Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

Гр. Враца, 12.12.2016 год. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                         Председател: Росица Иванова

                            Членове: Николай Христов

                                 Радослава Симеонова

при участието на секретаря Х.Ц., като разгледа докладваното от член-съдията Христов въззивно гражданско дело № 517 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

     Производството се развива по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

     Образувано е по въззивна жалба на адв.В.И. от ВрАК, в качеството му на особен представител на Ц.Д.Б., с ЕГН:********** *** против Решение №128 от 20.07.2016г. постановено по гр.дело № 1047/2015 г. по описа на Районен съд – гр.Бяла Слатина, с което съдът е уважил предявения иск и е осъдил ответника Ц.Д.Б.,на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288а, ал.3, в вр.с чл.288,ал.12 КЗ/отм/, да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, представляван от  Изп. Директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М., сумата от 10 383.58 лева – представляваща регресно вземане на ищеца, произтичащо от възстановяване на Национално бюро на  Италия, чрез Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи, включващо изплатено обезщетение,  за претърпени в резултат на причинено по вина на ответника ПТП на 20.10.2009година във Фиумичино, Италия  имуществени вреди,изразяващи се в повреда по л.а.“Фиат Мултипла“ с рег.№DR 458NK - собственост на Д. Ф., ведно  със законната лихва, считано от датата  на постъпване на исковата молба в съда – 23.12.2015год. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер  на 415.36 лева - държавна такса и 830.00лева - за особен представител.

    В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и за незаконосъобразност на постановеното от РС – гр.Бяла Слатина решение. Навеждат се доводи за необоснованост на решението -крайните изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства, като се излагат подробни съображения.

 Според въззивникът, първоинстанционният съд неправилно е приел, че  по делото са събрани категорични доказателства  за наличието на всички комулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.

 Първоинстаонционния съд, макар да е констатирал, че въззивникът е възстановил поисканото  от Компенсационния орган на Р.Италия обещетение за причинените имуществени вреди, макар и да е доказал  две от предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, с представените писмени доказателства  не доказвал по несъмнен  и категоричен начин  на третата  задължителна предпоставка-отговорността на  прекия причинител на вредите по правилата на деликта, за което е следвало да бъдат установени  в процеса: деяние,вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Въззиваемият не бил лишен да  изиска от този орган на Р. Италия официално заверен препис на документите, установяващи деликта съобразно законодателството на страната, в която се е осъществило и размера на заплатеното обезщетение, респ. разходите,което в случая не било сторено. Твърди се, че неправилно са изтълкувани и приложени разпоредбите на закона.

     Според изложеното в жалбата, правните изводи на съда не кореспондират с приложените по делото заверени и преведени от италиански писмени документи, направени съгласно тяхното законодателство.

 Освен това в жалбата се поддържа възражението за изтекла погасителна давност, като се твърди, че съдът не се е произнесъл по възлажението, а е направил  това мълчаливо, без да обсъди доводите си и без да изложи никакви мотиви.

     Иска се отмяна изцяло на атакуваното решение  на Белослатинския районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и се иска да се отхвърлят предявените искови претенции изцяло като неоснователни и недоказани, като се присъдят и разноските за въззивната инстанция.

     В срока по чл.263 ГПК чрез пълномощника въззиваемия - Гаранционен фонд София, адв. Е.Г. е постъпил писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение.

     Подробно са развити съображения за неоснователност на основанията и исканията на въззивника. Поддържа становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение и моли въззивния съд да го потвърди със следващите се от това законни последици и се присъдят разноски за назначения особен представител.

 Според въззиваемата страна по делото са представени достатъчно писмени доказателства и е доказана исковата претенция в пълен размер и по основание. Освен това по делото е приложено и прието като доказателство писмо изхождащо от Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи за възстановяване за изплатено обезщетение на Националното бюро на Италия.

 Въззиваемата страна е посочила с отговора на въззивната жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 288а,ал.1, т.1 КЗ /отм/ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04. 2002г./на основата на чл. 6 от четвърта моторна Директива 2000/26/ЕЕС, ищецът е възстановил претендираните вреди и  в този текст е посочено изрично, че при възстановяване на вземане към Компенсационния орган на БААЗ от Компенсационен орган в държава членка, Компенсационният орган възстановява пълния размер на платеното от този орган обезщетение, както и на основание чл. 288а, ал.2 от КЗ/отм./. В случая въззиваемия - Гаранционния фонд възстановява в пълен размер  изплатеното обезщетение в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Съгласно посоченото Споразумение  изплатеното обезщетение не подлежи на доказване и след изплащането му се възстановява от Гаранционен фонд София. Твърди се ,че не е основателно възражението за изтекла погасителна давност, тъй като трайната съэдебна практика на ВКС е застъпена в т.14  на ППВС № 7/1977година, чиета действие не е отменено,че щом основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователя предявява , възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение  фактически състаов, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност давност, спрямо специалната погасителна давност, но е различен и началният й момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение.

      Тъй като въззиваемия - Гаранционен фонд е изплатил изплатеното от НААБЗ обезщетение с презграничен превод от 23.12.2010год./приложен и приет като доказателство от съда/, от този момент е суброгирал в правата му до размера на платеното, исковата молба е депозирана в съда на 23.12.2015година, за него не е изтекла погасителната давност предвидена в закона.

     Пред настоящата инстанция не са правени искания по доказателствата и не са събрани нови доказателства.

     Настоящият съдебен състав, след преценка и анализ на събраните  по делото доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност, и след като съобрази доводите и възраженията на страните, както и изложените от първоинстанционния съд мотиви, намира за установено следното:

     Жалбата е подадена в установения от закона преклузивен срок, от легитимирано лице, чрез назначен по надлежния ред особен представител, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима.

   При извършената служебна проверка в кръга на правомощията си по чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. 

   Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, предвид следните съображения:  

   Съдебният състав споделя възприетите от РС-Бяла Слатина по отношение фактическата страна на спора, която намира за всестранно и пълно изяснена. Мотивите на първоинстанционният съд са логични, като ОС – Враца, основание чл.272 ГПК препраща към тях.

    За прецизност и пълнота на изложението настоящият съдебен състав, отбелязва, съгласно чл.288 ал.1 т.2б.”а” от КЗ/отм./ ГФ изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от водач,който няма застраховка „Гражданска отговорност”. В тази хипотеза, и с оглед разпоредбата на чл.288а ал.3 вр. чл.288 ал.12 от КЗ/отм./, ищецът като лице, което изпълнява чужд дълг,разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата-ответника и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение-действие или бездействие  на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.

      Събраните по делото доказателства установяват всички елементи от сложния смесен фактически състав, от който възниква регресна отговорност за претърпени имуществени вреди вследствие на гореописаното ПТП. Фактическият състав на чл.213 от КЗ включва следните елементи, които подлежат на доказване: липса на застрахователен договор по риска „ГО“, възникване на застрахователно събитие – покрит риск по застрахователния договор, възстановяване от страна на въззивника на изплатеното от Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи на изплатеното застрахователното обезщетение, установяване на причината за имуществените вреди и техния размер, определен съгласно местното законодателство на Р.Италия и размера на същата. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение-чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени вреди. Вследствие противоправното деяние на ответника са нанесени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с това деяние. Ищецът безспорно е възстановил изплатеното обезщетение, представляващо стойността на причинената вреда.С факта на плащането ищецът се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.

      с оглед изложеното Решението на Районен съд гр.Бяла Слатина следва да бъде потвърдено изцяло, поради неоснователността  на въззивната жалба и оплакванията в същата.

      При този изход на спора пред настоящата инстанция   и искането от страна на процесуалния представител на въззиваемия, в негова следва да бъдат присъдени разноски, сторени във въззивното производство в размер на 830 лева-изплатено възнаграждение за особен представител.

   Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                  Р Е Ш И 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №128 от 20.07.2016г. постановено по гр.дело № 1047/2015 г. по описа на Районен съд – гр.Бяла Слатина.

   Осъжда Ц.Д.Б., с ЕГН:********** ***, да заплати на Гаранционен фонд София, сумата от 830 лева -представляваща изплатено възнаграждение за особен представител.

 Решението е подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните за изготвянето му, при условията на чл.280 ГПК.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                              2.