Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр.Враца, 12.12.2016 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

            Врачански окръжен съд, Гражданско отделение в публично съдебно заседание, проведено на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА

    мл. с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

            при участието на секретаря Л. Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Георгиев гр. дело № 504 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            С решение № 220/01.08.2016г., постановено по гр. д. № 511/2016г. на Районен съд гр. Козлодуй са отхвърлени предявените от К.Н. срещу “АЕЦ Козлодуй- Нови мощности” ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 286 от ЗЗД  за заплащане на сумата от 1200,00 лева, част от общо 12000,00 лева- главница, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за поръчка от 05.02.2014г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 118,87 лева, част от общо 1188,79 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 18.04.2015г. до датата на предявяване на исковата молба- 07.04.2016г.. Съдът е осъдил К.Н. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на “АЕЦ Козлодуй- Нови мощности” ЕАД сумата от 520,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

            Срещу решението е постъпила въззивна жалба на К.Н., подадена чрез адвокат И.Ф. ***, в която се иска неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд е приел, че сключеният между страните договор е договор за поръчка, а мотивите са в посока на договор за изработка. Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора за поръчка, а доверителят не е изпълнил задължението си да заплати уговореното възнаграждение. Поддържа се, че посочените в т. 6 и т. 7 на отчета от 17.04.2015г. становища са възложени като задачи по електронната поща и са изпълнени от довереника. Твърди се, че са извършени и устни услуги, които, въпреки липсата на доклади за извършването им, се установяват от свидетелски показания. Поддържа се, че предметът на договора обхваща и участие в подготовка и провеждане на репортажи, публикации, предавания и други медийни изяви във връзка с подготовката на строителството на нова ядрена мощност, семинарии, лекции и конференции, като довереникът е изпълнил тези свои задължения. Претендира се присъждане на съдебни разноски и адвокатски хонорар.

            В подадения отговор въззиваемият “АЕЦ Козлодуй- Нови мощности” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Л.М., чрез адвокат Д. Д. от САК оспорва въззивната жалба и моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд съответстват на фактическата обстановка и материалния закон, а твърденията на ищецът са останали недоказани. Поддържа, че в сключения между страните договор е посочен начинът на възлагане на задачи и липсва уговорка, даваща възможност за възлагане и приемане по електронна поща. Твърди, че изготвянето на посочените в т. 6 и т. 7 на отчета от 17.04.2015г. становища не е възлагано на довереника и не е доказано изготвянето им по време на действието на договора, както и приемането им от доверителя. Поддържа, че устните услуги, попадащи в предмета на договора, не са извършвани и не са представяни доклади за извършването им. Претендират разноски пред въззивната инстанция.

            При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

            В съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 07.02.2016г., по реда на чл. 176 от ГПК са дадени обяснения от изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй- Нови мощности“ ЕАД.

            Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но се явява неоснователна.

            Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

            Районен съд Козлодуй е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 вр. чл. 286 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            Твърдяната от ищеца мандатна сделка (договор за поръчка) представлява консенсуален, едностранен (когато е безвъзмезден), респ. двустранен (когато е възмезден), комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.

            За уважаване на искa е необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав: 1) сключване на договор за поръчка, 2) изпълнение от довереника на възложеното задължение, 3) уговорка в договора за дължимост на възнаграждение, 4 ) липса на плащане на уговореното възнаграждение.

            Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че на 05.02.2014 г. страните са сключили договор за поръчка със срок на действие една година. Съгласно т. 1 от договора задължение на изпълнителя е извършването на следните услуги: консултации в процеса на подготовка на инициирани дейности, свързани с реализацията на проект за „Изграждане на нова ядрена мощност в „АЕЦ Козлодуй”; преглед на оценки и анализа на безопасността, изготвяне на оценки, становища и експертна подкрепа на етапите на технико-икономическата обосновка и оценка на въздействието върху околната среда на проекта, както и в процеса на одобряване на избраната площадка за изграждане на нова ядрена мощност в „АЕЦ Козлодуй”; консултации в процеса на определяне параметрите на идейните и технически инвестиционни проекти, участие в изготвяне на съответните проекти и съдействие при организиране на дейностите по тяхното изпълнение; съдействие във връцка с контрола и осигуряване качеството на дейностите осъществявани от „АЕЦ Козлодуй – нови мощности” ЕАД в рамките на проекта; консултации и експертна помощ при изготвяне на лицензиран план на проекта и свързаните с него разрешения и лицензии съгласно нормативната уредба на Република България и европейските и международни изисквания в този област; и участие и/или експертна помощ при преговори и технически обсъждания с други участници в проекта, обществени обсъждания и други дейности по преценка на доверителя.

            В случай на писмено предоставяне на възложените услуги, предмет на договора, се съставя двустранно подписан приемно-предавателен протокол, а в случай на устно предоставяне- изпълнителят изготвя доклад, който се представя на възложителя.

            Съгласно чл. 13 от договора уговореното възнаграждение в размер на общо от 20000,00 лева може да бъде изплащано и на части след предварително възлагане на конкретни задачи.

            Страните не спорят, а и от представените по делото възлагателни протоколи и съответните им приемо-предавателни протоколи се установяват възложените и приети според уговореното писмени услуги. За същите възложителят е заплатил на изпълнителя сумата от 8000,00 лева.

            По отношение на твърденията на въззивника за пълно изпълнение на договора чрез изготвяне на още два броя становища, а именно- становище по предварителен отчет за анализ на безопасността и  становище по подготовката на документи за провеждане на обществена поръчка за избор на архитект-инженер във връзка с изграждането на 7-ми блок на „АЕЦ Козлодуй“. От събраните по делото доказателства не се установи възлагането и изпълнението на тези писмени услуги. Свидетелят К. сочи, че е работила на длъжност деловодител в ответното дружество, както и че каквито и документи да е носил К.Н., не му е отказвано регистрирането им. От свидетелските показания на свидетеля Н. (работил на множество длъжности при ответното дружество) се установява, че задачите по процесния договор са възлагани според уговореното в същия, а именно- чрез възлагателен протокол, а свършената работа се приема чрез изготвянето на приемо-предавателен протокол. Съдът приема тези гласни доказателства за достоверни, тъй като са последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

            В подкрепа на тези показния са и дадените пред въззивния съд от изпълнителния директор на “АЕЦ Козлодуй- Нови мощности” ЕАД- Л.М., обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, от които се установява, че по договора е имало писмено възлагане и протокол за изпълнение. Като допълнение следва да се посочи и това, че по отношение на тези два броя становища, представляващи писмени услуги по смисъла на сключения между страните договор, по делото не са представени и възлагателни или приемо-предавателни протоколи, така както това е направено за заплатените писмени услуги, по които страните не спорят.

            По отношение на твърденията на въззивника за пълно изпълнение на договора чрез извършване и на устни консултации. Страните изрично в т. 3 на сключения договор са посочили, че за устните консултации се изготвя доклад. Такъв доклад обаче не е представен по делото, а и от събраните доказателства не се установи нито съставянето му, нито извършването на твърдяние устни услуги. Следва да бъде посочено също така, че, както правилно е посочил и районният съд, част от услугите, за които се твърди, че са извършени, дори не са включени в предмета на договора.

            По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че твърденията на въззивника за пълно изпълнение на договора чрез извършване на незаплатени писмени и устни услуги останаха недоказани, поради което същите са неоснователни с оглед правилата за доказателствената тежест в гражданския процес.

            По делото е представен Отчет от 10.02.2015г., подписан от въззивника и  входиран при ответното дружество на 17.04.2015г., като на същата дата върху него е поставена резолюция за неприемането му. В този документ е обективирано изявление на въззивника за изготвяне от негова страна на двете писмени становища, извършване на подробно описани устни услуги и участие в репортажи и публикации, като се претендира заплащане на възнаграждението по договора. Този неприет от дружеството Отчет представлява частен свидетелстващ документ, изходящ от въззивника по делото К.Н. и удостоверяващ единствено изгодни за него факти, поради което не притежава материална доказателствена сила.

            В нарушение на принципа на концентрационното начало в гражданския процес едва в последното по делото съдебно заседание пред първата инстанция от въззивника са представени две становища по т. 6 и т. 7 на гореописания Отчет. По отношение на тези становища е настъпила процесуалната преклузия, поради което същите не следва да бъдат приемани за част от доказателствената съвкупност по делото и не следва да бъдат обсъждани от съда.

            Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че ищецът не е доказал възлагането и изпълнението на спорните по делото писмени и устни услуги, поради което  възнаграждение за тях не му се дължи, а искът с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 286 от ЗЗД следва да се отхвърли.

            Тъй като акцесорният иск – за заплащане на обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на парично задължение в темпорално отношение, равняващо се на уредената в чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна мораторна лихва, е обусловен от изхода на правния спор по главния иск, то при неговата неоснователност следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

            Крайният извод на въззивния и първоинстанционния съд досежно основателността на предявените искове съвпада, поради което решението на РС- Козлодуй следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 500,00 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

            С оглед на цената на предявените частични искове и с оглед Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. ОСГК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

            Така мотивиран, Врачански окръжен съд

 

 

РЕШИ:

 

            ПОТВЪРЖДАВА  решение № 220/01.08.2016г., постановено по гр. д. № 511/2016г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК К.П.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД със седалище гр.Козлодуй с ЕИК 202058513, представлявано от изпълнителния директор Л.Д.М. сумата от 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                               

           

                        2.