Р Е Ш Е Н И Е 405

 

гр. ВРАЦА,  20.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд    гражданско       отделение в

публичното заседание на    14.12.2016г.       в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

       мл.с.СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.Н.

като разгледа докладваното  от  съдията Т.Александрова

        в.гр.     дело N`  616    по описа за 2016  год.

 

за да се произнесе взе предвид:

  

   Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 591/13.10.2016г.,постановено по гр.д.№ 2502/ 2014г. по опис на ВрРС,състав на съда, е осъдил С.П.И. с ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Н. с ЕГН: ********** ***  сумата от 2671лв. -главница,представляваща размера на  имуществени вреди причинени от ответника на товарен автомобил ,марка ФОРД,модел ТРАНЗИТ,с ДКНрег.№ВР 4197 АС, с оглед ПТП настъпило на  05.03.2013г.,ведно със законната лихва върху  главницата ,считано от  датата на извършване на деянието -05.03.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 606.84 лв.разноски по делото.

Недоволен от решението е останал ответника С.П.И.,който чрез процесуалният си представител адв. Б.Н.,*** го обжалва с въззивна жалба вх. № 14283/31.10.2016г.

В жалбата се поддържа,че решението е недопустимо, не-правилно,постановено в нарушение на материалния закон и съ-ществени нарушения на съдопроизводствените правила.Навеждат доводи за недопустимост,тъй като районният съд се е произ-несъл по една нередовна искова молба,която въпреки дадена възможност е останала с неотстранени недостатъци, като от страна на ищеца не били конкретизирани вида на твърдяните от него увреждания и кои са засегнатите от увреждането части на автомобила,предмет на исковата претенция.По съще-ство се поддържа неправилност и нарушение на материалния закон,тъй като районният съд  е градил изводите си на свид-етелски показания,които не са на свидетели- очевидци на настъпилото ПТП,а приложените ДП № 181/2013г. на РУ Полиция гр.Ботевград и прокурорска преписка № В-523 по описа на РП-Ботевград,не могат да се ползват за доказване на твърдяните причинени вреди по автомобила,както и за вината на ответ-ника.Посочва се,че по делото воденото срещу ответника нака-зателно разследване е прекратено,като то не е завършило с осъдителна присъда,при което чл.300 ГПК не намира при-ложение.От данните по воденото досъдебно производство,не могат да се правят изводи за механизма на ПТП,вината на ответника и причинната връзка и размера на вредите.Навежда се,че е нарушен принципа на за непосредственост,като няма доказателства,съдържащи се в делото,които да установяват извършени от ответника нарушения на чл.15,ал.1,чл.16, ал.1, т.1 и чл.31 от ЗДвП и чл.45 от ЗДвП,а срещу него няма и из-дадено наказателно постановление за административна отго-ворност.Изтъква се,че вещото лице по изслушаната и приета от районния съд САЕ,е работило по писмени документи,за което е направено възражение, незачетено от съда.Навежда се нарушение на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК.В тази връзка се поддържа,че ищецът не е доказал с относими в гражданското производство средства размера на претърпените имуществени вреди.Заключава се,че ищецът не е провел пълно и главно доказване на предявения против ответника иск с правно основание чл.45 ЗЗД,като не е доказал наличие на противоправно деяние,вреда,нейният размер,причинна връзка и вина на ответника.Иска се обезсилване на решението и прек-ратяване на делото,като алтернативно се поддържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск,като неоснователен и недоказан.Не са направени доказателствени искания.В проденото от окръжния съд открито съдебно засе-дание,въззивната жалба се поддържа от процесуалния пред-ставител на въззиваемия в лицето на адв.Б.Н.,*** чреза представено писмено становище-защита.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемият Н.Х.Н. чрез адв.Е.Г.,*** дава писмен отго-вор, с който оспорва основателността на въззивната жалба. Развиват се доводи за правилност на обжалвания съдебен акт и неговото съответствие със събраните в хода на разглеждане на исковата претенция доказателства.Иска се потвърждаване на решението.Пред окръжния съд,писменият отговор и други съображения се излагат от процесуалния представител на въззиваемия в лицето на адв.Е.Г.,***.

       Окръжният съд,след като съобрази оплакванията във въззивната жалба,взе предвид становища на защитата на стра-ните по повод същата и след като сам,от своя страна прецени и обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,от фактическа и правна страна приема следното:Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което е процесуално до-пустима.Разгледана по същество е неоснователна.

       Решението,нейн предмет е валидно,допустимо и правил-но по направените правни изводи.

       Наведените доводи за недопустимост на решението, поради произнасяне по недопустим иск/иск с неотстранени не-достатъци/ не се споделят от окръжния съд.В случая,с оглед представените доказателства за настъпило ПТП,в което участник е и ответника по делото и настъпили от него иму-ществени вреди по автомобила,собственост на ищеца, са съоб-ражения,които могат да се отнесат към  доказаността на ис-ковата претенция и подлежат на преценка в такава насока.

       По останалите наведени във въззивната жалба доводи:

       Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Н.Х.Н. *** против С.П.И. *** за сумата 2 430 лв. иму-ществени вреди върху собственият му автомобил м."Транзит",с рег. № Вр 4197 АС причинени в резултат на извършеното на 05.03.2013г. ПТП-навлизане в насрещната лента за движение,с което ответникът виновно е нарушил текстове от ЗДвП ,ведно със законната лихва ,считано от датата на извършване на деянието -05.03.2013г.Вредите на са конкретизирани,като във връзка с наличието на такива и вида им,ищецът се е позовал на констатациите по изслушаната пред образуваното досъдебно производство АТЕ.Поддържал е,че в резултат на деянието извършено от ответника му е причинена имуществена вреда в размер на исковата сума,която в хода на производството е изменена,при хипотезата на чл.214 ГПК като е увеличена на сумата 2671 лв.

       В отговора си по чл.131 ГПК,ответникът е оспорил допустимостта на иска,както и неговата основателност. Под-държал е,че не е доказан механизма на настъпване на пре-търпяното ПТП,причината за настъпването му,вината на ответ-ника,причинно-следствената връзка между деянието на ответ-ника и настъпилите вреди за ищеца,като са направени възра-жения,че събраните материали в образуваното по НПК досъ-дебно производство,приложено към гражданското такова, не могат да се ползват в насока за доказване на горните об-стоятелства,тъй като подлежат на самостоятелно доказване в гражданския процес.

       От приложеното ДП № 181/2013г. на РУ Полиция- Ботев-град и ППр № В 523/2013г. на РП- Ботевград,както и от раз-пита на свидетелите Хр.Антонов и П.И.,а и между стра-ните не е спорно,че на 05.03.2013г. около 18.00 часа- тъм-ната част от денонощието,на ППІ-177,3 км.в м."Копяновец", общ.Ботевград, при управление на товарен автомобил м."Тран-зит", рег. № ВР 4197АС, с водач ответника, е настъпило ПТП,при което управляваният от него автомобил ,пътуващ в посока Ботевград-Враца,след разминаване с неустановен в ДП ТИР,не е продължил в неговата дясна лента и не е възприел своевременно наличието на движещият се насреща автомобил "Тойота",модел "Авентис",рег № С 1358 НТ,управляван от Х. В.Н., при което траекториите на двата автомо-била са пресекли в една точка и настъпил значителен удар с приплъзване. Настъпил е сблъсък и с движещият се зад авто-мобила на Н. товарен автомобил "Мерцедес",с рег. № СА 6792 РН . От удара е пострадал возещият се в автомобила управляван от ответника свидетел Хр.Антонов,на който са били причинени комбинирани средни телесни повреди,съгласно изслушаната в ДП, медицинска експертиза.В ДП са допуснати и изслушани комплексна автотехническа експертиза,както и съ-дебно-оценителна,като е прието,че ПТП е настъпило в резул-тат на причина от субективен характер,при което автомобилът управляван от ответника е извършил действието описано по-горе причинило сблъсъка с двата насрещно движещи се авто-мобила. С постановление от 05.11.2013г. ответникът С.И. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.1,б."б" във вр. с чл.342,ал.1 НК.

       Наказателното производство спрямо него обаче не се е развило,а образуваното досъдебно производство № ЗМ 181/ 2013г. на РУП-Ботевград и пр. преписка № В 523/2013г. на РП-Ботевград,на основание чл.199,чл.242,ал.1 и чл.243,ал.1, т.1 НПК във вр. с чл.24,ал.1,т.9 НПК е прекратено. Няма данни,постановлението  на РП -Ботевград за прекратяване  от 11.12.2013г. да е обжалвано,респективно отменено,при което следва да се приеме,че е влязло в законна сила.

       По делото са разпитан свидетеля Хр.Антонов-баща на ищеца,който на инкримираната дата е пътувал с ответника в управления от последния автомобил,като от показанията му се установява, че е настъпило ПТП,в резултат на което са му причинени средни телесни повреди,с временно разстройство на здравето,от които той се е възстановявал продължителен пе-риод от време.

       От показанията на свидетеля П.И.-син на ответ-ника се установява наличието на трудово правоотношение към датата на настъпване на ПТП между него и фирма ЕТ "Веска 91",което е ползвало автомобила управляван от ответника.На инкримирината дата е трябвало да пътува той,но поради забо-ляване вместо него е отишъл баща му/ответника/.От последния разбрал за настъпилото ПТП,като той не е бил негов оче-видец.

       В производството е изслушана АТЕ с вещо лице инж. В.Пенев,което е ползвало данните от АТЕ приета в досъдеб-ното производство и е дало своето заключение за причините за настъпване на ПТП,като е използвало заключението на АТЕ от ДП,като е ползвало тази експертиза и при извършване на оценките за пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП,както и на причинената вреда на катастрофиралия авто-мобил, собственост на ищеца.

       При така установената фактическа обстановка,полз-вайки събрания доказателствен материал в приложеното досъ-дебно производство,районният съд е заключил,че ответникът виновно е нарушил чл.45,ал.1 ЗДвП,като не се е движил най-вдясно на платното му за движение,както и чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП,като е навлязъл в насрещната лента за движение,не е имал видимост и не е забелязъл своевременно наличие на опастността на движещият се в неговата дясна лента друг автомобил,при което е предизвикал ПТП.Прието е,че вината на ответника е доказана,наличието на причинно-следствена връз-ка между ПТП и настъпилите имуществени вреди по управля-вания от ответника автомобил също,при което ползвайки кон-статациите на изслушаната АТЕ е уважил иска за сумата 2 671 лв. щета.

       Направените от районния съд  правни изводи за осно-вателност и доказаност на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД се споделят от окръжния съд.

       За да се реализира отговорността по реда на института на непозволеното увреждане, следва да се налице следните пред-поставки:да е извършено деяние;да е налице виновно и противо-правно поведение на извършителя на деянието;да са настъпили вреди за пострадалия-имуществени или неимуществени;да е налице причинна връзка между поведението на причинителя и настъпилия вредоносен резултат.Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД вината се пред-полага до доказване на противното,поради което ищецът по иска по чл.45 от ЗЗД не дължи нейното доказване.Оборването на пре-зумцията за вина е в тежест на ответника.Останалите посочени предпоставки за ангажиране на отговорността от непозволено увреждане са в доказателствена тежест на ищеца.

        Налице е образувано досъдебно производство за деяние престъпление от общ характер и наказуемо по НК,което  е прик-лючило с прекратителното постановление на съответната районна прокуратура.

        В контекста на посоченото и разпределената доказателст-вена тежест,ищецът в производството установил наличието на всяка една от посочените по-горе кумулативно изискващи се предпоставки/без вината,която се презумира/, за да бъде реали-зирана отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД.

        По делото безспорно е установено наличието на настъпило на 05.03.2013г. около 18.00 часа,в тъмната част на денонощие-то,на ППІ-177.3км.,м."Копяновец",общ.Ботевград ПТП между управ-лявания от ответника товарен автомобил "Форд", м."Транзит" рег. № ВР 41-97 АС,собственост на ищеца и насрещно движещ се лек автомобил "Тойота",м."Адванс",рег. № С 1358 НТ,собственост на Х. В. Н. ,при което се е получил удар между двата автомобила и приплъзване,като е последвал и удар и с товарен автомобил м."Мерцедес",модел "Спрингер" рег. № СА 6792 РН,управляван от И. М. М.ПТП е настъпило в резултат на навлизане на автомобила управляван от ответника в пътното платно на насрещно движещите се коли.Горната фактическа обстановка е установена от съдържащият в ДП,приложено към настоящото, протокол за оглед на настъпилото ПТП,който не е бил оспорен.Съгласно трайно установената практика на ВКС, конста-тивният протокол за ПТП се издава от длъжностно лице,в кръга на служебните му задължения,в установена форма и ред,след задъл-жително посещение на мястото на ПТП и извършване на оглед и събиране на данни,съставлява официален документ, който се пол-зва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя,но и с материална доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП,така както и доколкото е визиран в протокола.В този смисъл е Решение № 15/25.07.2014г. по гр.д.№ 1506/2013г. І-во г.о. на ВКС по чл.290 ГПК.Навлизането на ответника в насрещната лента за движение е изрично констатирано при описване на местоположението на автомобилите,участници в настъпилото на 05.03.2013г. ПТП,при което механизмът на нас-тъпването му е изяснен и установен.Това е достатъчно,за да се приеме,че ответникът противоправно е навлязъл насрещната на не-говата лента за движение,без да се е уверил,че това е безо-пасно.Дали е нарушил съответни разпоредби на ЗДвП или това е станало в резултат на други причини е без значение,тъй като по делото  е безспорно установено,че той е шофирал автомобила, собственост на ищеца и в резултат на това ,вследствие на настъ-пилото ПТП е причинил вреди на чуждо имущество,а увреждането на чуждо имущество е всякога противоправно.Освен това,както се посочи, вината в производството по чл.45 ЗЗД се презумира,а оборването й е в тежест на ответника.В тази връзка следва да се посочи,че последният не е ангажирал никакви доказателства в посока обратна на установеното неговото поведение и участието му в настъпилото на 05.03.2013г. ПТП.

        При отчитане на горното,следва да се приеме,че от пис-мените доказателства,съдържащи се в досъдебното производство, безспорно е установена и причинно-следствената връзка за нас-тъпилите върху автомобила на ищеца имуществени вреди,като ре-зултат от пътно-транспорното произшествие.

        Що се отнася до размера на причинените на ищеца иму-ществени вреди,следва да се отчете,че той е установен от констатациите по изслушаната АТЕ,която е била оспорена,но изслушването на нова такава не е била поискана от ответ-ника.Само възражението направено в посока,че са ползвани мате-риали от събраните такива по АТЕ от досъдебното производство не дава основание експертизата в гражданското производство да не се цени. Установено е по делото,че автомобилът,предмет на иска не съществува,предаден е за скрап,при което оглед на последния не бил могъл да бъде извършен.При това положение няма законова пречка в тази насока да се ползват материалите от приложеното и приобщено досъдебно производство/ протокол за оглед,скици,албум и други констатации/.В случая ищецът не претендира имуществени вреди в резултат на извършен ремонт и закупуване на нови части, за да бъде приведен в движение катастрофиралия автомобил,за да бъдат те изрично изброени и конкретизирани.В случая се претен-дират вреди ,непосредствена последица от ПТП, чийто вид и ха-рактер е установен в приложеното досъдебно производство, когато е извършен оглед,като с предявения иск обезщетението за вреди се претендира като  отпадъчен материал или остатъчна стойност на автомобила след причинените вреди, които според изслушаната АТЕ в гражданското производство са в размер на 75% от пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП при приспадане на сумите за запазени части и скрап,като е установено,че повредите са били от такъв характер,че е нецелесъобразно,технически и пазарно неизгодно неговото ремонтиране за привеждане в дви-жение./Вж. констатациите по АТЕ в ДП/А,че то може да бъде пол-звано и в гражданското производство,както това е сторило вещото лице по допусната АТЕ пред гражданския съд е прието в редица решения на ВКС.В тази връзка вж. Решение № 265/ 10.02012г. по гр.д.№ 703/2011г. ІV г.о. на ВКС;Решение № 32/19.02.2016г. по гр.д.№ 3335/2015г. на ІІІ г.о. на ВСК;Решение № 170/ 12.10.2016г. по гр.д.№ 1952/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС-всички по чл.290 ГПК,в които се посочва,че приобщените по граждански дела прокурорски преписки,респективно водено досъдебно производство, следва да се ценят в гражданското производство ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържа-щите се в тях документи,а съставените от други органи протоколи са надлежно доказателство за извършването на съответни приз-нания.

        При горните съображения,обжалваното решение е правилно и ще следва да се потвърди.

        На въззиваемия при този изход на спора пред окръжния съд се следва възстановяване на направените разноски.Няма основание за тяхното намаляване,тъй като заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/ 09.07.2004г.на ВАС,след нейното изменение с ДВ,бр.84/2016г.

        Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                         Р  Е    Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 591/13.10.2016г. постановено по гр.д.№ 2502/2014г. по опис на Врачанския районен съд.

        ОСЪЖДА С.П.И. *** да заплати на Н.Х.Н.,с ЕГН **********,*** сумата 350 лв. разноски пред въззивната инстанция.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.2 ГПК.

 

       

        Председател:........... Членове:1..........2..........