РЕШЕНИЕ№

гр. Враца, 13.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

        ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                          ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

            при секретаря Х.Ц., като разгледа докладваното от мл. съдия Веселина Павлова В. гр. д. № 526 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 475/5.08.2016 год., постановено по Гр. д. № 99/2016 год. на Районен съд гр. Враца, съдът е уважил предявен от ищеца Т.И.Т. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 и чл. 124 ГПК срещу Й.Т.Д., като е признал за установено по отношение на последната, че дължи на Т.И.Т. предаване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1017.98.1.5, находящ се в гр.Враца, ул. ”Поп Богомил” № 2, вх. А, ет. 1, ап. 5, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за което е издадена Заповед за изпълнение № 2785/8.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3919/2015 г. по описа на РС Враца.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв. И.Л., пълномощник на Й.Т.Д. и действащ със съгласието на попечителски съвет, назначен със Заповед № 566/19.04.2013 г. на кмета на община Враца по отношение на неговата доверителка, с която се обжалва изцяло постановеното от съда Решение № 475/5.08.2016 год. по Гр. д. № 99/2016 год. на Районен съд гр. Враца.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и постановено при допуснати от съда процесуални нарушения. Последните се свеждат до това, че с приемане на възражението по чл. 414 ГПК, депозирано от Й.Т.Д., заповедното производство е протекло без участието на попечителския съвет, назначен през 2013 г. относно Й.Д.. Поради това жалбоподателят намира, че е налице нищожност на заповедното производство, като моли за отмяна на обжалваното решение и прогласяване на нищожността на Заповед за изпълнение № 2785/8.10.2015 г. по ч. гр. д. 3919/2015 г. на РС Враца.

Доводите за необоснованост на решението касаят приетото от страна на съда, че психичното заболяване на Й.Д. не води до твърдяната унищожаемост и не се е отразило на упълномощаването на В. Л. пред кмета на с. Нефела от 2010 г. с оглед заключението на съдебно-психиатричната експертиза по делото. От друга страна намира, че макар ответницата да не е доказала получаването на сумата по сключения нотариален акт, то и ищецът Т.Т. не е доказал, че е заплатил сумата по акта лично на ответницата, което прави предявения иск неоснователен. При тези аргументи, въззивната страна моли решението да бъде отменено с отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК, а Заповед за изпълнение № 2785/8.10.2015 г. по ч. гр. д. 3919/2015 г. да бъде обезсилена поради това, че е нищожна по изложените в жалбата доводи, с присъждане на разноските за двете инстанции. Моли също да се вземе предвид и това, че сделката по продажбата на апартамента е унищожена преди заповедното производство, тъй като Й.Д. към момента на упълномощителната сделка - 22.10.2010 г., не е могла да разбира действията си и да ръководи постъпките си.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца и въззиваем в настоящото производство Т.Т.. В подадения отговор той оспорва въззивната жалба и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Намира за доказано, че към 2010 г. не е бил налице правоунищожаващ факт относно сключения натариален акт за покупко - продажба на процесния недвижим имот. Относно законосъобразността на сделката излага довод, че следва да се вземе предвид осъждането на пълномощника на Д. за злоупотреба с доверие, а не за измама, както се твърди в жалбата, като на Й.Д. е била присъдена и сумата от 16 895,90 лв. при разглеждане на наказателното дело срещу пълномощника ѝ. Намира твърденията във въззивната жалба за недоказани и моли за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноски за всички инстанции.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,  намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд гр. Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца Т.И.Т. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 и чл. 124 ГПК срещу Й.Т.Д. за установяване задължението да Д. да предаде на ищеца закупения от него на 28.12.2010 г. недвижим имот с идентификатор № 12259.1017.98.1.5, находящ се в гр.Враца, ул. ”Поп Богомил” № 2, вх. А, ет. 1, ап. 5.

В исковата молба се твърди, че въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр. Враца под Вх. рег. № 7649/28.12.2010 г., Акт № 158, том 18, дело № 3545/2010 г., Й.Д. чрез свой пълномощник е прехвърлила на ищеца правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1017.98.1.5 по кадастралната карта на гр. Враца, с адрес гр. Враца, ул. ”Поп Богомил” № 2, вх. А, ет. 1, ап. 5, с предназначение: жилище, състоящо се от две стаи, кухня, хол и сервизни помещения /баня и тоалетна/, на едно ниво, с площ от 72,61 кв.м., заедно с прилежащи избено помещение /мазе/, с полезна площ 22,17 кв.м., находящо се във вх. А, вляво на стълбището, с югоизточно изложение, таванско помещение /таван/, със застроена площ 21,59 кв.м., находящо се във вх. А, вляво на стълбището, с югоизточно изложение, както и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж: 12259.1017.98.1.4, 12259.1017.98.1.6, под обекта: няма и над обекта: 12259.1017.98.1.12. Въз основа на този акт, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК за предаване на владението върху описания недвижим имот, за което е издадена Заповед за изпълнение № 2785/8.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3919/2015 г. на Районен съд гр. Враца, респ. изпълнителен лист въз основа на нея. Ответната страна е подала в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна е обусловило правния интерес на ищеца да подаде иск за установяване на правото му да получи владението върху собствения си недвижим имот, придобит от предходния собственик Й.Д..        

            В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответната страна, с който са заявени доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Недопустимостта се свежда до личното участие на Й.Д., поставена под ограничено запрещение от 17.05.2012 г., в заповедното производство чрез подаване на възражение лично от нея, поради което се иска обявяване на нищожността на издадената заповед по ч. гр. дело № 3919/2015 г. на Районен съд гр. Враца. На второ място чрез възражение е поискано прогласяване на унищожаемостта на нотариалния акт, легитимиращ ищеца като собственик на процесния имот и на упълномощителната сделка за продажбата на имота. Алтернативно се сочат аргументи за неоснователност на иска, поради неплащане на продажната цена по покупко-продажбата от страна на ищеца Т.Т. лично на Й.Д..

            От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том 13, Рег. 9438, дело № 1204 от 2010 г., вписан в СВ Враца, Вх. рег. № 7649/28.12.2010 г., Акт № 158, том 18, дело № 3545/2010 г., се установява, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор № 12259.1017.98.1.5, находящ се в гр. Враца, ул. ”Поп Богомил” № 2, вх. А, ет. 1, ап. 5. Въз основа на този акт и от приложеното ч. гр. дело № 3919/2015 г. по описа на Районен съд гр. Враца се установява, че е подадено заявление по чл. 417, т. 3 ГПК срещу Й.Д. за предаване на владението на имота, описан в акта и е издадена заповед № 2785/8.10.2015 г. Срещу последната е постъпило в срок възражение от страна на Й.Д., поради което е указано на ищеца правото му по чл. 415, ал. 1 ГПК, въз основа на което е подаден установителният иск по чл. 422 ГПК от страна на заявителя Т.Т..

            Въз основа на влязло в сила на 17.05.2012 г. Решение № 231/26.04.2012 г., постановено по Гр. д. № 54/2012 г. по описа на Окръжен съд гр. Враца, Й.Т.Д. е поставена под ограничено запрещение. Със Заповед № 566/19.04.2013 г. органът по настойничество и попечителство към община Враца е назначил на Д. попечителски съвет, състоящ се от попечителя Д. Т. Я. и зам. попечителя М.М.Й..

            Съгласно Присъда № 112/17.10.2012 г., постановена по НОХД № 67/2012 г, пълномощникът на Й.Д. - В. Т. Л., който от нейно име е продал процесния имот на ищеца Т.Т., е признат за виновен в това, че съзнателно е действал против законните интереси на представляваната от него Д. като продал апартамента на значително по-ниска цена от пазарната му стойност и за нея са последвали значителни щети /16 895,90 лв./- т.е в злоупотреба с доверие по чл. 217, ал. 4, във вр. с ал. 2 НК. Осъден е на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, както и да заплати на Й.Д. обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 16 895,90 лв.

            От Експертно решение от 8.04.2008 г. на ТЕЛК ”Общи заболявания” гр. Враца, се установява, че Й.Д. е освидетелствана, като ѝ е определена 100 % трайно намалена работоспособност пожизнено, с водещата диагноза полиартроза.

            По делото са събрани писмени доказателствени средства, от които се установява личното извършване на различни правни действия от страна на Й.Д. в периода 2005 - 2012 г. - сключване на договори за аренда, участие в искови производства и упълномощителни сделки.

            Изслушана и приета е съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и компетентно изготвено от страна на вещото лице. Заключението установява наличие на психично заболяване под формата на органично разстройство на личността, което вероятно е започнало след претърпяно пътно транспортно произшествие през 2008 г., а за периода на упълномощаването на В. Л. и последвалата покупко-продажба на процесния имот, е установена вероятност да е било налице и тогава психичното заболяване, за което обаче няма данни да е водило до невъзможност на Д. да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

            Между страните е обявен за безспорен фактът, че Й.Д. и синът ѝ Ц. Д. живеят в жилището в гр. Враца, ул. ”Поп Богомил” № 2, вх. А, ет. 1, ап. 5.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Между страните не се спори, че са страни по сделка за прехвърляне на правото на собственост върху жилището, чието владение се иска от ищеца да му бъде предадено, именно въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том 13, Рег. № 9438, дело № 1204 от 2010 г., вписан в СВ Враца, с Вх. рег. № 7649/28.12.2010 г., Акт № 158, том 18, дело № 3545/2010 г., в който изрично е уговорено предаване на владението на дата 15.02.2011 г. Не се спори също, че към момента на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, Й.Д. живее в имота заедно със сина си, за който се грижи.

Въззивната инстанция е длъжна да се произнесе само по наведените от въззивника доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. Изложени са такива във връзка с неучастието на попечителския съвет в заповедното производство, въз основа на което се иска обявяване на същото за нищожно и необоснованост на постановеното решение, поради неправилно установяване на липсата на основания за уважаване на възражението за унищожаемост на упълномощителната сделка и на покупко-продажбата на имота, съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза.

Настоящата инстанция намира за неоснователен доводът за нищожност на заповедното производство, респ. на издадената Заповед за изпълнение № 2785/8.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3919/2015 г. по описа на Районен съд гр. Враца, поради неучастието на попечителския съвет в него и липсата на съгласие от негова страна за действията на Й.Д. по подаване на възражение срещу издадената спрямо нея заповед за изпълнение. Действително законът вменява задължение на попечителя да се грижи за поставения под запрещение, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица, но въпреки това е установено по делото, че местоживеенето на Й.Д. е на собствения ѝ адрес *** и не се намира под надзора на назначените ѝ попечител и зам. попечител. На този адрес е получена и заповедта за изпълнение, срещу която Д. е подала в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. На адреса тя живее със своя син, за когото се грижи сама, въпреки че съгласно Заповед № 575/27.04.2015 г. за настойник на нейния син е назначено лицето Д. Т. Я., която е определена и за попечител на ответницата. При тези данни съдът намира, че Й.Д. е в състояние адекватно да защитава своите права и законни интереси, съгласно събрания по делото доказателствен материал, респ. депозираното от нея възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и допълнителните молби към него. Поради факта, че съдът е длъжен да следи за осигуряване на защитата на правата и интересите на тези лица, както и тяхната процесуално дееспособност по ГПК, то в конкретния случай намира, че липсата на съгласие от страна на попечителя Д. Я. за подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение, не води до нищожност, имайки предвид защитата на интересите на ограничено запретената и преминаването на заповедното производство срещу нея в исково. В последното Д. е защитавана от адвокат, упълномощен от нея и със съгласието на попечителския ѝ съвет.

Доводът за необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно способността на Д. да разбира или да ръководи действията си към момента на упълномощителната сделка от 22.12.2010 г., също се явява неоснователен. Възражението за ужищожаемост на упълномощаването и последвалата покупко-продажба на процесния имот е неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод за наличието на твърдяното основание за унищожаемост. В тази връзка заключението на експерта не е категорично относно това дали към датата на упълномощаването на В. Л., спрямо Д. е било налице психичното ѝ заболяване и най-вече дали в резултат на него не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.

През 2008 г. след претърпяно пътно транспортно произшествие, Д. е получила комоцио на мозъка, последвано от промяна на поведението ѝ към разсеяност, лабилност, лесна внушаемост и снижена критичност. През 2012 г. е поставена под ограничено запрещение след установяване на факта, че страда от психично заболяване - органично разстройство на личността, тъй като съдът е преценил нейната неспособност самостоятелно и разумно да се грижи за своите имуществени права и интереси, които предполагат една по-сложна и обективна преценка на ситуацията. Взет е предвид и факта, че заболяването прогресира с времето и не се очаква подобрение на състоянието. При тези данни и с оглед събраните писмени доказателства по делото, същите не обуславят извод да се приеме, че към 22.12.2010 г. въпреки, че Д. е била дееспособна, при упълномощаването на В. Л. не е могла да разбира постъпките си или да ръководи действията си. Не са ангажирани и доказателства, че сделката по продажбата на процесния имот е унищожена преди заповедното производство, какъвто довод се съдържа във въззивната жалба срещу решението.

Съдът споделя и извода на първоинстанционния съд относно неоснователността на твърдението, че Д. не е получила парите от продажбата на недвижимия имот. Въпреки че в нотариалния акт е посочено, че сумата по продажбата е изплатена на пълномощника на Д. и тази констатация не е част от удостоверителното изявление на нотариуса, то с подписването на акта от страните, същият има характер на разписка между тях за получаване на сумата по сделката.

            С оглед изложеното и съобразно това, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на производство въззиваемата страна има право на разноски пред въззивната инстанция, но доколкото такива не са заявени, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

 

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 475/5.08.2016 год., постановено по Гр. д. № 99/2016 год. на Районен съд гр. Враца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                        2.