О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

                                               гр.Враца,18.10.2016 год.

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

  

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                         Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ         

                                        мл.съдия  ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА   

 

като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно ч.гр.дело № 490/2016 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на М.Р.К. *** чрез процесуалния й представител по пълномощно адв.Г.Б. *** против Заповед за изпълнение на парично задължение №468/04.09.2013 год. и изпълнителен лист,издадени по ч.гр.дело №872/2013 год. по описа на Районен съд- Козлодуй.Твърди се, че молителката не е била надлежно уведомена за издадената против нея заповед за изпълнение на парично задължение №468/04.09.2013 год.,както и че същата не й е била връчена.За заповедта е узнала след депозиране на жалба до "ЧЕЗ Електро България"АД за възстановяване на спряно електроподаване до имот,находящ се в гр.Козлодуй,УПИ 805,представляващ "Свинарник",от което дружество съответно е получен отговор с изходящ номер от 23.12.2015 год.

Във възражението се поддържа,че е била изцяло опорочена процедурата за връчване по реда на чл. 47, ал.1 ГПК,неправилно съдът служебно е изискал справка за адресната регистрация на длъжницата,както и че наличните по делото 2 бр. съобщения с адрес на ответницата на ул."Освободител"№17 и на №158 са оформени от едно и също лице - Цветомир Янков Димитров- Зет,като това лице не е било роднина или съсед,който живее на адреса.Допълнено е,че видно от представено към възражението съобщение, адресирано до К.,но отправено по друго частно гр.дело №1560/2011 год. по описа на РС-Козлодуй,също образувано срещу нея, връчителят на 16.03.2012 год. е отбелязал,че на адрес гр.Козлодуй,ул."Освободител"№158 никой не живее,а къщата е съборена.Сочи се още,че ненадлежното връчване на заповедта е лишило К. от възможността да направи възражение в законово определения срок,което поражда правен интерес от подаване на възражението пред въззивния съд.

Насрещната страна "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София в срока по чл.276 ГПК  не е подала отговор и не е депозирала становище.

Оспорването на дълга е осъществено на 27.04.2016 год.Възразяващата длъжница сочи,че е узнала за издадена срещу нея заповед едва когато е получила "на ръка" отговор на депозирана до "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София жалба.В същия е било посочено, че срещу нея са били образувани три дела за неплатени суми.Не са ангажирани доказателства за установяване на по-ранен момент на узнаване.Допълнително,след изрично изискана от съда справка от ЧСИ Г.Б. дали е предявяван пред него изпълнителен  лист,издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение №468/04.09.2013 год. по ч.гр.дело № 872/2013 год. на Районен съд-Козлодуй, връчена ли е покана на длъжника М.Р.К. за доброволно изпълнение на посочените в изпълнителния лист и заповедта суми и ако е връчена-на коя дата, по делото е постъпило писмо с изх. №15197/05.10.2016 год., в което е посочено, че по делото няма представена заповед за изпълнение от взискателя и такава не е връчвана от ЧСИ.

В този смисъл,възражението се приема за своевременно упражнено пред въззивен съд  по реда на чл.423,ал.1 ГПК.Производството по възражението е редовно и допустимо.

Настоящият съдебен състав,като взе предвид данните по делото и изтъкнатите от страната доводи,намира за установено следното:

Производството по ч.гр.дело №872/2013 год. по описа на РС-Козлодуй е образувано на 03.09.2013 год. по заявление на "ЧЕЗ Електро България" АД-гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.Р.К..В заявлението е посочен адрес на длъжника в гр.Козлодуй,ул."Освободител"№17.Със заповед за изпълнение на парично задължение №468/04.09.2013 год. районният съд е разпоредил длъжникът М.Р.К. да заплати в полза на заявителя "ЧЕЗ Електро България" ЕАД-гр.София главница в размер на 6521.16 лв. за периода 01.10.2010 год. до 30.06.2013 год.,представляваща консумирана,но неплатена ел.енергия, мораторна лихва за забава в размер на 1138.01 лв. от 15.10.2010 год. до 20.08.2013 год., законна лихва от датата на подаване на заявлението 03.09.2013 год. до изплащането на вземането за главница,ведно със съдебните разноски в размер на 153.20 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

След издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение,районният съд е пристъпил към връчване на същата на длъжника К. на адреса посочен в заявлението.По делото е приложена и служебно изготвена справка от регистър "Население",в която е отразено,че постоянния и настоящия адрес на длъжника К. ***.

Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на длъжника на адреса, посочен в заявлението по чл. 410 ГПК,а именно гр.Козлодуй,ул."Освободител"№ 17.Съобщението от този адрес е върнато с отбелязване,че на 23.09.2013 год. същото е получено от лицето Ц. Я. Д. - Зет.Съобщение,че заповедта за изпълнение е издадена,е изпратено и до адреса от справката от регистър "Население"-гр.Козлодуй,ул. "Освободител" №158,като от разписката към него е отбелязано,че на 23.09.2013 год. същото е получено от лицето Ц. Я. Д.- Зет.

При така изведеното от фактическа страна съдебният състав намира следното:

Съгласно чл.423,ал.1 ГПК,в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът,който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд,когато: 1/ заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно; 2/ заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р.България; 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4/ длъжникът не е могъл да подадена възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее,като едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1.

      В случая събраните по делото доказателства сочат наличие на основание по  чл. 423,ал.1,т.1 ГПК.

              Връчването на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК става по реда, предвиден за връчване на съдебни книжа.Разпоредбите,които касаят това,са текстовете от чл. 37 до чл. 55 от ГПКчл. 38 от ГПК е посочено, че съобщенията се връчват на адреса,който е посочен по делото,а когато адресатът не е намерен на посочения адрес,съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв на постоянния.Видно от материалите по делото,препис от процесната заповед за изпълнение е връчена на длъжника М.К. на два различни адреса чрез едно и също лице - Ц. Я. Д., представил се за неин зет.Във възражението са наведени доводи,че това лице е непознато за длъжника,като е представено и доказателство,че на адреса,на който е връчено съобщението,макар и по друго дело,връчителят е отбелязал,че къщата е съборена и никой не живее.При извършено връчване на съобщението по реда на чл. 46,ал.2 от ГПК връчителят е следвало да извърши проверка дали са налице всички изисквания за уведомяване чрез друго лице – а именно това лице да е живеещо на адреса,на който живее и адресата.Липсват каквито и да било данни как и дали връчителят се е уверил,че призоваваното лице пребивава на адреса,кога би могло да бъде намерено,търсено ли е неколкократно в различно часово време,както и че едно лице не може да живее постоянно на два различни адреса, както в случая получилия съобщенията Ц. Д..Въззивният съд намира,че връчването не е било осъществено в съответствие с изискванията на чл.44,ал.1 ГПК и чл. 46, ал.2 ГПК,тъй като въз основа на удостоверените от връчителя в разписките действия не може да се направи обоснован и категоричен извод,че са спазени изискванията на закона,чиято цел е да се гарантира чрез всички обективно възможни за приложение във всеки конкретен случай процесуални способи,че уведомлението ще достигне до знанието на адресата му.При връчването на заповедта за изпълнение по настоящото дело официално удостоверените от призовкаря факти не следва да се приемат за верни.

           При изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира,че процедурата по връчване на заповедта за изпълнение е нарушена,с което  районният съд е лишил длъжника от възможността да упражни правото си да подаде възражение по  чл. 414 ГПК.

Възражението следва да бъде прието,на основание чл.423,ал.3,изр.2 ГПК, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК следва да бъде спряно,а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по  чл.415,ал.1 ГПК по отношение на заявителя "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София.

Водим от горното,Врачанския окръжен съд

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражението на длъжника М.Р.К. ***,с ЕГН **********,подадено чрез процесуалния й представител по пълномощно адв.Г.Б. срещу Заповед №468/04.09.2013 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,издадена по частно гр.дело № 872/2013 год. по описа на Районен съд- Козлодуй.

СПИРА изпълнението на издадената заповед №468/04.09.2013 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена по ч.гр.дело № 872/2013 год. по описа на РС Козлодуй.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Козлодуй за изпращане на указания до заявителя "ЧЕЗ Електро България" АД-гр.София по реда на чл.415, ал.1 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                             ЧЛЕНОВЕ:1..........                 2........