Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 394

Гр.Враца, 14.12.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

   Председател: Р. ИВАНОВА

                                                                              Членове: Н. ХРИСТОВ

                                             Р. СИМЕОНОВА

 

при участието на секретаря Х.Ц., като разгледа докладваното от съдията Н. ХРИСТОВ въззивно гражданско дело № 581 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Х.П., ВрАК в качеството му на пълномощник на „Джи Ес И-Транс” ЕООД, ЕИК: 200137086, против решение 461 от 28.07.2016 год. пo гр.д. 2357/2015 год. на Районен съд Враца, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, aл.1, пp.1 от ЗЗД вр. чл.372, ал.1 от Т3, че „Елеганс-09” ЕООД, ЕИК: 200708072 дължи на „Джи Bc И-Транс” ЕООД, ЕИК: 200137086 сумата от 51,64 лева, представляваща възнаграждение пo заявка-договор за превоз 2023-03-04, като иска за горницата до предявения размер от 1877.00 лева е отхвърлен, както и иска за лихва за забава пo чл.422 от ГПК вр. чл.86 33Д a размер на 27.14 лева за периода от 22.03.2015 год. до 12.05.2015 год. като погасени пo направено възражение за прихващане от „Елеганс-09” ЕООД срещу „Джи Bc И-Транс” ЕООД за причинените вреди на „Елеганс-09” ЕООД вследствие на неточното изпълнение на заявка-договор за превоз 2023-03-04 в качествено отношение, за което било издадено кредитно известие 3042/17.04.2015 год. към фактура 2924/11.03.2015 год. на стойност от 1852.50 лева. Със същото решение и на основание чл.78, aл.1 ГПК „Елеганс-09” ЕООД, ЕИK: 200708072 е осъдено да заплати на „Джи Еc И-Транс” ЕООД, ЕИК: 200137086 сумата от 845.08 лв. представляваща направени разноски в производството пo гр.дело 2357/2015 год. по описа на PC гp. Враца, както и 340.00 лв., представляваща разноски no ч.гр.д. 1586/2015 год . пo oпuca на PC гр. Враца. Ha основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Джи Еc И-Tpaнc” ЕООД, ЕИК: 200137086 е осъден да заплати на „Елеганс-09” ЕООД, ЕИК: 200708072 сумата от 788.60 лв. представляваща направени разноски в производството пo гр.дело 2357/2015 год. пo опиcа на PC гp. Враца. C Определение 1976 от 06.10.2016 год. решението в частта за разноските е изменено като на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Елеганс-09” ЕООД, ЕИК: 200708072 е осъдено да заплати на „Джи Ес И-Транс” ЕООД ЕИК 200137086 сумата oт 22.92 лв., представляваща направени разноски в производството пo гр.д. 2357/2015 год. пo описа на PC Враца съобразно уважената част oт исковете, вместо първоначално присъдената сума oт 845,08 лв., сумата oт 9,22 лв. представляваща разноски no ч.гр.д. 1586/2015 год. пo oпиca на PC Враца съобразно уважената част oт исковете, вместо първоначално присъдената сума oт 340.00 лв. Ha основание чл.78, ал.3 ГПК „Джи Ес И-Транс” ЕООД, ЕИК: 200137086 е осъдено да заплати на „Елеганс-09” ЕООД ЕИК: 200708072 и сумата oт 767.21 лв. представляваща направени разноски в производството пo гр.д. 2357/2015 год. пo oпиca на PC Враца съобразно отхвърлената част oт предявените искове, вместо първоначално присъдената сума oт 788.60 лв. Със същото определение е допълнено решение 461/28.07.2016 год. пo гр.д. 2357/2015 год. пo oпиca на PC Враца в частта на присъдените разноски като на основание чл.78, ал.3 oт ГПК „Джи Ес И-Транс” ЕООД ЕИК: 200137086 е осъден да заплати на „Елеганс-09” ЕООД, ЕИК: 200708072 сумата oт 116.75 лв. представляваща направени разноски в производството no ч.гр.д. 1586/2015 год. пo oпиca нa PC Враца съобразно отхвърлената част oт предявените искове.

C въззивната жалба се атакува цялото решение на първостепенния съд. Поддържа се, че същото е незаконосъобразно и неправилно като се излагат съображения относно конкретните пороци на правораздавателната воля на съда. Иска се отмяната мy изцяло, уважаване на иска предявен oт въззивника „Джи Ес И-Транс” ЕООД и присъждане на деловодни разноски за две инстанции. Направено е доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, чиято допустимост се обосновава с изключението по чл.266, ал.3 ГПК и твърдения за допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуалните правила.

В законния срок от ответното дружеството „Елеганс-09” ЕООД чрез процесуалният му представител адв. М.М. от ВрАК е постъпил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, излагайки аргументите си по доводите на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноските по делото, направени пред въззивната инстанция, включително и платеното адвокатско възнаграждение. Противопоставя се на доказателственото искане по въззивната жалба.  

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства. С определение № 700 от 01.11.2016г. доказателственото искане на въззивника е оставено без уважение като неоснователно.

Настоящият съдебен състав, след преценка и анализ на събраните  по делото доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, и след като съобрази доводите и възраженията на страните, както и изложените от първоинстанционния съд мотиви, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в установения от закона преклузивен срок, от легитимирано лице, чрез упълномощен по надлежния ред представител, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима.

При извършената служебна проверка в кръга на правомощията си по чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, предвид следните съображения:

Производството пред Районен съд – Враца е образувано по искова молба от „Джи Ес И-Транс” ЕООД, с която са предявени обективно съединени в условията на кумулативност искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.372, ал.1 ТЗ и с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че „Елеганс-09” ЕООД, ЕИК:200708072 дължи на „Джи Ес И-Транс” ЕООД, ЕИК: 20137086 следните суми: 1877,00 лв., представляваща главница по дължима неизплатено възнаграждение по заявка-договор за превоз № 2023-03-04; 27,14 лв. лихва за забава по Фактура № 0000001533/21.03.2015г. за периода от 22.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането; разноски по заповедното производство - 40,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение. В исковата молба ищецът твърди, че с транспортна заявка № 2023-03-04 ответникът „Елеганс-09” ЕООД е възложил на ищеца извършването на транспорт по релация България-Испания за превоз на каменни панели. За превоза била издадена фактура № 1533/21.03.2015г., като доставката била извършена коректно. Въпреки това ответникът не изпълнил изцяло паричното си задължение спрямо ищеца, като последният получил плащане в размер на 4363 лв. по издадената фактура, а остатъкът от 1877 лв. не бил заплатен. Сочи се, че ищецът не носи отговорност за твърдяната от ответника повреда на превозвания товар, тъй като каменните плоскости не са били предадени на превозвача с необходимата опаковка. Те не били и добро уплътнени, за да се избегне предаването на трептене и вибрации от транспорта върху тях. В транспортната заявка изпращачът бил посочил, че плоскостите трябва да са добре укрепени с колани, като това било сторено от шофьора на превозвача. Позовава се на презумпцията на чл.18, пар.2, изр.2 вр. чл.17, пар.4, б.”б”, „в” и „г” от СМR Конвенцията.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по отношение на тяхната  основателност. Твърди, че процесният превоз е възложен от него на „Джи Ес И-Транс” ЕООД в качеството му на последващ превозвач, по поръчка, която е приел да изпълни по възлагане от Stone Trade Consulting SLU, Испания. Стоката била натоварена на автокомпозиция, управлявана от Ц. Д. на 05.03.2015г., на която дата била съставена и международна товарителница за превоза. При натоварване на стоката, същата била без механични повреди, което било удостоверено с подписа на шофьора Д. върху съставената експедиционна бележка. От ищеца не били направени възражения относно състоянието или опаковката на каменните плочи при приемането им за превоз, което на основание чл.60, ал.2 от Закона за автомобилните превози се считало за приемането им в добро състояние. На шофьора били дадени изрични указания, че не трябва да пристяга твърде силно укрепващите ремъци, за да не повреди плочите. На 11.03.2015г. товарът бил получен от представител на товарополучателя - А. Г., като се установило, че има множество счупвания по плочите и част от тях са увредени. Товарът бил приет, но с вписани забележки и възражения, свързани с констатираните недостатъци. Ответникът бил уведомен незабавно по имейл. Товарополучателят обяснил, че повредите са от външната страна на плочите, като същите били получени от укрепващите ремъци, тъй като били прекалено силно пристегнати. На 25.03.2015г. Stone Trade Consulting SLU, Испания предявили пред „Елеганс-09” ЕООД рекламация по превоза, оценена на 966,15 евро. Ответникът на свой ред също предявил рекламация на „Джи Ес И-Транс” ЕООД, като последният на 26.03.2015г. уведомил „Елеганс-09” ЕООД, че застрахователят по карго-застраховката на превозвача-ищец приема, че не е настъпило застрахователно събитие и не дължи заплащането на застрахователно обезщетение. Stone Trade Consulting SLU, Испания изплатило на ответника уговорената сума, като приспаднало сумата от 950 евро като обезщетение за вредите по товара. „Елеганс-09” ЕООД превел уговореното възнаграждение на „Джи Ес И-Транс” ЕООД, като също приспаднал сумата от 950 евро, тъй като счел, че ищецът носи отговорност за причинените повреди. Сочи, че ищецът не е изпълнил точно договорното си задължение по сключения договор за превоз. Твърди, че не са налице конкретни фактически обстоятелства, които да освободят ищеца от отговорност на основание презумпцията по чл.18, пар.2, изр.2 вр. чл.17, пар.4, б. „б”, „в” и „г” от СМR Конвенцията. Освен това Законът за автомобилните превози не съдържал такава презумпция, а той е нормативеният акт, който следва да намери приложение между страните, тъй като Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз не била обнародвана по смисъла на чл.5, ал.4 от Конституцията. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира направените разноски в производството, както и в приключилото ч.гр.д. № 1586/2015г. по описа на РС Враца. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с пасивното вземане, в случай, че се установи неговата дължимост. Твърди, че Stone Trade Consulting SLU, Испания е приспаднало сумата от 950 евро като обезщетение за вредите по товара. За тази сума било издадено кредитно известие № 3042/17.04.2015г. към фактура № 2924/11.03.2015г. След неговото получаване, Stone Trade Consulting SLU, Испания превежда на „Елеганс-09” ЕООД сумата от 2000 евро, вместо сумата от 2950 евро. Ответникът счита, че ищецът носи отговорност за удържаното обезщетение за причинените вреди на товара, като в случай, че искът на ищеца бъде уважен, прави възражение за прихващане с насрещното си вземане.

С определение № 1676 от 26.08.2015г. на Районен съд – Враца, по реда на чл.140 ГПК е изготвен предварителен доклад по делото, приети  са представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, дадените са указания по разпределението на доказателствената тежест. Със същото определение е прието за разглеждане възражението за прихващане на ответника.

Пред първоинстанционният съд са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза.

Районен съд-Враца след преценка на събраните по делото доказателства, при съобразяване с доводите на страните е приел, че предявените от „Джи Ес И-Транс” ЕООД искове са основателни, но при направеното възражение за прихващане от ответника, което също е прието за основателно, и с оглед материалноправният ефект на прихващането, предявеният иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.372, ал.1 ТЗ е уважен до размера от 51,64 лева, представляващи възнаграждение по заявка-договор за превоз № 2023-03-04, а в останалата му част, е отхвърлен, поради погасяване чрез прихващане с обезщетение за причинени на „Елеганс-09” ЕООД вреди от неточното изпълнение на заявка-договор № 2023-03-04 в качествено отношение, за което е издадено кредитно известие № 3042/17.04.2015г. към фактура № 2924/11.03.2015г. на стойност 1852,50 лв. Решаващите си изводи първоинстанционният съд обосновава с липсата на предпоставките за настъпване на извънсъденбно прихващане между страните, поради липсата на ликвидност на претендираното от ответника вземане, с което прихваща задълженията си, предмет на установяване в настоящето исково производство. По отношение на основателността на възражението за прихващане, РС Враца приема, че не е налице опаковъчна обвивка на процесния товар, за да е налице рискът по чл.17, параграф 4, б. „б” от СМR Конвенцията, не е установено по несъмнен и категоричен начин, че повредите по процесния превозван товар са предизвикани от пакетирането, натоварването и подреждането му, за да е налице рискът по чл.17, параграф 4, б. „в” от СМR Конвенцията, както и ищецът не е доказал наличие на риска по б. „г” на цитираната разпоредба. Освен това, ищецът не е оборил презумпцията по чл.9 от СМR Конвенцията, че стоката и нейната опаковка са били в добро състояние при приемането й за превоз от превозвача, което се предполага при невписване в товарителницата на мотивирани възражения на превозвача. Това е дало основание на първоинстанционния съд да приеме, че констатираните при доставката на стоките повреди са възникнали по време на превоза и отговорен за тях е превозвачът, който не е изпълнил задължението си да предаде товара на получателя, съхранен не само в количествено, но и в качествено отношение.

Настоящия съдебен състав напълно споделя възприетите от РС-Враца фактически и правни изводи по същество на спора, които намира за правилни и обосновани. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, след задълбочен и обстоен анализ на доказателствения материал, съобразявайки и разпределението на доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е издирил и приложил относимите материалноправни разпоредби в резултат на което е достигнал до решаващите си изводи за основателност на възражението за прихващане и частична основателност на предявените искове. Доводите на въззивника за признаване съществуването на претендирането вземане, поради осчетоводяване на издадената от него фактура за навлото са неоснователни, тъй като ответникът е направил правопогасяващо възражение срещу вземането на ищеца, което съдът е приел за основателно и въз основа на това е отхвърлил частично предявения иск. Тоест, спорът е не дали вземанията на ищеца са валидно възникнали, а дали са съществували към датата на постановяване на решението по същество на спора. Освен това, ответникът е извършил частично плащане по издадената от ищеца фактура, от което следва, че не е оспорил изцяло задължението по нея, но след като фактурата не е била сторнирана частично, което би могъл да направи единствено издателят й, получателят по фактурата няма първичен счетоводен документ, респективно и законово основание да осчетоводи частично същата. В този смисъл, цитираната от въззивника съдебна практика на ВКС е неотносима към настоящия спор.

Неоснователни са и оплакванията на въззивника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 17, пар. 4, б. „б”, „в” и „г” от CMR Конвенцията. В заключението си вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза изрично е подчертал, че описаните обичайни начини на подготовка за манипулация и транспорт на каменни плочи от превозвания вид, може да се приеме за пакетиране, но не е класическо, защото липсва опаковъчна обвивка. Според настоящия състав нормата на чл.17, пар. 4, б. „в” от CMR Конвенцията визира класическото пакетиране с опаковъчна обвивка, при недостатъци на която, превозвачът се освобождава от отговорност за повреди и липси на стоката. Вещото лице също така е посочило, че с оглед транспортната издръжливост плочите се стифират на пачки с цел да се постигне напречна здравина на пакета, а за гарантиране на неговата форма, те са подредени върху по-устойчивата си страна - дължината на плочите и са поставени върху носещи метални рамки, облицовани с дърво на местата на контакта с плочите. В профил рамките имат „А” образна форма, а с товара образуват „пирамида”. Допълнително в съдебно заседание по време на разпита му, вещото лице лице инж. Е. Русев е  пояснил на зададен му въпрос, че плътното прилепване на плочите една до друга повишава здравината им от счупване, както и, че вероятната причина за счупванията по плочите, отразени по схемата изрисувана върху международната товарителница е, притягането им между опорните колони на стойката, създаващо напречни сили върху плочите. Липсата на опаковъчна обвивка изключва рискът по чл.17, пар.4, б. „б” от CMR Конвенцията, а констатациите на в.л. инж. Е. Р. относно обичайния начин на транспортиране на стоки от процесния вид, изключват съществуване и на риска по б. „г” от цитираната разпоредба.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита като свидетел на шофьора на ищцовото дружество, изпълнил процесния превоз - Цветомир Николов Димитров се установява, че натоварването е извършено от служители на изпращача „Балканстон” ЕООД, а укрепването е направено лично от него. Свидетелят е заявил, че не му е било предоставено устройство за измерване силата на стягане на укрепващите колани, а и не е бил получил указания с каква сила следва да пристяга коланите. В заявката-договор между ищецът и ответникът обаче, е посочен вида на товара като същевременно са дадени указания по укрепването му. След като задължението за укрепване на товара е на превозвача върху него пада и тежестта да избере и приложи най-подходящия метод и средства за това, които едновременно да гарантират безопасното транспортиране на товара до адреса на получателя, и опазването на товара от увреждания. Полагането на дължимата грижа в този случай при изпълнение на договора за превоз предполага и установяване на специфичните изисквания при укрепване на конкретния вид товар, за което превозвачът има правото и задължението сам да се снабди с необходимата информация или да поиска съдействие на товародателят, явяващ се в конкретния казус производителя на стоката.

Съдът намира за доказани по размер претърпените от ответника вреди, съизмерими с неизплатената му част от уговореното с получателя на стоката превозно възнаграждение. От представените по делото банкови извлечения и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза по категоричен начин се доказва, че „Елеганс-09 ЕООД е получило с 950 евро по-малко от уговореното със Stone Trade Consulting SLU навло. Като физическият извършител на процесния превоз, по вина на който стоката е увредена, ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от неточното изпълнение на договорните му задължения, тъй като в качеството си на последващ превозвач той встъпва в превозното правоотношнеие съгласно чл.371 ТЗ с всички произтичащи от това права и задължения.  

Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с изводите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При този изход на спора пред настоящата инстанция в полза на  ответника следва да бъдат присъдени разноски, сторени във въззивното производство в размер на 480 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 461/28.07.2016г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.д. № 2357 по описа на ВРС за 2015г.

ОСЪЖДА „Джи Ес И-Транс” ЕООД, ЕИК: 200137086, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ж. к. „Сениче” 68, вх. Б, ап. 44, представлявано от управителя Г. Х. Г. да заплати на „Елеганс-09” ЕООД, ЕИК: 200708072, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул. „Ком” № 5, представлявано от управителя Д. И. Х. сумата от 480 лв. направени разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

          2.