействие на въззиваемия, довело до вреди за управляваното от него предприятие. Повечето от документите въобще не са съставени и не носят подписа на М., а част от договорите са сключени преди сключването на договора за управление.

Заповедта за задържане на внесената гаранция е издадена една година и два месеца след прекратяване на договора за управление, което само по себе си е много дълъг период, а освен това няма данни дали е спазен едномесечният срок от изготвяне на одитния доклад.

 

 

С оглед всичко гореизложено искът, предявен от инж. М., е основателен, както правилно е приел и районният съд, а възраженията на СЗДП са недоказани. Районният съд е анализирал съвкупно събраните доказателства, които установяват фактическата обстановка по спора, и е достигнал до правилен краен извод за основателност на иска. Следователно решението следва да бъде потвърдено по отношения на главния иск за осъждане на СЗДП да върне на М. внесената от него гаранция в размер на 1 800 лева.

Искът за мораторна лихва, доколкото е акцесорен, също е основателен, но не за целия претендиран период. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предявен за сумата от 212.35 лева за периода от 30.11.2014 г. – датата на прекратяване на договора за управление до 27.01.2016 г. Съгласно договора за управление, задължението за връщане на внесената гаранция не възниква от датата на прекратяването на същия. Съгласно чл. 17, ал. 2 и 3 от договора, в 14 – дневен срок от прекратяването му се назначава одит, а заповедта за възстановяване или удържане на гаранцията се издава в едномесечен срок от одитния доклад. Съответно забавата започва да тече от издаване на Заповед № РД13-3/08.01.2016 г. на Директора на „Северозападно държавно предприятие” ДП. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за периода 09.01.2016 г. – 27.01.2016 г. за сумата от 10.02 лева. Решението на РС по този иск следва да бъде отменено за разликата над 10.02 лева до пълния предявен размер от 212.35 лева.

По разноските:

С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските, като същите следва да бъдат присъдени на страните съобразно уважената, респ. отхвърлената част на иска. Ищецът е направил разноски в първоинстанционното производство в общ размер на 622 лева, в това число 122 лева държавна такса и 500 лева платен адвокатски хонорар. Съобразно уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 559.46 лева.

Ответникът е направил разноски в първоинстанционното производство в размер на 370.86 лева – юрисконсултско възнаграждение, като съобразно отхвърлената част на иска ищецът следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 37.30 лева.

Във въззивното производство въззиваемото предприятие е сторило разноски в размер на 431.86 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът следва да бъде осъден да й заплати сума в размер на 43.42 лева съразмерно с отхвърлената част на иска.

Въззивникът е сторил разноски в размер на 500 лева – платен адвокатски хонорар, като въззиваемото предприятие съобразно уважената част на исковете следва да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 449.73 лева.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 313 от 19.05.2016 г. по гр. д. № 392/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, Втори граждански състав, В ЧАСТТА, с която е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 10.02 лева /десет лева и две стотинки/ до пълния предявен размер от 212.35 лева /двеста и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/, както и за периода от 30.11.2014 г. до 09.01.2016 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.М. срещу„Северозападно държавно предприятие” ДП иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 10.02 лева /десет лева и две стотинки/ до пълния предявен размер от 212.35 лева /двеста и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/, както и за периода от 30.11.2014 г. до 09.01.2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 313 от 19.05.2016 г. по гр. д. № 392/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, Втори граждански състав, в останалата част.

ОСЪЖДА „Северозападно държавно предприятие” ДП, ЕИК 201617476, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. „Христо Ботев” № 2, етаж 3, представлявано от директора инж. Цветко Цветков, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на И.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер 1 009.19 лева /хиляда и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените за двете съдебни инстанции разноски съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА И.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Северозападно държавно предприятие” ДП, ЕИК 201617476, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. „Христо Ботев” № 2, етаж 3, представлявано от директора инж. Ц. Ц., сума в размер 80.72 лева /осемдесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направените разноски за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част на иска.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

          ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                           

 

              2.