Р Е Ш Е Н И Е 402

 

гр. ВРАЦА, 19.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на  14.12.2016 г.    в състав:

 

Председател: Татяна Александрова

    Членове: Мария Аджемова

             Светозар Георгиев мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора                  секретар В.Н.

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова              

          в. гр.   дело N`576   по описа за 2016   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба входирана в районен съд гр. Враца под № 13107/07.10.16 г. на Г.Ц.П. срещу решение на районен съд гр. Враца № 540/21.09.2016 г. постановено по гр. дело № 2972/16 г. по описа на същия съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявените от жалбоподателката П. срещу ответника-работодател Професионална Техническа  Гимназия "Никола Йонков Вапцаров" гр. Враца обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. І, т. 1-3 от КТ, във вр. със заповед на училището № 389/31.05.16 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. І, т. 10 от КТ  и във вр. с чл. 69в от КСО – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се мотивират пороците на атакуваното решение, които се свеждат до неправилно тълкуване материално правните норми на чл. 328, ал. І, т.10 и т. 10а от КТ и във вр. с чл. 68 ал.І, чл. 69в, ал. І и пар. 5 от КСО. Според работника П., училището-работодател няма субективно право да прекрати едностранно, с предизвестие на осн. чл. 328, ал. І, т. 10 от КТ трудовия договор на свой работник /учител/ в случаите на т. н. "ранно пенсиониране" по чл.69в ал.І от КСО, каквото право на "ранно пенсиониране" тя /г-жа П./ била придобила към момента на прекратяване на трудовия й договор с атакуваната в производството заповед, тъй като тя не била упражнила това свое право. Според жалбоподателката, училището-работодател има право да я уволни на осн. чл. 328,ал. І, т. 10 от КТ, но само ако тя е упражнила правото си на ранно пенсиониране, която предпоставка не била налице. Развитата във въззиваната жалба теза, жалбоподателката подкрепя с новата норма на чл. 328, ал. І, т. 10а от КТ. Според нея, с тази норма законодателят създавал възможност за работодателя да прекрати с предизвестие трудовия договор на свой работник придобил право на т. н. "ранно пенсиониране", но само ако работникът или служителя е упражнил това свое правото.   

Жалбоподателката  моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявените от нея обективно съединени искове по чл. 344 ал.І т.1-3 от КТ.

Няма доказателствени искания, претендира заплащане на съдебни разноски.

Ответното училище, чрез процесуалния си представител адв. Л.В. от Врачанска адв. колегия, представя отговор, в който подробно мотивира становище за неоснователност на жалбата.

Също няма доказателствени искания, претендира присъждане на съдебни разноски за въззивна инстанция

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата на НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

При представените по делото писмени доказателства и заявените от страните становища, окръжен съд намира, че от фактическа страна данните по спора са следните: Ищцата Г. Ц. П. *** е сезирала районен съд гр. Враца с обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1-3 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й извършено със заповед на училището работодател Професионална техническа гимназия "Никола Вапцаров" гр. Враца  № 389/31.05.16 г. на осн. чл. 328 т. 10 от КТ, възстановяване на предишната й работа "старши учител общообразователен предмет" и присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 5 967 лв. за периода от 01.06.16 г. до 01.12.16 г., заедно със законната лихва считано от предявяване на иска. Ищцата претендира и направените съдебни разноски.

От представените по делото трудови договори и допълнителни споразумения към тях се установява, че ищцата П. е в трудови правоотношения с ответника от 01.09.87 г. г. Същите са прекратени с атакуваната заповед на работодателя № 389/31.05.16 г. на основание чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 01.06.16 г. Към момента на уволнението ищцата е заемала длъжността старши учител общообразователен предмет при ответника. В заповедта е предвидено на ищцата да се изплатят обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ  за неизползван платен годишен отпуск за 101 раб. дни, по чл. 222 ал. 3 от КТ. Страните не спорят, че към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата със заповед № 389/31.05.16 г., тя не е достигнала възрастта за пенсиониране по чл. 68 от КСО, но отговаря на условията визирани в чл. 69в от КСО, а именно в качеството си на учител е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е навършила 57 години и 10 месеца и има учителски осигурителен страж от 25 години и 8 месеца

С оглед на изложеното, от ПРАВНА страна окръжен съд намира следното:

При безспорно установените обстоятелства по спора и основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, основният спор между страните е за това, дали работодателят може едностранно да прекрати трудовия договор с даден работник на осн. чл. 328 ал. І, т. 10 от КТ, без за работника да са налице общите условия за пенсиониране по чл. 68 от КТ, а да са налице условията за т. н. "ранно пенсиониране" по силата на чл. пар. 5 ал. 1 от ПЗР от КСО, а от 01.01.16 г. по силата по чл. 69в ал. 1 от КСО и работникът да не е упражнил това свое право на ранно пенсиониране.

По спорния въпрос, а именно: дали работодателят има право да прекрати едностранно трудовото правоотношение поради придобиване право на "ранно пенсиониране" от учител, районен съд е съобразил и се е позовал в решението си на подробно цитирана задължителна практика на ВКС за периода 2010 г. - 2011 г. Освен посочената от районен съд практика на ВКС, според окръжен съд следва да се има предвид и постановеното на осн. чл. 290 от ГПК реш. № 33/09.03.10 по гр. дело № 2280/08 г. на ІІІ г. о. на ВКС и реш. № 408/11.10.11 г. по гр. д. № 1657/10 г. на ІV г. о. В решенията си ВКС приема, че работодателят разполага с правото да прекрати трудовия договор на учител на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, при условията на пар. 5 от КСО. Това право може да бъде упражнено не само от служителя-учител, но и от работодателя. Нормата на пар. 5 от ПЗР на КСО, отнасяща се само за учителите е специална спрямо общата норма на чл. 68 от КСО и при прекратяване на трудовото правоотношение с учител на осн. чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ право на работодателя е до съобрази изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или с общата, или със специалната разпоредба на осигурителния кодекс, като това право на работодателя не подлежи на съдебен контрол.

Окръжен съд намира, че районен съд правилно е съобразил така постановената задължителна съдебна практика по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и във вр. с пар. 5, ал. 1 от ПЗР от КСО в периода 2010 – 2011 г. Тази практика не е загубила задължителната си сила и към момента с оглед на следното: Според сега действащата редакция за чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмени предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен страж и възраст. Този текст е в сила от 17.07.15 г., изменение в ДВ бр. 54/15 г. и изцяло съвпада с редакцията на текста действала от 31.03.01 г. /ДВ бр. 25/16.03.01 г./ до 24.01.12 г. /ДВ бр. 7/12 г./ Изречение първо на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е било в различна от посочената редакция за периода от 24.01.12 г. до 17.07.15 г., при което е логично да се съобрази постановената реда на чл. 290 от ГПК задължителна съдебна практика до отмяната на изречение първо в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ през м. януари 2012 г. Налице са и изменения в текстовете на КСО уреждащи правото на пенсия на лицата работещи като учители, какъвто е настоящия случай. В периода от 01.01.09 г. до 31.12.15 г. е приложима нормата на пар. 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, която макар и в различни редакции през годините, общо предвижда, че до 31.12.2020 година включително учителите придобиват право на пенсия  за осигурителен стаж и възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. С изменение, прието с ДВ бр. 61/15 г. в сила от 1.01.16 г., е създаден нов чл. 69в от КСО, който в своята алинея първа урежда придобиване право на пенсия на лицата работещи като учители. Според този текст учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Нормата на чл. 69в, ал. І от КСО  повтаря принципно съдържанието на пар. 5, ал. 1 от ПЗР на Кодекса действал до 31.12.15 г., който текст предвижда по-рано пенсиониране на лицата работещи като учители, от възрастта по общия тест на чл. 68 от КСО, както за жените, така и за мъжете.  Тоест, във времето законодателната уредба на предсрочното пенсиониране на учителите е принципно идентична. Ето защо, както се посочи, задължителната практика на ВКС в периода от 2010 г. – 2011 г. г. по приложението на пар. 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 328, ал. 1, т. 10 и чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е актуална и следва да се съобрази от съда.

В заключение, тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с теза на първостепенния съд, атакуваното решение, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищцата обективно съединени искове с право основание чл. 344, ал. І, т. 1-3 от КТ следва да се потвърди, като освен изложеното, на осн. чл. 272 от ГПК, окръжен съд препраща и към мотивите на районен съд гр. Враца.

Окръжен съд не споделя развитата във въззивната жалба теза, че училището работодател е могло да прекрати трудовия договор на ищцата П. на осн. чл. 328, ал. І, т. 10 от КТ, но само ако е упражнила правото си на ранно пенсиониране по чл. 69в от КСО, което тя не е сторила. Развитата във въззиваната жалба теза, жалбоподателката подкрепя с новата норма на чл. 328, ал. І, т. 10а от КТ. Според нея, с тази норма законодателят създавал възможност за работодателя да прекрати с предизвестие трудовия договор на свой работник придобил право на т. н. "ранно пенсиониране", но само ако той е упражнил това свое право. Начинът, по който въззивника П., чрез представляващия я адвокат, тълкува действащия чл. 328, ал. І, т. 10а от КТ, в сила от 1.01.16 г., според окръжен съд е неправилен и има защитен характер. Цитираният чл. 328, ал. І, т. 10а от КТ дава възможност на работодателя да прекрати едностранно, с отправяне на предизвестие, тр. договор с работник или служител, на когото вече е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намелен размер по чл. 68а от КСО. Това законово разрешение се основава на факта, че намалената пенсия при предпоставките на чл. 68а от КСО се отпуска по желание на работника или служителя. И когато той е заявил и упражнил това свое субективното осигурително право, а именно да получава пенсия в намален размер, логично от правна страна, работодателят може да го уволни на осн. чл. 328, ал. І, т. 10а от КТ едностранно, като му изпрати предизвестие в сроковете по чл. 326 ал. 2 от КТ.

Това няма отношение и не променя изложеното по-горе становище, че разпоредбата на пар. 5 ал. 1 от ПЗР на КСО, възпроизведена в действащия от 1.01.16 г. чл. 69в от същия кодекс е специална спрямо общата норма на чл. 68 от КСО и се прилага по отношение на учителите, които отговарят на въведените изисквания в тази специална хипотеза. Както нормата на пар. 5 от КСО, така и чл. 69в от КСО съдържат термина "придобиване  право на пенсия", тоест законодателят не е дал възможност на учителите да избират от няколко възможности за пенсиониране. Това именно обуславя правото на работодателя да пристъпи на осн. чл. 328, ал. І, т. 10 от КТ към предсрочно пенсиониране на учител при наличие на съответните предпоставки за това и тази му преценка не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи обстоятелството дали са спазени изискванията предвидени в общата норма на чл. 68 от КСО или в специална, приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. В конкретния случай, училището работодател е приложило специалната разпоредба на чл. 69в от КТ и по делото няма спор, че ищцата П., към момента на прекратяване на трудовия й договор, има предвидените в посочената норма учителски осигурителен стаж и възраст. Следователно към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата, за същата са били налице предпоставките на специалната хипотеза на чл. 69в от КСО за прекратяване на договора й.  

При изхода от спора, на въззиваемата страна ПТГ "Н.Й. Вапцаров" гр. Враца следва да се присъдят направените съдебни разноски за настоящата въззивна инстанция в размер на 600 адв. хонорар за адв. Л. В., доколкото училището е направило своевременно искане за разноски, представило е доказателства, че такива действително са направени /дог. за права защита и съдействие на стр. 10 и извлечение по сметка на "ЦКБ" АД, клон гр. Враца, на стр.20/, представило е и списък по чл. 80 от ГПК на стр. 19.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 540/21.09.16 г. по гр. дело № 2972/16 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Г.Ц.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Професионална Техническа Гимназия "Никола Вапцаров" гр. Враца сумата 600 лв. представляваща съдебни разноски /адв. хонорар/ за настоящата въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.    

 

 

 

 

Председател ....... Членове: 1...........2..........