Р Е Ш Е Н И Е № 388

 

гр. ВРАЦА,08.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение в

публичното заседание на 25.11.2016г.,в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова

    Членове:Пенка П.

      мл.с.:Калина Христова

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.Н.

като разгледа докладваното  от  съдия П.П.

в.гр.  дело N` 571 по описа за 2016   година,

    за да се произнесе,взе предвид:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    М.Г.Т. ***,чрез процесуалния си представител адв.Ст.Т. от ВрАК,е обжалвал решение на РС гр.Враца от 01.09.2016г.,постановено по гр.д. № 5498/2015г.,в частта,в която по отношение на съсобствения на страните имот,представляващ УПИ ХІ-159,кв.22 по плана с.Згориград,обл.Враца е извършено разпределение на ползването му на основание чл.32 ал.2 ЗС по втори допълнителен вариант от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза.Излага се във въззивната жалба,че решението на РС Враца в обжалваната част е неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон,и необосновано.Първоинстанционният съд неправилно бил разпределил ползването на съсобствения имот по втори допълнителен вариант от допълнителното заключение на СТЕ,който не бил оптимален с оглед създалите се отношения между страните,правата им от имота,фактическото състояние и реалното му ползване до настоящия момент.Излагат се подробни съображения.Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него – постановяване на ново,при което разпределението на ползването се извърши по вариант първи от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза.

     Въззиваемите страни оспорват въззивната жалба.Молят да бъде оставена без уважение.

     Пред въззивната интстация са събирани нови писмени доказателства.

     Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е и основателна.

     Пред първоинстанционния съд въззивникът е подал молба с правно основание чл.32 ал.2 ЗС за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот. Поддържа се в исковата молба, че ищцът е собственик на 155 кв. м. ид. части от УПИ XI-159,кв.22 по плана на с. Згориград, обл. Враца, целият имот от 380 кв. м., по силата на нотариален акт № 90, том  I,н. дело № 39/24.01.2014 г. на нотариус Венцислав Василев, вписан под № 338 в регистъра на НК на РБ. Сочи се, че съсобственици на недвижимия имот са и въззиваемите, като Н.К. притежава 45 кв. м. ид. части, Д.Н. - 150 кв. м. ид. части, а М.К. – 30 кв. м. ид. части. Твърди се също, че въззивникът е собственик и на втори етаж от жилищната сграда в имота и гараж, както и че с въззиваемите не могат да постигнат съгласие за разпределение ползването на имота.

В срока за отговор въззиваемите Н.К. и Д.Н. са подали такъв.На първо място поддържат, че предявеният иск е недопустим, тъй като видно от приложените към исковата молба нотариални актове ползването на имота вече било разпределено между съсобствениците, като молителят - ищец в първата инстанция,сега въззивник, е придобил правото да ползва южната част от имота, а въззиваемите – северната и източната част от имота. Твърдят, че съсобственици към момента на депозиране на отговора са само те и молителя, тъй като с нотариален акт № 132, том 11,н. дело № 1922/15 г. на СВ-Враца, те са придобили по давност и в режим на СИО останалата част от имота /30 кв. м./, притежавана преди това от  М.К.,като общо двамата притежават 225 кв. м. ид. части от процесния имот.Последната/М.К./ не е ангажирала становище по делото,нито пред първа,нито пред въззивна инстанция.

Установено е от приетия нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, давност и доброволна делба № 198,н. дело № 476/2001 от 23.11.2001 г. на нотариус В. В., че на основание чл. 483 ал. 2 ГПК /отм./ Петър Димитров Г., М.П.К. и Д.П.Н. са признати за собственици по наследство, давност и доброволна делба върху 180/380 кв. м. ид. ч. от УПИ XІ-159,кв. 22 по плана на с. Згориград, общ. Враца, целият с площ от 380 кв.м., заедно с първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, застроена на 73 кв. м., баня,тоалетна, и навес, построени в северната част на парцела, при права 4/6 ид. ч. за П. Д. Г. и по 1/6 ид. ч. за М.П.К. и Д.П.Н..Установено е също, че с нотариален акт № 94, том V,н. дело № 545/2004 г. от 19.12.2001 г. Д.П.Н. е закупила от Петър Димитров Г. притежаваните от него 4/6 ид. ч. от 180/380 кв. м. ид. ч. от УПИ XI-159 в кв. 22 по плана на с. Згориград, общ. Враца, целият от 380 кв.м., заедно с първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, застроена на 73 кв. м., баня и тоалетна, и навес, построени в северната част на парцела, срещу задължение на купувача за гледане и издръжка по отношение на продавача.От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 89, дело № 38/2014 от 24.01.2014 г. на нотариус В. В., се установява, че въззиваемият Н.Ц.К. закупил от Б. М. М. 45 кв.м. ид. ч. от процесния имот, с право на ползване на купувача на 225 кв.м. ид. ч.,представляващи общ сбор на притежаваните и новопридобитите по нотариалния акт площи в северната част на имота, от към УПИ V - 161,158, а за продавача Б. М. с право на ползване на южната част на имота, от към УПИ X – 156.

От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 90,т.І,н. дело № 39/2014 от 24.01.2014 г. на нотариус Венцислав Василев,е видно, че въззивникът М.Г.Т. е закупил от Б. М. М. 155 кв.м. ид. ч. от УПИ XI – 159 в квартал 22 по плана на с. Згориград, обл. Враца, целият от 380 кв.м., заедно с построените в същия имот: втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, ½ ид. ч. от таванското помещение, ½ ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и масивна сграда – гараж със застроена площ от 30,60 кв. м., построен в южната част на имота, заедно с отстъпено право на строеж върху мястото, с право на ползване на южната част на имота от към УПИ X – 156, както и правото на прокарване на водопроводна инсталация и изграждане на септична яма в ползваната от него западна част от имота за изграждане на сервизно помещение /баня/ и ВиК инсталация за обслужвания от купувача втори жилищен етаж.

Видно от нотариален акт за собственост № 46, том VI, дело № 640/2015 от 22.07.2015 г., на осн. чл. 587 ал. 2 ГПК въззиваемата Димитринка П.Н. е призната за собственик по давностно владение върху 1/6 ид. ч. от ½ ид. ч. от УПИ  XI – 159 в кв. 22 по плана на с. Згориград, общ. Враца, на ул. „Г. Димитров“ № 39, целият  от 380 кв. м., заедно с 1/6 ид. ч. от първия етаж от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда, целият със застроена площ от 73 кв. м., със сервизни помещения /баня и тоалетна/, навес и всички подобрения, направени в северната част на имота.

Представеното е по делото удостоверение за сключен граждански брак,от което се установява, че въззиваемите Н.Ц.К. и Д.П.Н. са сключили граждански брак на 13.05.1979 г.

Събирани са и други писмени доказателства.

От приетата по делото заповед № 608/30.04.2015 г., издадена от Община Враца, се установява, че е наредено на собствениците на УПИ № XI – 159, кв. 22 по плана на с. Згориград да премахнат неподходящите по местонахождение септични ями, като е определен срок за доброволно изпълнение до 01.11.2015 г.

Видно от констативен протокол № 16/05.02.2016 г., издаден от служители при Община Враца, след посещение на място в процесния имот, е установено, че въззивникът Т. е остъклил стълбищната площадка на втория етаж, включително с остъклена врата към външното стълбище.

По делото е прието заключение по допусната специализирана СТЕ експертиза, неоспорено от страните. В експертното заключение,прието от съда и неоспорено от страните, вещото лице, след посещение на процесния имот, е посочило,какви сгради са реализирани на основното и допълващо застрояване,с каква квадратура са според съществуващите документи и при измерване на място,каква е застроената част от имота,и каква – незастроената,кой от съсобствениците каква част от имота и какви сгради ползва.Отразено е също в заключението, че в имота има изградени вътрешни преградни масивни и прозирни огради, външна чешма и изпълнена вертикална планировка около жилищната сграда с тротоарни и декоративни плочи и бордюри.Вещото лице е представило в графичен вид скици с варианти за разпределение на ползването на процесния имот. Допълнително, с молба от 27.06.2016 г. вещото лице е депозирало по делото още два варианта за разпределение на ползването.

По делото е приета и допълнителна СТЕ по искане и на двете страни, като вещото лице е представило още два допълнителни варианта за разпределяне на ползването на процесния имот, изобразени в графичен вид /л. 84-87/.Страните са се ориентирали към последните два варианта,като въззивникът предпочита вариант първи,а въззиваемите – вариант втори.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства,първоинстанционният съд приел подадената молба за допустима,и я уважил,като разпределил ползването по втори вариант от допълнителното заключение на вещото лице.Изложил е подробни съображения защо счита молбата за разпределение на ползването за допустима,за характера на самото производство като спорна съдебна администрация и целта на производството по чл. 32 ал. 2 ЗС - да се замести решението на мнозинството чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. Съдът е изложил и кои са съсобствениците в имота,и при какви права,а също и съображения защо приема,че в случая се прилагат изключенията,въведени в чл.3 ЗУЕС относно разпределението на ползването,за което страните и не спорят.

За разпределяне ползването на дворното място съдът е приел втори вариант от допълнително заключение на СТЕ.Изложил е,че най-целесъобразно ползване на общата вещ би се постигнало именно чрез разпределение по скицата-проект на вариант втори от допълнителната СТЕ /л. 86 и 87/. На първо място по този начин/според съда/ въззиваемите ще могат да използват общите части /стълбище и стълбищна площадка за втория етаж/, без да е необходимо да ползват входа за УПИ на въззивника.По този начин според съда се предотвратява бъдещо неразбирателство и се ограничават общите допирни точки между страните, които в противен случай биха използвали един и същи вход за общите части. На следващо място, при вариант втори се осигурявал достъп около цялата сграда, включително и банята на въззиваемите, която е залепена до двуетажната масивна жилищна сграда. Чрез този вариант според съда въззиваемите ще имат пълноценен достъп до целия си имот, включително и банята, без да е необходимо изграждането на допълнителен вход за удобство към нея – това би довело до строителни работи, което противоречи на производството за разпределяне на ползването спрямо настоящото фактическо състояние в имота, без да се вземат предвид бъдещи преустройства.

Същевременно съдът е изложил,че намира за неблагоприятен за страните първия предложен вариант /л. 84 и 85/, доколкото използването на един вход на УПИ за използването на общите части /стълбище и стълбищна площадка/, предполага вероятност за неразбирателство и неефективно използване на тези общи части от въззиваемите. Ищецът е направил искане за приемане на първия предложен вариант поради наличие на водопровод на ищеца – входящ и изходящ канал, намиращ се до уширението до буква Г на вариант втори. Съдът е изложил,че по делото е налице спор между страните относно законността на този водопровод,в каквата насока не били представени доказателства. На следващо място е изложено,че видно от представеното графично изображение, в случай, че бъде приет първият предложен от вещото лице вариант, то разстоянието за преминаване покрай двуетажната масивна жилищна сграда в частта между буквите Ж, Б, Б1 и Ж1 /л. 85/ е 1,20 м., което би създало неудобство  при пренасянето на различни предмети покрай къщата .

Настоящата инстанция не възприема крайните изводи на съда относно това кой е оптималния вариант за разпределение ползването на съсобствения имот,и намира,че това не е вариант втори,а вариант първи от допълнителното заключение на СТЕ.При вариант първи отреденото за общо ползване място от терена е по- малко/119 кв.м.от които 83 кв.м. заети от жилищната сграда/ от отреденото за общо ползване по втория допълнителен вариант - 135,50 кв.м.,от които 83 кв.м.-ж.сграда.Необосновано и необословено от никакви причини е определянето на повече дворно мясно за общо ползване.Изложеният довод,че при втори вариант страните ще имат възможност да пренасят по-големи предмети е неоправдан и необоснован,тъй като такива предмети евентуално ще се наложи да бъдат пренасяни инцидентно,и при това няма никаква пречка за пренясяне на същите страните да ползват и своите части от имота,в които части всяка от страните има самостоятелни входове.При първи вариант,при който отреденото за общо ползване място е по-малко като квадратура, страните ще могат да ползват реално по-голяма част от правата си върху имота.Същевременно по първи вариант е определена ивица около жилищната сграда за общо ползване с оглед евентуалното и поддържане,както е и при втори вариант,с тази разлика,че по втори вариант от към източната страна на жилищната сграда е определено за общо ползване значително по-голямо място,при което пристройката "баня и тоалетна",собственост и ползвана от въззиваемите попада изцяло в определеното място за общо ползване,при което правата на въззивника са злепоставени.Не се налага определяне на по-голямо място за общо ползване откъм стълбите за втория етаж и оставяне на цялата пристройка баня и тоалетна/на въззиваемите/ в мястото за общо ползване.Най-справедливо и целесъобразно би било тази пристройка да остане изцяло в дела на въззиваемите,но при невъзможност за такова разпределение по-удачен се явява първи вариант,при който само част от пристройката остава в мястото определено за общо ползване,а останалата част – в дела определен за ползване от въззиваемите.Входът за тази пристройка е откъм антрето на първия етаж/откъм жилищната сграда/ и е без значение дали въззиваемите имат вход към нея отвън,тъй като входът за нея от вътрешната страна на първи етаж,а,ако желаят такъв вход няма пречка да си прокарат такъв от външната страна на пристройката,която остава в техния дял за ползване.Първият вариант е повече съобразен с правата на страните и реалната квадратура на дворното място,измерена на място.Към всеки от определените дялове има отделен външен вход,при което страните няма да имат контакти по-между си.Към всеки от етажите има също отделен вход,който да се ползва от съответния собственик на етаж,при което контактите между страните са сведени до минумим с оглед ограничаване бъдещи спорове помежду им,предвид обтегнатите между тях отношения.При вземане на крайното си решение за определяне на ползването по втори допълнителен вариант по допълнителната СТЕ,съдът е изложил,че има предвид,че съгласно този вариант въззиваемите ще имат достъп до стълбището и стълбищната площадка/към входа за втория етаж/,без да ползват входа на въззивника,като е приел,че те имат характер на общи части към жилищната сграда.На първо място настоящият състав приема,че въззиваемите имат достъп до въпросните стълби и по двата варианта от определеното място за общо ползване,независимо от това кой външен вход ще ползват.На второ място,според настоящия състав въпросните стълби и площадка представляват вход за втори етаж на жилищната сграда.Всяка от страните ползва за влизане в съответния етаж от жилищната сграда своя вход.Неправилно и незаконосъобразно е да се приеме,че въззиваемите ще ползват сами своя вход за първия етаж,а входът за втория етаж ще се ползва съвместно от всички страни.От друга страна дори въззиваемите да имат достъп до външните стълби,както е по втори вариант,то достъпът им до остъклената площадка за втория етаж е еднакво невъзможен и при двата варианта,при положение,че вратата за остъклението е заключена от въззивника.Явно в конкретния случай първоинстанционният съд,за да възприеме втори допълнителен вариант от дорълнителната СТЕ е имал предвид,че страните имат спорове и във връзка с ползването на таванския етаж/или подпокривно пространство/,без да съобрази обаче,че искане за разпределение ползването на таванския етаж или определяне начин на ползване на същите помещения не е предявявано по съответния ред и е недопустимо определяне ползването на тези помещения в настоящето производство,в което е заявено единствено искане за разпределение ползването на дворното място.Изводите на въззивната инстанция,че разпределението следва да се извърши по първи вариант от допълнителната СТЕ се подкрепят и от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства,съдържащи данни за отпочване административно производство за премахване на част от постройките,ползвани от въззиваемите,които доказателства,обаче,настоящата инстанция не обсъжда,предвид на факта,че постройките все още са налични към настоящия момент и липсват данни самите актове да са влезли в сила.  

При така изяснената фактическа обстановка,приемайки,че по-удачен и оптимален е първи допълнителен вариант от допълнителната СТЕ,въззивната инстанция намира,че разпределението ползването на дворното място следва да стане именно по този вариант.Въззивната жалба се явява основателна.Като такава следва да се уважи,като първоинстанционното решение в частта относно определения начин на разпределение на дворното място се отмени,и вместо него се постанови друго,с което разпределението се извърши по първи вариант.  

В частта относно разноските решението е правилно.В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси,експертизи и др. се разпределят според правата в съсобствеността,както е поцедирал първоинстанционния съд в конкретния случай.

С оглед изхода на делото въззиваемите следва да заплатят на въззивника направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 25 лв.

Водим от горното,ВОС

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решението на РС Враца от 01.09.2016г.,постановено по гр.д.№ 5498/2015г.в частта относно извършеното разпределение на ползването на УПИ XI-159, в кв. 22 по плана на с. Згориград, общ Враца, целият имот с обща площ от 380  кв. м., а по реално измерени граници – 395,00 кв. м.,по втори допълнителен вариант от допълнителната СТЕ,и вместо него в тази му част

ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32 ал. 2 ЗС на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ XI-159, в кв. 22 по плана на с. Згориград, обл. Враца, целият имот с обща площ от 380 кв. м., а по реално измерени граници – 395,00 кв. м.,по първи допълнителен вариант от допълнителната СТЕ – приложение № 1,стр.84 и 85 от делото,както следва:

   За ползване от М.Г.Т., ЕГН: **********ял втори от първи допълнителен вариант по допълнителна съдебно-техническа експертиза/с допълненията в с.з.от 03.08.2016г./ с обща площ 161,95 кв.м., от които: дворна площ  в южната част на имота - 102,45 кв. м. ,защрихована в зелен цвят, означена на скицата с букви З1-Ж1-Д-Т-С-Р-П-Ф-Х-З1/.

   За ползване от  Н.Ц.К., ЕГН: ********** и Д.П.Н., ЕГН: **********: Дял първи от първи допълнителен вариант по допълнителна съдебно-техническа експертиза с обща площ 233,05 кв.м., от които: дворна площ в северна част на имота - 173,55 кв. м. ,защрихована в син цвят, означена на скицата с букви И-К-Л-М-Н-О-П-Р-С-Т-Д-Г-Б11-И .

   За общо ползване от страните - 119 кв. м., защриховани в жълт цвят, означени с буквите А11-Ж1-З1-А1, в това число: 83,00 кв. м. застроена площ от двуетажна жилищна сграда в имота /по буквите А-Б-Ж-З-А/ и 36 кв. м. прилежаща площ около жилищната сграда с широчина 1,20 м.

   ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца в останалата му част.

   ОСЪЖДА Н.Ц.К., ЕГН: ********** и Д.П.Н., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на М.Г.Т., ЕГН: ********** сумата от 25 лева – разноски пред настоящата инстанция.

   Скиците към първи допълнителен вариант към допълнителната  СТЕ /л. 84 и 85 от първоинстанционното дело/, приподписани от състава, да се считат неразделна част от решението.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжоалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........