Р Е Ш Е Н И Е 308

 

гр. ВРАЦА,06.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение в

публичното заседание на 30.09.2016г.  в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Пенка Петрова

      мл.с.:Калина Христова

                                     

в присъствието на:

прокурора                      секретар М.К.,

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова в.гр. дело N` 468  по описа за 2016 година,

 

за да се произнесе взе предвид следното:

     "Водоснабдяване и канализация" ООД гр.Враца,е обжалвало решение на РС гр.Враца от 25.07.2016г.,постановено по гр.д. № 1568/2016г.,с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД,и е прието,че въззиваемият не дължи на дружеството сумите,предмет на ч.гр.д.№ 564/2016 година по описа на РС Враца. Излага се във въззивната жалба,че обжалваното решение е неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон,и необосновано.Правните изводи на съда не кореспондирали с доказателствата по делото.Същите не били обсъдени задълбочено,поотделно и в тяхната съвкупност,което довело първоинстанционният съд до неправилни крайни изводи.Иска се отмяна на първоинстанционното решение,и вместо него постановяване на друго,с което предявените искове се уважат.Претендират се разноски за двете инстанции.

    Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

    Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна.

   “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца,е предявило пред първоинстанционния съд установителни искове против въззиваемия за признаване за установено, че същият дължи на въззивника сумата от 467,53 лв., представляваща главница за доставени, но незаплатени ВиК услуги в жилище, находящо се в гр.Враца, ул.“***“ № 68, вх.А, ап.28, за периода от 03.09.2009 г. до 01.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 66,01 лева – лихва за забава за периода от 01.12.2009 г. до 09.11.2015 г., за които суми между страните било сключено споразумение от 08.02.2013 г.,по силата на което въззиваемият приел задълженията за исковия период като свои,и се задължил да ги заплати в определени срокове,конкретизирани в споразумението.

В исковата молба се излага, че въззиваемият заплатил незначителна част от сумата по споразумението, като продължавал да дължи на дружеството исковите суми.Въззивникът поддържа, че за защита на интересите си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което в РС - Враца било образувано ч.гр.д. № 564/2016 г. по описа на ВрРС,и издадена заповед за изпълнение.Издадената от съда заповед била оспорена в срок, от което въззивникът извежда интереса си от водене на настоящото производство.

   С определение от открито съдебно заседание,проведено на 19.07.2016 г., съдът е приел, че въззиваемият не е подал писмен отговор по реда на чл.131 ГПК.

От приложеното ч.гр.д.№ 564/2016г.на РС Враца се установява, че съдът е разпоредил длъжникът-настоящ въззиваем да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца сумата от 467,53 лева, представляваща главница за незаплатено задължение за предоставени ВиК услуги за периода от 03.09.2009 г. до 01.01.2012 г. за жилище с адрес: ул.“***“ № 68, вх.А, ап.28, лихва за забава в размер на 66,01 лева, за периода от 02.12.2009 г. до 09.11.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева – държавна такса,които суми според изложеното в заявлението са дължими от въззиваемия по силата на сключено между него и въззивника споразумение,обективирано в споразумителен протокол на 08.02.2013г.

Против заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника, в което същият завява, че не дължи сумата по заповедта за изпълнение, тъй като не е единствен собственик на процесното жилище, а притежава ½ ид.ч. от него. Изразява становище, че посоченото задължение следва да се поеме и от другия съсобственик – Любомира Христова-негова сестра. Отделно от горното, излага доводи, че на 08.07.2015 г. е направил отказ от наследство, вписан в особената книга на Районен съд – гр.Враца.

Във връзка със заявеното от ответника възражение, в срока по чл.415 ГПК въззивникът е предявил настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

От представените в заповедното производство с възражението против издадената заповед писмени доказателства, се установява, че собственик на процесното жилище,за което се претендират незаплатените В и К услуги , е Б. Ц. Х.,***.02.2008 г,и оставил наследници по закон две деца - настоящия въззиваем – син и Л. Х. - дъщеря.Видно от удостоверение изх.№ 59/08.07.2015 г., издадено от РС – Враца ,е, че на същата дата въззиваемият е заявил отказ от наследството, останало след смъртта на неговия баща Б. Ц. Х., починал на 28.02.2008 г., като отказът е вписан в особената книга на съда на стр.81 под № 59 от 08.07.2015 г.

По делото е представен споразумителен протокол от 08.02.2013 г., сключен между „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Враца и въззиваемия, в който е отразено, че последният, като законен наследник на своя баща – титуляр по партида за предоставяне на ВиК услуги за процесния имот,и като реален потребител на тези услуги, признава задължение към дружеството в размер на 484,84 лева – главница и 70,42 лева – лихви, за консумация за периода от 03.09.2009 г. до 01.01.2012 г., като е уговорено заплащане на горните задължения в срок до 31.03.2013 г. 

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.В  заключението си вещото лице е отразило, че при извършена проверка във въззивното дружество е констатирало, че за процесния имот има открита и заведена партида с титуляр Б. Ц. Х., за която през периода от 03.09.2009 г. до 01.01.2012 г. има  незаплатени задължения по издадени фактури на обща стойност 467,53 лева,като лихвата за забава върху незаплатените суми е в размер на 66,01 лева.

При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства,първоинстанционният съд приел предявените искове за неоснователни и недоказани и ги отхвърлил.Изложил е съображения,че титуляр на партидата е починалия наследодател,и,че след неговата смърт с оглед разпоредбата на чл.59 ал.1 от ОУ, наследниците не са изпълнили задължението си в 30-дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата,нито пък ВиК операторът изпълнил задълженията си по чл.59 ал.2 от ОУ да промени партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, а при липса на споразумение между наследниците да открие партида на всички наследници, отговарящи пропорционално на дела си.Приел е при това положение, че подписаният от въззивника споразумителен протокол не дерогира общата разпоредба на чл.59 ал.2 от ОУ относно задължението на оператора – настоящ въззивник досежно кръга на задължените лица.Първоинстанционният съд също така е изложил,че след смъртта на наследодателя – потребител, облигационната връзка се запазва, като отговорността за възникнали задължения по нея следва да се поеме от наследниците му, които отговарят съобразно припадащата им се от наследството част. За да отговаря обаче за задълженията, с които е обременено наследството, оставено от наследодателя му, въззивникът следва съгласно чл.60, ал.1 ЗН да е приел наследството, което приемане произвежда действие от откриване на наследството. В конкретния случай било видно от представеното по делото удостоверение е, че въззиваемият е заявил отказ от наследството.С извършването на валиден отказ се счита/според изложеното в мотивите/, че лицето, призовано към наследяване, изобщо не е придобивало качеството на наследник. В случая съдът не обсъждал действията на въззиваемия преди вписването на отказа му от наследство, тъй като въззивникът-ищец в първата инстанция не е навеждал искания и възражения в тази насока.

Въззивната инстанция в настоящия си състав споделя по принцип теоретичните обосновки на първоинстанционния съд относно характера на облигационното правоотношение с наследодателя-потребител,задълженията на наследниците и ВиК оператора след смъртта на наследодателя,относно приемането и отказа от наследство.Не споделя,обаче,крайните правни изводи относно неоснователност на претенциите,и намира,че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.

Няма спор,че облигационната връзка е била възникнала между наследодателя и ВиК оператора,и,че след неговата смърт наследниците и оператора е следвало да изпълнят задълженията си,произтичащи от разп.на чл.59 ал.1 и 2 от ОУ.Няма спор и относно факта,че в конкретния случай нито наследниците,нито ВиК операторът са изпълнили тези си задължения.Безспорен е също така и факта,че наследниците при приемане на наследството отговарят за задълженията на наследодателя пропорционално на дела си,респ.,че при направен отказ от наследство не носят никаква отговорност за задълженията.

В конкретния случай,обаче,претенциите на въззивника не произтичат от неизпълнено от наследодателя облигационно задължение,респ.отговорността на наследниците му не се претендира на основание наследствено правоприемство.Претенциите в конкретния случай са свързани и произтичат от подписания от въззиваемия и ВиК оператора споразумителен протокол от 08.02.2013г.,по силата на който въззиваемият е поел задължение за заплати за своя сметка дължимите от наследодателя суми за исковия период.Сключеният между страните споразумителен протокол представлява спогодба,и има характер на договор – чл.365 ЗЗД. Въззиваемият не е оспорил материалната доказателствена сила на споразумителния протокол-спогодба от 08.02.2013 год., а и от заключението на вещото лице е установено, че същият не е заплатил сумата по споразумителния протокол.Със сключване на споразумението-спогодба,съгласно цитираната разпоредба на ЗЗД,страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.С взаимни отстъпки могат да се създадат,изменят или погасят и правоотношения,които не са били предмет на спора. Съгласно този взаимен акт въззиваемият следва да заплати на въззивното дружество исковата сума. Сключеното споразумение,както се изложи има характер на  извънсъдебна спогодба,същата не противоречи на закона,и не е оборена доказателствената й сила,нещо повече – като писмено доказателство даже не е оспорена, поради което обвързва страните и представлява самостоятелно правно основание за предяваване на исковата претенция. За правата на въззивника-ищец, като кредитор на посоченото в спогодбата вземане е без значение характера на съществувалото предходно правоотношение,кои са наследниците на наследодателя,какви са правата им от наследството,кои от наследниците са направили или не отказ от наследство.За прецизност настоящият състав намира за необходимо да отбележи,че с подписване на споразумителния протокол от 2013г.въззиваемият е изразил недвусмислено воля за приемане на наследството,при което направения в по-късен момент отказ от наследство се явява и нищожен.Установено е по делото,че въззиваемият не е изпълнил задължението си по сключения договор-спогодба.Поради изложеното настоящият състав приема, че въззиваемият дължи на въззивника заплащане на процесните суми на основание чл.79 ал.1 ЗЗД.

С оглед изложеното, въззивната жалба се явява основателна. Като такава следва да се уважи,като първоинстанционното решение се отмени,и вместо него се постанови друго,с което предявените искове се уважат.При този изход на делото на въззивника се дължат и направените по делото разноски пред двете инстанции съгласно представените списъци.

  Водим от горното,ВОС   

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ решение на районен съд гр.Враца от 25.07.2016г.,постановено по гр.д.№ 1568/2016г. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“А. Стамболийски“ № 2 и К. Б.Х.,че К.Б.Х. *** , ЕГН ********** дължи на "В и К" ООД гр.Враца по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 467,53 лв., представляваща главница за доставени, но незаплатени ВиК услуги в жилище, находящо се в гр.Враца, ул.“***“ № **, вх.А, ап.28, през периода от 03.09.2009 г. до 01.01.2012 г.,предмет на споразумителен протокол от 08.02.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 66,01 лева – лихва за забава за периода от 01.12.2009 г. до 09.11.2015 г.,и 25 лева разноски,за които суми е издадена заповед №366 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.02.2016 г. по ч.гр.д. № 564/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Враца.

Осъжда К.Б.Х. *** да заплати на "В и К" ООД гр.Враца разноски пред първата инстанция в размер на 550 лв. и 350 лв. разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        

 

Председател:...........        Членове:  1..........

 

 

 

2..........