Р Е Ш Е Н И Е 325

 

гр. ВРАЦА,21.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
 
        Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на тридесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова

    Членове:Пенка Петрова

   Мл.съдия:Калина Христова          

 

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия Пенка Петрова въззивно гражданско дело №501/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

"АЕЦ Козлодуй" ЕАД гр.Козлодуй, е обжалвало решение на РС гр.Козлодуй от 13.07.2016 год., постановено по гр.дело № 429/2016 год.,в частта, в която са уважени предявените против него искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ – за уважената част в размер на 8952,86 лв. Излага се във въззивната жалба,че решението на РС Козлодуй в обжалваните части е неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон,и необосновано. Правните изводи на съда не кореспондирали с доказателствата по делото. Същите не били обсъдени задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност, което довело първоинстанционният съд до неправилни крайни изводи. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове се отхвърлят и в уважените им части. Претендират се разноски за двете инстанции.

    Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.В срока за отговор е подала насрещна въззивна жалба против същото решение в частта, в която е отхвърлена претенцията на въззивницата-ищец в първата инстанция с правно основание чл.334 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ за разликата от уважената част в размер на 8952,86 лв. до пълния предявен размер 11510,82 лв. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него – постановяване на ново решение, с което претенцията са уважи в пълен размер за целия шестмесечен период след уволнението,и не се уважава като неоснователно направеното от противната страна възражение за прихващане на дължимото обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ с изплатеното обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 ал.1 КТ. С насрещната въззивна жалба е поискано събиране на ново доказателства – констатация от трудовата книжка,с оглед установяване на факта,че въззиваемата не е работила по друго трудово правоотношение след 07.07.2016г.- датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция.Ответникът по насрещната въззивна жалба оспорва същата. Моли да бъде оставена без уважение.

     Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства,освен направената констатация от трудовата книжка на въззиваемата.

     Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивните жалби, счита, че същите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК,респ.чл.263 ал.2 ГПК,отговарят на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК, подадени са от страни с необходимата легитимация и правен интерес, насочени са против съдебен акт от категорията на обжалваемите, което ги прави процесуално допустими.По същество първата въззивна жалба е неоснователна,а втората – частично основателна.

     Районен съд гр.Козлодуй,е сезиран от Д.С.Л. *** с обективно кумулативно съединени искове против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД,гр.Козлодуй с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ, както следва: 1/ Иск за признаване за незаконно на уволнението му и отмяна като незаконосъобразна на Заповед №6/18.01.2016 год. на изпълнителния директор на дружеството,с която е прекратено трудовото правоотношение с въззиваемата на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ 2/ Иск за възстановяване на въззиваемата – ищца в първата инстанция на заеманата преди уволнението длъжност "Организатор документация",дирекция "Производство",ЕП-2,направление "Ремонт",отдел"изпълнение на ремонта",цех "Оборудване-1-ви контур", група "Технологично осигуряване"; 3/ Иск за присъждане обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето, през което въззиваемата е останала без работа поради уволнението за шест месеца в размер на 15276,00 лева,намален в хода на процеса на 11510,82 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се поддържа, че страните са били в трудово правоотношение от 28.02.1974 год.,съгласно сключен между тях безсрочен трудов договор, като въззиваемата изпълнявала към въззиваемото дружество различни длъжности,последната от които - "Организатор документация", дирекция "Производство", ЕП-2, Направление "Ремонт", цех "Оборудване-1-ви контур", група "Технологично осигуряване".Сочи се, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 6/18.01.2016 год.  на изпълнителния директор на дружеството, след като на 20.01.2016 год. работодателят е връчил на въззиваемата предизвестие по чл.326 от КТ за прекратяване на безсрочния й трудов договор на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Навеждат се доводи, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на КТ и КСО. Твърди се, че спрямо нея е осъществена дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация, както и ,че са нарушени чл. 11 т. 4 и 5, предл. 7 и 9 от КТД и на чл. 18 ал. 3 и чл. 19 от КТД, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си преди уволнението на въззиваемата да уволни работниците, придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излагат се доводи, че е нарушен и чл. 15, чл. 25 и чл. 31 от Хартата на основните права и свободи, както и Директива 2000/78/ЕО от 27.11.2000 г. и ратифицираните от България конвенции с номера 111, 122 и 183, всички на Международната организация на труда. 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от въззивното дружество "АЕЦ Козлодуй", в който не се оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения, но се навеждат доводи за правилно приложение на материалноправните норми при издаване на заповедта за уволнение. Направено е и възражение за прихващане на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ с изплатеното от работодателя на въззиваемата обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 КТ в размер на 1 918.47 лева. В подкрепа на това си твърдение въззивникът е представил фиш за получено трудово възнаграждение за месец януари 2016 год., от който безспорно се установява, че същия месец на въззиваемата е било изплатено това обезщетение,за което обстоятелство страните не спорят.

Установено е от представените писмени доказателства,това е безспорно и между страните, че същите са в трудово правоотношение от 1974 год., което е изменяно многократно през годините с допълнителни споразумения към трудовия договор, както и че последната заемана от въззиваемата длъжност е "Организатор документация",към посочените по горе дирекция, направление , цех,и група.

Установено е по делото и обстоятелството, че въззиваемата Л. е придобила право на ранно пенсиониране в условията на § 4 от ПЗР на КСО като лице, работило в условията на ІІ категория труд, за което съответно е била уведомена от работодателя си, с писмо рег. №3941-ЧР/17.09.2008 год. Между страните не се спори, че въззиваемата не е подавала молби и заявления до компетентните административни органи за отпускането каквато и да било пенсия, т.е. не се спори, че тя не е упражнил правото си на ранно пенсиониране по §4 или по чл.69б ал.1 от КСО.

С предизвестие рег.№ 117/08.01.2016 год. работодателят е уведомил Д.Л., че с изтичането на 30-дневен срок трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ. Предизвестието е връчено на въззиваемата на 20.01.2016 год.

Със Заповед № 6/18.01.2016 год. на изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД гр.Козлодуй,трудовото правоотношение на Д.Л. е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ, считано от 21.01.2016 год. В заповедта е предвидено да й бъдат изплатени обезщетения по чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие, по чл.222 ал.3 КТ - обезщетение при пенсиониране и по чл.224 ал.1 КТ - обезщетение за неизползван отпуск за 2015 год. -51 дни и за 2016 год.-4 дни. Обезщетението по чл.220 КТ е изплатено на въззиваемата.

Безспорно е и обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение на въззиваемата Л., съгласно разпоредбата на чл.228 ал.1 КТ за последния напълно отработен месец преди уволнениети е в размер на 1918.47 лв., съгласно удостоверение с рег. №У-01-623/31.03.2016 год. издадено от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД гр. Козлодуй.

От заключението на назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е установено, че към датата на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение въззиваемата е била на възраст 60 год. 7 м. и 5 дни, и не е придобила право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.68 ал.1 КСО, но е придобила правото на т. нар. "ранно пенсиониране" при втора категория труд, съгласно хипотезата на чл.69б ал.2 т.1 КСО. Експертът е дал заключение за общия размер на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ, изчислено на база последно брутно трудово възнаграждение /1918.47 лв./за периода от 21.01.2016 год. до 19.07.2016 год. в размер на 11510.82 лв.

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ за основателни и доказани и ги уважил.Изложил е,че  разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10 КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326 ал.2 КТ, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,и,че спорът между страните е свързан единствено с това дали тази законова разпоредба е приложима при едностранно прекратяване на трудов договор с лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не при общите условия на чл.68 КСО, а в условията на ранно пенсиониране по силата на § 4 ал.1 ПЗР на КСО, а от 01.01.2016 год. - по силата на чл.69б КСО.Изложил е също такаа,че към датата на получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение-20.01.2016 год., въззиваемата не е била навършила общата пенсионна възраст по чл. 68 от КСО /60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца от мъжете/, съответно не е била придобила право на пенсиониране по общите условия на чл. 68 от КСО.

Позовавайки се и на практика на касационната инстанция, районният съд е приел, че при придобито право на пенсия в хипотезата на § 4 от ПЗР на КСО, какъвто е процесния случай, работодателят не разполага с право едностранно да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ.Изложил е,че в посочената от практика на ВКС - Решение № 311/14.12.2011 год. по гр.д.№ 88/2011 год., ІІІ гр.о. на ВКС и Определение № 918/20.07.2011 год. по гр.д.№ 1798/2010 год., ІІІ гр.о. на ВКС се приема, че с разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО е създадена преходна възможност за ранно пенсиониране в интерес на посочената категория осигурени лица по своя преценка да се възползват от нея, че това е лично субективно право на работниците и служителите, което не може да се упражни от другата страна в правоотношението - работодателя, както и че за да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят трябва да съобрази изискванията на чл. 68 от КСО по отношение на минималната възраст, а в частта за осигурителния стаж - и тези на чл. 104 от КСО.

Настоящият съдебен състав напълно споделя фактическите и правни изводи на първата инстанция в тази насока,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първата инстанция.В случая се касае за неупражнено от работника и/или служителя право на ранно пенсиониране. След като правото на ранно пенсиониране не е реализирано по волята на работника/служителя, то основните мотиви в посочените съдебни актове, свеждащи се до това, че работодателят не може да упражнява вместо  работника или служителя личното му субективно право на ранно пенсиониране, се явяват напълно относими към настоящия казус. Както разпоредбата на §4 от ПЗР на КСО, така и разпоредбата на чл.69б от КСО изрично предвиждат, че работникът или служителят може да се пенсионира преди да са настъпили общите изисквания на чл.68 от КСО за възраст и осигурителен стаж, поради което следва да се приеме, че  субективно право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.10 от КТ възниква,единствено ако посочената възможност е била реализирана от въззиваемата. В разглеждания случай е установено, че въззиваемата не е упражнила правото си на ранно пенсиониране било по чл.69б от КСО, било по §4 от ПЗР на КСО, поради което не е възникнало и насрещното право на работодателя едностранно да прекрати договора. Следователно, доколкото въззиваемата не е упражнила собственото си право на ранно пенсиониране, то  работодателят е разполагал с възможността да прекрати договора на процесното основание само ако са били налице общите изисквания на чл.68 от КСО за минимална възраст и на чл.104 от КСО за осигурителен стаж. Въззиваемата не отговаря на тези изисквания, поради което на посоченото основание договорът е прекратен незаконосъобразно.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че работодателят неправилно е приложил разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10 КТ при прекратяване трудовото правоотношение на Д.Л., при което предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване незаконността на уволнението се явява основателен и като такъв правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Искът за възстановяването на незаконосъобразно уволнения работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен,и следва да бъде уважен при условие, че е уважен главният иск за признаване на уволнението за незаконно, както е в настоящия случай, тъй като за възстановяването се изисква единствено волеизявление на незаконосъобразно уволнения работник или служител в същия смисъл и по надлежния ред.

С оглед изложеното първоинстанционното решение в частите,касаещи исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ се явява правилно.Като такова следва да бъде потвърдено,респ.въззивната жалба на въззивника – оставена без уважение като неоснователна.

Основателен се явява и предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ.За да бъде уважен иска по чл. 344 ал.1 т. 3 КТ следва да бъде установено по делото, че въззиваемата е останала без работа за период не повече от 6 месеца след незаконното уволнение, претърпяла е от това вреди и е налице наличие на причинна връзка между уволнението и вредите. В случая, съдът е констатирал, че към датата на приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция 6 -месечния период от време по  чл. 225 ал.1 от КТ не е бил изтекъл, /срокът изтича на 20.07.2016 год./. Тъй като крайният момент, към който се е произнесъл съдът с решението си е моментът на прекратяване на съдебното дирене, искът е бил уважен за периода от 20.01.2016 год. /датата на връчването на заповедта, от която уволнението поражда действие/ до 07.07.2016 год. /датата на приключване на съдебното дирене по делото/. За периода от 20.01.2016 год. до 07.07.2016 год. съдът правилно е приел, че се дължи обезщетение в размер на 5 брутни трудови възнаграждения, или сумата 9 592.35 и още за 14 дни – 1278.98 лева, или обезщетение в размер на общо 10 871.33 лева, като за разликата до 20.07.2016 год. или до претендирания размер от 11 510.82 лева, съдът е отхвърлил иска като неоснователен с оглед обстоятелството, че се претендира обезщетение за бъдещ период, ненастъпил към приключване на съдебното дирене на 07.07.2016 год. Сумата на обезщетението е присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 18.03.2016 год. до окончателното плащане на главницата.

Пред първоинстанционния съд въззивното дружество е направило възражение за прихващане на основание чл. 103 ЗЗД, като при евентуално уважаване на иска по чл. 344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ от дължимото обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ   да бъде приспадната сумата преведена на въззиваемата като обезщетение по чл. 220 ал.1 КТ. Районният съд е приел възражението за прихващане за основателно и го е уважил, приемайки, че следва да се прихване от размера на обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 КТ полученото от въззиваемата обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

Въззивната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния и в частта им,касаеща иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ.Правилно районният съд е приел, че следва да  присъди обезщетението по чл.225 ал.1 КТ,тъй като от доказателствата по делото безспорно е установено,че след прекратяване на трудовото правоотношение въззиваемата не е работила по друго такова,в резултат на което е претърпяла вреди,които са в причинна връзка именно с уволнението,отменено като незаконосъобразно.Правилни са изводите на съда и относно факта,че обезщетението по чл.225 ал.1 КТ следва да се присъди до 07.07.2016 год., тъй като към датата на приключване на устните състезания по делото не са били налице предпоставките за  присъждане на обезщетение за бъдещ период. Пред настоящата инстанция обаче е извършена констатация от трудовата книжка на въззиваемата, при което е установено, че и към настоящия момент тя не е започнала нова работа. Това обстоятелство има характер на нововъзникнало,и е от значение за спорното право, поради което и на основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът е длъжен да го зачете при постановяване на решението си. Ето защо и предвид събраните по делото доказателства пред настоящата инстанция, че в резултат на уволнението въззиваемата е останала без работа в периода и след 07.07.2016г., то следващото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, след правилно извършеното прихващане по чл. 103 ЗЗД,  възлиза на сумата от общо 9592,35 лв.Предявеният иск по чл.225 ал.3 КТ се явява основателен и доказан за целия претендиран период,и следва да бъде уважен и в отхвърлената му част за разликата от уважената част 8952,86 лв. до 9592,35 лв.,или за 639,49 лв.за периода 07.07.2016г. – 20.07.2016г.В тази и част насрещната въззивна жалба е основателна и като такава следва да се уважи,като първоинстанционното решение в тази му част се отмени,и вместо него се постанови друго в горния смисъл.

Доводите в насрещната въззивната жалба,че не следва да се прихваща изплатеното обезщетение по чл.220 ал.1 КТ с част от дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ са неоснователни.Налице са предпоставките на чл.103 ЗЗД за извършване на компенсация.Вземането на въззивника във връзка с изплатеното обезщетение по чл.220 ал.1 КТ е изискуемо и ликвидно.Обезщетението по чл.220 ал.1 КТ е дължимо единствено при заповед,която не е отменена/и не е спазен срока на предизвестие/,какъвто не е конкретния случай.

Тъй като към датата на постановяване на първоинстанционното решение не са били налице основанията за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 07.07.2016 год. до 20.07.2016 год., а основанията за това са възникнали след постановяване на решението, то на въззиваемата не се дължат разноски за производството пред районния съд по отношение така посочената част от обезщетението за оставане без работа, поради уволнението.

Предвид неоснователноста на въззивната жалба на дружеството въззивник,респ.основателността на насрещна въззивна жалба в полза на въззиваемата ще следва да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция съгласно представения по делото по чл.80 ГПК списък с разноски в размер на 2160 лева.

Водим от изложеното, Врачански окръжен съд

 

 

                        Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 208/13.07.2016 год. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №429/2016 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д.С.Л. *** против „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй иск по чл.344 ал.1 т.3 вр.с чл.225 ал.1 от КТ за сумата над 8952,86 лв. до 9592,35 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

       ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй да заплати на Д.С.Л. ***, с ЕГН ********** и сумата от 639,49 лв., представляваща обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ за оставане без работа, поради уволнението за периода 07.07.2016 год.-20.07.2016 год.,ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане,начиная от 18.03.2016г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй, с ЕИК 106513772 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.С.Л. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Л.Д. САК, сумата от .2160 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй, с ЕИК 106513772 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОС Враца такса в размер на 26 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

Председател:      Членове:1.              2.