Р Е Ш Е Н И Е 398

гр. ВРАЦА,15.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение, в

публично заседание на  25.11.2016г., в състав:

 

Председател:Рената Мишнова-Хальова

    Членове:Пенка Петрова

                          мл.с.:Калина Христова         

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.Н.,

като разгледа докладваното  от    съдия П.Петрова           

в.гр. дело N` 516 по описа за 2016 година,

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Н.В.Н. ***,е обжалвал решение на РС гр.Враца от 25.05.2016г.,постановено по гр.д. № 71/2016г.,с което е уважен предявения против него установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 вр.чл.422 ГПК за признаване за установено,че дължи на въззиваемия суми по заповед за изпълнение,издадена по ч.гр.д.№ 2153/2015г.на РС Враца,произтичащи от неизпълнение на сключен устен договор за заем.Излага се във въззивната жалба,че решението на РС Враца е неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон,и необосновано.Правните изводи на съда не кореспондирали с доказателствата по делото.Същите не били обсъдени задълбочено,поотделно и в тяхната съвкупност,което довело първоинстанционният съд до неправилни крайни изводи.Въззивникът не бил сключвал договор за заем с въззиваемия.Навеждат се и доводи за допуснати процесуални нарушения.Въззивникът не бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание,с което било нарушено правото му на защита – да участва в съдебното заседание,да задава въпроси на допуснатия свидетел,както и да сочи доказателства,вкл.и гласни,каквито бил поискал с отговора на исковата молба. Иска се отмяна на първоинстанционното решение,и вместо него постановяване на друго,с което предявения иск се отхвърли.Претендират се разноски за двете инстанции.

    Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.Моли да бъде оставена без уважение.

    С оглед наведените с жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения по делото,пред въззивната инстанция са събирани нови гласни доказателства.

    Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

     Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск против въззивника за признаване за установено по отношение на въззиваемия, че му дължи сумата от 3540.05 лева главница по устен договор за заем от 16.09.2014г., ведно със законната лихва от 19.06.2015г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2153/2015г. на ВРС. Претендират се и направените в заповедното производство деловодни разноски. В исковата молба се поддържа, че по сключения между страните договор за заем въззивникът не е изпълнил задължението си да върне до края на м.12.2014г. дадената в заем сума.Въззиваемият се снабдил на основание чл.410 ГПК със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2153/15г. на ВРС, но длъжникът, настоящ въззивник подал възражение, което породило и правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Въззивникът в писмен отговор по чл.131 ГПК оспорва иска. Развива доводи, че с ищеца никога не са постигали съгласие за създаване на заемно праоотношение и не притежава качеството заемател.

      По делото са събирани писмени и гласни доказателства. Приложено е  ч. гр. дело № 2153/2015г. на ВРС.Назначена е и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

      Установено е,че по заявление на въззиваемия с правно основание чл.410 ГПК,е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №2153/2015г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът-настоящ въззивник да заплати на заявителя-ищец в първата инстанция и настоящ въззиваем сумата от 3540,05 лева главница по устен договор за заем от 16.09.2014 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2015 г.  до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение - заплатена държавна такса в размер на 70.80  лева.

     Във връзка с постъпило от въззивника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок е предявен настоящия иск.

     По делото са събирани гласни доказателства.От показанията на разпитания по делото св. Р.Ш. е установено, че през м.09.2014г. страните се договорили, провеждайки разговор в негово присъствие и по неговия телефон,въззиваемият да предостави в заем на въззивника сумата от 1800 евро. Тези средства били необходими на последния, за да закупи автомобил в Италия, където се намирал по това време.Според свидетеля сумата била преведена от въззиваемия по банков път по сметка, дадена от въззивника. Двамата се уговорили връщането на заема да бъде осъществено през месец декември 2014г., но такова не последвало. Свидетелят поддържа, че не му е известно извън процесното, страните да имат други отношения. 

    Изслушана е по делото съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че на 16.09.2014г. с вносно бордеро № 40790641 въззиваемият извършил превод по сметка с титуляр въззивника на сума в размер на 1810.00 евро.

    При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства,първоинстанционният съд приел предявения иск за основателен и доказан и го уважил.Изложил е,че е установено,че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за заем, регламентиран в разпоредбите на чл.240 и сл. ЗЗД и установено с показанията на св.Ш. и заключението на изслушаната ССчЕ. По силата на договора въззивникът е получил от въззиваемия чрез превод по банковата си сметка исковата сума-главница,и в негова тежест е възникнало задължение да върне претендираната главница от 1810.00 евро, чиято левова равностойност по официалния курс на БНБ възлиза на 3540.05 лева.Изложил е също, че въззивникът е поел задължение да върне заетата сума в срок до м.12.2014г., което означава, че е налице срочно задължение с уговорен падеж. Съгласно нормата на чл.84 ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. По делото липсвали доказателства и не се навеждали твърдения от въззивника-заемател да е изпълнил насрещното си задължение до датата на падежа му – м.12.2014г., както и към датата на приключване на устните състезания по делото,при което дължи връщане на получената в заем сума – главница,обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,считано от 19.06.2016г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, ведно с направените деловодни разноски в заповедното производство.

Пред настоящата инстанция,както се изложи,с оглед наведените с въззивната жалба доводи за допуснати процесуални нарушения,свързани с нередовно призоваване на въззивника за първото съдебно заседание,пред въззивната инстанция са събирани допълнително нови гласни доказателства.Преразпитан,св.Р.Ш. приповтаря казаното пред първата инстнация.Категоричен е,че страните са се уговорили/през м.09.2014г./ въззиваемият да предостави на въззивника исковата сума-главница по силата на сключен между тях устен договор за заем,а последният да върне заема през месец декември същата година.Обяснява,че с въззивника имали търговски взаимоотношения,по повод на които се познавали.С въззиваемия били съседи и при възникналата ситуация помолил същия да услужи на въззивника – да му даде пари в заем.Св.И.И. заявява,че е присъствал на разговор,при който св.Р.Ш. звъннал по телефона на въззивника и поставил въпроса за въщане на някакви пари – около 1800 евро.От въззивника св.И. разбрал,че св.Ш. му бил предоставил пари ,за да му закупи кола.Въззивникът бил закупил кола,но св.Ш. не я бил харесал и си искал парите.Въззивникът бил казал,че като продаде колата ще върне парите на свидетеля.

Настоящата инстанция в конкретния случай дава вяра на показанията на св.Р.Ш..Същите са последователни,логични,и се подкрепят и от останалите доказателства по делото.На показанията на св.И.И. настоящият състав не дава вяра.Намира същите за тенденциозни и прозиращо в тях желание да се постави в услуга на въззивника.Твърде нагласено е,свидетелят и въззивника да пътуват заедно точно когато се обадил св.Ш. "да си иска парите",въззивникът да включи телефона на високоговорител и св.И. "да чуе" всички подробности.В хода на делото въззивникът поддържа,че уговорката между страните е за нещо друго,а за договор за заем.Във възражението против заповедта за изпълнение пък въззивникът е заявил,че не познава изобщо  въззиваемия.

Давайки вяра на показанията на св.Ш.,и настоящата инстанция стига до извод,че между страните  е бил сключен устен договор за заем,по силата на който въззиваемият предоставил на въззивника исковата сума-главница,а последният поел задължение да я върне до края на м.12.2014г.Тъй като въззивникът не върнал заетата сума за въззиваемия се породило правото да я иска по принудителен ред.Предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен - за главница,лихва и разноски в заповедното производство.Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение.

Разноските в настоящото производство с оглед изхода на делото следва да се възложат в тежест на въззивника.

Водим от горното,ВОС

 

                 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 25.05.2016г.,постановено по гр.д.№ 71/2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........