Р Е Ш Е Н И Е № 395

 

гр. ВРАЦА,14.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в

публичното заседание на 25.11.2016г. ,в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Пенка Петрова

                          мл.с.:Калина Христова         

в присъствието на:

прокурора                      секретар  В.Н.

като разгледа докладваното  от   съдия П.Петрова

в.гр.  дело N` 554 по описа за 2016 година,

    за да се произнесе,взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Подадена е въззивна жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД гр.София,против решение на Районен съд гр.Враца от 11.07.2016г.по гр.д.№ 1231/2016г.,с което е уважен предявен  против дружеството отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 491,95 лв. с ДДС,представляваща стойността на доставена и консумирана ел.енергия за периода 20.01.-22.02.2016г.  по фактура от 09.03.2016г.,във връзка с протокол за неточно измерване от 22.02.2016г.Поддържа се във въззивната жалба,че решението на РС-Враца е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.Излагат се подробни доводи и съображения.Цитира се,и се представя съдебна практика по подобни казуси.Иска се отмяна на решението,и постановяване на ново,с което се отхвърли предявената претенция.Претендират се разноски за двете инстанции.

    Въззиваемият не е ангажирал становище по въззивната жалба.В с.з.чрез процесуалния си представител оспорва същата.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

    Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е неоснователна.

   Пред първоинстанционния съд против въззивника е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на суми,начислени за консумирана и незаплатена ел.енергия за минал период.Поддържа се в исковата молба,че въззиваемият е потребител на електрическа енергия на адреса,посочен в исковата молба по партида с клиентски №300238081843.През м.01.2016 г. бил подменен електромерът,който се намирал на приземния етаж до входната врата на входа.Таблото с електромерите било заключено и пломбирано и никой от живущите във входа нямал достъп до него.За подмяната,въззиваемият не бил уведомен и не бил присъствал.Получил фактура с №0182964103/21.02.2016 г.,от която било видно, че за фактурирания период 12.-18.01.2016 г. имало един електромер и след това за периода 19.01.-11.02.2016 г. - нов,като във фактурата било посочено,че следвало да му бъде възстановена сумата от 5.17 лв.След това въззиваемият бил получил фактура с №0183802082/09.03.2016 г.,в която било посочено,че за периода 20.01.-22.02.2016 г. на основание чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ му се начислява сумата от 491.95 лв.Въззиваемият – ищец в първата инстанция намира,че не дължи начислената сума.От страна на въззивника не били спазени правните норми,регламентиращи извършването на измервания и начисляването на допълнителни суми при констатирани отклонения от измерването на консумираната ел. енергия.Следвало да бъде потърсен и уведомен за измерването и подмяната на електромера,за да може да присъства той или упълномощен представител.Редовно бил заплащал консумираната ел. енергия,като в зимния период бил заплащал суми между 150 лв. и 200 лв..Не било възможно да бъде потребено такова количество ел. енергия/3 814 квч/.Нямало данни електромерът да е бил манипулиран,а евентуална грешка при измерването не можела да му бъде вменена във вина,тъй като не бил негов собственик.

Въззивникът е представил отговор на исковата молба,с който оспорва иска като неоснователен.Признава наличието на договорно отношение между страните.Излага,че на 22.02.2016 г.,служители на ”ЧЕЗ Разпределение България”АД били извършили проверка на адреса,при която било констатирано,че липсва пломба щит,както и че пломбата на клемния блок била отворена,при което била установена грешка от минус 85.77%,дължаща се на пробит отвор в долната част на клемореда и поставен мост между входящата и изходящата фазови клеми/по този начин,част от консумираната ел. енергия не се измервала и не се заплащала/.Електромерът бил подменен с нов редовен.Старият електромер не бил изпращан за метрологична проверка в независима лаборатория,тъй като се касаело за промяна в схемата на свързване,а не за манипулация вътре в самия електромер.В следствие на констатираните нарушения,сметките на въззиваемия били преизчислени,съгласно валидна и правилно приложена методика,за което същият бил уведомен.

Установено е от представения КП/стр29/,че на 22.02.2016 г.,трима служители на ”ЧЕЗ Разпределение България”АД в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите са извършили проверка на адреса на въззиваемия - жилищен блок с няколко входа. Констатирали са,че липсва пломбата на щита на общото ел. табло и,че пломбата на клемния блок на електромера, обслужващ жилището на въззиваемия,е отваряна.Проверили са моментната консумация,и са констатирали грешка от минус 85.77%.Въззиваемият бил потърсен,но не бил открит. Електромерът е бил подменен с нов редовен.При огледа на електромера са констатирали пробит отвор в долната част на клемореда и поставен мост между входящата и изходящата фазови клеми.Горното се установява,както се изложи от представения по делото констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия №3013803/22.02.2016 г. и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Въз основа на констатациите в протокола,въззивникът начислил на въззиваемия сумата от 491.95 лв. с ДДС,съгласно фактура №0183802082/09.03.2016 г.,също представена по делото, с основание ”дължима сума по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ" за периода 20.01.-22.02.2016 г.На въззиваемия били изпратени писма от 23.02. и от 10.03.2016 г. за резултатие от проверката.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.Вещото лице е дало заключение,че промяната на схемата за свързване представлява неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване /електромера/,тъй като по този начин само малка част от консумираната ел. енергия се измерва от СТИ.Посочило е,че при контролното измерване е бил извършен технически пропуск,като не са били отбелязани моментните стойности на измереното напрежение и при каква векторна диаграма на консумирания ток в момента на измерването е работело СТИ. Пропуските компроментирали измерената грешка и влияели на преизчисляването на корекционната сметка.Иначе,при грешка от минус 85.77% и неточност от 2% в полза на клиента, количеството консумирана и неотчетена ел. енергия е било изчислено дори в по-малко - при спазване на методиката - формулата по  чл.48 ал.1 от Правилата за измерване на количествата ел. енергия/-3 814 квтч. вместо 3 928 квтч/.Преизчисляването на сметките според в.л.е било съобразено и с действащите за периода цени на ел. енергия,утвърдени от ДКЕВР.Вещото лице е посочило и че СТИ е било монтирано като неупотребявано на 19.01.2016 г.,и доколкото корекцията се правела за не повече от 90 дни, като през този период следвало да е използван същият електромер,корекцията на сметката на ищеца правилно е била изчислена само за 34 дни.

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим и основателен,и го уважил,излагайки подробни съображения,към които въззиввната инстанция се присъединява и споделя изцяло,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Както се изложи по-горе,предявен е  отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК-за установяване недължимостта на сума,представляваща корекция за минало време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на въззивното дружество,въззиваемият – ищец в първата инстанция отрича претендираното от въззивника материално право,и в тежест на последния е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право. Лежащата върху въззивника/ищец/ доказателствена тежест  касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Между страните не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което въззиваемият е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане стойността на потребената такава.

Изхождайки от твърденията на страните и изтъкнатите в тяхна подкрепа доводи, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай основният спор се свежда до това дали в полза на въззивното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да прави корекции в сметките на клиента за изминал период.

За да бъде даден отговор на спорния въпрос следва да се изходи от  нормативната уредба, регулираща отношенията между страните в периода на извършване на проверката на СТИ и извършването на едностранната корекция на дължимите суми за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия, а именно - от 20.01.2016 год. до 22.02.2016 год.

В подкрепа на твърденията си, че в релевантния период е допустима корекция на сметката на потребителя за минал период, ответникът се позовава на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ,приети от ДКЕВР от 14.10.2013 год. Това е и посоченото във фактурата основание за извършване преизчисление на дължимата сума за потребена електроенергия.

Посочената разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в  правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговски измерване. Така формулирана законовата разпоредба съдържа единствено делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да бъде извършена корекцията. В разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ: а/ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ; б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Настоящият съдебен състав намира, че и тази законова разпоредба сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период, тъй като същата е изрична само по отношение задължителното съдържание на публично известните общи условия, а в частта относно възможността и реда за извършване на корекция е  препращаща към чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, по отношение на която вече се посочи, че в тази насока има само делегиращ характер. 

Дори и чрез тълкуване да се приеме, че посочените законови разпоредби предвиждат възможност за извършване на корекции в сметките на потребителите, то по никакъв начин тази възможност не може да бъде сведена до обективната отговорност, на която се позовава въззивника. Обективната отговорност в правото е изключение, доколкото неблагоприятните последици се възлагат на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение. Връзката между свободата в избора на поведение и възлагането на риска се осъществява от правото, от нормите, уреждащи обективното основание за гражданската отговорност. Ето защо залагането на такъв вид отговорност в правна норма следва да е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на електроенергия, не се съдържа в Закона за енергетиката. Напротив, от разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ може да се изведе, че корекция на сметка в полза на крайния снабдител е допустима единствено в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно  присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства, които хипотези предполагат виновно поведение на потребителя.  

В обобщение на горното, настоящият съдебен състав приема, че  не е налице специална законова разпоредба, предвиждаща обективна отговорност на потребителите на електроенергия, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл.82 ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е резултат на виновно поведение,и е в границите, очертани от тази норма.

Не могат да бъдат възприети изложените от въззивника доводи, че правото му да извърши корекция произтича от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013 год. във вр. с чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката, както и че тези нормативни разпоредби са специални по отношение на ЗЗД и го дерогират. В разпоредбата на чл.41 и сл. ПИКЕЕ е предвидено, че всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/ и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване , а в разпоредбата на чл.45 ал.1 ПИКЕЕ е предвидено, че когато при проверка по реда на чл.41 се установи грешка над допустимата съгласно НСИКПМК и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора на разпределителната мрежа. Така формулирана, разпоредбата на чл.45, ал.1 ПИКЕЕ дава две възможности за извършване на корекция - или по определена в договора с оператора на преносната мрежа процедура, или по процедурата, съдържаща се в самите правила. С формираната трайна практика на ВКС се отрича възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Ето защо извършеното с разпоредбата на чл.45 ал.1 ПИКЕЕ препращане към процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа, не представлява основание въззивникът да променя едностранно сметките на потребителя за доставената през изминал период електрическа енергия. Такова основание може да се търси единствено в Раздел ІХ на ПИКЕЕ, но не могат да бъдат възприети доводите на въззивника, че тези разпоредби дерогират чл.82 ЗЗД и въвеждат обективна отговорност на потребителя, за ангажирането на която не е необходимо да се установява причината за неизмерване на електроенергията, а единствено факта на констатирано неточно измерване или неизмерване. Не е възможно нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Приемането на противното би било в противоречие с императивната разпоредба на чл.15 ал.3 от Закона за нормативните актове. Ето защо и разпоредбите на ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на потребителя при неизпълнение на задължения по договора за доставка и продажба на електроенерия, а само регламентират принципите и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана енергия. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил неправомерно въздействие върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване. В този смисъл неоснователни са възраженията на въззивника, че не следва да се установява виновно поведение на клиента. Възможността за корекция не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, а извършване на преизчисление на потребената в минал период електроенергия след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл.45, чл.47 и чл.48 ПИКЕЕ, както и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на електроенергията се дължи на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 ЗЗД.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В допълнение на изложеното следва да се посочи, че според чл.120 ал.1 ЗЕ средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на въззивника-ответник в първата инстанция е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на потребителя до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока, не може да се презумира виновно поведение на последния.

В обобщение, настоящият съдебен състав приема, че е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане на потребената от него електроенергия, да се ангажира отговорността му чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрахента й вреди.

В настоящия случай, с оглед характера на предявения иск, в тежест на ответното/въззивно/ дружество е да докаже, че в качеството си на снабдител е доставил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електрическа енергия, която не е била отчетена от СТИ по вина на потребителя. От събраните доказдателства може да се приеме за доказано, че електромерът е манипулиран, т.е. върху него е въздействано неправомерно, в какъвто смисъл са констатациите в изготвените от разпределителното дружество констативни протоколи, както и заключението на СТЕ.По делото,обаче,не се установява именно ищецът/въззиваем/ или негов представител да са извършили манипулацията. Както бе посочено, СТИ е собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, който има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на уреда. Безспорно е обстоятелството, че в конкретния случай СТИ е монтирано извън границите на имота на ищеца в табло. При така установената граница на собственост и мястото на СТИ, само обстоятелството, че с този електромер се измерва потребяваната от въззиваемия електрическа енергия, не е достатъчно, за да бъде прието, че именно той е извършил някакво въздействие върху електромера. Тук следва да се отбележи и факта, че твърдения за някакви конкретни действия на въззиваемия, които да влияят върху  функционирането на електромера и точното отчитане на ползваното количество електрическа енергия, не са изложени от въззивника нито в отговора на исковата молба, нито в хода на делото. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи  и периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Доказателства в тази насока също не са събрани по делото.

При липсата на твърдения и доказателства за виновно действие или бездействие на въззиваемия, рефлектирало върху функционирането на СТИ и върху точното отчитане на ползваните количества енергия, установената при проверката нерегламентирана външна намеса остава ирелевантна и не поражда право за ответника/въззивник/ - доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период. При това положение без значение за изхода на спора остава и  обстоятелството дали констативният протокол е изготвен в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ.

 

 

 

 

Предвид на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав приема, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на коригираната сума е основателен.  

Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното,ВОС

 

               Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 11.07.2016г.,постановено по гр.д.№ 1231/2016г.

ОСЪЖДА "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД гр.София да заплати на А.Д.К. разноски пред настотящата инстанция в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........