О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                               гр.Враца,19.10.2016 год.

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

  

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                         Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ         

                                        мл.съдия  ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА   

 

като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно ч.гр.дело №476/2016 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.278,ал.1,т.2, вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

                   Образувано е по жалба на Б.К.Г. *** против определение №1464/13.07.2016 год.,постановено по гр. дело №2595/2013 год. по описа на РС Враца,с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за изменение на постановеното решение по отношение възложените им с решението съдебни разноски за държавна такса.

                   Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно,като излага доводи,че макар и депозирана извън срока,молбата му за изменение на решението в частта за разноските е основателна.Моли се същото да бъде отменено със съответните законови последици.В жалбата се излагат подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на обжалвания първоинстанционен акт.

                   Жалбата е процесуално допустима,доколкото е подадена в срок,изхожда от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт,подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция.

                   Разгледана по същество,настоящият състав на съда преценява жалбата за неоснователна при следните съображения:

        С решение №663 от 07.10.2014 год.,постановено по гр.дело №2595/2013 год. по описа на РС-Враца е допуснато на основание чл.69,ал.1 ЗН и чл.341 и сл. ГПК извършване на съдебна делба на наследствени от К.П.Р.,б.ж. на с.Три кладенци, Област Враца,починал на 03.08.1941 год.,земеделски земи в землището на с.Три кладенци,а именно:"нива" с площ от 112,699 дка, IV категория, находяща се в местността "Вървище",представляваща имот №016013 по плана за земеразделяне на селото; ливада от 17.601 дка III категория,находяща се в местността "Млекан", имот №026059.Съдебната делба е допусната при следните права на наследниците: 72/720 ид.части за Г. Г.; 60/720 ид.части за Р. Т. и за В. Р.;40/720 ид.ч. за Я. И.; 30/720 ид.части за Т. А.,Г. Т. и Й. Г.;24/720 ид.части за С. А.,за Б.Г.,за И.К.,за А. И. и за И. Х.; 20/720 ид.части за Е. Г.а,за Г.Г.,за М. К.,К. К.,Г. Г. и К. К.;по 15/720 ид.части за П.а А.,Б. П.,В. Г.,П. М. П.,Н.Г. и Н. Г.; 8/720 ид.части за Н. Б. и Б. И.;4/720 ид.части за Г. Т., Ж. В.,С. П.,Н. Г.,П.Н. П.,В. Ц., Ц.А. и Й.Л..

                   След допускане на съдебната делба съделителят К. Н. К. е починал и същият е заместен от наследниците си - съпруга Й. К. и деца Н. К. и П. К.,и тримата от гр. Враца.

                   С влязло в законна сила съдебно решение  №51 от 25.01.2016 год.,постановено по гр.д.№2595/2013 год. по описа на РС Враца,съдът е извършил разпределение на имотите по ред на колената.По отношение на направените в производството разноски и държавни такси,на осн. чл.355 ГПК съдът е разпоредил страните да заплатят същите съобразно стойността на дяловете си.

                   Жалбоподателят Б.Г.,заедно със съделителката С. Д. А.са заявили и доказали пред първоинстанционния съд разноски 1200 лв. адвокатски хонорари,25 лв. съдебни такси за издаване на съдебни удостоверения 5 бр.,1600 лв. възнаграждения на особени представители 4 бр.,8 лв. такси ОСЗ и 210 лв. нотариални такси/за справки от НБДН 35 бр./-общо 3 043 лв.

                   Заявили са още и 30 лв. държавна такса,внесена с исковата молба,както и 200 лв. държавни такси,внесени съгласно решението по първата фаза.Тези разноски РС-Враца е приел,че не следва да бъдат разпределяни между останалите съделители,тъй като таксата от 30 лв. е следвало да бъде приспадната от дължимите от ищците окончателни такси,а таксата от общо 200 лв. се дължи от ищците,поради частичното отхвърляне на исковете им.Не представляват необходими разноски по делото и съответно не следва да се репарират.

                   Съдебното решение е получено от ищците Б.Г. и С. А.а чрез процесуален представител на 27.01.2016 год.

                   На 12.07.2016 год. в деловодството на РС-Враца е получена молба от Б.Г.,с която той е направил възражение срещу решението в частта му за разноските и е поискал същото да бъде коригирано.Същият се е обосновал,че съдът неправилно е приел, че не следва да бъдат разпределяни между останалите съделители таксата от 30 лв.,която е следвало да бъде приспадната от дължимите от него и другата ищца окончателни такси, както и че неправилно таксата от общо 200 лв. се дължи само от него и от съделителката Александрова,поради частичното отхвърляне на исковете им.Г. е представил към молбата си и удостоверение от ЦКБ АД-клон Дървеница,София за превеждане на сумите, които според него са неправилно изчислени.

                   С определение №1464/13.07.2016 год. постановено по гр. дело №2595/2013 год. по описа на РС Враца,съдът е приел,че така депозираната молба е преклудирана.Същата е следвало да бъде депозирана в срока за обжалване на решението,който е изтекъл отдавна /решението е било връчено на процесуалния представител на ищците на 27.01.2016 год./. Отделно,молбата е недопустима и в частта,с която ищецът се е опитвал да упражнява чужди права /ангажира ищцата без представителна власт/.РС-Враца е приел,че така подадената молба е процесуално недопустима,и я е оставил без разглеждане.

С обжалвания съдебен акт съдът е приел,че разгледано по същество,искането би било частично основателно,тъй като доколкото по делата за делба държавни такси не се внасят предварително,внесените от ищците с исковата молба 30 лв. се явяват недължимо внесени.Приел е още,че правилно са изчислени окончателните държавни такси на по 107.53 лв.,но неправилно не е осъдил ищците да заплатят само по 92.53 лв..

Доколкото внесените 30 лв. се явяват недължимо внесени и подлежат на връщане на вносителя /в случая на ищеца/ при искане,съдът е приел,че молбата на ищеца може да се разгледа и като такова искане/за връщане на сумата/, при което го е уважил.

Тези изводи на първостепенният съд се споделят напълно и от настоящата инстанция.Още в срока за въззивното обжалване на решение № 51/25.01.2016 год. ищците е следвало да подадат молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските в сроковете,предвидени в чл. 248, ал.1 от ГПК.С пропускането на тези срокове се е преклудирало правото им да искат изменение на решението в частта за разноските.

За пълнота може да се отбележи,че възприетия в ППВС № 7/1973 г.,т. 9, принцип за възлагане на разноските е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС.Съгласно определение № 4 по ч. гр. дело. № 542/2010 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица,вкл. и възнаграждение за последните,както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия,които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост.При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността,както и при спор относно способа,по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството,както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК,в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС (в този смисъл виж и определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС).

Предвид изложеното по-горе,РС-Враца правилно е оставил без разглеждане молбата на Б.Г. (заведена като жалба с вх.№9595/12.07.2015 год.) за изменение на влязлото в сила  решение №51/25.01.2016 год. по гр.дело №2595/2013 год. в частта за разноските.Обжалваното пред ОС-Враца определение №1464/13.07.2016 год. е правилно и  следва да се потвърди.

Водим от горното,съдът

 

                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1464/13.07.2016 год.,постановено по гр. дело №2595/2013 год. по описа на РС-Враца,с което е оставена без разглеждане подадената от  Б.К.Г. *** молба с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение №51/25.01.2016 год. в частта за разноските за държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя-чл.248,ал.3, предл.2 от ГПК.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                            ЧЛЕНОВЕ:1..........                 2........