О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

 

гр. Враца, 04.10.2016

 

            Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА

мл. с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

            Като разгледа докладваното от мл. съдия Георгиев в. ч. гр. дело № 466 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 423 ГПК.

            Образувано е по възражение на В.Ц.И., подадено чрез адв. К.П., срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  №577/17.12.2015г. по ч.гр.д.№ 1015/2015 г. по описа на РС Бяла Слатина, издадена в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД , за следните суми: 5536,22 лева – главница, дължима на основание договор за потребителски кредит от 25.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 15.12.2015г., до окончателното й заплащане; 185,96 лева - изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2015г. до 03.09.2015г.; 299,53 лева - изискуема наказателна лихва за периода от 15.04.2015г. до 13.12.2015г.; 120,34 лева - внесена държавна такса и 440,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

            Във възражението се поддържа, че на 17.05.2016г. е получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело №20168520400077, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1015/2015г. по описа на РС Бяла Слатина. Твърди се, че на същата дата- 17.05.2016г., за пръв път е била уведомена за издадената заповед за изпълнение, като преди това не е получавала съобщение на постоянния или настоящия си адрес. Сочи се, че в титулната част на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист погрешно е изписано правно основание чл. 417 от ГПК вместо чл. 410 от ГПК. Поддържа се, че не са спазени изискванията за връчване на съобщения по реда на ГПК, тъй като лицата приели съобщенията на постоянния и на настоящия адрес са лица, които не живеят на тези адреси. Моли съда да приеме възражението срещу заповед за изпълнение на парично задължение №577/17.12.2015г. по ч.гр.д.№ 1015/2015 г. по описа на РС Бяла Слатина, издадена в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, да даде указания на заявителя по чл. 415 от ГПК и да обезсили издадения изпълнителен лист.

            Заявителят "Райфайзенбанк (България)" ЕАД не взима становище по възражението.

            Окръжен съд гр. Враца, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

            Видно от данните по ч. гр. дело № 1015/2015 г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина, след като на 17.12.2015г. е издадена процесната заповед за изпълнение длъжникът е потърсен на два адреса, а именно: 1) гр. Бяла Слатина, ул. Крайбрежна № 8А, вх. А, ет. 3, ап. 7 и 2) гр. София, ж.к. Дружба, №101, вх. Б, ет. 4, ап. 26. На адреса в гр. София длъжникът е потърсен и по пощата.

            От справка НБД Население, извършена на 15.12.2015г., се установява, че длъжникът има постоянен адрес от 08.11.2006г.- гр. Бяла Слатина, ул. Крайбрежна № 8А, вх. А, ет. 3, ап. 7, и настоящ адрес ***. От договор за наем на недвижим имот от 02.12.2013г. се установява, че В.Ц.И. е наемател на апартамент, съвпадащ с този в горепосочената справка НБД Население.

            От съобщение за връчване на заповед за изпълнение на постоянния адрес в гр. Бяла Слатина се установява, че на 21.12.2015г. съобщението е прието със задължение за предаване от лицето Х.С., като е отбелязано, че същият е "съжител".

            От съобщение за връчване на заповед за изпълнение на настоящия адрес в гр. София се установява, че на 15.02.2016г. съобщението е прието със задължение за предаване от лицето Н.П., като е отбелязано, че същата живее на адреса.

            От служебна бележка от Столична община- район "Искър" се установява, че на настоящия адрес на длъжника в гр. София лице с имена Н.П. няма адресна регистрация.

            От показанията на свидетеля П. (майка на длъжника), преценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че лицето Х.С. е с адресна регистрация в гр. Червен Бряг, но работи в гр. Бяла Слатина, като в процесния период е приятел на другата дъщеря на свидетеля и живее на постоянния адрес на длъжника в гр. Бяла Слатина. От показанията на свидетеля се установи, че през процесния период длъжникът и свидетелят (последният считано от месец май 2015г.) живеят на настоящия адрес на длъжника в гр. София. Съдът  не кредитира показанията на свидетеля в частта относно факта, че не познава лице с имена Н.П., което да живее на настоящият адрес на длъжника в гр. София или в съседния апартамент. Самият подател на възражението твърди в същото, че лицето Н.П. живее в съседния апартамент. Причината за това противоречие между показанията на свидетеля и твърдяното във възражението съдът намира в желанието на свидетеля да спомогне собствената й дъщеря да избегне заплащането на посочените в заповедта за изпълнение парични суми. Ето защо показанията на свидетеля в тази им част не следва да бъдат кредитирани.

            От известие за доставяне на заповедта за изпълнение, изпратено по пощата на адреса в гр, София, се установява, че пратката не е потърсена от получателя.

            От изпълнителен лист от 08.04.2016г., издаден в полза на заявителя, се установява, че на 04.04.2016г. заповедта за изпълнение срещу длъжника е влязла в сила и длъжникът е осъден да заплати процесните суми.

            По делото е налична и покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2016-852-04-00077, като от разписка за връчване на поканата за доброволно изпълнение се установява, че същата е връчена на работодателя на длъжника на 17.05.2016г..

            При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

            Жалбоподателят навежда твърдения, че е узнал за издадената заповед за изпълнение на 17.05.2016г., когато е получил и покана за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. С оглед на приложените разписка от 17.05.2016г. за връчване на поканата за доброволно изпълнение и самата покана, от чието съдържание е видно, че към нея е приложена заповедта за изпълнение, съдът намира, че срокът по чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен и възражението следва да бъде разгледано по същество.

            Разгледано по същество възражението е неоснователно.

            Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК установява възможност за длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд при наличието на някое от следните алтернативни основания: 1) ако заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно; 2) ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4/ ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

            В настоящия случай длъжникът се позовава на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Тази хипотеза е налице, когато са нарушени правилата за връчване на съобщения или когато съобщението е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание.

            Връчването на съобщенията в заповедното производство се извършва по общите правила на Глава VІ, Раздел І на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата. В чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата. Същевременно обаче законът допуска връчването на съобщението да се извърши и на друго лице, което е съгласно да го приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно - чл. 46 ГПК. Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса.

            В конкретния случай не е допуснато нарушение на посочената нормативна уредба.

            Връчването на длъжника на настоящия адрес в гр. София съдебният състав намира за редовно. Видно от съобщението, заповедта не е връчена лично на длъжника, но е връчена на лице (Н.П.), за което връчителят е отбелязал, че живее на адреса. Макар съобщението за връчване да има характера на официален документ, законът допуска оспорване на неговото съдържание (включително и със свидетелски показания). Както вече беше посочено, съдът не кредитира показанията на единствения ангажиран по делото свидетел (родител на длъжника), поради което не бе оборено съдържанието на съобщението. Представената служебна бележка от Столична община- район "Искър" установява единствено, че лице с имена Н.П. няма адресна регистрация на съответния адрес. Законът обаче не поставя изискване лицето, което "живее на адреса", да има и адресна регистрация на същия, поради което установяването на това обстоятелство не е достатъчно за оборване съдържанието на съобщението за връчване. При това положение съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ГПК следва да се приеме, че връчването е извършено на длъжника В.Ц.И..

            Дори да беше доказано нередовно връчване на настоящия адрес в гр. София, това нямаше да промени извода за неоснователност на подаденото възражение, тъй като съдът намира за редовно и връчването на постоянния адрес в гр. Бяла Слатина. Видно от съобщението, заповедта отново не е връчена лично на длъжника, но е връчена на лицето Х.С.. Връчителят е отбелязал, че лицето е "съжител", което следва да бъде тълкувано като изявление в смисъл, че лицето живее на адреса. Това обстоятелство се установи и от кредитираните в тази им част показания на свидетеля П.. Следователно не бе оборено съдържанието на съобщението за връчване и на постоянния адрес в гр. Бяла Слатина. При това положение съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ГПК също следва да се приеме, че връчването е извършено на длъжника В.Ц.И..

            В заповедта за изпълнение като основание е посочена разпоредбата на чл. 417 от ГПК, а не тази на чл. 410 от ГПК. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл. 410 от ГПК, като не е приложен документ от изчерпателно изброените в чл. 417 от ГПК и не е поискано незабавно изпълнение. Касае се за техническа грешка на районния съд единствено в титулната част на заповедта. Това обстоятелство по никакъв начин не е накърнило правата на длъжника в настоящото производство.

            С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта за изпълнение е била връчена надлежно на длъжника и не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК за приемане на възражението му.

            Воден от горното, Врачанският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НЕ ПРИЕМА възражението по чл. 423 ГПК на длъжника В.Ц.И., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  №577/17.12.2015г. по ч.гр.д.№ 1015/2015 г. по описа на РС Бяла Слатина.

            Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                               

                                                                                                         

            2.