Р Е Ш Е Н И Е 407

 

гр. ВРАЦА,  20.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 20.12.2016 год., в състав:

 

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

       Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

             Мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

                                                                             

като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 622 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл.ГПК.

Образувано е по жалба на К.П.В. ***, в качеството му на длъжник  по изп.д.№ 628/2016 год. по описа на СИС при ВРС, против действия на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ Г.Лаков, обективирани в постановление от 24.10.2016 год. и изразяващи се в налагане на възбрана върху 4 броя собствени и съсобствени на длъжника недвижими имоти по плана и в землището на гр.Враца и с.Мало Пещене, обл.Враца.

В първоначално подадената жалба /наречена "молба-възражение"/, в допълнителна жалба от 14.11.2016 год., както и в постъпилите "допълнителни бележки към жалба" от 25.11.2016 год. и "отговор" от 12.12.2016 год. жалбоподателят заявява, че обжалва действията по налагане на възбрана, тъй като и четирите имота са несеквестируеми - жилището в гр.Враца на основание чл.444, т.7 ГПК , а останалите три имота на основание чл.444, т.5 ГПК. Излага доводи, че не притежава друго жилище освен възбраненото такова в гр.Враца, че получаваната от него пенсия е под минималната работна заплата за страната, че се занимава с лично стопанство и производство на селскостопански продукти, че страда от тежки заболявания и отделя значителна част от средствата си за лечение. Моли действията по налагане на възбрана да бъдат отменени като незаконосъобразни и да бъде постановено спиране на всички изпълнителни действия.

В срока по чл.436, ал.3, изр.1 ГПК е постъпило възражение от насрещната страна в изпълнителното производство - взискателят И. Е. Г., който оспорва жалбата и моли да бъдат потвърдени действия на ДСИ. Във възражението взискателят сочи, че вземането му произтича от непозволено увреждане, поради което длъжникът не може да се ползва от забраната за несеквестируемост по чл.444 ГПК.

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК са приложени мотиви на ДСИ по обжалваните действия, в които се поддържа, че характерът на обжалваните действия е обезпечителен, а не изпълнителен, че изложените в жалбата доводи за несеквестируемост са неоснователни, както и че предвид произхода на вземането следва да намери приложение разпоредбата на чл.445, ал.2, т.1, пр.2-ро ГПК.

                   Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК и срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл.435, ал.2, пр.2 ГПК.

                   Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:

 Производството по изп.д.№ 628/2016 год. по описа на СИС при ВРС е образувано по молба на И. Е. Г. от гр.Враца и приложен към нея изпълнителен лист от 28.07.2016 год., от който е видно, че с Присъда № 17/21.03.2016 год. по НЧХД № 195/2015 год. по описа на ВРС, потвърдена с Решение № 72/21.07.2016 год. по ВНЧХД № 158/2016 год. по описа на ВрОС, К.П.В. *** е осъден да заплати на взискателя сумата 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2015 год. до окончателното й изплащане, сумата от 1 512 лева - разноски пред първата инстанция и сумата 1 500 лева - разноски пред въззивната инстанция. Към молбата за образуване на изпълнителното производство са приложени и посочените в изпълнителния лист съдебни актове, от които е видно, че присъденото обезщетение е за неимуществени вреди, произтичащи от деяние, съставляващо престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, 2 и 3 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

В съответствие с искането на взискателя, ДСИ е предприел действия по връчване на покана за доброволно изпълнение и проучване имущественото състояние на длъжника. Въз основа на  извършените справки в Служба по вписванията Враца, в Община Враца и в ОСЗ Враца и представените документи за собственост,  взискателят е поискал налагане на възбрана върху 4 броя недвижими имота, от които два имота са лична собственост на длъжника, а другите два са притежавани от него в режим на съсобственост. ДСИ е намерил молбата за основателна и с обжалваното постановление от 24.10.2016 год. е наложил възбрана върху имотите.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното постановление, ДСИ не е допуснал твърдените в жалбата нарушения на разпоредбата на чл.444 ГПК.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 год. по тълк.д.№ 2/2013 год., ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Приема се, че несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, поради което налагането на запор/възбрана върху този вид вещи е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника и в този смисъл тези изпълнителни действия не са несъвместими с несеквестируемостта и не я нарушават. С оглед тези разяснения, наложената в процесния случай възбрана върху непотребими вещи /недвижими имоти/ има обезпечителен характер и позоваването на несеквестируемост на възбраненото имущество е неоснователно.

Освен горните съображения, за пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че съгласно ясната и недвусмислена разпоредба на чл. 445, ал. 2, т. 1, пр.2 ГПК, постановената от закона несеквестируемост отпада спрямо притезания за обезщетение на вреди от непозволено увреждане. В случая вземането на взискателя произтича именно от непозволено увреждане, поради което длъжникът не може да се ползва от защитата по чл.444 ГПК.

Изложеното дотук дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че жалбата на К.П.В. против наложената възбрана върху негови собствени и съсобствени недвижими имоти е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода от обжалването, неоснователно се явява и искането на жалбоподателя за спиране на изпълнителните действия спрямо възбранените недвижими имоти.

На взискателя И. Е.Г. следва да бъдат присъдени направените в рамките на настоящето съдебно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                        Р                 Е                 Ш               И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.П.В. ***, против действия на държавен съдебен изпълнител Г.Л. по изп.д.№ 628/2016 год. по описа на СИС при ВРС, обективирани в постановление от 24.10.2016 год. и изразяващи се в налагане на възбрана върху 4 броя собствени и съсобствени на длъжника недвижими имоти по плана и в землището на гр.Враца и с.Мало Пещене, обл.Враца, както и искането на жалбаподателя за спиране на изпълнителните действия по отношение на тези имоти.

ОСЪЖДА К.П.В., с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Е. Г., с ЕГН ********** сумата 300,00 /триста/ лева, представляваща деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                2..........