Р Е Ш Е Н И Е № 382

 

гр. ВРАЦА,02.12.2016  год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 02 ноември 2016 год. в състав:

 

Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                        Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                                                          мл.съдия ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

при секретаря М.К.,като разгледа докладваното  от съдия Досов въззивно гр.дело №450 по описа за 2016 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:               

      Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалби на П.И.П. ***,Р.И.Т. *** и П.П.Т. ***,подадена чрез пълномощника им адв.Н.Г. от АК-Монтана против решение №365/21.06.2016 год. по гр.дело №5056/2015 год. на Районен съд-Враца,с което предявените от въззивниците против С.П. ***,Г.П. *** и Х.Й.Д. ***  в условията на обективно и субективно съединяване искове,квалифицирани от съда като такива с правно основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,са отхвърлени.

От жалбата може да се изведе,че въззивниците считат решението на РС-Враца за необосновано и неправилно,като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.Твърдят,че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства,които са непълно анализирани и превратно тълкувани.Отделно от това,РС-Враца не е допуснал събирането на относими доказателства,като не е уважил искането им за допълнителна експертиза.Считат,че исковите им претенции са основателни и доказани,като се позовават и на нормата на чл.73,ал.1 ЗС,но същевременно поддържат,че в конкретния случая е налице хипотезата на чл.55,ал.1,пр.1-во ЗЗД.

При всичките си доводи и съображения искат обжалваното решение №365/ 21.06.2016 год. да бъде отменено,респективно исковете им уважени.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемите С.П.И. и Г.П. *** са подали общ отговор,в който мотивират становище за неоснователност на въззивните жалби.

Въззивникът Х.Й.Д. *** не е подал отговор.

Въззивните жалби са допустими-подадени са от лица с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

След анализ на събраните пред РС-Враца доказателства,поотделно и в пълнота, във връзка с доводите,съображенията и възраженията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Както бе посочено и по-горе,гражданско дело №5056/2016 год. на РС-Враца е образувано по предявени в условията на обективно и субективно съединяване искове, като исковете са предявени от всеки от ищците П.И.П.,Р.И.Т.  и П.П.Т. против всеки от ответниците С.П.И., Г.П.В. и Х.Й.Д..

Според изложеното в исковата молба,ищците са собственици по наследство на земеделски земи и гора,находящи се в землището на град Криводол,а именно:1)нива с площ 5.814 дка в м."Гората",имот №078005;2)нива   с площ  7.399 дка в м."Фърцово ливаге",имот №286051;3)лозе с площ 0.889 дка в м."Дралова могила",имот №305003; 4)лозе с площ 1.200 дка в м."Дралова могила",имот №305004;5)лозе с площ 1.304 дка в м."Дралова могила",имот №305052 и 6)дървопроизводителна горска площ от 4.000 дка в м."Церака",имот №810017.

Ищците са придобили собствеността по наследство от бившия жител *** П.П.В. и след проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ, като П.П. и Р.Т. притежават по 1/10 идеална част от имотите,а П.Т. притежава 1/5 идеална част.

При справка в ОСЗ-гр.Криводол през 2012 год. ищците установили,че първите двама ответници,представяйки декларация,че П.В. Г. и П.П.В. са имена на едно и също лице,са регистрирали договор за доброволна делба от 20.07.2006 год.С този договор,вписан в служба по вписванията,ответниците С.И. и Г.В.,са поделили помежду си реституираните на наследниците на П.П.В. имоти,като Г.П.В. е получил в дял и собственост нива с площ 5.814 дка в м."Гората",имот №078005;лозе с площ 0.889 дка в м."Дралова могила",имот №305003;лозе с площ 1.200 дка в м."Дралова могила",имот №305004 и гора - дървопроизводителна площ от 2.000 дка в м."Церака",имот №810037,а С.П.И.  е получила в дял и собственост нива   с площ  7.399 дка в м. "Фърцово ливаге",имот №286051;лозе с площ 1.304 дка в м."Дралова могила",имот №305052 и гора-дървопроизводителна площ от 2.000 дка в м."Церака",имот №810036.

През 2009 год. Г.П.В. е продал имот №078005,представляващ нива с площ 5.814 дка в м."Гората",на трети ответник Х.П.Д. с нот.акт 164,том ІІ-ри,рег-№43711,дело №271/2009 год. на нотариус Рейна Стефанова.

През 2015 год. ищците предявили пред РС-Враца против ответниците иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и с решение №651/22.07.2015 год. по гр.дело №871/ 2015 год. искът е уважен,като съдът е признал за установено правото им на собственост върху описаните по-горе имоти при права 1/10 идеална част за П.И.П., 1/10 идеална част за Р.И.Т.  и 1/5 идеална част за П.П.Т..Решението е влязло в законна сила на 19.08.2015год.

Ищците посочват,че с действията си първите двама ответници С.И. и Г.В. са ги лишили от правото им на владение,ползване и разпореждане с имотите им за периода от 20.06.2006 год. до 30.08.2015 год.,както и от правото да ползват и да се разпореждат с добивите от продукцията на земеделските земи и на дървесина от горската площ.Посочват,че по отношение на нивата,представляваща имот №0708005,за периода от 12.10.2009 год. до 30.08.2015 год. те са лишени от тези си права от третия ответник  Х.Д..

При тези си доводи и твърдения ищците са поискали ответниците да бъдат осъдени да им заплатят обезщетение  за неправомерното ползване и разпореждане с имотите им,съответно на правата им в собствеността и съизмерено с добива от тези имоти,като първоначалното им искане е било П.П. да получи общо 3000.00 лв., Р.Т. общо 3000.00 лв. и П.Т. да получи общо 5000.00 лв.Поискали са и присъждане на "законна" лихва,считано от 20.07.2006 год. до окончателното изплащане на главниците.

Исковата молба е счетена за нередовна и двукратно е оставяна без движение от съдията-докладчик (л.77-78 и л.89),като ищците са конкретизирали по размер своите искания против всеки от ответниците (л.83-88).Поискали са ответницата С.И. да бъде осъдена да заплати на ищците П.П. и Р.Т. по общо 1200.00 лв. обезщетение за периода 20.06.2016 год.-13.08.2016 год.,а на П.Т. обезщетение за същия период от общо 2000.00 лв.Поискали са ответникът Г.В.  да бъде осъден да заплати на ищците П.П. и Р.Т. по общо 1300.00 лв. обезщетение за периода 20.06.2016 год.-13.08.2016 год.,а на П.Т. обезщетение за същия период от общо 2500.00 лв.Поискали са ответникът Х.Й.Д. да бъде осъден да заплати на ищците П.П.,Р.Т. и П.Т. по 500.00 лв. обезщетение за периода 19.10.2009 год. - 13.08.2016 год.

Опитали са се да уточнят и основанието на исковете си,като с молба от 23.12.2015 год.(л.94 ) са посочили,че претендират обезщетение за неправомерно ползване на имотите,с което ползване ответниците неоснователно са се обогатили.

РС-Враца е счел,че указанията му не са изпълнени и с определение №8/ 04.01.2016 год. е прекратил производството по гр.дело №5056/2016год.

Това определение е обжалвано,като в частната си жалба до Окръжен съд-Враца ищците изрично са се позовали на чл.73,ал.1  от ЗС,като са изложили и своите доводи за приложението на тази норма.Посочили са също,че не претендират вреди,тъй като не твърдят наличието на деликт.Доводите са възприети от състава на ОС-Враца по въззивно ч.гр.дело №36/2016 год.,който със своето определение №71/27.01.2016 год. е отменил прекратителното определение на РС-Враца и му е върнал делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.В мотивите си ОС-Враца е посочил,че ищците претендират обезщетение във връзка с неправомерно ползване на имотите, съизмерено с добива на продукция от един декар,които претенции са на плоскостта на неоснователното обогатяване,а не на непозволеното увреждане.

След връщане на делото съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК,като и тримата ответници са депозирали отговори(л.105-107).

Ответниците С.И. и Г.В. са представлявани от един пълномощник и са депозирали общ отговор,в който са изразили становище за допустимост на исковете,като не са оспорили правото на собственост на ищците и изложените в исковата молба обстоятелства.Изразили са становище и за частична основателност на главните искове,като са признали,че за част от исковия период са получавали арендни плащания.

Ответникът Х.Д. е депозирал отговор,в който не е оспорил правото на собственост на ищците и изложените в исковата молба обстоятелства.Но е оспорил изцяло исковете,като изрично се е позовал на чл.71,ал.1 от ЗС,сочейки,че до завеждане на гр.дело №871/2015 г. на РС-Враца той е имал качеството на добросъвестен владелец, и твърдейки,че след този момент  не ползва закупения през 2009 год. имот.      

След постъпване на отговорите съдът е постановил своето определение  по чл.140 ГПК(л.110),съдържащо и проекто-доклад,в което е квалифицирал главните искове като такива с правно основание чл.55,ал.1,пр.1-во ЗЗД,като с оглед така дадената правна квалификация е разпределил и доказателствената тежест между страните. Докладът е обявен за окончателен в първото открито с.з.,проведено на 11.05.2016 год. (л.138-140).Второто и последно открито заседание е проведено на 15.06.2016 год. и в него съдът е приел заключението на допуснатата съдебно-оценителна експертиза.В хода на делото са приети и всички представени от страните писмени доказателства.Искания за събиране на гласни доказателства не са правени и такива не са събирани.

На 21.06.2016 год. първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт,с който отново е приел,че предявените пред него искове са с правно основание чл.55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД и ги е отхвърлил,като е изложил общи мотиви по главните искове на тримата ищци.Мотивите и диспозитиви по исковете с правно основание чл.86 ЗЗД не са формирани.

 

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК,в правомощията на въззивния съд е включена служебна проверка на допустимостта на първоинстанционния акт в обжалваната му част.В конкретния случай решението е обжалвано изцяло,поради което настоящият съдебен състав извърши служебна проверка на допустимостта му,при която констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.270,ал.3,изр.3 от ГПК основание за недопустимост на съдебния акт и обезсилване на решението е разглеждането на непредявен иск. Понятието за предявен иск, респ. непредявен иск, трябва да се разглежда в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,според което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните - чл.6, ал.2 от ГПК. Рамките на търсената от ищеца защита се определят с посочване на основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения/ и петитума на иска.Изхождайки от очертаните в исковата молба предмет на спора и вида на търсената защита,съдът прави квалификация на спорното материално право като определя приложимата правна норма.Определянето на правната квалификация е задължение на сезирания съд.

Следователно произнасяне по непредявен иск ще е налице,когато съдът обоснове решението си на основание /факти/, които не се твърдят в исковата молба,или пък се произнесе по незаявен петитум.В този случай ще е налице нарушение на диспозитивното начало,а постановеният съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване.Тази хипотеза следва да се разграничава от случаите, в които съдът е разгледал предявения иск,т.е. обсъдил е релевантните за спора факти и се е произнесъл по заявения петитум,но е дал погрешна квалификация на спорното материално право.В този случай ще е налице нарушение на материалния закон,водещо до неправилност на постановеното решение, но не и до недопустимост.

В конкретния случай районният съд е приел,че правното основание на главните искове е чл.55,ал.1,пр.1-во ЗЗД.,т.е. че ищците претендират връщане на суми,с които ответниците са се обогатили без основание.Както бе посочено и по-горе,мотивите на РС-Враца са общи-няма разграничение на исковете на тримата ищци против тримата ответници,но от тях е видно,че съдът е изследвал  наличието именно на предпоставките по чл.55,ал.1,пр.1-во ЗЗД-придобиване на имуществена полза в патримониума на едно лице за сметка на друго и изначално отсъствие на основание за това придобиване,като  тези  мотиви са относими и към искове с правно основание чл.59 ЗЗД.

Съставът на чл.55 ал.1 ЗЗД (и в трите му хипотези) обаче предпоставя ищецът да е предал на ответника това,което иска да му бъде върнато.С исковавата молба не са заявени подобни твърдения,а щом не се твърди фактическо предаване на исковите суми от ищците на ответниците,то основанието на исковете за тези суми не е чл.55,ал.1 ЗЗД.

Исковете не са и с правно основание чл.59 ЗЗД,предвид твърденията на ищците, че поради  оспорване на собствеността им успешно са провели срещу ответниците иск за собственост.

Исковете са предявени срещу ответниците в качеството им на недобросъвестни владелци,а не на държатели на имотите за визираните в исковата молба периоди,и намират своето основание в чл.73,ал.1 ЗС.

Разпоредбата на чл.73,ал.1 ЗС урежда правоотношенията между собственика на земята и недобросъвестния владелец до прекратяване на владението,като постановява,че последният дължи на собственика добивите,които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите,от които го е лишил,като се приспаднат направените за това разноски,а основанието за връщане на добивите се корени в правилото на чл.93 ЗС, според което добивите от вещта /естествени и граждански/ принадлежат на собственика. Само добросъвестният владелец не дължи връщането на добивите,защото той владее имота на правно основание,годно да го направи собственик,без да знае,че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена /чл.70 ЗС/ .Когато владението не съдържа тези признаци,владелецът е недобросъвестен и дължи на собственика не само реално получените добиви,но и тези, които е могъл да получи,както и пропуснатите ползи.

Именно такива са и исканията на ищците,изложени по-горе в настоящето решение.Тези  искания сочат на допустими искове с правно основание чл.73,ал.1 ЗС,по които обаче първоинстанционният съд не се е произнесъл.

При тези си съображения настоящият съдебен състав намира,че районният съд се е произнесъл по непредявени искове,като същевременно не се е произнесъл по предявените  искове с правно основание чл.73,ал.1 ЗС,поради което и на основание чл. 270, ал.3,пр.3-то ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено,а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният следва да се произнесе и  по исканията на страните за разноски със съдебния си акт по съществото на спора. 

Предвид цената на исковете-общо 3000.00 лв. на исковете на П.И.П. *** против тримата ответници,общо 3000.00 лв. на исковете на Р.И.Т. *** и общо 5000.00 лв. на исковете на П.П.Т. ***,решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.Действително,общата цена на исковете на П.Т. е 5000.00 лв.,но тя е формирана от предявяването в условията на субективно съединяване на три иска против трима ответници с цена под 5000.00 лв.-2000.00 лв. против С.П.И., 2500.00 лв. против Г.П.В. и 500.00 лв.против Х.Й.Д..

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

 

 ОБЕЗСИЛВА  решение №365/21.06.2016 год. по гр.дело №5056/2015 год. на Районен съд-Враца.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Враца за произнасяне по предявените искове  от друг съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                        ЧЛЕНОВЕ:1..........              2..........