РЕШЕНИЕ 332

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 27.10.2016 год.,в състав:

 

          Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

      Мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

                                                                                     

Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 568  по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Националната агенция за приходите, гр.София - взискател по изп.д.№ 117/2016 год. по описа на СИС при МРС против отказ на държавния съдебен изпълнител /ДСИ/ за определяне на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева като разноски по изпълнението.

В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен и се иска отмяната му. Излагат се съображения, че ДСИ е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, без да съобрази предвидената в общата част на ГПК отговорност на страната за разноски в съдебното производство. Навеждат се доводи, че съгласно чл.32, т.3 ГПК и чл.12, ал.1 ЗНАП процесуалното представителство на агенцията може се осъществява не само от юрисконсулт, но и други служители с юридическо образование. Изтъква се, че в конкретния случай изпълнителният директор на НАП, видно от представеното пълномощно, е делегирал функции по процесуално представителство на правоспособен юрист - началник на отдел, който отговаря на изискванията на чл.32, т.3 ГПК. Жалбоподателят моли при уважаване на жалбата да му бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

В срока по чл.436, ал.3, изр.1 ГПК не е постъпило становище по жалбата от насрещната страна - длъжникът И. Б. К.

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК държавният съдебен изпълнител е представил мотиви по обжалваното действие, в които поддържа, че жалбата е неоснователна и развива съображения, че разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК не е приложима, тъй като процесуалното представителство на НАП в изпълнителното производство не се осъществява от юрисконсулт, както и с оглед обстоятелството, че  представителството дори не се извършва от служител на кредитора по изпълнителния лист - Националното бюро за правна помощ /НБПП/.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: Взискателят е уведомен за отказа на ДСИ да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение като разноски по изпълнението със съобщение, връчено на 01.09.2016 год., а жалбата е подадена по пощата на 08.09.2016 год., т.е. в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Жалбата е подадена от надлежна страна в изпълнителното производство и против подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл.435, ал.1 ГПК, а именно - отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие по събиране на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следното:

Производството по изп.д.№ 117/2016 год. е образувано по молба на НАП и въз основа на издаден в полза на НБПП изпълнителен лист от 20.07.2011 год. по НЧД № 13010/2008 год. по описа на СРС, с който И. Б. К. е осъден да заплати сума в размер на 120,00 лева, представляваща извършени разноски за предоставена правна помощ. В молбата се сочи, че задължението представлява частно държавно вземане и съгласно чл.163, ал.2 ДОПК редът за събирането му е общия по ГПК. В молбата се посочва изпълнителен способ за събиране на държавното вземане и се прави искане за събиране и превеждане по сметка на взискателя на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева.

Молбата е подадена чрез процесуален представител Л. К., която видно от приложеното пълномощно е правоспособен юрист на длъжност началник отдел "Частни държавни вземания", упълномощен от изпълнителния директор на НАП да подписва искови молби, заявления за издаване на заповед за изпълнение и молби за образуване на изпълнителни дела във връзка с частни държавни вземания по чл.3, ал.7 ЗНАП, както и да подава молби и жалби по образувани дела за установяване, обезпечаване и събиране на тези вземания.

С резолюция от 30.08.2016 год. ДСИ е отказал определянето на юрисконсултско възнаграждение като разноски по изпълнението, тъй като взискателят не се представлява от лице на длъжност юрисконсулт.

Настоящият съдебен състав намира отказът на съдебния изпълнител за незаконосъобразен, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.32, т.3 ГПК предвижда възможност учрежденията, предприятията и юридическите лица да бъдат представлявани по пълномощие както от юрисконсулти, така и от други служители с юридическо образование, без да се прави конкретизация относно заеманата от тези служители длъжност. По отношение на конкретния взискател - НАП, такава възможност за процесуално представителство е предвидена и в чл.12 ЗНАП. При тази законова уредба, настоящият съдебен състав приема, че взискателят по изп.д.№ 117/2016 год. по описа на СИС при МРС се представлява надлежно от процесуален  представител, който е правоспособен юрист и заема длъжност началник отдел "Частни държавни вземания".

За да откаже определянето на юрисконсултско възнаграждение като разноски по изпълнението, ДСИ се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, според която в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт, като посочва, че в случая процесуалният представител на НАП не е на такава длъжност. Настоящият съдебен състав намира, че подобно стеснително тълкуване на посочената разпоредба води до лишаването на страна в процеса от разноски за процесуална защита, осъществена в условията на предвидената от закона  възможност за процесуално представителство не само от юрисконсулт, но и от друго лице с юридическо образование - чл.32, т.3 ГПК. Освен до нарушаване на правото на защита, различното третиране на страната, представлявана от юрисконсулт, и страната, представлявана от друго лице с юридическо образование, води и до нарушаване на принципа за равенство на страните в съдебния процес - чл.9 ГПК. Ето защо въззивният съд намира, че разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК следва да намери приложение и в случаите, когато представителството е осъществено не от юрисконсулт, а от друг служител с юридическо образование.

Въззивният съд намира за неоснователни и изложените от ДСИ мотиви, че в случая не се дължи присъждане на възнаграждение и с оглед обстоятелството, че  представителството не се извършва от юрисконсулт на кредитора по изпълнителния лист - НБПП. Действително изпълнителният лист е издаден в полза на НБПП, но съгласно разпоредбата на чл.27б ЗПП вр. чл.3, ал.7, т.8 ЗНАП задължението представлява частно държавно вземане и се събира от НАП по общия ред на ГПК - чл.163, ал.2 ДОПК. При това положение съдът приема, че са налице законово делегирани правомощия на НАП да участва като страна - взискател в изпълнителното производство за събиране на частни държавни вземания, поради което в тежест на длъжника следва да бъдат присъдени разноски по изпълнението, направени именно от това юридическо лице.

В обобщение на горното, съдът приема, че взискателят Национална агенция за приходите има право на разноски по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 350,00 лева съгласно чл.10, т.1 и т.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което обжалваният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед основателността на жалбата и предвид изричното искане на жалбоподателя за присъждане на направените в рамките на настоящето съдебно производство разноски и на юрисконсултско възнаграждение, въззивният съд намира, че ответникът по жалба - длъжникът И.Б. К. следва да бъде осъден да заплати на НАП разноски в общ размер от 235,00 лева, от които 25,00 лева - внесена държавна такса по  сметка на ВрОС, 10,00 лева - внесена държавна такса по сметка на МРС за изготвяне на препис от изпълнителното дело и юрисконсултско възнаграждение в размер на  200,00 лева, определени съгласно чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                        Р                 Е                 Ш               И:

 

 

ОТМЕНЯ отказа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Мездра, постановен на 30.08.2016 год. по изп.дело № 117/2016 год., за определяне в полза на взискателя Национална агенция за приходите на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева като разноски по изпълнението.

ОСЪЖДА И. Б. К., с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите разноски за настоящето съдебно производство в общ размер от 235,00 лева, от които 25,00 лева - внесена държавна такса по  сметка на ВрОС, 10,00 лева - внесена държавна такса по сметка на МРС за изготвяне на препис от изпълнителното дело и юрисконсултско възнаграждение в размер на  200,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.   

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                  2..........