Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.ВРАЦА,09.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                  Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                        Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                       мл.съдия ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА            

                  

при секретаря И.М.,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №532 по описа за 2016 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на М.П.Х. ***-ищец,и "Еко Антрацит"ЕАД-гр.София-ответник,против решение №106/13.06.2016 год. по гр.дело №810/2015 год. на Районен съд-Мездра,с което съдът се е произнесъл по предявените пред него в условията на обективно и субективно съединяване четири иска с правно основание чл.200 от КТ във връзка с чл.53 от ЗЗД.

Решението се обжалва от ищеца М.П.Х. в частта,с която съдът е отхвърлил първия му иск за заплащане на сумата 720.00 лв.,претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди от заболяването "Вибрационна болест-Вегетативна полиневропатия на горните крайници",изразяващи се в допълнителни разходи за закупуване на лекарства за периода 11.10.2012 год.- 01.10.2014 год.,както и в частта,с която съдът е отхвърлил втория му иск за сумата над 5000.00 лв. до пълния заявен размер от 10000.00 лв.,претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от заболяването "Силикоза първи стадии,ретикуломикронодозна форма Хроничен бронхит.Обструктивен тип ВН.ДН 0-1".

Х. счита решението в тези му части за неправилно и необосновано. Поддържа,че искът му за сумата от 720.00 лв. е основателен и доказан със събраните по делото писмени и гласни доказателства,както и чрез заключението на изслушаната експертиза,които не са взети предвид от съда.А в частта,с която е отхвърлен искът му за заплащане на общо 10000.00 лв.,решението на РС-Мездра противоречи на залегналия в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост,изискващ пълно обезщетяване на вредите..

Моли решение №106/13.06.2016 год. по гр.дело №810/2016 год. на Районен съд-Мездра да бъде отменено в обжалваните от него части,а претенциите му уважени изцяло. Не сочи нови доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ответника  "Еко Антрацит"ЕАД-гр.София,в който подробно се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба на М.Х..

"Елисейна"ЕАД-с.Елисейна,Община Мездра /в несъстоятелност/-солидарен ответник пред РС-Мездра,не е депозирал отговор.Депозирана е молба от Елин Топалов-синдик на "Елисейна" ЕАД-с.Елисейна,Община Мездра,с която е изразено становище за неоснователност на подадената от въззивника М.Х. въззивна жалба,както и се присъединява към изразеното във въззивната жалба на "Еко Антрацит" ЕАД.

Решение №106/13.06.2016 год. се обжалва от "Еко Антрацит"ЕАД-гр.София в частите,с които съдът е уважил втория,третия и четвъртия иск  на ищеца М.Х.,като е осъдил солидарните ответници да му заплатят сумата от общо 9500.00 лв.-5000.00 лв. за претърпените неимуществени вреди от заболяването "Силикоза първи стадии,ретикуломикронодозна форма Хроничен бронхит.Обструктивен тип ВН.ДН 0-1",1800.00 лв. обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства за това заболяване и 2700.00 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на витаминозна храна за същото заболяване.

Въззивникът-ответник счита решението в тези му части за необосновано и неправилно,като постановено при допуснати процесуални нарушения и противоречащо на материалния закон.Счита присъденото обезщетение за неимуществени вреди за силно завишено и несъобразено със събраните доказателства за степента на трудова неработоспособност,а претенциите за имуществени вреди за изцяло недоказани.Сочи се в жалбата още,че липсват по делото и от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза разходни документи за реално извършени разходи за лечението на професионалното заболяване;липсват доказателства за закупуване на усилена и витаминозна храна от ищеца;Х. не може да търси обезщетение по чл.200 КТ ,тъй като има определена само 46 % трайна намалена работоспособност вследствие на професионалното заболяване;както и че ищеца за периода на инвалидизацията е получавал инвалидна пенсия,която напълно компенсира настъпилите вследствие професионалните заболявания на ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните от него части,а претенциите на ищеца отхвърлени.Не сочи нови доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от М.Х.,в който също подробно се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба на "Еко Антрацит"ЕАД-гр. София.

При извършената проверка на допустимостта и редовността на въззивните жалби настоящият съдебен състав констатира,че същите са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговарят на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Мездра е сезиран от М.П.Х. ***,чрез пълномощника си адв.Г.П. *** с обективно кумулативно съединени искове против "Елисейна"ЕАД-с.Елисейна,Община Мездра /в несъстоятелност/ и "Еко Антрацит"ЕАД-гр.София с правно основание чл.200 КТ вр. с чл. 52 и 53 ЗЗД за солидарно заплащане на:сумата 2000.00 лв.обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от професионално заболяване "Вегетативна полиневропатия на горните крайници";сумата от 1080.00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в допълнителен разход за закупуване на лекарства за периода от 11.10.2012 год. до 01.10.2014 год., ведно със законната лихва  върху сумите, считано от 11.10.2012 год. до окончателното им изплащане;сумата 5000.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване "Силикоза" първи стадий,ретикуломикронодозна  форма. Хроничен бронхит. Обструктивен тип ВН.ДН 0-1;сумата в размер на 1800.00 лв. – имуществени вреди за  второто заболяване "силикоза",изразяващи се в допълнителен разход за лекарства за периода от 13.05.2015 год.- 01.05.2018 год.;сумата 1800.00 лв. – имуществени вреди, изразяващи се  в допълнителен разход за закупуване на усилваща и здравословна храна  за периода от 13.05.2015 год.-01.05.2018 год.,ведно със законната лихва върху претендираните суми,считано от 13.05.2015 год. до окончателното изплащане.

Допуснато е уточнение на иска,че регистрираното през 2012 год. професионално заболяване представлява ексцес на регистрираното през 1985 год. професионално заболяване "вибрационна болест",поправка в претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупуване на лекарства,като вместо 1 800.00 лв.  претендираната сума е 720.00 лв.В хода на производство,в съдебно заседание от 11.05.2016 год. е увеличена претенцията за претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване "Силикоза" първи стадий, ретикуломикронодозна форма.Хроничен бронхит.Обструктивен тип ВН.ДН 0-1"  от 5000 лв. на 10000 лв.,както и претенцията за имуществени вреди, изразяващи се  в допълнителен разход за закупуване на усилваща и здравословна храна  за периода от 13.05.2015 год.-01.05.2018 год., ведно със законната лихва върху претендираните суми,считано от 13.05.2015 год. до окончателното изплащане от 1 800.00 лв. на 2 700.00 лв.

На основание чл. 233 ГПК съда е прекратил производството по отношение на ответника "Елисейна" ЕАД /в несъстоятелност/ по отношение претенцията за сумата 2000.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,в резултат от професионално заболяване "Вегетативна полиневропатия на горните крайници" поради отказ от иска, и  по отношение на ответника "Еко Антрацит" ЕАД, поради оттегляне на претенцията на основание чл.232 ГПК.

Поддържа се от ищеца Х.,че от 15.11.1979 год. е работил към ответника "Елисейна" ЕАД /в несъстоятелност/ на рудник "Венец" на длъжност "подземен извозвач", а от 04.02.1980 год. е бил на длъжност "подземен миньор".От 01.09.1980 год. е бил преназначен на същата длъжност,но в рудник "Плакалница".За периода от 10.12.1996 год. до 01.06.2002 год.  ищецът твърди,че е работил на длъжност "подземен миньор" към мина "Антра"-с.Томпсън,Област София.Според ищеца,дружеството "Антра"ЕАД-с.Томпсън е с променено наименование "Еко Антрацит" ЕАД.Сочи се в исковата молба,че работата на заеманите от него длъжности "подземен извозвач" и "подземен миньор" и при двамата ответници е била свързана с големи физически натоварвания, вибрации,пренапрежение на горните крайници и наличие на прах над допустимите норми,без да са предприемани  от ответниците предпазни и предохранителни мерки за защита живота и здравето на работниците и за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.В резултат на тези условия на труд  ищецът   твърди,че е получил професионално заболяване "Вибрационна болест",признато с ЕР на ТЕЛК от 19.10.1985 год. и пререгистрирано с последващи решения.С ЕР на ТЕЛК № 3902/11.10.2012 год. е  регистрирано професионално заболяване "Вегетативна полиневропатия на горните крайници с изразени ангиоспастични прояви и исхемични кризи тип Рейно",което според Х. представлява ексцес от регистриранато първо професионално заболяване.В исковата молба е навел още доводи,че с ЕР на ТЕЛК № 0421/13.05.2015 год. му е признато професионално заболяване "Силикоза" първи стадий,ретикуломикронодозна  форма.Хроничен бронхит.Обструктивен тип ВН.ДН 0-1“, което според него също е в причинна връзка с условията на труд и при двамата ответници.

Към исковата молба са представени писмени доказателства:копие от ЕР на ТЕЛК № 3902/11.10.2012 год.;ЕР на ТЕЛК № 0421/13.05.2015 год.;копие от протокол №1/27.11.2014 год. за извършено проучване на професионално заболяване,изготвено от ТД на НОИ Враца; копие от удостоверение №59/17.05.2005 год. издадено от "Елисейна" ЕАД /в несъстоятелност/;копие от удостоверение №183/01.07.2005 год. издадено от "Антра"ЕАД-с.Томпсън,Област София;копия от тр.книжки; копия от рецептурна книжка; извадки от търговския регистър за актуално-правно състояние на ответниците;копие от съдебно решение №7/03.09.2007 год. по ф.дело №1130/1996 год. по опис на ОС-София  за промяна на наименованието на ответника от "Антра"ЕАД  в  "Еко антрацит"ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от "Елисейна" ЕАД /в несъстоятелност/,с който се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни по основание и размер.Твърди се,че гратисния период за клиничната проява на заболяването "Силикоза първа степен - белодробна фиброза със съпътстващ ХОББ" е 30 години, считано от освобождаването от работа.В случая,според ответника, ищецът Х. е работил в "Елисейна" ЕАД /в несъстоятелност/ до 19.10.1985 год.,а клиничните прояви на тази болест са били установени за първи път на 30.09.2014 год., бързото известие по чл.61 КСО е с вх. №ПБ-2/24.10.2014 год. на ТП на НОИ-Враца. Поддържа се още, че съдът следва да има предвид и обстоятелството,че ищецът Х. е работил и в "ЕКО Антрацит"ЕАД за периода от 10.12.1996 год. до 01.06.2002 год., поради което се излагат доводи,че "Елисейна" ЕАД /в несъстоятелност/ не трябва да отговаря по иска или поне не солидарно с другия ответник.

В срока по чл. 131 ГПК от страна и на ответника "Еко Антрацит" е депозиран писмен отговор,с който се оспорват предявените искове като неоснователни.Поддържа се,че не са представени по делото от страна на ищеца разходни документи за реално извършени разходи за лечението на професионалното заболяване;липсват доказателства за закупуване на усилена и витаминозна храна от ищеца;не може да се претендира обезщетение по чл.200 КТ ,тъй като ищецът Х. има определена само 46 % трайна намалена работоспособност вследствие на професионалното заболяване;както и че ищецът за периода на инвалидизацията е получавал инвалидна пенсия,която напълно компесира настъпилите вследствие професионалните заболявания имуществени и неимуществени вреди.Направено е възражение за погасяване по давност на претенцията за обезщетение за професионалното заболяване "Вегетативна полиневропатия на горни крайници с изразени ангиоспастични прояви и исхемични кризи тип "Рейно".

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза,изготвена от д-р Диана Апостолова - експерт професионални болести и трудова медицина,като заключението не е оспорено от страните и е възприето от първоинстанционния съд като обективно и компетентно изготвено.От същото се установява,че между регистрираното през 1985 год. професионално заболяване "вибрационна болест" и заболяването "Вегетативна полиневропатия на горните крайници с изразени ангиоспастични прояви и исхемични кризи тип Рейно" има пряка връзка и двете заболявания са идентични,като второто заболяване се явява разгърната проява на първото.Между регистрираното през 1985 год. професионално заболяване "Вибрационна болест"  и последно регистрираното през 2015 год. заболяване "Силикоза първи стадии,ретикуломикронодозна форма.Хроничен бронхит.Обструктивен тип ВН.ДН 0-1" има връзка единствено по отношение на общите рискови условия на труд.Стадият на развитие на заболяването "Вибрационна болест" е втори, а на "Силикоза" – първи.Стойността на  лекарствена терапия за заболяването "Вегетативна полиневропатия на горните крайници с изразени ангиоспастични прояви и исхемични кризи тип Рейно" за исковия период /13.05.2015 год. до 01.05.2018 год./ е равна на 720.00 лв.,а за второто заболяване възлиза на 1800.00 лв.Сумата,необходима за усилена и витаминозна храна на заболяването "Силикоза",възлиза в размер на 2700.00 лв.за исковия период 13.05.2015 год. до 01.05.2018 год.От заключението е установено още, че при регистрирано заболяване не би трябвало да се работи в същата среда.Работата е допринесла за развитието на  болестта,тъй като ищецът е полагал същия труд, но в друго подобно предприятие.

По делото са събрани и гласни доказателства. Изслушани са св.Васил Кирков,св. Веселин Атанасов и св.Боряна Христова. От показанията на св. Кирков се установява, че знае за боледуването на ищеца,като накрая са му установили и силикоза.Според свидетеля,ищецът пиел много скъпи лекарства,имал е нужда от санаторуим, но не може  финансово да си го позволи.Сочи,че ищецът е работил в мина "Антрацит"-Своге,от лошите условия на труд,от праха е получил тези заболявания.Според свидетеля, ищецът  има нужда от специален хранителен режим.Оплакванията са му били трудно дишане, изтръпване на крайниците,умора,като състоянието му не се е подобрило с времето, а се е влошило.Свидетелят Атанасов също установява в показанията си,че познава ищеца от дете,заедно са работили в мината в Томпсън -1998 год. и е имал вибрации,ръцете са му побелявали,открили са му и силикоза.Не може да диша без помпичка,лекарства пие постоянно и яде много плодове,зеленчуци и месо.Свидетелката Христова,която е съпруга на ищеца,също сочи,че от 1985 год. започнали да му изтръпват ръцете,след това  е бил пенсионер по болест,а впоследствие започнал работа в Томпсън.Без помпичка не може да живее, за да е добре, необходимо е да яде повече плодове,зеленчуци, месо.

Въз основа на събраните доказателства с обжалваното решение съдът е уважил частично исковете на ищеца М.Х.,като е осъдил солидарните ответници да му заплатят сумата от общо 9500.00 лв.-5000.00 лв. за претърпените неимуществени вреди от заболяването "Силикоза първи стадий,ретикуломикронодозна форма Хроничен бронхит.Обструктивен тип ВН.ДН 0-1",1800.00 лв. обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства за това заболяване и 2700.00 лв. обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в разходи за закупуване на витаминозна храна за същото заболяване.Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска за заплащане на сумата 720.00 лв.,претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди от заболяването "Вибрационна болест-Вегетативна полиневропатия на горните крайници",изразяващи се в допълнителни разходи за закупуване на лекарства за периода 11.10.2012 г.- 01.10.2014 г.Първоинстанционният съд е приел в мотивите си за този иск,че не се установява наличие на ексцес на признатото професионално заболяване на ищеца,по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредбата за реда за съобщаване,регистриране,потвърждаване,обжалване и отчитане на професионалните болести,във вр.чл.2 ал.3,а именно:допълнителни здравни състояния,които възникват след и в причинно-следствена връзка с признатата професионална болест и са признати по реда  за признаване на професионалното заболяване.

По отношение на ответника  "Елисейна" ЕАД /в несъстоятелност/ съдебното решение е влязло в сила,тъй като не е обжалвано.

При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно,допустимо и правилно.

Съгласно чл. 200 КТ,за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,работодателят отговаря имуществено,независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на страдащия работник или служител вреди,трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване следните материални предпоставки:1.установено професионално заболяване;2.вреда,водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания и 3.причинно-следствена връзка между заболяването и причинените вреди,когато заболяването се дължи на въздействието върху организма на вредни фактори на работната среда или на трудовия процес. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда е обективна и възниква независимо от обстоятелството дали той самият,негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг.чл.200,ал.2 КТ.Работодателската имуществена отговорност би отпаднала само при умишлено самонараняване,като при съпричиняване на вредоносния резултат и то при груба небрежност от страна на служителя,отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

От  доказателствата по делото се установява,че с ЕР на ТЕЛК  от 19.10.1985 год. на ищеца е признато професионално заболяване "Вибрационна болест",което е пререгистрирано с последващи  ЕР на ТЕЛК.С ЕР на ТЕЛК № 4239/14.10.2010 год.  заболяването на ищеца  - Вибрационна болест от локално вибровъздействие- втори към трети стадий /Ангиоспастичен синдром с исхем.кризи тип Рейно/ е пререгистрирано.С последващо  ЕР на ТЕЛК №3902/11.10.2012 год. ищецът е преосвидетелствуван  с диагноза "Вегетативна полиневропатия на горните крайници с изразени ангиоспастични прояви и исхемични кризи тип Рейно".В настоящето производство ищецът претендира имуществени вреди за това заболяване,като твърди че е налице влошаване на здравословното му състояние – ексцес.Спорът в производството е относно обстоятелството налице ли е усложнение на професионалното заболяване на ищеца, което да обоснове обезщетение на вредите от същото.

 От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено,че силикозата е фиброзно заболяване на белите дробове,предизвикано от  инхалиране и депониране на свободен кристален силициев диоксид/кварц/.Понастоящем  у нас по-често се наблюдават късни форми на силикоза,какъвто е и при ищеца Х..Късната форма на силикозата представлява късна проява на силикотичното заболяване след различен по  продължителност безпрахов период.Късните форми се развиват по типа  на хронично протичаща силикоза с  хроничен прогресивен ход,водещо до определена инвалидизация.

С оглед на така установеното от фактическа страна,въззивният съд споделя извода на първоинстанционния,че искът по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение от страна на солидарните длъжници "Елисейна" ЕАД /в несъстоятелност/ и "Еко Антрацит" ЕАД в полза на ищеца за неимуществени вреди е доказан по своето основание. В случая се установи от събраните писмени и гласни доказателства и от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза,че такива вреди са налице и те са в резултат на недоброто здравословното състояние на М.Х. вследствие професионалните му заболявания,и проявилото му се ново заболяване "силикоза".

 

 

 

 

По отношение размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 5000.00 лева,настоящият съдебен състав намира жалбите на Х. и на "Еко Антрацит"ЕАД за неоснователни.При определянето на този размер първоинстанционният съд е съобразил правилно принципа за справедливост,залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,трайната съдебна практика и установените по делото обстоятелства,а именно конкретно посочените по-горе по характер и степен на настъпили усложнения на професионално заболяване,а именно проявилата се "Силикоза първи стадий,ретикуломикронодозна форма Хроничен бронхит. Обструктивен тип ВН.ДН 0-1".

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява още,че лекарствата,необходими за лечение на белодробното професионално заболяване на ищеца,не се заплащат от НЗОК,а се заплащат на 100% от болния.Поради това, обосновано районният съд е приел, че ищецът следва да извършва разходи за лекарства и че тези разходи по своето естество водят до намаляване на имуществото му,поради което са вреди,които подлежат на обезщетяване от ответниците "Елисейна" ЕАД, /в несъстоятелност/ и "Еко Антрацит" ЕАД.А необходимата сума за закупуване на лекарства за процесния период -13.05.2015 год. до 01.05.2018 год. възлиза на 1800.00 лв., а разходите за  усилена и витаминозна храна за исковия период -възлизат на 2700.00 лв.

 

 

 

 

Действително,както се отбелязва и в жалбата на "Еко Антрацит" ЕАД, по делото не са налице данни за конкретните медикаменти,които се използват от ищеца,но правилно първоинстанционният съд е приел,че след като искът е доказан по своето основание,то същият не може да бъде отхвърлен, а при определяне размера на имуществените вреди следва да се има предвид заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,от което е видно,че разходите на ищеца за лекарства за периода от 13.05.2015 год. до 01.05.2018 год. са в размер на 1800 лв., а разходите за  усилена и витаминозна храна за исковия период -възлизат на 2700.00 лв.

Съдът приема за неоснователно възражението на "Еко Антрацит" ЕАД,че не е допустимо присъждане на обезщетение за вреди,които още не са настъпили.В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС,III г. о. № 155/22.02.2010 г. по гр. д. № 3836/2008 г., е застъпена тезата,че подлежат на обезщетяване и бъдещи вреди,стига тяхното настъпване да е сигурно,а размерът - установим. В този смисъл има постановени и други решения на ВКС, също обективиращи обвързваща съдебна практика по смисъла на чл. 291 ГПК - решение № 488/7.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., решение № 153/2.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г., IV г. о., решение № 196/12.07.2012 г. по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК). Всички те допускат обезщетяването на бъдещи вреди,доколкото настъпването им е сигурно.

 

 

 

 

Поради това, правилно и законосъобразно районният съд е уважил изцяло иска за заплащане на сумата от 1800.00 лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в разходи за медикаментозно лечение на професионалните заболявания,разходите за  усилена и витаминозна храна възлизащи на 2700.00 лв. за исковия период- 13.05.2015 год. до 01.05.2018 год.,както и акцесорното искане за заплащане на законна лихва за забава,считано от 13.05.2015 г., на която дата е констатирано заболяването "силикоза",до окончателното изплащане на сумата.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.200,ал.3 КТ за приспадане от размера на обезщетението на сумите,получени от общественото осигуряване.Видно от Разпореждане № 50/прот.Р01045/08.11.2010 год. на РУСО –гр. Враца,към пенсията на ищеца за осигурителен стаж и възраст е отпусната и добавка- пенсия за инвалидност поради професионално заболяване,считано от 01.11.2010 год. Съгласно константната съдебна практика задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането.За основателността на иска е достатъчно наличието на трудово правоотношение,през времетраенето на което да е придобито професионално заболяване, надлежно установено по съответния ред,и причинени във връзка със същото вреди на работника.Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.От определените като дължими от работодателя вреди не са допустими приспадания.Задължението на работодателя е за пълна обезвреда.От неговото задължение - не може да се приспада друг вид задължение,което се дължи от друг орган на друго основание,каквато е пенсията от държавното обществено осигуряване. Нормата, на която се е позовал ответникът – чл.200, ал.3 КТ има друго приложение и то е свързано със задължението на работодателя да обезщети една друга имуществена вреда /каквато в случая не се претендира/ , изразяваща се в разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпусната след това пенсия.В този случай имуществената вреда /пропусната полза/, която се дължи от работодателя,се изразява най-често в разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия. В този мисъл е и Решение № 741 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 143/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката,задължителна за съдилищата.

При съвпадане изводите на въззивния съд с тези на районния,обжалваното решението трябва да бъде потвърдено,като правилно и законосъобразно.

              Тъй като въззивната жалба на въззивника – ищец е приета от въззивния съд за неоснователна,то направените разноски от негова страна следва да останат за негова сметка и насрещната страна не дължи тяхното възстановяване по реда на чл.78 ГПК. Доколкото и въззивната жалба на въззивника – ответник е приета от съда за неоснователна, и на него също не се дължат разноски по въззивното обжалване. 

 

 

 

 

Водим от изложеното, Врачански окръжен съд

 

 

                                                            Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/13.06.2016 год. на Районен съд-гр.Мездра, постановено по гр.дело №810/2015 год., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок,считано от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.