Р Е Ш Е Н И Е № 397

 

гр.ВРАЦА,14.12.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 07 декември 2016 год. в състав:

 

  Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА 

                       Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

            мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

 

при секретаря Х.Ц.,като разгледа докладваното  от съдия Досов въззивно гр.дело №580/2016 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:               

      Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №175/23.03.2016 год. по гр.дело №4938/2015 год. Районен съд-Враца е уважил частично предявения пред него иск,като на основание чл.422 ГПК вр. чл.79,ал.3 и чл.80 ЗЧСИ е признал за установено,че ответникът П.Х.И. *** дължи на ищеца ЧСИ В.Г. Й.сумата от общо 72.00 лева,представляваща незаплатени такси и разноски по изп.дело №201372104011014,за които е изготвена сметка №0000029151/31.08.2015 год.,отхвърлил е иска в останалата част за сумата над 72.00 лева до пълния предявен размер от 77.52 лева,осъдил е П.Х.И. да заплати на ищеца деловодни разноски за заповедното и исковото производство,осъдил е и В.Г. Й. да заплати на ответника разноски за исковото производство, съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано с въззивна жалба вх.№5419/18.04.2016 год. от П.Х.И. в частта,с която предявения против него иск е уважен.

И. счита решението в тези му части за неправилно,като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения, необосновано и несправедливо.Посочва също,че съдът не е уважил нито едно от исканията му-за разглеждане на делото в районен съд в друг град,за спиране на производството поради наличието на висяща преписка №554/2015 год. по описа на Специализирана прокуратурата,за разпит на свидетел и за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.Същевременно е приел представени от ищеца доказателства, въпреки настъпилата преклузия за това.

П.И. *** да бъде отменено в обжалваната от него част,респективно искът на В. Й. отхвърлен.

Иска също съдът да удовлетвори всичките му доказателствени искания, направени  пред първата инстанция.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Валери Йотов, в който подробно се мотивира становище за неоснователност на въззивна жалба вх.№5419/ 18.04.2016 год.Йотов счита решението на РС-Враца за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено в тази част.  

В срока за отговор и на основание чл.263,ал.2 ГПК В. Г. Й. е депозирал и насрещна въззивна жалба,заведена с вх.№11583/01.09.2016 год.,с която обжалва решение №175/23.03.2016 год. по гр.дело №4938/2015 год. на Районен съд-Враца в частта,с която съдът е отхвърлил  установителния му иск за дължимост на сумата от 5.52 лв.,претендирана като разходи за ксерокопиране на изпълнителното дело. Твърди,че тази сума не се включва в таксата от 20.00 лв. по чл.8 от ТТРЗЧСИ, представлява допълнителен разход и подлежи на отделно заплащане.Иска решението на РС-Враца да бъде отменено в обжалваната от него част,а искът му уважен и за сумата от 5.52 лв.  

  В срока по чл.263,ал.3 ГПК П.И. е депозирал отговор по насрещната въззивна жалба,в който изразява становище за нейните недопустимост,нередовност и неоснователност.И. прави и доказателствено искане-за издаване на две съдебни удостоверения,въз основа на които да се снабди от Министъра на правосъдието и Председателя на КЧСИ с информация постъпвали ли са оплаквания от дейността на ЧСИ Йотов в последните 5 години, колко от тях са уважени и колко от тях са висящи.

По редовността и допустимостта на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба съставът на Окръжен съд-Враца се е произнесъл с две определения,постановени по реда на чл.267 от ГПК-определение №791/07.11.2016 год. и определение №813/ 17.11.2016 год.С тези определения съдът е приел,че и двете жалби са редовни и допустими,а с второто от тях се е произнесъл и по доказателствените искания на И., като мотивирано ги е отхвърлил.

В проведеното открито съдебно заседание П.И. чрез своя пълномощник е подновил искането си за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,но това му искане е счетено за неоснователно от съдебния състав и отново е оставено без уважение. В хода на  устните състезания въззивникът чрез своя пълномощник е заявил,че поддържа въззивната си жалба при изложените в нея съображения и оспорва насрещната въззивна жалба.  

В това съдебно заседание В. Й. не се е явил и не е представляван. Изразил е становище за неоснователност на въззивната жалба и за основателност на насрещната въззивна жалба чрез своя пълномощник с писмена молба.

И двете страни претендират разноски.

Въззивните жалби са процесуално допустими-подадени са от надлежни страни в рамките на законоустановения срок по чл.259,ал.1 и чл.263,ал.2 ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК  въззивният съд констатира,че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Видно е от приложеното изпълнително дело №1014/2013 год. (изп.дело №20137210401014) по описа на ЧСИ В. Й.,че същото е образувано на 24.06.2013 год. по молба на "Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца против П.Х.И. *** въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2013 год.,издаден  по частно гр.дело №1403/2013 год. на РС-Враца и след влизане в сила на Заповед за изпълнение №1071/ 01.04.2013 год.

По този изпълнителен лист И. е осъден да заплати на "Топлофикация-Враца" 856.28 лв. главница,410.33 лв. лихва за забава,законна лихва върху главницата, считано от 29.03.2013 год. до окончателното й изплащане,и 625.33 лв. разноски в заповедното производство.След образуване на изпълнителното дело до длъжника е изпратено уведомление по чл.428,ал.1,пр.последно от ГПК,с което той е уведомен за общия размер на задължението си,включително такси и разноски по изпълнението-общо 2497.51 лв.Уведомлението е изпратено на 07.07.2013 год. и е връчено на 24.07.2013 год. на съпругата на длъжника П. И.,която е поела задължението да му го предаде.Изпълнение не е последвало.

Въпреки извършените справки,реални действия по принудително изпълнение в периода 24.06.2013 г.-06.07.2015 г. не са предприемани.На тази дата взискателят е поискал да бъде наложен запор върху пенсията на длъжника,като е приложил справка, според която от 23.12.2013 год. П.Х.И. получава пенсия в размер на 910.00 лв.Искането му е удовлетворено от ЧСИ Й. на 13.07.2015 год.,на 15.07.2015 год. е изпратено запорно съобщение до НОИ (РУСО-Враца),а длъжникът И. е уведомен лично за наложения запор на 16.07.2015 год.Запорът реално е наложен на 23.07.2015 год.,когато НОИ,ТП-Враца е уведомило ЧСИ Й.,че считано от месец август 2015 год.ще удържа по 455.00 лв. от пенсията на П.И..

Преди налагане на запора с молба от 19.06.2015 год. длъжникът е поискал от ЧСИ да му бъде изготвена справка за размера на дълга.Искането му е удовлетворено, като според връчената му на 22.06.2015 год. справка,размерът на дълга е общо 2728.19 лева.

С молба от 14.07.2015 год. длъжникът е поискал от ЧСИ Й. да не предприема никакви действия по принудително изпълнение и да спре изпълнението,като е изложил своите мотиви.Искането му е отхвърлено и на 22.07.2015 год. П.И. е депозирал пред Окръжен съд-Враца жалба против незаконни действия на ЧСИ Й.,заведена с вх.№5812/22.07.2015 год.

С резолюция от същата дата жалбата е изпратена на съдебния изпълнител за администриране.Получена е на 27.07.2015 год.,заведена е с вх.№2334/27.07.2015 год. и с постановление от същата дата е оставена без движение,като на жалбоподателя-длъжник са дадени подробни указания-да бъде подписана от жалбоподателя,да бъде внесена държавна такса от 25.00 лева по сметка на ОС-Враца,както и да бъдат внесени дължимите се на съдебния изпълнител такси и разноски от общо 77.52 лв.

В постановлението подробно е посочен размерът на таксите и разноските,както и основанието за плащането им:1)24.00 лева,дължими по т.5 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ (Тарифата) за връчване на съобщение до взискателя за вземане на становище по жалбата;2)24.00 лв.,дължими по т.8 от Тарифата за изготвяне на копие от делото и предоставяването му на компетентния съд;3)5.52 лева-допълнителни разноски за ксерокопиране на делото и изпращането му на ОС-Враца;4)24.00 лева,дължими по т.5 от Тарифата за връчване на съобщение до жалбоподателя,че жалбата е оставена без движение за отстраняване на нередовности.

Постановлението на ЧСИ Й. от 27.07.2015 год. е връчено на длъжника И. на 17.08.2015 год. и на 20.08.2015 год. той е изпълнил част от указанията,като е представил подписана от него жалба.На 24.08.2015 год. е внесъл и следващата се държавна такса от 25.00 лв.,но е представил платежния документ пред ОС-Враца с молба от същата дата,с която е настоял жалбата му да бъде своевременно разгледана.Молбата е заведена с вх.№6719/24.08.2015 год. на ОС-Враца и е препратена на ЧСИ Й. Получена е на 31.08.2015 год. и на същата дата той е  разпоредил да се извърши размяна на книжата.

На 04.09.2015 год. взискателят е депозирал възражение,след което жалба вх.№2334/27.07.2015 год. (вх.№5812/22.07.2015 год. по описа на ОС-Враца),ведно с възражението на "Топлофикация-Враца",мотивите на ЧСИ Й. и копие от изпълнителното дело,са изпратени на ОС-Враца.Образувано е въззивно гр.дело №621/ 2015 год. по описа на ОС-Враца,който със свое определение от 30.09.2015 год. е оставил жалбата на П.И. без разглеждане.Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С постановлението си от 31.08.2015 год. ЧСИ Й. е посочил,че за събиране на невнесените за администриране на жалба  вх.№2334/27.07.2015 год.  такси и разноски следва да се издаде сметка и да се извади изпълнителен лист по чл.410 от ГПК.

На 31.08.2015 год. е съставена сметка №0000029151,а на 07.09.2015 год. ЧСИ В. Й.е депозирал пред РС-Враца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против П.Х.И. за сумата от общо 77.52 лв.Посочил е обстоятелствата,от които произтича вземането му и е представил необходимите документи-молбата за образуване на изпълнително дело,жалбата на И. от 22.07.2015 год.(вх.№2334/27.07.2015 год.  на ЧСИ и вх.№5812/22.07.2015 год. на ОС-Враца),постановлението от 27.07.2015 год. за оставяне на тази жалба без движение и сметка №0000029151/31.08.2015 год.Образувано е ч.гр.дело №3339/2015 год. по описа на РС-Враца,който е счел искането за основателно и го е уважил изцяло,като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №2309/09.09.2015 год.,с което е разпоредил И. да заплати на ЧСИ Й. сумата от 77.52 лева,както и направените в заповедното производство разноски от общо 175.00 лв.

Длъжникът е възразил в срока по чл.414,ал.2 от ГПК и заявителят е предявил установителния иск,въз основа на който е образувано гр.дело №4938/2015 год. по описа на РС-Враца.

В исковата си молба ищецът-заявител подробно е посочил от какво произтича вземането му,като е изложил в хронологичен ред извършените от него действия по изпълнителното дело,включително и тези по администрирането на жалба вх.№2334/ 27.07.2015 год.,и е уточнил,че размерът на таксите е с начислен ДДС,тъй като той е регистриран по ЗДДС.Приложил е и относимите документи,които се съдържат и в изпълнителното дело и бяха възпроизведени по-горе в настоящето решение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор,в който е оспорил иска,като е изразил становище,че сумите са неправилно определени,а и недължими. Възразил е и срещу начисления ДДС,като е посочил,че липсват доказателства за регистрация на ЧСИ Йотов по ЗДДС.

След получаване на отговора и преди първото открито с.з. ЧСИ Й. е представил Удостоверение за регистрация,според което е регистриран по ЗДДС от 23.05.2008 год.Това удостоверение е прието в проведеното на 08.03.2016  открито с.з. Представил е и копие от изп.дело №1014/2013 год.,което е прието в същото с.з.

С определението си по чл.140 от ГПК и с протоколни определения от 08.03.2016 год. съдът се е произнесъл и по всички искания на ответника-за отвод на съдията-докладчик,за спиране на делото,за изслушване на експертиза,за разпит на свидетел. Последното искане е уважено с определение от 02.02.2016 год.,но след конкретизацията му в проведеното на 08.03.2016 год. открито с.з. допуснатият свидетел е заличен.В това  с.з. е даден и ход на устните състезания,а на 23.03.2016 год. РС-Враца е постановил  обжалваното решение №175,като е възприел фактическа обстановка,идентична с изложената по-горе.

Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав,поради което и решение №175/23.03.2016 год. по гр.дело №4938/2015 год.  на РС-Враца следва да бъде потвърдено с препращане на основание чл.272 от ГПК към изложените в него мотиви.

В допълнение и във връзка с оплакванията във въззивните жалби  може да се добави следното:

По жалбата на П.Х.И.:

На първо място,погрешно е виждането на неговия пълномощник,че първоинстанционният съд е приел представени от ЧСИ Й. писмени доказателства след настъпила преклузия за това.Преклузията,съгласно трайната вече практика на ВКС, настъпва след доклада по чл.146 ГПК,като съгласно чл.143,ал.2 ГПК в първото по делото открито с.з. ищецът  може да поясни и допълни исковата си молба,както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника. Именно от тази процесуална възможност се е възползвал ЧСИ Й.,като е представил удостоверение за регистрацията си по ЗДДС и копие от изп.дело №1014/2013 год. с молба от 22.01.2016 год.Възползвал се е и от правото си по чл.143,ал.3 ГПК,като с молба от 17.02.2016 год. е взел становище по твърденията на ответника в отговора на исковата молба и в допълнителна молба от 01.02.2016 год.

Не е налице процесуално нарушение и във връзка с неприетия отвод,тъй като по делото няма никакви данни за наличието на която и да е от хипотезите на чл.22,ал.1 от ГПК.А това,че разглеждането на установителния иск е възложено  на съдията,който е бил докладчик и по заповедното производство,следва от нормата на чл.82,ал.6 от Правилник за администрация на съдилищата.

Не са налице и процесуални нарушения във връзка с неуважените искания за събиране на доказателства,тъй като съгласно чл.159,ал.1 от ГПК съдът има задължение за събиране на доказателства само за относими за спора факти,а сочените от ответника-въззивник не са такива,както е приел и настоящият състав в своето определение №813/ 17.11.2016 год.

Горното сочи,че съставът на РС-Враца не е допуснал процесуални  нарушения при разглеждане на гр.дело №4938/2015 год.

Правилно е приложен и материалния закон,тъй като са налице всички предпоставки за частичното уважаване на предявения иск,който намира своето правно основание в чл.124,ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 и чл.422,ал.1 от ГПК,във връзка с чл.79, ал.3 и чл.80 от ЗЧСИ.

Посочените и претендирани от ЧСИ Й. такси са дължими при администриране на жалба против действия на съдебен изпълнител,като правилно са посочени и разпоредбите от Тарифата,въз основа на които се дължат.Тук следва да се направи само едно допълнение към мотивите на РС-Враца-изготвената на 31.08.2015 год. сметка действително не е била връчена на П.И.,но това не е било и необходимо, тъй като всички дължими такси,определени по основание и размер,са посочени в постановлението от 27.07.2015 год.,с което жалбата от 22.07.2015 год. е била оставена без движение.Тези такси не са внесени,като същевременно постановлението не е оспорено,поради което и ЧСИ Й. се е възползвал от правото си по чл.79,ал.3 от ЗЧСИ да се снабди със Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

По жалбата на ЧСИ В. Г. Й.:

Сумата от 5.52 лв. се претендира  като допълнителни разноски,по смисъла на чл.31 от Тарифата,но изброяването на тези разноски в цитираната разпоредба е изчерпателно и в нея разходи за копиране на изпълнително дело не са посочени.Отделно от това,настоящият съдебен състав намира,че таксата по т.8 от Тарифата (в случая от 24.00 лева с ДДС) включва и услугата копиране.Такива са и вече споделените от ОС-Враца мотиви на РС-Враца.

В заключение,и двете въззивни жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

При този изход на спора разноските във въззивното производство следва да бъдат понесени от страните така,както са направени.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК,Окръжен съд-Враца

 

                                                   Р  Е  Ш  И :        

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №175/23.03.2016 год. по гр.дело №4938/2015 год. Районен съд-Враца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.