Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.ВРАЦА,13.12.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение,в публичното заседание на 16.11.2016 год. в състав:

 

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                         Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

                                                

в присъствието на прокурора ПАРАСКЕВА КРЪСТЕВА и при секретаря И.М.,като разгледа докладваното  от съдия ДОСОВ в.гр.дело №566 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Н. М. К. ***-ищец,и Прокуратурата на Република България-ответник,против решение №238/01.09.2016 год. по гр.дело №623/2016 год. на Районен съд-Козлодуй,с което съдът се е произнесъл по предявения пред него иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3,пр.1-во от ЗОДОВ,като го е уважил частично.

Решението се обжалва от ищеца Н. М. К. в частта,с   която съдът е отхвърлил иска му за сумата над 5000.00 лв. до пълния заявен размер от 10000.00 лв.,претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.227б,ал.2 вр. ал.1 от НК,за което е оправдан с влязла в сила присъда от 21.01.2015 год. по НОХД №7741/2012 год. на Софийски районен съд.

К. счита решението в тази му част за неправилно,като постановено в  нарушение на материалния закон.Поддържа,че искът му за сумата от 10000.00 лв. е основателен и доказан,тъй като през целия период на наказателното производство той е бил в състояние на постоянен стрес,породен от неизвестността за изхода на това производство,от невъзможността да планира и осъществява своите дейности,от необходимостта да търси средства  от близки и познати,от възможността да остане без работа.Влошили са се отношенията в семейството му,както и психофизическото му равновесие.

Счита,че при отчитане на всички тези обстоятелства искът му следва да бъде уважен в пълен размер,каквото е и искането му към въззивната инстанция.

 В срока по чл.263 от ГПК Прокуратурата на Република България  не е подала отговор.

Решение №238/01.09.2016 год. се обжалва от Прокуратурата на Република България  в частта,с която е осъдена да заплати на Н.К.  сумата от 5000.00 лв.,ведно със законна лихва и разноски. 

Въззивникът-ответник счита решението в тази му част за неправилно, като постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с  материалния закон.Поддържа,че от събраните по делото доказателства следва извод за неоснователност на претенцията на К.,тъй като нито са доказани твърдените неимуществени вреди,нито връзката между евентуални вреди и повдигнатото на К. обвинение за престъпление по чл.227б,ал.2 вр. ал.1 от НК.Поддържа също,че са налице основания за приложението на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ,тъй като 5 съдебни заседания по наказателното дело пред СРС са отложени по вина на подсъдимия и защитника му.Алтернативно се позовава на допуснато от страна на РС-Козлодуй нарушение  на залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост чрез необосновано завишаване на присъденото обезщетение.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната  от него част,а претенцията на ищеца отхвърлена,като неоснователна и недоказана.Алтернативно иска размерът на присъденото обезщетение  да бъде намален.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от Н. М. К..

В проведеното на 16.11.2016 год. открито с.з. въззивникът-ищец не се  явява и не се представлява.В това съдебно заседание Прокуратурата на РБългария чрез представляващия я прокурор от ОП-Враца поддържа своята въззивна жалба,като същевременно оспорва жалбата на К..

Въззивните жалби са процесуално допустими-подадени са от надлежни страна в рамките на законоустановения срок по чл.259,ал.1 от ГПК срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК  въззивният съд констатира,че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран от Н. М. К. с иск за осъждането на Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за престъпление по чл.227б,ал.2 вр. с ал.1 НК,по което е признат за невиновен и е оправдан с влязла в сила присъда от 21.01.2015 год. по НОХД №7741/2012 год. на Софийски районен съд.Претендира се и присъждане на законната лихва върху обезщетението,считано от датата на влизане на присъдата в сила- 06.02.2015 год.,до окончателното му изплащане.

В исковата молба се сочи,че непротестираната оправдателна присъда е постановена след продължило четири години наказателно производство.В рамките на този период,включващ досъдебна и съдебна фаза,са извършвани предвидените в НПК процесуално-следствени действия и ищецът многократно се е явявал пред различните разследващи органи.Така извършваните действия, освен че са предизвикали у него безспокойство,дискомфорт и притеснение,са довели и до изграждането на един негативен образ за него в близките и съседите  му и той е бил принуден да им дава обяснения,за да ги успокои.Наказателното производство е възпрепятствало също така нормалната му търговска дейност и изпълнението на ежедневните му ангажименти,защото е трябвало да ги съобразява със задължението да се явява пред разследващите и съдебни органи. Било е ограничено и правото му на свободно придвижване,предвид определената му мярка за неотклонение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,чрез Районна прокуратура-Козлодуй,в който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск.Изтъква се,че твърдените от ищеца неимуществени вреди не са установени по безспорен начин,че не е доказана  пряка причинна връзка между твърдените вредни последици и воденото наказателно производство,че размерът на претендираното обезщетение е многократно завишен и не е съобразен с принципа на справедливост,залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Излагат се съображения,че съдебната фаза на процеса  е било удължена по вина на ищеца,тъй като 5 от общо 8-те съдебни  заседания са отложени по негова или на защитника му вина.Сочи се също,че ищецът е криминално проявен и не се ползва с добро име в обществото.

По делото са събрани относимите писмени и гласни доказателства,като е приложено в цялост и НОХД №7441/2012 год. по описа на Софийски районен съд.

Тези доказателства,обсъдени поотделно и в пълнота,дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е от приложеното НОХД №7441/2012 год. на СРС,че с постановление от 20.06.2011 год. по преписка №33052/2011 год. Районна прокуратура-София е образувала против Н. М. К. предварително производство,а с постановление от 08.12.2011 год. на разследващ полицай при 09 РУП-СДВР  по досъдебно производство №ЗМ 15091/2011 год.    той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.227б,ал.2 вр. ал.1 НК за това,че в гр.София,като управляващ и представляващ търговско дружество „НИК – МАГ”ЕООД,регистрирано по фирмено дело №9645/2005 г. на СГР,ФО, номер от НДР:1222117662,Булстат 131473194,със седалище и адрес на управление гр.София,изпаднал в неплатежоспособност,като не е изпълнил публично данъчно задължение за сумата от 13 686.68 лева за патентен данък за 2006 г. и данък по чл.194,195 и 204 ЗКПО за периода от 2006 г. до 2008 г., установени с РА 20000904137/18.09.2009г. на НАП-ТД-гр.София и в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 21.01.2010 г. до 19.02.2010 г. не е поискал от Софийски градски съд,Търговско отделение откриване на производство по несъстоятелност,с което е нарушил чл.626,ал.1 ТЗ.

С постановлението от 08.12.2011 год. на К. е определена мярка за неоклонение "подписка",която е останала непроменена в хода на наказателното производство.

Както посочва в мотивите си и РС-Козлодуй,реално Н.К. е привлечен като обвиняем на 03.02.2012 год.,когато постановлението от 08.12.2011 год. му е връчено.На тази дата К. е разпитан като обвиняем и  са му предявени материалите по досъдебното производство,а на 15.02.2012 год. е изготвено заключително постановление с мнение за предаване на съд.С постановление от 29.02.2012 СРП е върнала делото с указания за извършване на допълнителни действия,на 26.03.2012 год. предварителното производство отново е предявено на Н.К.,а на 03.04.2012 год. отново е изготвено заключително постановление с мнение за предаване на съд.

На 19.04.2012 год. Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд обвинителен акт,въз основа на който е образувано НОХД №7441/ 2012 год.С присъда от 21.01.2015 год. съдът е признал подсъдимия К. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение.

Присъдата не е протестирана и е влязла в законна сила на 06.02.2015 год.,а на 13.05.2016 год. Н.К. е предявил иска,въз основа на който е образувано гр.дело №623/2016 год. по описа на РС-Козлодуй.

 Видно е от материалите по наказателното дело,че К. се е явявал пред разследващите органи общо три пъти-на 19.07.2011 год.,когато е разпитан като свидетел(л.125 от ДП №33052/2011 г. на РП-София),на 03.02.2012 год. (л.194,л.117-118 и л.119),вече в качеството на обвиняем,и на 26.03.2016 г. (л.208),пак в същото  качеството.Видно е също,че К. се е явявал пет   пъти и пред съда-на 25.03.2013 год.(л.24-25 от НОХД №7441/2012 г. на СРС),на 16.09.2014 год.(л.66),на 07.10.2014 год.(л.71),на 03.11.2014 год.(л.75-76) и на 21.01.2015 год.(л.81-82),като съдопроизводствени действия са извършвани в три от тези заседания.

Видно е от приложените към наказателното и гражданското дело свидетелства за съдимост,че Н.К. е неосъждан.Има наложено административно наказание по чл.78а,ал.1 от НК-глоба от 500.00 лв. по НОХД №264/2005 год. по описа на РС-Козлодуй.   

 По негово искане пред РС-Козлодуй са разпитани двама свидетели. Показанията на свидетеля А. В. Ц. са неотносими към спора,тъй като Ц. говори за случай от 2005-2006 год.,при който К. му е искал пари,за да заплаща адвокатски хонорари.В показанията си свидетелката Б. Ц. Б. е обяснила,че познава Н. от 2006 год. и знае,че преди четири-пет години той е имал дело в град София.Той и съпругата му са били много притеснени от финансова гледна точка и тя три пъти им е давала пари. Пред нея Н. е споделил,че е притеснен и за работата си,тъй като постоянно отсъства.Б. е заявила,че е близка със съпругата на Н.,а него счита за приятел и добър човек,който никога не й е отказвал помощ.

При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Претенцията е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато на ищеца обвинение,по което той е оправдан и намира своето правно основание в разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3,пр.1 от ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства се установи,че срещу ищеца Н.К. е било повдигнато обвинение по наказателно производство, внесен е обвинителен е акт в съда и е постановена оправдателна присъда,при което настоящият състав намира,че са налице предпоставките на посочената разпоредба на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника Прокуратурата на РБ.

Между страните се спори относно настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди,техният размер,както и наличието на причинна връзка между претендираните вреди и действията на органите на ответника.

След анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав намира, че като пряка и непосредствена последица от  действията на органите на прокуратурата ищецът Н.К. е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в психически страдания,стрес и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение.Касае се за вреди,които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи,още повече като се има предвид,че към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил (и все още е) неосъждан.Тези негативни изживявания са подкрепят частично и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б..

При определяне размера на вредите настоящият съдебен състав взема предвид,че изискването на чл.52 ЗЗД за справедливо определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства,свързани с вида,характера, интензитета и продължителността на увреждането,съпоставени със състоянието на ищеца преди него.В трайната съдебна практика на ВКС са  конкретизирани някои от релевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението при исковете по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,а именно-тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното производство;вида на взетата мярка за неотклонение и други наложени на ищеца ограничения във връзка с наказателното производство;времето и продължителността на следствените действия,в които неоснователно обвиненият е участвал;личността на увредения, включително притежавания служебен и обществен авторитет;настъпили промени в отношенията в семейството;допълнително настъпили обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето;всички негативни отражения в резултат на воденото наказателно производство,включително върху душевното и здравословното състояние на лицето,извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди,свързани със страх от неоснователно осъждане,засегната чест и достойнство.

В конкретния случай на ищеца Н.К. е повдигнато обвинение за престъпление,което не е тежко по смисъла на чл.93,т.7 НК.При повдигане на обвинението на 03.02.2012 г. му е наложена мярка за неотклонение "подписка",която е останала непроменена  до постановяване на оправдателната присъда.Наказателното производство е продължило три години и седем месеца, но с изключение на мярката за неотклонение,по делото няма данни ищецът да е ограничаван по друг начин за нуждите на разследването.Досъдебното производство е продължило 10 месеца,като от същото се установява,че освен първоначалното снемане на сведения от ищеца на 19.07.2011 год.,той се е явявал  пред разследващите органи още два пъти-за привличането му и разпит като обвиняем  и за предявяване на разследването на 03.02.2012 год. и за повторното предявяване на разследването на 26.03.2012 год.Ето защо настоящият съдебен състав приема,че събраните по делото доказателства установяват извършени по досъдебно производство №ЗМ15091/2011 г.  процесуално-следствени действия с ищеца в рамките на възможния минимум.Съдебното производство е продължило 2 години и 9 месеца,през които са проведени общо 8 съдебни заседания,ищецът се е явил на 5 от тях,но съдопроизводствени действия са извършвани само в три, предвид неявяването или на защитника на подсъдимия,или и на двамата.

От събраните по делото доказателства не се установяват изложените в исковата молба твърдения за изграден вследствие на наказателното производство негативен образ на ищеца в представите на близките и съседите му. Налице са единствено данни,че той е женен за Р. Т. К. (л.28 от делото на РС-Козлодуй),като от показанията на свидетелката Б. може да се изведе,че по време на досъдебното производство семейството е имало парични затруднения,но не и че отношенията между съпрузите са се влошили заради разследването.Няма данни за променено отношение на други близки на К. (майка,баща,братя-пак л.28) или пък на негови съседи,няма и данни тези лица да са узнали по някакъв начин за наказателното производство.

Съдът приема за недоказани и изложените в исковата молба твърдения, че докато е траело наказателното производство ищецът не е могъл да изпълнява нормално търговската си дейност и ежедневните си ангажименти.На първо място,установено е от данните по наказателното дело,че за известен период от време след 21.01.2010 г. той е бил формален собственик на „НИК – МАГ” ЕООД.Но от извършената справка в ТР (посочен е ЕИК) въззивният съд установи,че след 13.07.2011 год. едноличен собственик на капитала и управител на това дружество е Й. Ц. В. от гр.Козлодуй,от което следва,че след тази дата К. не е осъществявал търговска дейност.На следващо място,няма данни К. да е бил зает по трудов или граждански договор в периода 20.06.2011 г.-21.01.2015 год.,за да се притеснява,че ще остане без работа заради разследването.

Не се подкрепят по никакъв начин и твърденията на ищеца,че мярката за неотклонение "подписка" е ограничила правото му на свободно придвижване.

В обобщение на изложеното,съдът приема, че ищецът Н.К.  не доказва да е претърпял като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение неимуществени вреди извън обичайните такива, присъщи за всеки индивид в подобна ситуация и изразяващи се в психически страдания,стрес и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение и страха от осъждане,както и социален дискомфорт за определен период от време.Това налага извод,че обезщетение в размер на 2000.00 лв. справедливо би могло да репарира вредите,които ищецът е понесъл вследствие незаконното обвинение,по което е оправдан.

Ответникът поддържа,че са налице предпоставки за освобождаването му от отговорност,тъй като 5 от съдебните заседания по НОХД №7441/2012 год. на СРС са отложени по вина на ищеца или защитника му.Настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките на чл.5,ал.1 и ал.2 ЗОДОВ за пълно или частично освобождаване на ответника от отговорност,тъй като всяко едно от неявяванията е било по уважителни причини.

При изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон в частта,с която предявеният от Н.К. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 2000.00 лв. и вместо него следва да бъде постановено решение,с което исковата претенция над този размер до сумата 5000.00 лв. бъде отхвърлена.

В останалата част,с която искът е отхвърлен за сумата над 5000.00 лева до пълния предявен размер от 10000.00 лева,първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора,на основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски за първоинстанционното производство в размер на 176.00 лева, съобразно уважената част от иска-10.00 лв. платена държавна такса и 166.00 лева разноски за адвокатска защита..

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

 

                                         Р Е         Ш       И:

 

 

ОТМЕНЯ решение №238/01.09.2016 год. по гр.дело №623/2016 год. на Районен съд-Козлодуй В ЧАСТТА,с която предявеният от Н. М. К. против Прокуратурата на РБългария иск  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 2000.00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. К. ***, ЕГН********** против Прокуратурата на РБългария иск  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.227б,ал.2 вр. ал.1 от НК,за което е оправдан с влязла в сила присъда от 21.01.2015 год. по НОХД №7741/2012 год. на Софийски районен съд,В ЧАСТТА за сумата над 2000.00 лева до размера от 5000.00 лв.

ОТМЕНЯ решение №238/01.09.2016 год. по гр.дело №623/2016 год. на Районен съд-Козлодуй и В ЧАСТТА,с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Н. М. К. *** съдебно-деловодни разноски над сумата 176.00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение №238/01.09.2016 год. по гр.дело №623/2016 год. на Районен съд-Козлодуй В ЧАСТТА,с която искът е отхвърлен за сумата над 5000.00 лева до пълния предявен размер от 10000.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                  ЧЛЕНОВЕ:1..........                2..........