Р Е Ш Е Н И Е 409

гр. ВРАЦА, 21.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на  25 ноември две хиляди и шестнадесета година,                в състав:

 

           Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

                           Членове:Пенка Петрова

                                   Калина Христова- мл.с.

  

с участието на секретар В.Н.

като разгледа докладваното  от  съдия Мишонова-Хальова             

въз. гр.д. дело N` 492 по описа за 2016   год.,за да се произнесе взе предвид:

 

    "П." ООД със седалище и адрес  на управление гр. Мизия обл. Враца, ул.”Петър Банков” №1, ЕИК 816095118, представлявано от Х. Т.П., чрез пълномощника му адвокат М.Ц.М. от ВрАК, със служебен адрес за съобщения и призоваване гр. Бяла Слатина, обл. Враца, ул.”Димитър Благоев” № 94А, е подал въззивна жалба против решение №223/18.12.2015 г., постановено по гр. дело № 323/2015 г. по описа на РС Оряхово, с което предявения от Агенция по заетостта-София, бул. "Княз Дондуков"№3  против жалбоподателя иск за сумата от 2104,02 лв ,е уважен изцяло.

     В жалбата се навеждат доводи ,че атакуваното решение е  неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване  правото на жалбоподателя до защита.Твърди се  още ,че направения  от решаващия съдия доклад по делото е  в единственото първо с.з. на 23.11.2015 г, за което жалбоподателя не бил редовно призован. Моли се  решението да бъде обезсилено като  недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане на РС-Оряхово от друг съдия.

Алтернативно жалбоподателят Х.П. ,чрез проц. си представител  посочва, че решението е незаконосъобразно  и следва да бъде отменено и постановено друго с отхвърляне на   иска с всички законни последици.

    С въззивната жалба са поискани да бъдат допуснати до разпит двама свидетели ,без посочване на имена , адреси и за какви обстоятелства се сочат.В последствие след уточняване имената и обстоятелствата за допускането им до разпит пред ВОС, на осн.чл. 266 ал.3 от ГПК  ВОС е допуснал и изслушал свидетелите  в открито съдебно  заседание.

     В срока за отговор на въззивната жалба Агенция по заетостта -София, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Д. Г. ***,поддържа ,че жалбата е неоснователна и недоказана, оспорва я изцяло като моли да бъде отхвърлена , а решението на ОРСъд- потвърдено. С отговора  не се правят нови доказателствени искания, освен присъждане разноски и юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК.

     Въззивният състав при Врачанския Окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ответника и взе предвид всички събрани по делото писмени  и гласни доказателства, приема следното: въззивната жалба е процесуално допустима , тъй като е подадена в законния срок  от страна с право  на обжалване,  срещу  акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество жалбата е  о с н о в а т е л н а.

За да уважи предявения иск решаващият съдия е прел, че въпреки предоставената му възможност пред ОРСъд, управителят на "П."ООД  с адрес *** , не бил представил писмени доказателства за изпълнение на поетото от него   задължение по договор № 5110019145136/18.03.2014 г с ответника  Агенция по заетостта ,чрез Дирекция"Бюро по труда" гр. Оряхово. Безспорно било  налице  неизпълнение на договорно задължение, което следва да ангажира отговорността на  дружеството за вредите, които търпи Агенцията по заетостта, като изправна страна по договора. По силата на цитирания по -горе договор  страните били уговорили неустойка при неизпълнение на задълженията му  като работодател в размер на 5% от цялата получена сума от него  за съответното работно място, ведно със законната лихва върху нея. Тази неустойка била дължима  като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, без да е необходимо доказването им,а  уговореното между страните обезщетение за вредите, които Агенцията по заетостта  търпи от неизпълнението били  в размер общо на 2 104.02 лв. и в този смисъл иска бил доказан по основание и размер.

Въззивният състав приема , че решението на ОРСъд е неправилно, което го прави незаконосъобразно поради следното:

От приетите писмени доказателства поделото е безспорно ,че на 18.03.2014 г., между страните са сключили договор № 51100191451361 на осн.чл.36 ал.1 от ЗНЗ. Предмет на договора е бил  наемане на безработно лице по трудово правоотношение от страна на жалбоподателя за срок от 12 месеца и престиране във връзка с това от страна на ДБТ Оряхово – средства от държавния бюджет – представляващи минимална помощ, съгласно разпоредбите на Регламент на ЕК 1998/2006 г. от 15.12.2006 г. Средствата се предоставят за всяко разкрито работно място от работодателя за наемане на работа по трудово правоотношение на пълно работни време за срок не по-малък от 12 месеца на посочено от Възложителя безработно лице по условията на чл. 36 ал.1 от ЗНЗ.

Договора е сключен по писмена Заявка от управителя на „П.“ ООД за откриване на 1 свободно работно място по чл.36 ал.1 от ЗНЗ. В заявката е посочил изрично място на работа и спецификациите определени от самия него, а именно – гр. Мизия, компютърен оператор, 12 месечна заетост, с основно възнаграждение 340 лв. Като основни изисквания е посочил – степен на образование – средно, не е посочил като изискване трудов стаж по специалността, а като допълнителни изисквания е заложил добри компютърни умения,без изискване документ за това.

От приложените справки по делото  на основание сключения договор, П.  е наел на работа едно безработно лице насочено от възложителя и е сключен трудов договор с Ц.И.Ц. Съгласно чл.4.1 от Договора по чл.36 ал.1 от ЗНЗ, основно задължение на работодателя е на разкритите работни места да осигурява заетост на безработни лица през 6 месечния субсидиран период и равния на него несубсидиран период – общо 12 месеца.

По време на договора от ДБТ Оряхово на работодателя са превеждани средства за заплата на наетото лице, допълнителни възнаграждения по минимални размери по КТ и нормативните актове по прилагането му, възнаграждения за основен платен годишен отпуск по чл.155  или по чл.319 КТ, възнаграждения по чл.40 ал.4 от КСО, дължими вноски за сметка на работодателя, за фондовете на ДОО, ДЗПО и НЗОК, съгласно чл.6 ал.3 от КСО. Сумите са в общ размер на 2 104.02 лв.Няма спор по делото ,че жалбоподателя е получил исковата сума.

От изслушаната пред ОРСъд специализирана експертиза   е видно,че на 15.09.2014 г., „П.“ ООД, освобождава наетото лице Ц.Ц.на осн.чл.325 ал.1 т.1 от КТ- по нейна молба по взаимно съгласие.

Съгласно чл.6.1 от Договора, ДБТ Оряхово насочва друго безработно лице и жалбоподателят наема М.Н.Г., която три дни по-късно – на 16.10.2014 г.,видно от заключението на експертизата  е освободена от работа.Установява се, че лицето Г. е назначена във втория несубсидиарен период по  процесния договор с ответника.

След освобождаването на второто лице М.Г.  по заявката до ДБТ Оряхово,към "П."ООД  са насочени 33 /тридесет и три/ безработни лица с насочващи писма, но работодателят не е одобрил нито едно от тях. По делото са приложени 34 комплекта съдържащи заявление по образец, насочващи писма  и дипломите за завършено средно  образование на тези лица.

 Според вещото лице всички насочени лица са отговаряли на посочените от работодателя критерии в заявката,а последните две насочени лица са  били от 26.02.2015 г., но същото вещо лице е посочило ,че не са му показани документи за притежавани умения за компютър от страна на приложените 34комплекта документи за насочените безработни лица към дружеството- работодател.  

Пред въззивния съд са разпитани двама свидетели ,които са допуснати пред ОРСъд, но не сабили индивидуализирани, не са заличени с определение на съда, поради което не са разпитани и на осн. чл. 266 ал.3 от ГПК Врачанският Окр.съд.  ги е изслушал в открито с.з.

Св. М.Г. установява, че  е била насочена  от БТ-Оряхово към "П."***  и е била назначена като компютърен оператор.Същата твърди ,че в БТ е казала ,че не може да работи с компютър, но й казали че  трябва да отиде където я насочват, в противен случай ще й прекъснат регистрацията в БТ и ще я накажат. Свидетелката доказва ,че  ходила 2 дни и тъй като не можела да работи като компютърен оператор е пуснала молба за освобождаване по вз. съгласие и труд. й договор е бил прекратен.Освен това същата установява, че работата й в "П."ООД било в заведение за хранене и всичката документация се водела на компютър с кодове, от които нищо не разбирала, тъй като няма докумеинт   за компютърна  грамотност.В последствше била наказана ,че е напуснала и регистрацията й в БТ е била прекратена за 6 месеца.

Св.Н.М.  установява, че  работи  при жалбопоателя отдавна  и сега е отчетник- транспорт,а преди   се е занимавала с документацията по повод сключения договор с Агенцията по заетостта и  обявеното работно място по евр. програма.  Свидетелката твърди, че първото лице Ц.Ц. се е обучавала при тях преди да започне програмата ,след това е насочена от БТ и е назначена на обявеното място"компютарен оператор", справяла се с работата , работила е 6-7 месеца, но са й предложили работа по специалността и е напуснала по взаимно съгласие. Според М. всички останали кандидати ,които са изпращани във фирмата от БТ нямали компютърна грамотност и не можели да се справят с работата на обявеното работно място"компютърен оператор".Според свидетелката длъжността не изисквала изготвяне на документи, а калкулация на меню, заприходяване на стока и т.н.чрез компютърна програма. Същата заявява, че подбора на изпращаните кандидати е извършвал  управителя Х.П. като е събирал по няколко предлагани лица  с насочващи от БТ писма, насрочвал дата и час и е извършвал подбора.

 С оглед гореизложеното  се налагат следните правни изводи:

1.По силата на чл.4.1 от сключения договор№ 5110019145136/18.03.2014 г с  Агенция по заетостта чрез Дирекция"Бюро по труда" гр. Оряхово, жалбоподателят е поел задължение да осигури заетост на едно безработно лице през 6 месечен субсидиарен период и равен на него несубсидиарен период т.е. общо за 12 месеца. За обявеното място е приложена заявка-   спецификация на стр.18 от първоинстанционното дело, като изискването е: средно образование без  изискване за стаж по специалността,добри умения за работа с компютър, продукти и програми,без представяне на документ затова.

От показанията на св.Н.М., се установи ,че пред първите 6 месеца е било назначено лице на заявената длъжност-Ц.Ц., която се е справяла с работата, но по собствено желание напуска, тъй като си е намерила друга работа с висшето й педагогическо образование.

От гласните доказателства на св.М.Г. е видно, че тя  назначена след Ц. вече във втория несубсидиарен период от договора -от 13.10.2014 за три дни във фирмата на жалбоподателя .Тя установява ,че е със специалност микробиология от средно образование, но е насочена на длъжността "компютърен оператор",като в БТ е казала ,че не иска тази работа, тъй като не разбира от компютри. Въпреки това насочена от БТ към управителя П., той  я назначава да се пробва, но св. Г. на третия ден пуска молба да я освободят по вз. съгласие и е освободена на 16.10.2014 г.  В последствие не й е намерена друга работа , а е наказана и е прекратена регистрацията й в БТ за 6 месеца.

От приложените 34 комплекта документи за лица регистрирани в БТ се установява,че някои от тях имат  изричен отказ от работодателя с отметка"не притежава необходимите умения", а за други  е посочено" отказ при индивидуална преценка на работодателя" ," не приет поради отказ на работодателя след извършен подбор".Съдът установи, че  наистина в дипломите за средно образование   кандидатите има оценки за  изучаван предмет компютърни технологии, което обаче  не доказва практическата им възможност да се справят на длъжността"компютърен оператор" във фирмата на П. на заьявената вакантна длъжност по договора с БТ.

От друга страна св. М. установи, че работодятелят е извършвал подбора, работата е била специфична и никой от кандидатите не е можел да се справи  със специфичната работа -калкулации, заприходяване на стоки в хранително заведение , а не само  писане и обработване  документи на компютър.

2.По делото  се установи ,че лицето М.Г. е  била назначена на 13.10.2014 г, а труд. договор е прекратен по взаимно съгласие/ по нейни данни като свидетел по делото/ на 16.10.2014 т т.е. по време на втория несубсидиарен 6 месечен период. Несъстоятелно  и некоректно е твърдението на ответника в писмения му отговор  както и писмената защита, че  лицето М. Г. е била назначена през субсидиарния период, който приключва на 13.09.2014 г.

3.Въз.съд приема, че не е налице виновно поведение от страна на работодателя да изпълни задължението си по т.4.1.от процесния договор. Събраха се гласни доказателства,че въпреки  облекчения режим в заявката  за длъжността"компютърен оператор" да не се представя  от кандидатите документ за компютърни умения, то всяко насочено от БТ лице е следвало да може да изпълнява  функциите на предложената длъжност в заведението за хранене на П.  . Установи се от св.Н.М. ,че нито едно от лицата насочени от БТ след Ц.Ц. не е  имало практически  компютърни умения. Следва и извода ,че макар  кандидатите от БТ да са  изучавали предмет "компютърни технологии",видно от дипломите им за средно  образование, те практически не са имали такива умения за справяне с работата по заявената свободна позиция във фирмата на "П. ООД.

4.Поради липсата на компютърни умения в насочените от БТ кандидати за обявената  позиция от работодателя П.,не може да се приеме,че работодателят е бил длъжен да ги назначи  на работа  по силата на чл.4.1 от договора. Компютърната грамотност е допълнително изискване към заявката -спецификация от фирмата, но е била  от решаващо значение за заеманата длъжност"компютърен оператор".

За прецизност следва да се отбележи ,че  след приключване на съдебното следствие по делото,в дадения срок от ВОС, жалбоподателят е изпратил писмена защита вх.№ 962381.12.2016 г във ВОС, към която е приложил  труд. договори на Ц.Ц. и М.Г. ,личните им молби за напускане и заповедите за прекратеното им труд. правоотношение. Тези доказателства не могат да се приложат по делото  и съд. състав не следва да ги цени, но тяхното съдържание съвпада с проверките на вещото лице и заключението му  по делото пред първоинстационния съд

5.С оглед гореизложеното жалбоподателят  не е изпълнил т.4.1 от процесния договор във втората му част от 6 месеца несубсидиарен период, но не по негова вина , а по обективни причини извън него,поради което не следва да дължи предвидената неустойка по чл.7.2 от договора.Не е налице виновно поведение от страна на работодателя при неизпълнение договора за  втория 6 месечен несубсидиарен период.Според т.18 от процесния договор между страните за всички неуредени въпроси се прилага ЗЗД, ГПК и действащото българско законодателство. Затова  и на осн. чл.81 ал.1 от ЗЗД работодателят П.  не следва  да  отговаря, ако невъзможността за изпълнението  на договора се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.Установи се ,че всички насочени от БТ  кандидати за длъжността"компютърен оператор" след подбор   от управителя не са имали практически компютърни умения за длъжността ,макар да са изучавали предмет"информационни технологии" по време на средното си образование и  имат вписани мн.добри и отлични крайни оценки в приложените дипломи. В случая  наличието на  практически , реални компютърни умения  за длъжноста "компютърен оператор" е било решаващо за наемането на работа на заявената специфична длъжност в "П."***.

Поради несъвпадение на крайните изводи на ВОС с тези на първоинстанционния съд, решението на ОРСъд следва да бъде отменено , а предявения иск отхвърлен като неоснователен и недоказан. Агенция по заетостта дължи на жалбоподателя направените  от него разноски за двете инстанции ,които са 42,08 лв д.т. за въззивната жалба.

        Водим от горното Врач. Окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА  решение№273 от 18.12.2015 г по гр.д.№323 по описа за 2015 г на ОРСъд и вместо него

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения  от Агенция по заетостта, представлявана от Асен Ангелов - Изпълнителен директор, чрез Д.Г.- Главен юрисконсулт Дирекция „Регионална служба по заетостта” Монтана, със съдебен адрес Дирекция „Регионална служба по заетостта” Монтана, пл. Жеравица №, иск против „П.” ООД, с ЕИК 200216224, със седалище и адрес на управление гр. Мизия, обл. Враца, ул.”Петър Банков” № 1, представлявано от Х. Т. П. за сумата от 2 104.02 лв., представляваща неустойка  за неизпълнени договорни задължения по Договор № 51100191451361/18.03.2014 г.,сключен при условията на чл. 36 ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта,ведно със законната лихва, до окончателното изплащане, като неоснователен  и недоказан.

 

ОСЪЖДА от Агенция по заетостта, представлявана от Асен Ангелов - Изпълнителен директор, чрез Д.Г.- Главен юрисконсулт Дирекция „Регионална служба по заетостта” Монтана, със съдебен адрес Дирекция „Регионална служба по заетостта” Монтана, пл. Жеравица №,да заплати на "П."ООД , с ЕИК 200216224, със седалище и адрес на управление гр. Мизия, обл. Враца, ул.”Петър Банков” № 1,сумата от 42,08/четиредесет и два лева и 08 ст./разноски .

 

Решението на осн.чл. 280 ал.2 е  окончателно.

 

 

             Председател :

 

              Членове: 1/        2/