РЕШЕНИЕ№

 

гр.Враца,19.12.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански окръжен съд,Гражданско отделение,в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

             Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

          мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

при секретаря И.М.,като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №531 по описа за 2016 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №357/20.06.2016 год. по гр. дело №1307/2016 год. състав на Районен съд-Враца е отхвърлил предявените от Ж.И.К. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1,пр.3-то и чл.86,ал.1 ЗЗД, както и предявеният като евентуален осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1-во ЗЗД срещу П.Г.П. ***.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Ж.И.К..Въззивницата поддържа,че решението е необосновано, противоречи на материалния закон и е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,като излага своите подробни съображения.Въз основа на тях моли решението да бъде отменено,а установителните й искове уважени,като въззивният съд приеме за установено,че П.Г.П. дължи на Ж.И.К. главница в размер на 440.00 лв., представляваща заплатено на отпаднало основание капаро,обезщетение за забава в размер на 36.38 лв. за периода от 05.08.2014 год. до 28.05.2015 год.,както и законна лихва върху главницата,считано от 28.05.2015 год. до окончателното изплащането на вземането.Ако въззивният съд счете установителните искове за неоснователни,то въззивницата моли да бъде уважен евентуалният осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1-во ЗЗД,като П.П. бъде осъдена да й заплати сумата от 440.00 лв.,представляваща заплатено без основание капаро,ведно със законна лихва от 05.08.2014 год. до окончателното   изплащане на главницата.Претендира също и присъждане на разноските,направени в заповедното,в първоинстанционното и във въззивното производство.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемата  П.Г.П. *** е депозирала отговор,в който мотивира становище за неоснователност на  жалбата.Счита,че обжалваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Също претендира разноски.

Съдът,като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора,както и събраните доказателства по делото,поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима,подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт,като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата,съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта – в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита,предявено с исковата молба на ищеца.

В исковата молба се твърди,че Ж.К. в края на м.юли 2014 год. се свързала с ответницата П.П. по повод публикувана обява за отдаване под наем на жилище,находящо се в гр.София,ул.”Родопски извор” № 106,ет.3,с наемна цена 440.00 лв. месечно.Между тях започнали преговори по наемане на жилището,като на 04.08.2014 год. бил уговорен оглед на същото от пълномощник на К.,но на същата дата по молба на ответницата огледът бил отложен за следващия ден - 05.08.2016 год.На тези две дати ответницата получила от пълномощника на ищцата сумата от общо 440.00 лв.,представляваща един наем, като гаранция за намеренията на ищцата да наеме жилището,като били съставени две разписки - една за 220.00 лв.,дадени на 04.08.2016 год.,и една за общата сума от 440.00 лв. след доплащането на още 220.00 лв. на 05.08.2016 год.

Едва след заплащането на тези 440.00 лв. наемодателката предала ключовете от апартамента за оглед на 05.08.2016 год. с уговорка,че ако до 12.08.2016 год. не се сключи договор за наем,ключовете следва да бъдат върнати на П..Още на 05.08.2016 год. вечерта пълномощникът на ищцата отишъл на оглед в апартамента без наемодателката,направил снимки на състоянието му, като то не отговаряло на публикуваните снимки към обявата за наем.Въпреки това ищцата излага твърдения,че се свързала с ответницата и й предложила да направи ремонт и почистване на жилището,като сумата за това да бъде прихваната със съответните месечни наеми за жилището.Ответницата е отказала предложението,след което ищцата поискала да й бъде върната дадената като гаранция сума от 440.00 лв.,но П. отказала да върне парите.Поради това ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която заповед е подадено  възражение от П.П. и ищцата е предявила иск за установяване на вземането си,а в условията на евентуалност -  иск за връщане на посочената по-горе сума като получена без основание.

            В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от П., в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.Твърди се,че след проведен на 04.08.2014 год. оглед на апартамента от пълномощника на ищцата,същият го одобрил,след което ищцата предложила на ответницата да й бъде оставено капаро в размер на ½ от обявения месечен наем от 440.00 лв.На следващия ден – 05.08.2014 год.,е получен по имейл проекто-договор с предложение от ищцата за неговото подписване,както и за доплащане на сумата от 220.00 лв. за сигурност във връзка със сериозните намерения за сключване на договора.На същата дата ответницата получила още 220.00 лв.,като подписала разписка за сумата от общо 440.00 лв.,след което предала ключовете от жилището на пълномощника.Твърди се още,че на 08.08.2014 год. ищцата се свързала по телефона с П.,за да я уведоми,че се отказва да наеме апартамента и иска да й бъде върнато даденото капаро,от което да се удържи сумата от 50.00 лв. за трите дни на задържане на ключовете - от 05.08.2014 г. до 08.08.2014 г.Сочи също,че в проведения разговор призовала ищцата да дойде и лично да се увери, че жилището е в отлично състояние.На 11.08.2014 год. заедно с майка си Лалка и Кирил Модрев отишли в жилището,за да изчакат идването на ищцата,но вместо това последната изпратила имейл на П.,че ще получи ключовете за жилището от полицията.Въз основа на тези твърдения П. намира,че получената от нея сума в общ размер на 440.00 лв. е предадена на законно основание,доброволно заплатена от ищцата чрез нейния пълномощник и не дължи връщането на същата.

            От заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №98,том II,Рег. №11873,нот. дело №270 от 2006 год. се установява,че апартамент №18,находящ се в гр.София,район „Витоша“,местност „Манастирски ливади“,ул.“Родопски извор“№106,ет 3 е собственост на Л. К. П. - майка на ответницата П.Г.П..

            От разписка от 04.08.2014 год.,подписана от ответницата и пълномощника на ищцата се установява,че П. е получила сумата от 220.00 лв. от Янка Стоименчова Янкова /пълномощник на ищцата/,представляваща половин наем, служещ като "депозит" по договор за наем с Ж.И.К. на процесния апартамент в гр.София.В разписката има поправка,като е зачертана думата "депозит" и над нея е записано "стоп капаро",а накрая е отразено още,че при неподписване на окончателен договор  за наем на 05.08.2014 год. до 20:00 часа,"капарото" подлежи на връщане.

            Представена е и друга двустранно подписана разписка от същите лица,от която се установява, че на 04.08 /без посочена година/ П.П. е получила от Янка Янкова сумата от 440.00 лв. за сключване на договор за наем на апартамента с Ж.К. /в отговора на исковата молба ответницата е посочила,че документът е съставен на 05.08.2014 год. при предаването на втората сума от 220.00 лв./.В документа е посочено,че П.П. предава ключа от апартамента на Я. Я.,за да направи снимки,като при несключване на договор между двете страни ключът следва да бъде върнат в срок до 12.08.2014 год.,както и че с подписването на договора П.П. се задължава да връчи втори екземпляр от ключовете на апартамент и да го предаде за ползване според условията на договора.

            Представено е и пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 2823/04.08.2014 год. по описа на нотариус К.К.,с район на действие РС – Варна,от което се установява,че ищцата К. е упълномощила Я. Я. да подпише от нейно име и за нейна сметка,в качеството й на наемател, договор за наем на жилищен имот в гр.София,за какъвто имот прецени за добре и при условия,каквито прецени за добре,както и да заплаща от името и за сметка на упълномощителя капаро,наеми и др. средства,свързани с наемането на имота.

            По делото са приети и писмени доказателствени средства,представляващи електронна кореспонденция,водена между ищцата и ответницата през периода от 29.07.2014 год. до 11.08.2014 год.,представена на хартиен носител.

            По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Я. Я.,К. М.,Л. П. и С. К., които съдът възприема,а тези на П. и К. преценява с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК и с оглед на всички други данни по делото от съвкупността на събрания доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

               С оглед на твърденията на страните в процеса и събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира,че възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти:1) процесната сума от 440.00 лв. да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание,т. е. без да е бил налице годен юридически факт - правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

               В тази връзка и намирайки,че страните са били единствено в преддоговорни отношения помежду си относно желанието си за сключване на договор за наем,който не е бил подписан в уговорения срок,то не е налице отпаднало основание,по смисъла на чл.55,ал.1,пр.3-то ЗЗД и правилната квалификация на установителния иск за сумата от 440.00 лв. следва да бъде чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1,пр.1-во ЗЗД.

               Въпреки това,първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти и се е произнесъл по съдържащия се в исковата молба петитум. Доколкото между страните не се спори по отделните елементи на предявените искове и съдът се е произнесъл съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по исковите претенции,както са предявени от ищцата,то не са нарушени правата на страните вследствие на неправилно посочената квалификация и разпределена доказателствена тежест от страна на първоинстанционния съд.

               Между страните не се спори,а и от събраните доказателства безспорно се установява,че П.П. е получила от ищцата Ж.К. чрез пълномощника й Я.Я. сумата от 440.00 лв.В представения по делото документ за предаване на сумата е посочено,че същата представлява капаро за сключване на договор за наем на апартамента,находящ се в гр.София,ул. "Родопски извор"№106,ап.18,ет.3.Страните са се намирали в преддоговорни отношения,като е предадена сума за един месечен наем срещу ключовете на апартамента,като не се е стигнало до сключване на договор за наем между тях.

               Първоинстанционният съд е изследвал и анализирал коя от двете страни има вина за несключване на договора за наем,за да стигне до извода дали се дължи връщане на дадената сума,която е определил неправилно като задатък по чл. 93, ал. 1 ЗЗД.Това е неправилно,защото задатъкът служи за доказателство,че е сключен договора,а в конкретния случай между страните не се е стигнало до сключването на такъв.С оглед добросъвестното поведение на ищцата,която е имала сериозни намерения да наеме процесното жилище,същата е гласувала голямо доверие на П.,като й е предала предварително сумата от 440.00 лв.,представляваща един месечен наем,преди да огледа и да се запознае с реалното състояние на жилището.Намерението на страните е било тази сума да се ползва след това като депозит,който по принцип се дава при сключване на договор за наем и служи за обезпечение на евентуални вреди и/или разноски във връзка с наетия имот при прекратяване на договора за наем.След установяване на действителното състояние на жилището и молбата от страна на ищцата да изчисти и ремонтира всичко необходимо,като й се приспаднат разноските от следващите месечни наеми,която не е приета от ответницата,то страните взаимно си дължат връщане на даденото - сума пари срещу ключове от апартамент. Сумата от 440.00 лв. е предплатена без основание на наемодателя,имайки предвид,че е следвало да се направят оглед и снимки на жилището и едва тогава да се прецени сключването на договор за наем на същото,като това е следвало да стане до 12.08.2014 год.На практика след несъгласието на наемодателя да приведе жилището в състояние,което да отговаря на ползването му,за което ще бъде наето съобразно предварителните уговорки между страните и фактът,че наемателката ще живее в него с малко дете,то за нея не е бил налице интерес  от сключване на договор за наем на процесния апартамент.Ищцата своевременно е уведомила наемодателката за тези обстоятелства на 08.08.2014 год.,като е предложила връщане на ключа,респ. е поискала връщане на дадената сума,включително с предложение да се задържат 50.00 лв. за трите дни - от огледа на 05.08.2014 год. до отказа за сключване на договор на 08.08.2014 год.В тази връзка данните по делото и показанията на свидетеля Модрев за предприети ремонтни дейности и поправка по апартамента на 09-10.08.2014 год.,с цел сключването на договор за наем с ищцата и очакването това да стане на 11.08.2014 год.,са без значение и не следва да се обсъждат,с оглед писмените доказателства по делото и това,че на още на 08.08.2014 год. ищцата е заявила искане за връщане на сумата и предаване на предоставените ключове от апартамента.

               При тези данни и с оглед на това, че ответницата не ангажира доказателства,че получената от нея сума е получена на годно правно основание, то същата дължи връщане на получените без основание 440.00 лв.,с които неправомерно се е обогатила за сметка на ищцата.Следователно искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен за претендираната сума от 440.00 лв.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 28.05.2015 год. до окончателното изплащането на вземането.

               Искът за обезщетение за забава в размер на 36.38 лв. по чл.86,ал 1 ЗЗД също се явява основателен.В двустранно подписания между страните документ за предаването на сумата от 440.00 лв. е посочено,че до 12.08.2014 год. при несключване на договор за наем ключът от апартамента следва да бъде върнат на П.П.,като за сумата не се споменава нищо,поради което настоящата инстанция намира,че задължението за връщането й е без срок и се дължи след покана от страна на кредитора Ж.К.  /арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. В тази връзка съдът приема,че лихвата се дължи от 09.08.2014 год.,а не от 05.08.2014 год., тъй като на 08.08.2014 год. ищцата е уведомила ответницата,че не желае да сключи договор за наем на жилището и я  е приканила да й върне дадената сума, като съответно тя от своя страна  й предаде ключовете от жилището.От деня, следващ този момент П. е изпаднала в забава и дължи законна лихва върху вземането на К. за главницата от 440.00 лв.  за периода от 09.08.2014 год. до  28.05.2015 год.,като разликата от четири дни-за периода от 05.08.2014 год. до 09.08.2014 год., по никакъв начин не рефлектира на размера на заявеното вземане.

Въз основа на изложеното и с оглед на обстоятелството,че правните изводи,до който въззивната инстанция достига,не съответстват на правните изводи на първоинстанционния съд,решението на Районен съд-Враца,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1,пр.3-то и чл.86,ал.1 ЗЗД,следва да бъде отменено изцяло като неправилно,а въззивната жалба – уважена.

Имайки предвид уважаването на предявените установителни искове, настоящата инстанция не дължи произнасяне по осъдителния иск,предявен в условията на евентуалност по чл.55,ал.1,пр.1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 440.00 лв.,ведно със законната лихва,считано от 05.08.2014 год. до окончателното й изплащане.

При този изход на въззивното производство въззивната страна има право на разноски пред двете съдебни инстанции  в общ размер на 745.00  лв.-145.00 лв. разноски за държавни такси и призоваване на свидетел и 600.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ищцата-въззивник претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции от общо 1440.00 лв. /840.00  + 600.00 лв./,но поради своевременно направеното възражение за прекомерност от ответната страна,което съдът намира за основателно,на основание чл.78,ал.5 ГПК общите разноски следва да бъдат намалени от 1440.00 лв. на 600.00 лв.,съобразно действащите разпоредби на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-по 300.00 лв. за всяка съдебна инстанция.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013 год. по т.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС,съдът е длъжен съобразно изхода на спора да се произнесе и по дължимостта на разноските,направени в заповедното производство,поради което същите следва да се присъдят на Ж.К. в общ размер на 25.00 лв. платена държавна такса.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ изцяло Решение №357/20.06.2016 год. по гр.дело №1307/2016 год. на Районен съд-Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1,пр.1-во и чл.86,ал.1 ЗЗД,че  П.Г.П.,ЕГН**********, с адрес *** дължи на Ж.И.К.,ЕГН**********,с адрес *** сумите от 440.00 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, представляваща заплатен без основание депозит за наемане на апартамент в гр.София,район „Витоша“,местност „Манастирски ливади“,ул. “Родопски извор“ № 106,ет.3,ап. 18 и 36.38 лв. /тридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ обезщетение за забава за периода от 09.08.2014 год. до 28.05.2015 год.,както и законна лихва върху главницата от 440.00 лева,считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.05.2015 год.,до окончателното й изплащането,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.06.2015 г. по ч.гр.дело 29769/2015 г. на СРС,87-ми състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК П.Г.П.,ЕГН **********,с адрес *** да заплати на Ж.И.К.,ЕГН**********,с адрес *** сумата от общо 745,00 лв. /седемстотин четиридесет и пет лева /,представляваща разноски пред двете съдебни инстанции,и  сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.